Category Archives: За Обществото


Реч на Базил Фернандо при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Базил Фернандо при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Почитаеми гости, членове на шведския парламент, дами и господа,

За мен е чест да бъдат сред лауреатите на Наградата за цялостен житейски принос заедно с организацията, която представлявам – Азиатската комисия за човешки права.

Преди две десетилетия Азиатската комисия за човешките права беше изправена пред проблема на масовата безнаказаност в повечето азиатски страни: извършителите на тежки престъпления като отвличания, екзекуции без издадена присъда, мъчения и изнасилвания, се измъкваха без никакви съдебни последствия. Изглеждаше сякаш сме безсилни.

Зададохме си един въпрос, който окачихме на стената в офиса си: „Какво можем да направим, когато изглежда, че не може да бъде направено нищо?” Всичко, което постигнахме след това, може да се сведе до този въпрос. Накратко, решението, до което стигнахме е, че освен да адресираме всеки отделен случай на нарушение на човешките рпава, трабва да се стремим и към реформиране на институциите. Нека да обясня по-подробно.

Първият носител на тази награда от моята родина Шри Ланка, съдията Кристофър Виъръмантри, заявява в обръщението си към този парламент през декември 2007г., че „пропастта между законите и реалността, между добрите намерения и осъществяването им, между това, което се твърди в книгите и това, което се случва на практика, е достигнала невероятни размери.” Нашата дейност разкрива, че тези „невероятни размери” са много по-видими в развиващите се държави.

Дейността ни бе следствие от мое лично преживяване: непосредствен риск да бъда отвлечен и да изчезна завинаги, заради работата ми като адвокат, заради това, че вършех обичайните неща, които клиентите очакват от един адвокат. Тъй като бях запознат със случващото се в страната, знаех, че скоро ще дойде и моят ред. Времето беше силно ограничено, затова незабавно напуснах страната.

Опитах се да разбера същността на проблема: да знаеш, че властите ще те накарат да изчезнеш и невинността ти да не ти осигурява никаква защита. След това се опитах да разбера проблема, свързан със защитата на гражданите, която би трябвало да е задължение на държавата. Осъзнах, че не писаните закони защитават хората. Имахме множество такива закони, но съществуването на тези закони не предотвратяваше широко разпространеното беззаконие. Наличието или отсъствието на защита се определя и зависи от функционирането на правораздавателната система: полицията, прокуратурата, съдилищата.

Разсъжденията ми се потвърдиха през трите години, през които работех като старши служител на ООН към временното правителство в Камбоджа, където бях свидетел на онова, което Александър Солженицин нарича „ужасяващо беззаконие”. В Камбоджа полицията, прокуратурата и съдилищата работеха срещу хората и свободата се бе превърнала в престъпление. Когато поех ръководството на Азиатската комисия за човешките права през 1994г. бях решен да работя върху проблема с осигуряването на защита на гражданите. Целта ми беше да формулирам проблема колкото се може по-ясно, както и да потърся начин да го разреша. Като цяло именно с това сме се занимавали през годините и продължаваме на правим и днес.

Методът, който сме възприели, е първо да документираме индивидуалните нарушения на човешките права и да разкажем историята на всеки човек – какво се е случило с него, когато е потърсил справедливост. Наричаме това „подход на личните истории” в противовес на преобладаващия „статистически подход”. След това се опитахме да окажем  подкрепа на възможно най-много жертви – подавахме жалби, съдействахме зе разрешаването на съдебни спорове, оказвахме психологическа подкрепа и така научавахме истината за страданията на жертвите.

Станахме свидетели на ужасните условия в полицията, прокуратурата и съдилищата в повечето азиатски страни.

Осъзнахме и че тези, които се облагодетелстват от пропуските в правораздавателната система, са престъпниците. Когато престъпниците извличат ползи от така действащите полиция, прокуратура и съд, всеки аспект на живота пряко или косвено се криминализира; изборната система така обхваната от корупция и други закононарушения, че всеки стремеж към свободни и честни избори се оказва просто една мечта; насилието се превръща в неотменна част от политическия живот; хората имат отрицателно мнение за политиците и корупцията се превръща в част от ежедневието. Онези, които се възползват от свободата на словото стават обект на насилие и сред народа се наслагва непрекъснато усещане за страх. Търговията с наркотици процъфтява; прането на пари и други подобни престъпления стават част от икономиката; проституцията, включително трафика на хора са безнаказани и лесни за организиране; правото на живот и частна собственост е заплашено; убийствата, изнасилванията и други тежки престъпления се извършват с лекота. Забогатяването, посредством злоупотреба с власттта да арестуваш, задържаш и отправяш валшиви обвинения, засяга всеки един етап от правораздавателната система.

Проблемът, че „правораздавателната система допринася за насилието” е известен на всеки жител и особено на най-бедните хора в Азия. Бедните са мнозинство в развиващите се страни. Документацията ни ясно показва, че репресивните политически системи оформят полицията, прокуратурата и съда по свой образ и подобие, за да могат да ги използват за сплашване на бедните.

Виждаме как тази ситуация оказва негативно влияние върху гражданското съзнание и активност. Дори и съседите се страхуват да се притекат на помощ един ан друг. Тероризирани от несправедливите обществени институции хората започват да се отдръпавт от обществения живот и така социалното взаимодействие намалява.

Където и да се намесим, жертвите и свидетелите неизменно ни задават един и същ въпрос: „Говорите ни за човешки права; къде да ги намерим?” Смятаме, че това не е само наш проблем, но и предизвикателство пред спазването на човешките права по света: този модел се основава на предположението, че преобладаващите условия, свързани с правораздавателните институции в развитите страни са характерни и за развиващите се държави. Това погрешно предположение се дължи на факта, че постигнатото от много страни в Европа и Северна Америка чрез реформа на институциие още през 19ти век, все още не се е превърнало в реалност в развиващите се държави. Т.е. тази реформа на институциите трябва да бъде основна цел на всички дейности, свързани със защита на човешките права в развиващите се страни.

За да постигнем това, смятаме, че трябва да повлияем общественото мнение не само в тези държави, но и по света. Затова се опитваме да споделяме всичко, което сме научили с по-широка аудитория, използвайки съвременни комуникационни технологии. Това е стратегията, която следваме във всяка една сфера на дейността ни.

Основният ни фокус на работа са случаите на мъчения и малтретиране. Причината за този избор е, че мащабите на мъченията и отношението, водещо до тази практика, олицетворяват истинската същност на правната система в страната. С обширните ни познания, натрупани в 12 държави в Азия, включително в Индия и Китай, можем да кажем, че мъченията и малтретирането, както и произтичащите от тях екзекуции без издадена присъда, стоят в основата на т.нар. „правораздавателна система” в тези страни. Мъченията са неизменна част от разследването на престъпления; прокурорите и съдиите приемат подобни практики като неделима част от „системата”. И тези системи устояват на всеки опит на агенциите на ООН и други международни организации, които призовават към прекратяването на подобни практики, разследване и наказване на виновниците, постановили използването им.

Документите, с които разполагаме, представляват адекватна илюстрация на това, което ви разказах. Мъченията, корупцията и злоупотребата с власт са взаимосвързани и неотделими. Не е изненадващо, че хората в развитите страни, израснали в среда, в която държавата реално защитава своите граждани, се чувстват объркани, когато се изправят пред случващото се в нашите държави. Липсата на разбиране на проблемите, съврзани със спазването на човешките права, от страна на хората от развитите държави, се дължи на факта, че те са израснали в съвсем различна политическа и социална среда.

Един от уроците, които научихме, е, че за да се стигне до решение на проблема, трябва да направим всичко възможно за изграждането на по-широк диалог между развитите и развиващите се страни; особено сред хората, които наистина ги е грижа за демокрацията и човешките права. Движението за спазване на човешките права трябва да реагира по-положително и динамично на проблемите, свързани с реформиране на институциите.

Много колеги, доброволци, съмишленици и преди всичко жертви на нарушения на човешките права се присъединиха към нас и подкрепиха нашите усилия. От тяхно име приемам тази престижна награда. Признанието на Фондацията за цялостен житейски принос за нашата дейност ще ни помогне да разпространим посланието за належащата нужда от промени в полицията, прокуратурата и съдилищата в развиващите се държави. Надявам се, че необходимостта от институционални промени в тези правораздавателни системи ще получи нужното внимание в Швеция и в останалите развити страни. Можем да ви уверим, че усилията, вложени в разрешаването на тези проблеми, ще дадат обилни плодове.

Благодаря ви.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Реч на Асма Джахангир при връчване на Награда за Цялостен житейски принос

Реч на Асма Джахангир при връчване на Награда за Цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Дами и господа, получаването на тази награда ме кара да се чувствам смирена и ме изпълва с размисли. Винаги изпитвам смесени чувства, когато получавам признание за усилията, които полагам за спазването и защитата на човешките права. Постигнали сме много, но пред нас все още има дълъг път. Израснала съм в диктаторски режим, по време на който лишаването от свобода на словото и равенство между половете се смяташе за оправдано в името на стабилността. Детският труд бе определян за „необходимо зло”. Религиозните преследвания и расизма бяха толерирани. Тези злини все още съществуват, но повечето хора по света ги осъждат.

Въпреки това все още сме изправени пред големи предизвикателства. Свободата на самоопределянето все още не е гарантирана на много места по света и дори и в ООН липсва консенсус относно този важен аспект на човешките права. Има много закони, които лишават хората от правото сами да изберат религията си или да изберат да бъдат атеисти. Жените все още са убивани в името на честта и извършителите на практика остават безнаказани. Смъртното наказание още се прилага в много страни, въпреки че то обикновено се налага на хора от маргинализирани слоеве на обществото и са налице немалко случаи, в които са били допуснати грешки.

За мен е чест да споделя тази награда с останалите лауреати. Всички ние споделяме понякога моменти, в които отминалите предизвикателства продължават да ни преследват, а пред нас се изправя едно смущаващо бъдеще. Правата на жените започват да се спазват все повече, но същевременно съществуват и паравоенни организации, които яросто отричат дори и основни права, като правото на образование на момичетата. Има общества, в които една жена не може да се омъжи за мъжа, който избере или дори да излезе от дома си без придружител от мъжки пол. Има правителства, които не позволяват на жените да карат кола!

Трилиони долари на ден се харчат за т.нар. сигурност, а невинни момичета в Нигерия не могат да бъдат защитени. Подобни инциденти са показател за упадъка на световното управление. В изготвянето на световните политики ключова роля играят не хора с идеи и въображение, а институции и индивиди, загрижени единствено за сигурността. Сигурността и икономическите интереси се поставят пред човешките права и устойчивия мир. Демократичния процес не става по-зрял с времето. Правителствата пълзят, докато хората тичат напред. Пропастта между очакванията на хората и това, което прави правителството, е все по-голяма.

Често ме питат за рисковете, които един активист поема по време на своята борба. Отговорът ми е, че в миналото сме рискували да бъдем вкарани в затвора от властите, а днес рискуваме да бъдем убиит от мафията и екстремистите, а те да останат безнаказани. В миналото хората са били изпълнени с надежда и енергия. Страхувам се, че тази тяхна устойчивост постепенно отслабва.

Бих искала да използвам тази възможност, за да изразя признателността си към всички застъпници за човешки права, журналисти, поети, писатели, адвокати и работнически водачи в Пакистан, отдали живота си на свободата, справедливостта и мира. Подложени сме на тежък натиск, но нашата съпротива срещу тираните в Пакистан е не по-малка. Бих искала да изразя дълбоката си благодарност към колегите си, работещи в правната сфера и движението за човешки права, както и към онези пакистанци, които бяха до мен в най-тежките моменти.

Често ме питат дали имам планове да напусна Пакистан, заради многобройните заплахи, отправяни към мен. Без колебание заявявам, че нямам такова намерение, защото подкрепата и топлината, които получавам многократно надминават насилието. Пакистан има множество проблеми и допуска немалко грешки, но той е уникален в стремежа си да превъзмогне липсата на толерантност, да се изправи срещу авторитарното управление и да сложи край на терористичните актове, извършвани в името на религията. Жителите на Пакистан са изстрадали много и заслужават нещо по-добро.

Благодаря ви отново. Тази награда ме задължава да продължа да работя за спазването на човешките права. Паричният израз на наградата ще използваме за изграждането на ново онлайн радио, за създаването на награди за човешки права в образователните институции в Пакистан и за оказване на подкрепа на застъпници на човешките права, които са изложени на опасност.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Реч на Алън Ръсбриджър при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Алън Ръсбриджър при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Благодаря ви за това отличие. Едно е да получаваш признание от журналисти, които раздават награди за журналистика. Приятно е да получаваш и такива, разбира се. Но тази награда е изцяло друго ниво.

През годините Наградата за цялостен житейски принос е била връчвана на изключителни мъже и жени, който са направили забележителни неща – както се посочва и от самото отличие – „за планетата и хората”, учени, учители, лекари, икономисти, адвокати, духовни водачи и инженери.

Някои хора може би са учудени, че днес тя отива при един журналист. И ако това е така, то вината е в нас, журналистите.

Защото, разбира се, журналистите правят доста неща, които не предизвикват особено възхищение. Можем да сбъркаме нещо и понякога го правим. Можем да сме твърде повърхностни, отмъстителни, тривиални, капризни и безсърдечни. Някои журналисти злоупотребяват с властта си, нарушават закона и играят ролята на хулигани. Това е най-лошият тип журналистика.

Но има и друг вид журналистика и си мисля, че той не само носи ползи на човечеството, но е и от особена важност за него.

Ако се съмнявате в това, вижте обществата, в които журналистите не могат да работят свободно. Обществата, където онези, които имат власт, не трябва да се тревожат за това, че някой може да разследва как използват тази власт. Там, където няма независими гласове или организации, които могат открито да докладват, разследват, оценяват и критикуват. Всички знаем как изглеждат тези общества.

Помислете и за друго: колко хора са готови да загинат заради работата си? Според Комитета за защита на журналисти тази година са загинали 42-ма журналисти, общо 1600 от началото на водене на статистиката през 1992г.

Всеки ден, всяка година колегите ми по света рискуват живота си, защото знаят, че светът се нуждае от журналистика. Те имат мотивация, мисия, задължение да бъдат свидетели на случващото се. Няма съмнение, че мислят, че журналистиката е обществена услуга и призвание.

Днес съм тук сред вас, заради едно семейство и един човек, които са били наясно с тази истина за журналистиката.

Става въпрос за семейство Скот. Вестникът Манчестър Гардиън е основан през 1821г. в отговор на едно убийство на невинни хора от страна на държавата – става въпрос за клането край Петерло през 1819г. Основателят и тогавашен редактор, който е бил свидетел на случилото се и е разказал за него, е създал Гардиън, защото е знаел колко е важно достоверен доклад на събитията да достигне до повече хора.

Семейство Скот прави нещо забележително с Манчестър Гардиън през 1936г. Те го подаряват – не го продават и не се впускат в търсене на някой олигар или хедж фонд, който да го придобие.

Поверяват Гардиън на тръст без да изкарват никакви пари от него. Единствената цел е да съхранят вестника, неговите либерални традиции и вярата, че той не е просто бизнес, а обществена услуга… да го съхранят такъв завинаги.

И така, като редактор на Гардиън, всеки ден си мисля за това, което дължа на семейство Скот и на забележителния С.П.Скот, който е бил негов редактор в продължение на 57 години и който по повод 100-годишнината от основаването на вестника написал, че никога не би работил за него, ако печалбата е стояла над възможността „да влияе на умовете и съзнанието на хората”.

Вторият човек, на когото съм изключително признателен е тазгодишният лауреат на наградата, Едуард Сноудън.

Докато работи като младши аналитик за Националната агенция за сигурност на САЩ Сноудън е станал свидетел на неща, които намира за силно смущаващи. Дори и хора, които не одобряват поведението му, обикновено признават, че той е провокирал и е разкрил информация, послужила за основата на един дебат, от който силно се нуждаехме – дебат относно степента, законността и етиката на масовото наблюдение на обикновени хора в мащаби, които преди 20 години бяха немислими.

Едуард Сноудън лесно можеше да публикува и сам своите разкрития. През 2014г. всеки може да публикува каквото си реши. Нищо не можеше да го спре да редактира и разпространи материалите сам.

Но вместо това той реши да се обърне към журналисти, на които има доверие, и да ги помоли да публикуват материалите, които намират за най-важни. Той вярваше в журналистиката.

Сноудън направи това, знаейки, че действията му ще имат тежки последици за собствения му живот, както и за неговото семейство и приятели. Знайки, че институциите и правителствата, които изкарва на светлината на прожекторите ще отвърнат на удара и ще пожелаят отново да обвият тайните си в тъмнина, и ще го накарат да плати висока цена за действията си.

Едно от предизвикателствата, които Сноудън представя пред нас е признанието, че не съществува такова нещо като обществен интерес. Няма един единствен общ интерес, който да е по-важен от останалите и заради който да можем да пренебрегнем всичко друго.

Да живеем в сигурност без да бъдем убивани от терористи със сигурност е много важен обществен интерес и особено сега много силно вярваме, че това е така. Свободата на изразяването, записана като Първата поправка в конституцията на САЩ – е друг важен обществен интерес. Неприкосновеността на личността също е изключително важна за милиони хора и е записана като Четвъртата поправка в конституцията на САЩ и като Алинея 8 в Европейската конвенция за човешките права.

След съставянето на Magna Carta винаги сме се противопоставяли на властта на държавата да проявява произвол спрямо нашия живот, да влиза в домовете ни, да изземва вестниците ни. Но какво правим, ако изземването на съвременния еквивалент на всеки един вестник може да спаси човешки живот?

Държавите и бизнесите харесват криптирането, когато то служи за скриването на държавни или винансови тайни от хакерите. Но държавите и правораздавателните системи мразят същото това криптиране по други причини и биха направили всичко възможно, за да го подкопаят.

И така, има много, често противоречащи си обществени интереси, а не само един. В разгара на спора околко действията на Сноудън този факт беше забравен и някои журналисти казаха: „щом според държавата непубликуването на тази информация е в името на обществения интерес, кой съм аз, че да й противореча”.

Отговорът е лесен: „вие сте журналист”. Не сте част от държавата или правителството. Работата ви е отговорно да разкривате важна информация, а не да я криете. Вие сте встрани от властта, за да я наблюдявате обективно. Работата ви е да бъдете силно чувствителни към всеки един обществен интерес – и да публикувате, толкова внимателно, колкото можете, онова, което смятате за важно. Едва тогава информираната дискусия става възможна. Вие имате същото право да балансирате между различните обществени интереси, каквото имат и политиците, полицаите или съдиите.

И когато властите застанат на прага ти и ти кажат да спреш… И после ти кажат, че ще те принудят да спреш… и после влязат в офиса ти, за да контролират унищожаването на компютрите ти, задачата ти е да продължиш да публикуваш. Да продължиш да вземаш онези внимателни решения, имайки предвид всички противоречащи си обществени интереси.

Правиш го не защото мразиш страната си, а защото я обичаш. Защото в училище са те карали да четеш Джон Милтън и Джордж Оруел. Защото в университета си изучавал Джон Стюарт Мил. Защото като британски журналист си открил собствените си герои, сред които Джон Уилкс, Уилям Кобет, С.П. Скот, Емили Хобхаус и Харолд Еванс. Всеки един от тях някога е бил отричан, преследван, съден, вкаран в затвора или принуден да живее в изгнание.

Накараха ни да разбием харддисковете на компютрите си. Но не спряхме публикациите. За накои хора гледката на разбит компютър на вестник Гардиън е зловеща. Кметът на Лайпциг, който посети офиса ми, я намери за вледеняваща поради причини, които все още са парещ спомен в съзнанието на милиони германци.

Но така както няма един единствен обществен интерес, така няма и само една гледна точка към случилото се по време на аферата Сноудън. С времето започнах да намирам образа на разбитите компютри както за вледеняващ, така и за излъчващ оптимизъм – именно защото продължихме с публикациите.

Интернет е това, от което се страхува властта. Той е онова, което тя иска да завладее. Той е пространство, в което намираме мрак, но и светлина. Причините, поради които държавата иска да опитоми и да контролира дигиталния свят, са същите, които го превръщат в инструмент на свободата. Това, което не можехме да публикуваме във Великобритания, публикувахме другаде. Без съмнение така вбесихме властите в страната. Но всички бихте намерили случващото се за прекрасно, ако то се развиваше в Китай, Турция, Русия или Сирия, например.

И така, Сноудън разкри пред нас множество, понякога противоречащи си обществени интереси, включително тези на корпорациите, гражданите, разузнавателните агенции, адвокатите, журналистите и политиците.

Доколко правителствата успяха да отговорят адекватно на предизвикателствата, поставени от Сноудън, е тема на друг разговор. Но със сигурност можем да кажем, че ако политиците не желаят да говорят за въпросите, повдигнати от Сноудън, те се отказват от правото си да критикуват пресата за това, че прави нещо, от които самите те се отдръпват.

Самият аз се чувствам изключително привилигирован, защото когато започнаха атаките срещу нас, Гардиън беше достатъчно силен, за да се противопостави, да устои и да защити своята журналистика. Изключително много се гордея с колегите си.

Винаги съм мислел за репортерите като за пчели – основа за устойчивостта на всяка информационна екосистема. Докато реботех със Сноудън и без това огромното ми уважение към журналисти и адвокати нарасна още повече: репортерите и редакторите, които толкова умело откриха онова, което така е разтревожило нашия източник на информация; и адвокатите, които ни защитаваха след излизането на публикациите. Вярата ми, че журналистиката може да бъде обществена услуга, бе затвърдена. Както и увереността, че журналистиката трябва винаги, винаги да бъде независима от властта.

Чувствах се привилегирован, защото редакторът на Гардиън наистина има уникална привилегия. Преди 193 години един жител на Манчестър станал свидетел на една трагедия… и основал вестник. Преди близо 80 години неговото семейство създало тръст, който да защитава вестника. И когато дойде поредният момент, в който трябваше да разкрием огромната и плашеща мощ на държавата, този тръст защити редактора и журналистиката. Никой не се опита да ни измами.

Благодаря ви за тази награда!.

В света на Twitter и Facebook има нова дума – “humblebrag” – да се чувстваш смирен, докато се хвалиш с успеха си. Днес се чувствам точно така. Наистина смирен, че получавам тази награда, редом с останалите лауреати – Едуард, Асма, Бил и Базил. Смирен лауреат на една забележителна награда, която през годините е била връчвана на толкова много изключителни хора. Как може човек да не се хвали с подобно нещо!

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Реч на Едуард Сноудън при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Едуард Сноудън при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Благодаря ви много.

Знаете, че изобщо нямам необходимите заслуги за получаването на подобно високо отличие. За мен е огромна привилегия да бъда сред толкова много хора, които са се борили за човешките права, дори с риск за собствения си живот, дори и когато е било изключително трудно, дори и когато никой не ги е забелязвал, когато не са търсели признание и не са го получавали. Наградата е индивидуална, но аз мога да я приема само като част от една по-голяма общност. Тази награда е признание за работата на толкова много хора – не само през последните години, а през последните десетилетия. Това са хора, които осъзнават, че „човешки права” е само новото название на едно отдавна познато понятие – понятието за свобода. А цената, която плащаме, борейки се за свободата, когато времената се променят, когато ни е страх и сме изправени пред нови опасности и заплахи, е непредвидима и често твърде висока.

Журналистите, с които имам привилегията да работя, издателите по света, активистите и гражданското общество като цяло имат огромни заслуги. Има много хора, включително Сара Харисън, която е тук днес, които не могат да се върнат в родината си. Аз самият живея в изгнание вече година и половина. И това едва ли скоро ще се промени, но си заслужава. Цената, която платихме, жертвите, които направихме – мисля, че бихме ги направили отново. Знам, че аз бих го сторил, защото всъщност никога не е ставало въпрос за мен. Действал съм за обществото като цяло, а не заради определени хора. Става въпрос за нас, за нашите права, за обществата, в които искаме да живеем, за правителствата, които искаме да имаме и за света, който искаме да изградим за следващите поколения.

И когато говорим за правителството, трябва да мислим не само за качествата му, но и за взаимоотношенията ни с него. Дали ще бъдем подчинени на правителството или негови партньори? И дори и при всички брилятни умове, които ни ръководят днес, при всички експерти, всички длъжностни лица, всички представители на народа в институциите, ние не можем да вземаме правилните решения, нито имаме достъп до важна информация. Когато става въпрос за правителства, за демокрации, всички институции се основават на принципа на съгласието, а съгласието на народа няма смисъл, ако не е информирано.

Именно този принцип ме подтикна да действам. Когато мислим за предизвикателствата и проблемите, пред които сме изправени, за новото усещане за страх, сред което работят правителствата и институциите по света, и когато оценим как се развиват нещата, мисля, че има причини за надежда. Аз съм оптимист. Защото, когато погледнем назад към случилото се през миналата година, след връщането ми от Хаваи, след оповестяването на разкритията, аз бях наречен шпионин и предател. Тези спорове вече приключиха. В началото правителствата твърдяха, че хората не се нуждаят от тази информация, че тя ще изцапа ръцете ни с кръв, че вестниците са изложили на риск човешки животи, че ще спират самолетите, летящи над Европа. И точно това направиха. Европа спря самолета на президента на Боливия, мислейки, че търся убежище, а всъщност не е така. Подобни неща вече не се случват. Вместо това в правителствата, вестниците и образователните институции по света се водят все повече дебати. Самата същност на интернет се променя поради новите технологични нововъведения, които защитават човешките права, нашите права, по целия свят. Това означава, че независимо как се защитават правата в Китай, ако използвате услуга за защита на правата, ще бъдете защитени, независимо от законите в съответната страна. По целия свят в момента се води изключителна борба за спазването на човешките права.

Когато говорим за държавните институции и промените в тях, тези промени са най-видими именно в САЩ. Същото правителство, което ме обвини в какво ли не, включително в шпионаж, казвайки, че съм продавал информация на враговете ни, вече признава, че това не е вярно и че нямат доказателства за подобни твърдения. Директорът на Националната служба за сигурност дори заяви, че светът не се разпада, както са очаквали. Президентът на САЩ каза, че е назначил независими комисии, които да преразгледат програмите за масово наблюдение и тяхното заключение е, че тези програми никога не са довели до предотвратяването на терористично нападение. Това е особено важно, защото се оказва, че масовото наблюдение, тази политика, която скриха от нас – не само от американците или от шведите, но и от целия свят – изобщо не ние помогнала, въпреки че предизвика толкова оспорвани дебати. Президентът каза, че тези дебати не са ни отслабили като нация, а са ни направили по-силни. И това беше само началото. Оттогава няколко съдълища произнесоха присъди срещу програмите за наблюдение в САЩ. ООН публикува доклад, в който се казва, че масовото следене в САЩ нарушава основните човешки права.

Тези неща ще останат с нас, независимо в коя държава живеем. Те са основата, върху която градим. Можем да продължим напред, като обсъждаме тези политики и програми, създадени скришом и без нашето знание и съгласие. Можем да зададем въпроса „оправдани ли са? Необходими ли са? Пропорционални ли са на заплахите, пред които сме изправени? Представляват ли най-малката възможна намеса, която е нужда, за да може правителството да си върши работата?” Защото тук не говорим за прекратяване на всички разузнавателни дейности. Не говорим за спиране на полицейските разследвания. Не говорим за намаляване на сигурността. Напротив, става въпрос за сигурността на обществото. Гарантиране на човешките ни права. Гарантиране на свободите, които сме наследили и които бихме искали да предадем и на следващите поколения.

И заедно, използвайки този открит форум, тази дискусия, възползвайки се от жертвите, които много хора по света направиха, ние можем да имаме тази свобода и тези права, можем да имаме открито, либерално общество. Защото казваме, че дори и когато сме изправени пред заплаха, ние ценим свободата. И се надявам, че въпреки всичко постигнато през изминалата година, това ще е само началото. Има още много неща, които можем да направим и заедно ще ги постигнем. Надявам се, че мога да разчитам на вас и през следващата година и заедно да предложим на ООН създаването на нова длъжност – специален докладчик по въпросите за неприкосновеността на личния живот и дигиталните права, който ще гарантира, че независимо в коя страна действа агенцията, независимо къде са разположени технологиите, независимо коя държава решава, че е изправена пред нови заплахи, изискващи ограничаване на правата ни, ние винаги ще сме на страната на свободата.

Благодаря ви!

Posted in За Обществото | Tagged | Коментарите са изключени

Обичам да гледам

Обичам да гледам полето,
обичам да гледам небето,
обичам да гледам морето,
обичам да гледам простора,
обичам и бедните хора.

Полето за мене е пъстър килим,
трапеза изпълнена с безброй плодове,
безкрайни простори минават през филм
и нижат на лента прекрасни цветове.

Небето синьо създава покой,
небето мрачно те хвърля в тревога,
в небето ясно лети птичия рой,
а облачно то вещай силна угроза.

Морето синьо – зелено е гледка чудесна,
то сила и здраве на хората дава,
в недрата му скрити са много блага,
а корабите търсят и тях и света.

Просторът необятен е мамеща гледка,
в него човекът върви и лети
и рови си и търси своята сметка,
да стигне по-скоро до своите мечти.

Бедните хора създават благата,
те са родени да виждат света,
за тях труд са морето, небето, простора,
с тях те създават безброй чудеса.

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Пролет 2

Ето я, иде красивата пролет
с грация като млада кралица
и сякаш аз виждам в нейния полет,
полет на волна прелетна птица.

Млада и хубава в свежа премяна
с цветя и нежност вечно засмяна,
тя на живота е мощна закрила,
а на прогреса – движеща сила!

Пролет, надежда тя ни довежда,
от сън събужда заспали мечти,
който в пролетен ден се оглежда
в него ще види живот да кипи.

А тъй животът красив е кат пролет,
но нужно е в него доброта да се влей,
прогресът човешки – като птица в полет,
а времето ведро, като слънцето, когато изгрей.

Кога ще те видим, о пролет желана:
без грижи, без рани, а само мечта
и твоята красота и омайна премяна
с радост да залее нашата чудна страна!

Ние те чакаме с трепет,
ние следим те сега
и молим се да дойдеш
наша скъпа пролет. Ела!

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Пролет 1

И животът се събужда
грохнал дълго, дълго спал
да посрещне свойта нужда
и да търси идеал!

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Бъдни вечер

Славят Бога в Дома господен,
пеят песни за щастлив живот,
трябва и духът да е свободен,
а човекът веч да не е като скот.

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Лъжедемокрация

С калъпи на Запад създадени
българската демокрация тръгна напред,
на космати, брадати те са предадени,
за да ги носят и слагат навред.

Но калъпът не става за всичко,
от което днес народът се нуждае.
Той, калъпът не е майстор Тричко,
който умее и знае всичко.

България създадена е по свой калъп,
тя него знае и него ще помни,
а всичко, което лъжедемокрацията прави
тя наблюдава и не ще забрави.

Денят на правдата вече наближава,
денят на истината не може да се скрие
народът е този, който побеждава,
той заблуда и измама докрай ще разкрие.

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Ден на жената

Знае се от памти века
как създаден бе човека.
Първата жена на света
Ева се нарича тя.

А жената Дева
първороден син зачева.
Той роди се на света,
За да дойде любовта.

И така от век на век
името на тоз човек
се прославя и множи,
с любовта си да тежи.

Тя събира всички хора
и в живота е опора,
който нея я съзре
той живот ще разбере.

Ако няма я жената,
кой ще носи красота?
Както птицата крилата
тя лети на висота.

И измерва със своя поглед
дирите на вси жени
и им прави верен оглед
за злини и добрини.

Тя, жената, вред проникна,
беше в космоса дори,
в парламента се провикна,
политиката твори!

Няма кътче на земята,
женски облик да не знай.
Тя творец е на благата,
всеки люби я безкрай.

И за туй от благодарност
и с мъжка солидарност
под небесни небосклон
й отправяме поклон!

Константин Викторов

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени