Category Archives: За Обществото


Разчупи ежедневието

Пътувах с тролей по линия No 5 в София, когато случайно вдигнах поглед нагоре към тавана. А там се мъдреше надпис „Ако всички мислят еднакво, значи никой не мисли достатъчно“. Огледах се наоколо и установих, че целият таван на превозното средство е изпъстрен с разноцветни надписи от рода на „Ако има желание, има начин, ако липсва желание, търсим оправдание“. Противно на обичайното, почти всички в тролея не бяха забили поглед в пода, а бяха вдигнали очи нагоре и се усмихваха, четейки цитатите.

Сетих се за един друг случай, в който бях видяла забавни надписи по вратите на едно такси, на което вместо стандартното „Моля, не блъскайте вратите!!!“, пишеше „Затваряй вратата леко, баце, леееко.“ Някак си по-друго звучи, нали?

Подобни нестандартни неща (ако успеем да ги забележим) разчупват ежедневието ни. Спират погледа ни и забавят забързаните ни стъпки. За миг откъсват мислите ни от сивото ежедневие и ако се огледаме наоколо, забелязваме, че то не е чак толкова сиво, а пълно с наситени цветове. И тогава може би дори се усмихваме.

Градската среда предоставя много възможности за подобни изненади на неочаквани места. Във Варна например бяха започнали да изрисуват всички трафопостове, превръщайки ги в квадратни човечета. А при едно скорошно посещение на Кюстендил ми направи впечатление, че всички кошчета в центъра на града са облицовани с мозайка, изобразяваща цветя или геометрични фигури. Срещала съм и снимки как в някои градове в чужбина запълват пукнатини по сградите с разноцветни части от конструктор Лего. А в София сдружението на млади архитекти „Трансформатори“ има интересни идеи как да разчупим градската среда и да я направим по-привлекателна.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Еволюция и принципи на живите системи

Творба: Биологията на глобализацията на Елизабет Сатурис
Превод: Николай Георгиев

Доктор Елизабет Сатурис е еволюционен биолог и показва как принципите на здравословни биологични системи могат да се приложат в бизнеса, организациите и глобализацията.

Въведение в холархията

Нека да разгледаме човека, общността, нацията и глобалното човешко общество като живи системи една в друга като матрошки. Тази концепция се нарича холархия. Всяка една относително самостоятелна и автономна жива система, като например клетка, организъм, семейство или екосистема, се нарича „холон“, а „холархия“ се нарича тяхната вместена йерархия.

Да вземем живата система, която е най-интимно позната на всички нас – човешкото тяло. Отдавна знаем, че нашето тяло се държи като общност от клетки, които са организирани като органи и системи от органи. Централната нервна система работи като правителството на тялото, постоянно наглеждаща всички свои части и функции, винаги правеща разумни решения, които служат интереса на цялото тяло. Икономиката на тялото е организирана като една система със справедливо производство и разпространяване, чрез постоянна работа на всички клетки и постоянното внимание за тяхното здраве. Имунната система защитава цялостта и здравето от непознати нашественици. Цялата система може да се погледне като един вид глобална политическа икономика с органите като регионални сектори, техните тъкани като общности, клетките като семейства и родове и клетъчните органели като индивиди.

В последните години микробиологията показва относителната независимост на клетките и техните органели във все по-големи подробности: всяка клетка постоянно взима своите собствени решения, например какво да пропусне и какво не, как да приспособи своето местно производство и разпределителна икономика, кои ДНК сегменти да пренареди или копира, за да поддържа клетъчното благосъстояние, и т.н. Това не е автоматизацията, която преди си мислехме, че съществува!

Виждаме, че нуждите и интересите на отделните клетки, техните органи и цялото тяло трябва постоянно да се преговарят, за да се постигне динамичното равновесие или здравословния баланс на тялото. Ракът е пример какво се случва, когато това равновесие липсва чрез разпространението на определена група от клетки, които не взимат предвид нуждите на цялото, умножавайки се бурно за сметка на тялото като цяло, и най-накрая проваляйки своята собствена цел като го унищожат.

Еволюция на сътрудничеството

В историята на еволюцията на Земята е имало древни същества, които са създали невероятно разнообразен живот, изпълнен с технологическо развитие като например електрически двигатели, ядрена енергетика, полиестер, ДНК пренареждания и световни информационни системи. Те също са създали и са се справили с опустошителни екологически и социални кризи и ни предоставят богатство от уроци, от които бихме могли да се поучим.

Тези същества не са извънземни. Те са нашите малки, но изобилни предшественици – древните бактерии. Ясно е че ние сега сме създали същите кризи, които те са създали преди около 2 милиарда години. Освен това ние се мъчим да намерим същите решения, до които те са достигнали. Решения, които са позволили нашата собствена еволюция и които биха могли сега да подобрят перспективата на нашите далечни потомства, да не споменаваме нашето близко бъдеще.

Удивителните технологии на бактериите, всички от които съществуват и днес, включват:

  • електрическия двигател, който работи чрез добавянето на едно камшиче към въртящ се диск в магнитно поле.
  • запасяването с уран в техните колонии, вероятно за да отопляват общностите си с ядрена енергия.
  • перфектен полиестер, биологично разградим разбира се.
  • сложни градски пейзажи, които можем да видим само с най-новите микроскопи.
  • световни съобщителни и информационни системи, които се основават на способността да разменят ДНК едни с други. Това е първата световна мрежа.

Но въпреки това древните бактерии, както и ние, с тяхната гордост от такива прекрасни технологии са се въвлекли във все по-дълбоки кризи действайки по принципа на победа и загуба, основан на безразсъдното използване на природата и едни други. Удивителната и вдъхновяваща част от историята е, че без помощта на мозъци тези почти невидими, но изключително изобретателни създания са преустроели своя начин на живот от пагубен и конкуриращ се към един творчески и сътруднически.

Кризата е дошла, когато дишащите бактерии са били зависими от ултравиолетовата светлина като критичен елемент в създаването на естествени запаси от храна като захари и киселини, и същевременно фотоорганотрофните бактерии са отделяли огромни количества кислород създавайки атмосферния озонов слой, който е попречил на ултравиолетовата светлина да достигне повърхността на Земята. Лишени от техния източник на храна, високо технологичните дишащи бактерии с техните електрически двигатели за бързо предвижване са започнали да нападат телата на по-големи, по-пасивни ферментиращи бактерии и буквално да ги изяждат отвътре, процес който може да се нарече бактериален колониализъм.

Нашествениците се умножили в тези колонии, докато техните ресурси не се изчерпали и всички бактерии умрели. Без съмнение това се е случило безброй много пъти преди те да се научат на сътрудничество. В един момент от историята в колониите от бактерии дошли и фотоорганотрофните бактерии, които са можели да възобновят запасите от храна ако дишащите бактерии ги повдигнат нагоре към по-светлите води. Може би точно това животоспасяващо използване на слънчевата енергия е породило промяната към сътрудничество. Но в крайна сметка ферментиращите, фотоорганотрофните и дишащите бактерии са успели да допринесат своите уникални способности към общата задача – изграждането на едно взаимно живеещо общество. С времето всяка една от тях са дарили част от тяхното ДНК в централната библиотека и информационен център, който се е превърнал в основата на тяхното общо начинание – огромното, по стандарти на бактериите, клетъчно ядро, от което са съставени самите наши тела и тези на всички земни същества.

Този процес на обединяване на отделни и конкуриращи се същества в една цяло сътрудничество се е повторил, когато ядрените клетки са образували многоклетъчните организми и се случва сега за трети път, когато ние, многоклетъчните хора, сме принудени от еволюцията да създадем една сътрудничеща глобална клетка в хармония с едни други и с другите същества. Това ново начинание трябва да има всеобща глобална демокрация с най-различни участници и да е координирано от централно ръководство, чиито решения и действия са посветени на благосъществуването на всички, както е посветена нервната система на нашето тяло. Всичко по-малко от такова сътрудничество ще ни доведе вероятно доста бързо до изчезването на нашия вид, за да може други същества да поемат тази задача.

Най-важният урок научен по време на еволюцията, често трудно разбираем, е че ако се пожертва едно ниво на холархията, цялата холархия загива. Да разгледаме с един пример от човешкия живот какво точно означава това. Една двойка е холон, в който се намират два отделни холона, партньора. Това е холархия на две нива, едното ниво е двойката, а другото ниво е отделните партньори. Двойката ще оцелее с добро здраве само ако всеки един от личните интереси на трите холона се вземат предвид с другите два. Ако разберете това, ще го видите и ясно в едно семейство. Сега се опитайте в една общност.

Основни черти и принципи на живите системи

Една зряла екосистема, например тропическа гора, представлява един сложен процес на преговаряне между групи от видове, между отделните видове и други части и нива на самоподдържащата холархия, която е съставена от най-различните миниатюрни и огромни видове заедно с въздуха, водата, камъните, слънцето, магнитните полета и т.н. Нека да разгледаме принципите, по които тези преплетени живи системи живеят, за да можем да анализираме нашата глобална криза по-ефективно.

Ако се замислим, ние всички можем да видим такива принципи работещи в нашите тела. И ние ги усещаме и практикуваме добре на семейно ниво. Малко родители биха оставили три от децата си да гладуват за сметка на четвъртото, или малко хора биха украсили една част от своята градина като унищожат другата нейна част. На нивото на нашите местни общности или градове започваме да изгубваме тези принципи, а ако погледнем нашите държави и света, сякаш сме ги забравили изцяло, въпреки факта, че това също са живи системи.

Нека да погледнем един списък от основните качества и принципи на всички здравословни живи системи или холони, били те клетки, тела, семейства, общности, екосистеми, нации или целия свят. Като разберем тези принципи можем да определим здравето на всяка една жива система и да видим къде има недостатъци. Това ще ни покаже как можем да направим системата по-здравословна.

Оставям на читателя да избере сам върху коя жива система да приложи принципите, например семейство, организация или общност, и да анализира придържането на системата към тези принципи. Целта ни е да правим такива анализи, за да разберем по какъв начин тези системи са здравословни и по какъв не. След изброяването на принципите ще направим анализ на тяхното приложение в политическия, икономическия и културния процес на глобализацията, който формира нашето ново „тяло на човечеството“.

  1. Самосъздаване
  2. Сложност (разнообразие на частите)
  3. Вместеност в по-големи холони и зависимост от тях (холархия)
  4. Самопознание
  5. Самоподдръжка (автономност)
  6. Реакционна способност – на вътрешни и външни промени
  7. Обмяна на материя, енергия и информация с други холони
  8. Преобразуване на материя, енергия и информация
  9. Развитие и използване на всички съставни части
  10. Комуникация между всички части
  11. Съгласуване на всички части и функции
  12. Уравновесени договорени интереси между частите, цялото и вместената холархия
  13. Взаимодействие на частите за взаимен принос и подкрепа
  14. Запазване на това, което работи добре
  15. Творческа промяна на това, което не работи добре

Като започнем да проверяваме списъка от принципни виждаме, че въпреки че глобализацията е един сложен, самосъздаващ се и вместен в нашите екосистеми процес, тя не отговаря на повечето от принципите, защото относително малка група от човечеството участва във взимането на решенията и има силата да служи на своите собствени интереси, което става често за сметка на други части от холархията.

Трябва да се запитаме колко добре познава себе си (4), защото самия процес на глобализация досега не е бил напълно осъзнат от поне множеството от хора. Повечето от нас се чувстват отнесени от неговото течение без самото познание какво представлява този процес.

Не взимаме предвид нашата вместеност в и зависимост от други земни холони с всичките им устойчиви екосистеми. Като резултат на това нашата самоподдръжка е ужасно неадекватна. Системата на човечеството използва материята и енергията от екосистемите толкова ненаситно сякаш са просто ресурси оставени за наша полза. Нашето даване обратно към екосистемите допълнително обира материята и енергията вместо да ги възстанови.

Въпреки че нашата човешка система има сложността и разнообразието от елементи общи на всички живи системи, не сме осъзнали това като средство, което да използваме. Точно обратното, ние сме се опитали да направим елементите в човешката система възможно най-еднообразни чрез налагането на западен начин на потребление и други западни културни образци на индустриализация, образование, мода и т.н върху целия свят.

По-добре е да разберем, че монокултурата е едно много особено понятие, което сме внесли в природата и че то не може да поддържа една дълготрайно работеща жива система. Монокултурата се проваля както в земеделието, така и в социалната култура, както в икономиката, така и в религията. Социалната монокултура се основава на старомоден и невеж страх от различието и от рядкостта. Време е да се научим да почитаме и ценим нашите човешки различия като творчески източник.

Като продължим по списъка е очевидно, че нашата световна система на човечеството не работи добре като жива система. Системата нито развива нито използва всички хора (9). Въпреки че нашите комуникационни технологии са забележителни, ние не ги използваме да координираме частите на системата или функциите й (11) по начини, които да спомагат за равновесието на интересите на всички нива на човешката система (12), индивидуално, семейно, общностно, регионално, национално и световно. Също така в системата липсва ясното намерение за взаимен принос и подкрепа (13). А доколкото до запазването на това, което работи добре (14), и творческата промяна при проблеми (15), изобщо не сме свикнали с разбирането, че и двете са нужни части от една система поради разпространения синдром „или-или“.

Равновесие на всички нива

От изключително значение е да не оставим икономическата глобализация да стъпчи интересите на хората и техните местни икономики и екосистеми, защото това би било тежко нарушаване на принципите на живите системи. Местните икономики са холони в холархията на глобалното човечество и трябва да имат силата да преговорят сполучливо за техния собствен интерес с други нива на тази холархия. Решението на сегашната ни неуравновесена глобализация не е да й се противопоставяме, ами да я уравновесим спрямо всички нива в холархията – на глобално и местно, на човешко и природно.

В една здравословна глобална икономика нито един участник няма да може да използва другите само за собствени нужди. Това означава, че местните икономики ще могат да се предпазват от нечестна търговия, и че силните икономики ще позволят това предпазване в техен собствен интерес за една здравословна глобална икономика.

Сътрудничеството е част от системата, както и конкуренцията. Капитализмът счита, че общото благо най-добре се обслужва чрез личния интерес. Но ако личният интерес не е съвместим заедно с общия интерес, тогава обществото, чрез което пазарът съществува, ще се разпадне. Това е отличен пример за разбирането на принципите на живите системи. Животът, свободата и стремежът към щастие трябва да са възможни за всеки един човек в глобалната икономика.

Смисълът на глобализацията и стремежите на човешките общности се изясняват сега и една от задачите ни е да оцелеем като човечество. Ще трябва да докажем че сме пораснали видове, готови да се учат от родната ни планета, имаща четири и половина милиарда години опит в развитието на работещи живи системи. Тези уроци са за наша собствена полза и тази на всички други видове, както и на цялата планета.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Даващият Рожден Ден

Всеки човек се ражда и повечето хора по света празнуват рожденните си дни. Но защо? Празнуваме ли рожденните си дни само за да се съберем и пием, или самият рожден ден означава нещо много повече от това?

Аз вярвам, че рожденният ден трябва да олицетворява човека, който го има. Кой е той? Какъв е неговия живот? Какви са неговите ценности? И това е основата на Даващия Рожден Ден, да го празнуваш по начина, който ти считаш за най-смислен.

Какво цениш? Какво считаш за нещо смислено да се направи? Празнувай го на твоя рожден ден!

Едни хора ще отидат да помогнат на по-бедните деца. Други ще организират веселие с танци и ще съберат пари за дарение. Трети ще се съберат и ще говорят от сърцето си с приятелите си. Всеки един човек по своя начин, но по начин, който олицетворява искренните желания и ценности на човека.

Ако искаме да изградим една нова положителна и смислена култура, то рожденният ни ден, като олицетворение на самите нас, играе директна роля в развитието ни, както личностно така и обществено.

Нека да се замислим как по-най положителен, смислен и вдъхновяващ начин бихме празнували рожденния си ден!

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени