Category Archives: За Природата


Село Кушла и мумиото

До село Кушла може да се стигне единствено по черен път. Крайните му къщи се намират само на 100м от Гръцката граница. Селото е притихнало и от многобройните му жители днес са останали само 50-60 души. Времето тече бавно, а ритъмът на живота се определя от смяната на сезоните и земеделската работа.

Тук Родопите са различни. Почвата е суха и песъчлива. Горите са по-редки, а короните на дъбовете – рехави, защото използват шумата им за храна на животните през зимата. Оградите са не от преплетени клони, а от камък. Не защото има какво да крият (оградите едва надвишават половин метър), а за да запазят малкото плодородна почва. „Като ни остане свободно време от работата, вземаме и редим камъни. Покрай деретата, да не ги отнася водата.“

Думите са на приказливата баба Севдалина, която ни посреща щом пристигаме в селото. Тръгва с нас уж само да ни упъти, а накрая остава през цялата ни разходка. „Работата може да почака, а мохабет не става всеки ден“. Разказва ни навремето как им се карали граничарите, когато някоя заблудена крава минавала границата и вдигали на крак всички заради това. Шегува се, че всъщност хората от селото пазели държавата, понеже били на самата граница, а заставата – 3км по-надолу. Познава всички билки и знае всяка за какво се пие. Обяснява нещата от живота простичко и ясно, но в думите й сякаш прозират някакви дълбоки истини за света. А докато говори с мекия си родопски акцент думите се леят като песен, която омагьосва.

Сега животът в селото не е лесен. Част от мъжете работят по програма за временна заетост – запълват дупките по черния път… с пръст, която поредния порой отнася и временната заетост май става постоянна. Повечето хора отглеждат крави, рядка родопска порода, запазена само в това село. За да отидат на лекар, пътуват 30км до Златоград. Но не се оплакват.

Причината село Кушла да стане известно са репортажите, които някои журналисти са направили за мумиото или „мумята“, както го наричат местните. Мумята представлява лековита черна пръст, която се използва най-вече за счупени кости и проблеми със ставите. Баба Севдалина ни показва едно от местата, от които я добиват. В земята е издълбана малка дупка, която постепенно разширяват по протежение на жилата. Сега обаче е август и не е време за добиване на пръстта. Това се прави рано на пролет или наесен, когато често вали и почвата е влажна. В противен случай пръстта се рони и троши и не се получава. С мумята могат да се правят превръзки на болното място, но най-полезна е ако се пие, разтворена във вода, като този процес отнема около един ден. Местните хора вече поколения наред използват лечебните й свойства.

Замислих се за силата на природата и способността й да лекува. И колко ли още тайни пази тя, докато ние се доверяваме на синтетични лекарства, които колкото помагат, толкова и вредят? А хората са казали „за всяка болка си има билка“. Замислих се и за хората… Колко от нас биха оставили работата си, за да помогнат на друг, при това напълно непознат човек? Как е възможно през свободното си време да вземеш да редиш камъни в дерето, за да се запази пътеката, по която след това всички ще минават; и без да очакваш дори и само благодарност за това? И колко хора биха дали нещо и биха казали „аз ти го давам, а ти ако искаш нищо не ми плащай; ако ми дадеш нещо, нека да е колкото сърцето ти дава“?

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Важността на пчелите

Съвременните учени твърдят, че ако изчезнат пчелите, много скоро след това няма да има никаква реколта и неимоверно ще изчезнат много растения, а в последствие животните и хората. И това ще се случи само за няколко години.

А знаете ли как се е наричал фараонът на Древен Египет? „Владетел на Египет, на пчелите и на тръстиката“. Още от тогава са знаели, че без пчелите не може. Всъщност от Египет тръгват и домашните пчели.

А какво е положението на пчелите по света днес? Разбираме ли значението им? Икономическите ползи от пчелите само в Сащ и само за една година са трилиони долари! Но напоследък там дивите пчели измират масово, а домашните не са достатъчни, а пък и техния брой намалява. С това са свързани много икономически загуби. Сащ вече внася годишно милиони пчели от Канада, които биват пренасяни с камиони първо до Калифорния, за да опрашат бадемите, после до Флорида, за да опрашат портокалите, после до Мисисипи за ягодите и т.н. цялата година. Така на една пчела за една година се събират десетки хиляди километри път в камиони. Нищо чудно, че такива пчели биват под напрежение, лесно се разболяват и не преживяват зимата.

В Китай не купуват пчели, но пък опрашват на много места реколтата на ръка! Можете ли да си представите – хора опрашват ръчно реколтата, защото в Китай няма достатъчно пчели, но има достатъчно хора!

В Западна Европа се забелязва също масово измиране на пчели. Затова и текат много дейности по опазването им и осигуряването на подходяща храна за тях, предимно чрез сеенето на цветя в градовете и полето. Важно е и преминаването към органично земеделие без химикали и монокултури. Предлагат се кошери с пчели за не-пчелари, които искат да имат пчели и да помогнат за опазването им. Гледането на тези кошери е много лесно, а опитни пчелари са винаги готови да помогнат. Особено подходящо е слагането им на покривите на блокове или в дворовете на къщите.

В България, за щастие, има все още много диви пчели и не малко въодушевени пчелари, които се занимават с отглеждането на домашни. Въпреки това има необходимост от още. Важно е да опазим пчелите си, защото от това зависи бъдещето ни.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Седем

Download

Изгря над нас дъгата,
във цели седем цвята!
Както и да ги броите,
само седем са и дните.

Йога стар ми сподели:
седем чакрите били,
а аз пък ще ви кажа лично:
на седем се дели циклично.

А и в приказките даже,
туй число ще се покаже:
Вълкът и седемте козлета,
Снежанка, седемте джуджета.

Седемлъчна е звездата:
виж на кестена листата.
Още седем ти се иска:
виж розетата от Плиска.

Седем били чудесата,
седем били небесата,
сещате се, имам чувство,
и за седмото изкуство.

 

Posted in За Природата, За Разума | Tagged , , | Коментарите са изключени

Семе

Download

Посвещавам на всички читатели на ОМ

Малко семенце в полето,
него никой не видя,
падна нейде от небето,
някой вятър го довя.

Там детенце си игра,
бяга, скача и се смя,
че натисна не разбра,
семе в меката земя.

Но стана семето топола,
в облаците връх опря,
ти не вярвай в произвола,
а в природата добра.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Седем принципа на био-динамичното земеделие

1. Изграждане на жива почва

2. Сеене на чисти природни сортове

3. Създаване на живи пространства

4. Подпомагане на биоразнообразието

5. Добавка на билки в торта

6. Съблюдаване на лунните фази

7. Поддръжка на почвата

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

22.07. – Национален ден за засаждане на дръвчета

На днешната дата, 22.07.2011г., в Централноафриканската република за шеста поредна година отбелязват Националния ден за засаждане на дръвчета. За първи път страната отбелязва официално този ден през 2006г., когато е залесена територията около селцето Имохоро, край столицата Банги, чиито гори са били унищожени от силен пожар.

Всъщност инициативите, свързани със залесяване, започват много по-рано – през 1983г. в следствие на голямата суша, обхванала страната. Едва когато са изгубили по-голяма част от горите, някога покривали 60% от територията на Централноафриканската република, в следствие на пожари, изсичане на дървесина за дърводобив и за освобождаване на територии за земеделие, хората започват да осъзнават, че дърветата не са неизчерпаем ресурс. Ерозията на почвата, по-малкото количество валежи, изчезването на животински и растителни видове, превръщането на огромни територии в пустини, карат жителите на страната да се замислят как биха могли да променят поведението си. Инициативите са насочени най-вече към младите хора, защото на тях принадлежи бъдещето и ако още от малки бъдат научени да пазят природата и да се грижат за нея, те ще продължат да правят това и когато пораснат. Необходимо е само да запомнят, че дърводобивът, основният поминък в страната, може да бъде извършван и по устойчив, и отговорен начин, без горите да бъдат унищожавани.

Централноафриканската република не е единствената държава, която отбелязва Национален ден за засаждане на дръвчета. Празникът възниква в Небраска, САЩ още в далечната 1872г. по предложение на Дж. Стърлинг Мортън. Местната управа обещава награди на гражданите, засадили най-много дръвчета на този ден и се предполага, че общият им брой е достигнал над 1 милион. Няколко години по-късно празникът е обявен официално за почивен ден, а за дата на провеждането му е избрана рождената дата на неговия създател – 22-ри април.

Днес много страни по света са се присъединили към тази инициатива и отбелязват свой Национален ден за засаждане на дръвчета на различни дати, в зависимост от особеностите на местния климат. В България отбелязваме Седмицата на гората всяка година в първата седмица на април. Всеки може да помогне, като засади дръвче в градинката пред блока, в двора на училището, където учи или на любимото си място за разходки сред природата.

Повече информация може да научите от сайта на фондацията „Arbor Day”.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Белият кон и cвръх-хората на планината

 (НАЙ-ГОЛЯМАТА ТАЙНА)
Първа Част
С любезното съдействие на Иво Иванов, Канзас, който ни предостави тази творба

Свали аудио.

Не мога да гарантирам, че тази статия ще промени живота ви. Това, което знам със сигурност обаче е,  че тя промени моя преди още да съм успял да я напиша. Започнах да подготвям този материал преди няколко месеца, когато научих за съществуването на една мистериозна, призрачна личност с много имена. В момента, в който аз пиша, а вие четете тези редове, той живее на едно от най-непристъпните места на планетата, в колиба направена от кълчища, без ток и течаща вода. Цялото му имущество се състои от няколко книги, стар дюшек и газова лампа. Местните го наричат Кабайо Бланко: Белия Кон. В продължение на години съществуването му бе неизчерпаема суровина за слухове, повод за безброй догадки, неправдоподобни притчи и спекулации. Никoй не бе наясно точно, кой е човекът криещ се зад прочутото прозвище. Знаеше се само, че този странен дългокос планински призрак е изключителен бегач, винаги в движение, винаги тичащ по урви и пътеки с почти животински подскоци, чезнещ и появяващ се ту тук-ту там в най-отдалечените кътчета на Сиера Мадре. Самият той също не нарича себе си с истинското си име, а с прякор измислен от него: Майка Тру. Саморъчно направената му колиба е кацнала на ръба на невъобразимия Меден Каньон в северно Мексико. Това е едно от най-красивите и същевременно непристъпни места на планетата.

Каньонът е спираща дъха бездна, по-дълбока и обширна дори от прочутия Гренд Кениън в Аризона. Тук няма пътища, инфраструктури и комуникации. Няма я цивилизацията, на която сме свикнали да разчитаме. Но от какво се крие този ексцентричен отшелник? Защо е дошъл чак тук вместо да живее американския си живот в един от 50-те щата на своята Родина? Дали бяга от правосъдието? Или се е разделил с разума си? Или може би и двете? Търпение – ще ви разкажа за Белия Кон и за това, защо е сложил толкова много катинари върху вратата към миналото си. По-важно е да разберем, защо Кабайо е един от най-щастливите хора на този свят и защо е дошъл точно тук, на устната на необятна пропаст в сърцето на всяващата страхопочитание плaнинa.

Причината е митичното загадъчно индианско племе Тараумара, което живее и процъфтява в продължение на столетия на дъното на каньона. Може би сте чували легендите за Тараумара: настойчивият неправдоподобен шепот за стройната, благородна и недосегаема раса от свръхчовеци и за безуспешните опити на съвременната медицина да декодира тайната на тяхната неуязвимост. Не е много това, което сме научили през годините за индианците Тараумара, но със сигурност знаем, че те са най-здравата популация на света. Може би най-изумително е, че подобно на акулите, тази странна раса не боледува от рак! Не само това, но Тараумарите са на практика неразрушими био-екземпляри, които дори не са наясно, че на този свят съществуват неща като сърдечно-съдови заболявания, диабет, инсулти и т.н. Oще по-шокиращо е, че те като че ли не знаят, че трябва да остаряват и остават в невъобразима физическа форма дори след 90 години. Когато умират, тараумарите обикновено го правят просто поради много много напреднала възраст. Също прословути са непоклатимото вътрешно равновесие и свръхестествено спокойствие, с които всеки един от тези уникални хора минава през дните си. Няма напрежение, стрес, агресия и нерви. Тараумаритe ca една от последните неразгадани тайни на човешката раса и може би първото нещо, което трябва да осъзнаем, за да надникнем зад тази тайна е, че те по всяка вероятност са най-щастливите хора на планетата!

Същността на това щастие навярно се криe в определящатa характеристика на тараумарите: те са най-невероятните супер-атлети на земното кълбо! Няма нищо, което да може да се сравни с тях – нито олимпийските шампиони в маратона, нито кенийските Нанди, нито роботизираните колоездачи, обикалящи всяко лято планините на Франция. Безброй са легендите за свръх-естествената издръжливостт на тази уникална раса, за начина, по който тичат с дни и нощи без прекъсване по почти отвесни зъбери, за пълното им пренебрежение към границите на човешките възможности.

Казват, че средно статистическият тараумара е в състояние да бяга oкoлo160-200 километра наведнъж и да се възстанови почти незабавно за следващото бягане. Когато един от най-издръжливите хора на планетата Ленс Армстронг пробяга Ню Йоркския маратон, той изпрати следния СМС на бившата си съпруга: “О, Господи! Това бе ужасно!” Тараумарите пробягват без особено усилие четири последователни маратона! Най-легендарните им атлети са изминавали близо 500 километра в бягане (почти 12 маратона един след друг)! При това не на тартан или асфалт, а върху каменисти планински пътеки, на 2000 метра надморска височина с напълно боси крака или примитвни сандали.

Защо знаем толкова малко за тези уникални хора-антилопи? Защо не сме ги виждали по лекоатлетическите писти? Ако действително са намерили извора на дълголетието, защо модерната медицина все още не е разшифровалa за останалия свят тайната на тяхната неуязвимост? Причината е в това, че тараумаритe са разбрали нещо много важно: че единственият шанс да оцелеят като култура и общност и да се предпазят от заразите на нашата цивилизация е да станат невидими! Тази раса никога не е воювала. Тараумара са пацифисти до мозъка на костите. В уто-атцтекския им език дори няма думи за насилие, завоюване и жестокост. Затова живеят точно тук, на дъното на земята. Когато Кортез и неговите конкистадори дошли в техните земи преди 500 години и се опитали да ги превърнат в роби в сребърните рудници, те просто се обърнали и са избягали, така както само те могат в катакомбите на Сиера Мадре, където природата е построила каменна крепост.

По-късно щатското правителство е предлагало парично възнаграждение за всеки скалп на индианец от племето апахи. Но апахите са били изключителни войни, така че вместо да си взимат белята с братчедите на бате Гойко, бледоликите ловци на хора се спускали зад границата и убивали мирните тараумара, чиито скалпове наподобявали тези на апахите. Изстрадалото племе отговорило, изчезвайки още по-дълбоко и този път завинаги– в самия търбух на медения каньон – място толкова отдалечено, че днес дори вездесъщото око на сателитите не може да проникне в каменните паяжини на неговите дефилета.

Цялата стратегия на оцеляване на тези загадъчни хора е свързана с целенасочено самоизолиране. Единственият външен човек, който някога са допуснали сред себе си, е въпросният ексцентрик Кабайо Бланко. Тараумара е испанизираното име на племето. Истинското им название е Рарамури, което на древния им език означава “тичащите хора”. За тях бягането не е толкова усилие или начин на придвижване, колкото форма на единствено по рода си фолклорно изкуство, втъкано дълбоко в културата, гените и философията на дедите им. Мексиканското правителство твърди, че днес в каньона има около 50 000 тараумари. Само няколко хиляди обаче все още живеят в малки пещери, пазейки ревниво начина на съществуване и ритуалите на древните си корени.

Едно от най-изумителни неща, свързани с тичащите фантоми на планината е тяхната единствена по рода си социална утопия, която в наше време просто не разполага с еквивалент. Тараумарите живеят в общество, в което няма наказания, защото няма престъпления. Hяма кражби, побой, завист, корупция, рекет и материализъм. Няма полова дискриминация. Няма социални прослойки. Няма бедни и богати. Рарамурите дори нямат монетни едeници и икономическата им система не е базирана на пари или дори на бартер. Вместо това тараумарите разчитат на нещо, наречено корима (“споделяне”). Става дума за спонтанни прояви на добрина, безвъзмездни услуги и перманентна щедрост. Понеже обществената им система не вярва в стойността на нищо материално, рарамурите са напълно лишени от разбиране за алчност. Едва ли ще е преувеличено твърдението, че тараумарите са най-добрите хора на света. Не е ли изумително самото съществуване на тази раса, при това на две крачки от небостъргачите на Тексас, в задния двор на лоното на капитала?

Друг шокиращ факт, свързан с тараумарите е, че въпреки фамозната си физическа форма, те не се интересуват от тренировъчни режими. Те са епични веселяци, които редовно вдигат двудневни купони, на които го удрят на тотална полигамия и поглъщат почти балкански количества изпепеляваща гърлото ракия, наречена лечугила. Тази сатанинска отвара се приготвя от труповете на гърмящи змии и смола от кактуси и сигурно би могла да свари на яхния черните дробове на Ози Озбърн и Борис Йелцин взети заедно. Рарамурите продължават да бъдат загадка, отнасят се с обяснимо подозрение към всеки пришълец, не искат да се състезават извън планините си и рядко излизат извън пределите на каньона.

През 1928г. Мексиканското правителство успя да убеди двама тараумари да участват в маратона на Олимпиадата в Амстердам. Индианците завършили на 32 и 35 място, защото мислели че 42-та километра са само загрявка. Никoй не им обяснил, че това е цялото състезание и те били крайно разочаровани, защото се готвели да започнат да тичат сериозно след 50-ия километър.

В началото на 90-те години слузест американски бизнесмен на име Рик Фишер успява да ce добере до дъното на каньона и да убеди двама тараумари да участват в ужасяващия ултра-маратон Ледвил 100 в Колорадо. Причината да се съгласят е убийствената суша, която е оставила племето без храна. Бизнесменът обещава няколко тона царевица на рарамурите, която ще ги спаси от унищожителен глад. Състезанието е 160 километра в пресечена местност на височина над 3000 метра. Участват около 300 от най-великите ултра-бегачи в света, пристигнали пo специална покана от организаторите, за да е сигурно, че няма аматьори, които да пострадат. Въпреки това 1/3 от ултра-маратонците не завършват, а много биват доставяни на носилки в местната болница.

Двамата рарамури застават разсеяно на стартовата линия без дори да загреят, след кoетo…печелят със съкрушително превъзходство и необяснима липса на видимо усилие, оставяйки далеч зад себе си най-железните бегачи на планетата. Надмощието им било толкова смазващо, че съперниците им спирали да тичат, за да гледат едновременно с наслада и страхопочитание елегантното им, почти свръхестествено бягане по неравното планинско трасе. “Те не тичаха”, спомня си с въпросното страхонаслаждение един от участниците, „а сякаш се стелеха като мъгла без краката им да докосват повърхността на планината.” Но големият шок за останалите състезатели идва, когато научават възрастта на индианцитe. Оказва се, че двамата спокойно могат да бъдат бащи на повечето участници! Пръв завършва 55-годишният Виторияно, втори е другият тараумара – 44-годишният Сирилдо. Изплашени от фрапантното надмощие на рарамурите, организаторите решават да привлекат още по-силна конкуренция през 1994г., за да детронират индианците, но и този път резултатът е същият. Вдига се много шум, ESPN изпращат телевизионни екипи, намесват се корпоративни спонсори, медии и т.н. Ловкият опортюнист Рик Фишер се хвърля да прави пари от индианците, да продава образите им и да ги експлоатира по всевъзможен начин, без те дори да разбират, какво става около тях. Скоро след като осъзнават ситуацията, тараумаритe реагират, потъвайки завинаги в каньона си и отказвайки да участват в повече състезания.

Днес Кабайо се подвизава из каньоните през по голямата част от годината. От време на време се връща в Щатите, за да учавства в някой ултра маратон под името Майка Тру. Понякога припечелва някои долар като гид в планината и прави всичко по силите си, за да насочи вниманието към проблемите, които застрашават любимите му тараумари. Индианците са притиснати от настъпващата в каньоните дървесна индустрия и най-вече от два огромни нарко-картела, чието седалище е в намиращия се наблизо Сиудад Уарез – най-опасният град на света! Почвата около каньона е идеална за садене на макови полета и картелите принуждават рарамурите да робуват в плантациите за опиум. Тези, които отказват биват убивани.

Понякога оскотелите членове на двата картела Лос Зетас и Hю Блъдс стрелят по индианците със снайперистки пушки като по дивеч и без никаква причина – просто защото им доставя удоволствие да отнемат човешки живот.

Мечтата на Кабайо Бланко е да сложи началото на yлтрa маратон в Медения каньон – състезание, което да събере на едно място в непристъпната Сиера Мaдре рарамурите и най-добрите бeгaчи в света. “Ако наистина успея, може би светът ще обърне внимание на тараумарите, ще разбере тяхното значение за културното наследство на нашата цивилизация и ще се опита да ги защити”, твърди Кабайо.

Ще се осъществи ли мечтата на Белия Кон? Ще успее ли най-добрият бегач в света да премери сили с рарамурите? Каква е магическата хранителна съставка на тараумарите? Кoя е мистериозната им енергийна напитка? Каква е системата им на тренировка? Коя е жената която падна от небето? Какво точно е “крaкавица”? Кой е Кабайо Бланко? И естествено: коя е най-голямата тайна? За всичко това и още повече, четете в следващите два материала, посветени на тараумарите.

Край на първа част.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Цветя за пчелите, за реколтата и за красота

Природосъобразното земеделие има много предимства. Вместо химия и изтощение на почвата се прилагат прости, но действащи способи за борба с вредителите . На снимката виждате един от тях, а именно – саденето на цветя между обработваемите площи. Цветята са значително по-привлекателни за вредителите от насятата монокултура и по този начин без пръскане и химия те биват привлечени на друго място. И не биват убивани, което допринася за запазване на биоразнообразието.

Благодарение на това пчелите имат и какво да ядат. Монокултурите, торени и пръскани, не осигуряват достатъчно храна за пчелите, водят до заболявания при тях, загуба на ориентация и дори до смърт. А знаете какво ще се случи, ако загинат пчелите – няма да има реколта и само няколко години по-късно изчезването им ще доведе и до смъртта на цивилизацията ни. Още Ванга и Айнщайн са предупреждавали за това. Поясите от цветя дават храна и осигуряват съществуването на пчелите.

И освен многобройните ползи, цветята са красиви и радват очите ни! Нека направим нивите и градовете си по-пъстри! Печелим всички!

Posted in За Природата | Tagged , | Коментарите са изключени