Category Archives: За Обществото


„Дънера.Началото“ на едно бягство

„Дънера.Началото“ на едно бягство

Автор: Искра Иванова

На 29 май 2014 се откри инсталацията „Дънера.Началото“ – третото от събитията към проекта „NEXT ART„-next level-next generation, който отново ни показва един автор развиващ практиката и идеята на проекта.  В тази инсталация пространството отново се преобразява, за една нова  авторска идея в стила на „контекстуално изкуство“ или  site-specific art.

Представяйки инсталацията си Златина Стефанова обвързва пространството и  идеята си в едно. Тя  приема „Дънера“, като „начало“ на бягството от мрака и развива идеята си за полет и израстване. В работата и личи едно лично преживяване, което тя изчиства и адаптира  към  пространството. Според авторката „полета“ (показан в нейната работа) преминава през отминалият свят, в който всеки може сам да избере своя път.

В пространството Златина поставя своите оригами (червени пеперуди от хартия) и много изчистено показва техният път „нагоре“. Това израстване и  своеобразно  освобождаване от „дънера“, преминава плавно и излиза от конкретното пространство. Набелязани са точки, на които се концентрират  множество оригами и други, в които се разреждат, но следват пътя си.

Тази инсталация предизвиква интерес и внушение у зрителя с  миризмата на пространството, която напомня за „дънера“ и „старото“ т.е. „началото“. В стаята  се забелязва, една отделена поставена в рамка пеперуда с надпис : „Няма нищо по-тъжно от пеперудата, която мисли че е грозна… Само защото, може да види крилата на всички останали, но не и своите.“. В този надпис  се вижда една социална насоченост и то към самият зрител, който попада в пространството.

А дали иска да избяга?

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

“Дънера.Началото”

“Дънера.Началото”
Инсталация  “Дънера.Началото”  в  “Хлебна къща” – Велико Търново, по проекта „NEXT ART”. Темата на изложбата е “Дънера.Началото”.  Инсталация на  Златина Стефанова, която обвързва своята концепция с тази на пространството . Тя приема „дънера „, като „начало“ на бягството от мрака и развива идеята си за полет и израстване. Това е Полет  преминаващ през отминалият свят, в който всеки може сам да избере своят път.

Куратор и организатор: Искра Иванова

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Рисувам бъдеще светло

Рисувам бъдеще светло
за Земята най-прекрасна,
създавам света пъстроцветен,
в който децата ще раснат.

Рисувам аз вдъхновени
картини от чуден Живот,
мечтите най-съкровени
на Бог за човешкия род.

Рисувам всички народи
радостни и озарени,
напред Доброто ги води,
в Мир и Единство сплотени.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Пещера със странни същества във Велико Търново

 

                Пещера със странни същества във Велико Търново

Искра Иванова

На 24 април 2014 се откри „CAVE CAGE CREATURE. underground discovery„- второто от събитията към проекта „NEXT ART„- next level-next generation, който е част от дейностите на културния център към Международния съвет на самодейните средища във Велико Търново.

 „NEXT ART“- next level-next generation, е проект, който е част от тенденцията, засилила се през последните години за представяне на алтернативни места, за съвременно изкуство. Този проект развива една добра практика за „контекстуално изкуство“ или така нареченото site-specific art.

Представените инсталация и скулптури на Пабло Байло (Испания) и Лиза Шверме – Функе (Германия) показват тяхната концепция и визия за пространството на „Next art“. Нарекли работата си „CAVE CAGE CREATURE. underground discovery“ те се опитват да оставят  своите следи. Използват материали от потреблението като гипс, алуминий, метал, пластмаса и др. Те са решили  да изградят  своеобразна „пещера“ в  която  се сблъскваме със странни самотни същества. В работата им се вижда една екологична, социална и експериментална тема, в която се засяга начина на потребление на човека.         

Въпреки общата концепция и тема двамата автора се открояват и отделят в две пространства.

Пабло Байло  превърнал своето в пещера, през която неизбежно минава всеки посетител, ни показва колко много пластмаса (под различна форма)  изхвърляме в природата. В неговата работа  се вижда един умишлен хаос, който всъщност е подреден  под неговото концептуално мислене.

Лиза Шверме-Функе ни представя едно пълно с различни, странни същества-  пространство. Тя експериментира със съчетаването на материалите. Обектите са поставени в пространството под точно определено място. Стаята  допълнително засилва влиянието си с цвета (сини плочки) и допринася за по силното въздействие върху зрителя.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Реч на Аднжи Целтер – част 2

Реч на Аднжи Целтер при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 7.12.2001

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Работим по този безопасен и открит начин, защото искаме методите, чрез които се противопоставяме на Trident да  съответстват на нашата визия за това, с което искаме да заменим настоящата система. Смятаме, че нашите методи са свидетелство за процеса на умело разрешаване на конфликти. Не желаем сами да вършим това, което правим, а се надяваме да убедим правителството да го направи вместо нас. Затова им предоставяме пълна информация и винаги сме отворени за диалог и преговори. В дългосрочен план, смятаме, че нашият метод за разоръжаване е един експеримент по изграждане на устойчиви мрежи за „ненасилствена съпротива на потисничеството” и се надяваме, че един ден те ще заменят военните сили по света.

Всички наши членове, работещи по практическото разоръжаване, трябва да се придържат към основните ни правила за безопасност и ненасилие, но оттам нататък са свободни да действат автономно. Те избират различни типове акции по разоръжаване, вариращи от блокади, до пробиване на огради, плуване до подводниците и разрушаване на оборудване, демонтиране на изследователски лаборатории, повреждане на военни превозни средства, рисуване на знаци, предупреждаващи за военни престъпления, върху военно оборудване, раздаване на листовки на служители на военни бази с призив „Отказвам да бъда военнопрестъпник”. Голяма част от тези действия са блокади и прерязвания на огради, което води до минимални щети, но голям брой арестувани и задръстване на съдилищата.

През последните 18 месеца обаче има и поне девет опита за нанесяне на значителни щети върху въоръжението, като три от групите успешно изпълниха мисиите си, причинявайки вреди за стотици хиляди паундове и забавяйки дейностите, свързани с оборудването на Trident. Например през ноември 2000г. Сюзън и мартин преминаха през защитната ограда на Уитъринг, проникнаха в хангара и повредиха едно от превозните средства за ядрен конвой, като го направиха негодно да транспортира ядрени глави до Фаслейн. За нас тези нанесени щети са всъщност вид „разоръжаване” и „предотвратяване на ядрени престъпления”.

Действията ни водят до стотици съдебни процеси. Всяко дело е важно, защото се противопоставя на държавата и правната система точно там, където те са най-уязвими – по един важен закон, засягащ изключително важен въпрос. Ето защо нашата кампании предизвиква подобен политически и правен отзвук. Обикновено законът се използва срещу хората, а не срещу държавата и най-често страдат бедните и онеправданите. Но сега хората променят това и открито поставят под въпрос цялата правна основа, а следователно и легитимността на въоръжените сили – един от стълбовете на държавата. Те изискват един закон за хората, а не за държавата или за корпорациите.

Кампанията ни за разоръжаване доведе до някои ярки действия, които поставят на изпитание цялата правна система. Да вземем само два примера: през февруари 1999г. две жени доплуваха до доковете в Бароу, качиха се на борда на „Vengeance“ и разглобиха тестовото оборудване на командния пост на военния кораб. Това действие забави с няколко месеца отпътуването на „Vengeance“ за САЩ, където трябваше да вземе ракетите си. След три съдебни процеса в продължение на две години и половина, обвиненията в крайна сметка бяха свалени, защото три поредни съдебни състава не успяха да решат дали открито признатите от извършителите действия са престъпление или имат правно основание, както твърдяха жените.

След това през юни същата година трима от нас „разоръжиха” изследователския шлеп „Maytime“, който поддържа „невидимостта” на Trident в океана. Изпразнихме цялата лаборатория, като хвърлихме всичко в Лох Гоил – компютрите, оборудването за мониторинг и тестове, а след това разрушихме контролните уреди за проекто-подводниците и прекъснахме електрическото захранване на друго изследователско оборудване. След пет месеца в затвора обяснихме, че според международните закони имаме право на това.

Оправдаването ни в съда Greenock Sheriff от смелия и човечен съдия Маргарет Гимблет, предизвика политически и правен фурор и доведе до запитване към Върховния съд да се произнесе по въпроси, свързани с международните закони около случая Trident, като целта на това действие бе да се попречи на други съдии да произнесат оправдателни присъди в бъдеще. Правният спор продължава след потресаващото становище на Върховния съд, който погрешно заявява, че международните закони важат само в случай на обявена война, като така намеква, че продължаващите бомбардировки над Ирак не са „война”.

Адвокатите без съмнение ще продължат да спорят за правотата и грешките на шотландската правна система, отричайки самата основа на хуманитарния закон, който бе разработен след военните трибунали в Нюрнберг и Токио. Междувременно, ние, обикновените граждани, няма да позволим на Върховния съд да подкопае усилията ни. Продължаваме да се борим срещу тази злоупотреба и изкривяване на закона, която се опитва да защити старата и корумпирана система на ядрените оръжия. Опитваме се да си върнем закона, чрез здравия разум и човешкия морал, защото за обикновените хора не е трудно да признаят, че масовите убийства ас престъпление. Обърнахме се към Европейския съд за човешките права и продължаваме своите действия по разоръжаване с вярата, че всички форми на тиранство в крайна сметка се провалят и истината винаги побеждава.

Подобни предизвикателства разбира се изникват отново и отново през последните 55 години на анти-ядрени кампании. Ядрените оръжия винаги са били незаконни и случаят Шимода в токио през 60те години, доказва ясно, че бомбардирането на Хирошима и Нагасаки е било военно престъпление. Малко граждански организации обаче използват закона по толкова ясен, целенасочен и последователен начин. Trident Ploughshares основава цялата си кампания върху международното право и го използва, за да делегализира ядрените оръжия и да легитимира своите действия. Правим това по публичен начин, чрез явни конфронтации, които не могат да бъдат игнорирани. Ние се придържаме към моралния си дълг, като анкцентираме върху връзката между моралността и закона.

Същността на нашия аргумент е пределно ясна. Ядрените оръжия са оръжия за масово унищожение, следователно не могат да бъдат използвани с нужната точност или с оправданието, че ще поправят някакво зло. Тяхната употреба на практика е масово убийство с катастрофални мащаби и с потенциал за ескалация и употреба на хиляди ядрени оръжия, които ще сложат край на живота на Земята. Законът се основава на етични ценности и може да бъде спазван само и единствено при условие, че отговаря на общочовешкия морал. Правителствата, войниците и военните сили извличат легитимност и власт от законите и затова те са от особена важност за тях. Единственото нещо, което различава войника от убиеца, е, че първият е получил законово разрешение да извършва някои точно определени убийства от името на обществото. Тези легализирани убийства трябва да бъдат стриктно контролирани от закона, като най-важни са международните хуманитарни закони, които осъждат безусловно масовите убийства. Оправдателните присъди в Грийнкук и двете в Манчестър бяха признание за това, че не сме имали престъпни намерения, като същевременно ясно посочиха престъпните намерения на британските ядрени сили.

Trident Ploughshares се основава на връщане на властта на хората и трансформирането й в процес, който може да повиши човешкия морал. Ние не се срамуваме, а се гордеем, че посланието ни може да бъде разбрано дори и от едно пет годишно дете.

Ето посланието ни – убиването е лошо. Масовите убийства са лоши. Заплахата за масово унищожение е самоубийствена и е отричане на собствената ни човечност. Когато нещо не е наред, ние трябва да го спрем. Следователно разрушаването на оръжията за унищожение е акт на любов, към който можем да се присъединим всички. Моля, присъединете се към нас – заедно не можем да бъдем спрени.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Реч на Аднжи Целтер – част 1

Реч на Аднжи Целтер при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 7.12.2001

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

РАЗОРЪЖАВАНЕ

Планетата ни умира – както духовно, така и физически. Страх, агресия, алчност, ограничени национални интереси, незряло доминиране и контрол над другите – всичко това е толкова често срещано из повечето страни. Но днес има и все повече хора, които определят себе си като граждани на света, хора, които знаят, че животът в крайна сметка е взаимосвързан, че няма как да бъдем истински хора, докато някои от нас продължават да страдат и че любовта, справедливостта и ненасилието са същността на живота. Това, което ми дава надежда са множеството малки действия, чрез които обикновените хора поемат своя дял от отговорността. Те допринасят за промените, от които се нуждаем, за да преодолеем войните и несправедливостта, контрола и доминирането, за да изградим един свободен, справедлив, любящ и разнообразен свят.

Бих искала да споделя с вас само една малка част от тази мрежа на живота и да ви разкажа историята на разоръжаването на народите.

Идвам от държава, която притежава ядрени оръжия, в която много хора са решили, че първата стъпка към прекратяването на войните и насърчаването на ненасилственото справяне с конфликтите, е собственото ни разоръжаване. Ние не можем да чакаме държавата да се разоръжи. Затова стартирахме кампания, наречена Trident Ploughshares, която се основава на международните закони, които поставят под въпрос законността на ядрените оръжия на Великобритания.

Ядрената сила на Великобритания включва четири подводници Trident, всяка от които разполага с 48 100 килотона ядрени глави – или 192 индивидуално насочващи се ядрени бомби, всяка от които осем пъти по-силна от бомбата, пусната над Хирошима. Използването дори и само на една от тези бомби би било незаконно, защото те са твърде мощни, за да бъдат използвани без да бъдат нарушени международните хуманитарни закони. След като всяка предполагаема употреба на сила е незаконна, значи и всяка изявена готовност за употреба на тази сила е заплаха, забранена от закона. Системата  Trident е разработена спрямо политиката „заявена готовност за употреба”, именно това означава „надеждна, минимална мярка за възпиране”.

Останалите седем държави, притежаващи ядрени оръжия също извършват престъпления срещу мира, които подкопават международната правна система. Държавите без ядрени оръжия изглежда не успяват да се обединят и да се изправят срещу силните страни, поради което самите те влизат в надпревара по въоръжаване.

Досега всички вече сме научили, че ако искаме ядрено разоръжаване, не трябва да чакаме от правителствата си да го сторят сами. Те са подписали множество международни споразумения, обещавайки да премахнат ядрените си оръжия – последното бе по време на срещата за преразглеждане на споразумението за неразпространение на оръжия през миналата година. Но какъв е смисълът от тези споразумения, щом в същото време се провеждат изследвания за следващото поколение оръжия, подкрепя се програмата на САЩ за изграждане на Национална система за ракетна отбрана и се твърди, че продължаваме да разчитаме на възпиращата функция на ядрените оръжия?

Обещанията на правителство за премахване на ядрените оръжия са безполезни, точно както написа един от нашите активисти върху корпуса на една от подводниците Trident миналия април. Ако искаме ядрено разоръжаване, трябва ние, хората, да поемем отговорността в свои ръце. Ето защо създадохме Trident Ploughshares и ето защо работим с едно по-широко движение за мир, което през последните 50 години се бори за премахване на тези чудовищни машини за убиване от лицето на земята.

През 1998г. Trident Ploughshares отправи директно предизвикателство пред премиера Тони Блеър за прилагането на международните закони, чрез премахване на всички британски ядрени оръжия, защото в противен случай нашите активисти ще се захванат с това. Организирахме хора, които заявиха, че сами ще извадят от употреба системата на ядрените оръжия и че ще продължат да вършат това, докато държавата сама не се заеме с тази дейност и не изпълни обещанията си за ядрено разоръжаване.

Мирните ни действия на реално разоръжаване се основават на международните закони и най-важното човешко право – правото на живот. Хора от различни нации се обединяват като „граждани на света” и поемат задачата за мирно демонтиране на ядрените системи. Това не е насилие, нито престъпно разрушение, нито вандализъм, нито нарушаване на мира, а практично и законно „разоръжаване от страна на хората”.

Разбира се правителството и институциите във Великобритания не смятат така. От създаването на Trident Ploughshares през август 1998г. има над 1500 ареста на наши членове, основно при блокадите и лагерите за разоръжаване в Кулпорт и Фаслейн. Проведени са 220 съдебни процеса и активистите ни са прекарали общо над 1400 дни в затвора, без да броим дните под полицейски арест. Наложени са множество глоби, които поради принципни съобръжения остават неплатени, а това води до изземвания на собственост от съдии-изпълнители и до заплахи за нови съдебни процеси.

Хората, участващи в ядреното разоръжаване, са глъдка свеж въздух в остарелите правни системи. Те открито наричат ядрените оръжия терористични машини за убиване и заявяват, че законът не заслужава да бъде спазван, щом отказва да осъди изнудването от страна на държавата и масовото унищожение. Рейонният съд в Хеленсбург, Шотландия е сцена на вдъхновяващото историческо противопоставяне на обикновените хора срещу злият собственик на ядрени оръжия в лицето на държавата. Потенциалът за промяна във Великобритания е огромен, защото все повече хора откриват, че са готови да застанат зад своите вярвания и да кажат високо и ясно „НЕ” на ядрените оръжия и „ДА” на ненасилственото справяне с конфликти.

Trident Ploughshares понастоящем включва 158 „световни граждани” от 14 различни държави, които са поели ангажимент да предотвратят ядрените престъпелния и са преминали през двудневен семинар за ненасилие. Участието на жители на други държави в нашата дейност по разоръжаване, изправянето на тези хора пред съда и осъждането им на затвор се оказа много по-трудно за нашите власти. Правителството и съдилищата се опитват да се преструват, че британските ядрени оръжия са си само наша работа, но няма как да продължат да поддържат това твърдение, когато пред съда се изправи чуждестранен гражданин и обясни защо се чувства заплашен от Великобритания, защо се присъединява към хора от други националности, но също като него „граждани на света” и защо заедно с тях се опитва по мирен път да разоръжи британската система Trident. Тук говоря само за най-активните членове на нашата организация, но разбира се имаме и няколко хиляди поддръжници, голяма част от които от Ирландия, Белгия и Холандия, които също се включват в нашите блокади.

Действаме така, че информацията за нашите планове, мотиви и организационна структура да е достъпна за обществото, правителството и военните. Имаме напълно достъпен уебсайт, който съдържа всичките ни материали, включително наръчника Tri-Denting It и писмата ни до и от Правителството. Продължаваме да задаваме на правителството въпроса, на който те така и не отговориха, „Как може 100 килотонова ядрена бомба да бъде използвана така, че да порази военна цел, но не и невинни граждани?”

Окуражаваме депутатите да подпишат нашата Петиция за подкрепа и около 80 души вече са го направили. Те ни помагат да получим отговори на совите писма, задават въпроси от наше име в различни парламенти и постепенно започват да се присъединяват към нашите действия по разоръжаване. При последната масова блокада, която организирахме във Фаслейн през октомври, в която се включиха над 1000 души, сред тях имаше членове на шотландския, великобританския и европейския парламент, които бяха арестувани заради мирната блокада на базата. При минали блокади с нас са били и 30 пастора, както и уважаван висш съдебен адвокат от Шотландия. Те седяха заедно с нас и бяха арестувани за „нарушаване на мира”. Томи Шеридан, MSP, наскоро бе оправдан по отправеното срещу него обвинение, което е поредната ни победа в съда. Обжалване от страна на обвинението със сигурност ще има, което означава, че вероятно отново ще се стигне до Европейския съд. Но подобна последователност е изкючително важна за всяка една кампания и ни дава възможност да се противопоставим на изкривената логина на „ядрения тероризъм”.

Подобна подкрепа, както и тази, която получаваме от видни автори, актьори и стотици обикновени хора, свидетелства за широкия спектър от наши поддръжници, което не позволява те да бъдат маргинализирани.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

“CAVE CAGE CREATURE. underground discovery”

“CAVE CAGE CREATURE. underground discovery” в “Хлебна къща” – Велико Търново, по проекта „NEXT ART”
Каним ви 24 април от 18 часа в „Хлебна Къща”-Велико Търново на събитие по проекта „Next art”. Темата на изложбата е “CAVE CAGE CREATURE. underground discovery.” Инсталация и скулптури на Pablo Bailo (Испания) и Lisa Schwermer- Funke (Германия). Които оставят следи в лабиринта на потреблението- цимент, алуминий, метал и пластмаса. В нов контекст тези използвани материали съживяват. Пещерата е място, където да останем сами и да се сблъскаме със странни самотни същества, които живеят там.
Заповядайте на адрес: ул. Георги Мамарчев 13 (Самоводската чаршия, къщата до Шекерджийницата), Велико Търново

Куратор и организатор: Искра Иванова

“CAVE CAGE CREATURE. underground discovery” in “The Bread House “ in Veliko Tarnovo – project “NEXT ART”.
The Bread House in Veliko Tarnovo is welcoming you to the event related to the project “NEXT ART” on April, 24th, 2014 at 6pm. The topic of the event is: “CAVE CAGE CREATURE. underground discovery”. Installation and sculptures of Pablo Bailo (Spain) and Lisa Schwermer-Funke (Germany). We leave traces in the labyrinth of consumption – cement, alluminium, metal and plastic. In a new context, these used materials revive. The cave is a place to discover yourself – and to encounter the weird lonely beings living there.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Теволде Берхан

Реч на Теволде Берхан при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2000

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Почитаеми членове на Парламента, дами и господа,

Вече сте оказвали на много хора огромна чест, връчвайки им тази награда. За първи път получавам подобно високо отличие и поради това то е още по-важно за мен.

Фактът, че идвам от един много отдалечен селски район и че получавам тази награда именно за развитието му, ме кара да се чувствам малко странно.

Роден съм в общност на фермери в северна Етиопия, на няколко хиляди километра югоизточно от тук. Чисто географски има и по-отдалечени места.

Роден съм през 1940г., когато Италия, водена от Мусолини, се опитвада превърне моята дотогава изолирана страна. Светът от детството ми разчиташе изцяло на местните общности и на древната социална, политическа и икономическа организация на живота, която се грижеше еднакво за всички. Уважаваха се правата не само на коренните жители, но и на новодошлите. Една трета от земята бе заделена за всеки човек в нужда.

Местната общност трябваше да оцелява на атаките на грабители. И се справяше ефективно с това, благодарение на своето единство.

Местната общност трябваше да оцелее след атаките на обърканата, централизирана, т.нар. „съвременна” държава, самата тя подложена на нападения от търговските и политически интереси на външния свят. Този външен свят се интересуваше само от различията между Вашингтон и Москва.

И ето ме тук сега пред вас, получил съвременно научно образование и посетил както Вашингтон, така и Москва. Стоя тук пред вас с ясното съзнание, че това, което се случва с моята общност, се случва и с всички коренни жители в Етиопия, Африка, Азия, Южна Америка и Океания. Наскоро научих, че приблизително същото важи и за гетата в Ню Йорк, Лондон, Йоханесбург, Калкута, Мексико, Сао Паоло и т.н. Постепенно осъзнавам, че светът е твърде голям, за да бъде управляван справедливо или дори не дотам справедливо само от Вашинготн. Започвам да осъзнавам, че с нарастването на населението на Земята, прехраната на тези хора ще зависи все повече, както и през моето детство, от местните общности. Осъзнавам и, че тези местни общности, макар и по своята същност действащи само на местно ниво, не трябва да са изолирани една от друга. С помощта на градските общности и техните обединени организации, те могат да поддържат контакти и да действат в единение.

През 1991г. реших, че мога да подпомогна този процес. Реших, че мога да се боря за правата на коренните жители. Първият етап на борбата ми трябваше да е насочен към промяна на световните норми, за да бъдат признати коренните жители и общности. Написах елементите, които според мен трябваше да съставят законово признатите Общностни права. С помощта на Мрежа на третия свят, неправителствена организация от Малайзия, тези елементи бяха прегледани от група западни експерти, допълнени и оформени като закон. Това се случи през 1993г. Днес много страни ги приемат, макар и отчасти променени, като национални закони.

Успоредно с това се опитваме да получим признание и за правата на фермерите, които са част от Общностните права. Това се случва, чрез водене на преговори на световно ниво относно генетичните ресурси на растенията, използвани за храна и земеделие. За мен бе истинско щастие да оглавя представителите на Африка по време на тези преговори. За съжаление междуконтиненталната комуникация все още е трудна и това е част от наследството от колониалното минало на тази земя. Но имахме късмет, че Фондация Гая, чието седалище е в столицата на бившите колонизатори, Лондон, прие да предава нашите послания, което направи комуникацията ни много по-ефективна. Първата изцяло приета секция от Международното споразумение за растителните генетични ресурси за храна и земеделие, по което се водят преговори под егидата на ФАО, се отнася за Правата на фермерите.

Една специфична заплаха, която още през 1992г. осъзнах, че е надвиснала над бъдещето на оскъдната икономическа основа на коренните общности, е рискът от грешки при генното инженерство. Биотехнологичната индустрия е глобална, общностите са местни. Ако Генното инженерство доведе до здравословни проблеми, световната фармацефтична индустрия ще осигури лекарства за жителите на Ню Йорк или Стокхолм. Но както знаете поради липсата на икономическа изгода, тя не произвежда лекарствата, от които се нуждаят селските общности, като например лекарства за билхарзия[1] и онкосерсиазис[2]. Болните хора умират и на тяхно място идват здрави бебета. Но ако бъде унищожена икономическата основа, бебетата също ще загинат или дори няма да се родят. Следователно най-голямата заплаха е тази над биологичното разнообразие, от което изцяло зависи оцеляването на местните общности. Затова трябва да направи нещо относно биосигурността.

Ние настоявахме за стартиране на преговори по изготвяне на протокол за биобезопасност. Отново за свои късмет бях начело на групата, представляваща Африка. Помолиха ме да им предоставя проекто-протокола, разработен в Етиопия. Като еколог е в моите компетенции да идентифицирам възможните рискове и да предложа мерки за справяне с тях. За щастие с мен работеше екип от адвокати, молекюярни биолози и еколози. Ние изготвихме проекто-протокол. Мрежата на третия свят ни помогна финансово да сформираме Африканска група. По време на срещата Протокола за биобезопасност бе преразгледан и аз получих разрешение да го представа от името на Африка. Повечето страни, които го получиха, заявиха, че Африка не би могла да изготви нещо толкова сериозно, подробно и точно. Според тях некое Зелено НПО бе разработило доклада за нас и затова всички очакваха да се провалим по време на преговорите.

Не се провалихме. Вместо това всички развиващи се страни се присъединиха към нас. Аз се превърнах в главния преговарящ на Юга, „групата на единомислещите”. На всички им стана ясно, че знаем какво искаме и че никое НПО не се възползва от нас. Вече имаме протокол по биобезопасност, Протоколът Картаген. Също така високо ценим контактите си с НПО, които застават зад същите каузи, за които се борим и ние.

В заключение – ние сме местни, селски и общностни. Индивидуалистичния живот, който поставя под въпрос семейството, общността и целия свят, не е за мен. Смятам, че целият свят е една общност. Постигнахме напредък в гарантирането на нашите общностни права в световен мащаб. И ще продължаваме да го правим. Считаме, че световните феномени, които нямат местни корени, са неразумни. Страхуваме се от тях. Тази награда, която получавам днес, всъщност е за всички нас. Това, за което получавам награда, накара моето семейство, и моите колеги от Етиопия, Африка, от Севера и Юга да обединят своите умове и да си подадат ръка. Следователно с най-голямо удоволствие и признателност мога да отбележа, че част от моето семейство и съвсем малък процент от моите колеги са тук с мен днес. Получавам тази награда от тяхно име. Борбата за човешки, локален свят за нашите деца, продължава по целия свят.

Благодаря ви много.


[1] Билхарзия или паразитна шистомия – вид тежко заболяване, причинявано от паразити в мръсна питейна вода (бел.пр.)

[2] Онкосесриазис – вид заболяване, причинявано от ухапване от черна муха и често водещо до слепота (бел.пр.)

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Реч на Уес Джаксън при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Уес Джаксън при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2000

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, членове на Парламента, дипломати, дами и господа,

За мен е чест да бъда тук сред вас тази вечер. Истински смирен се чувствам в компанията на на г-жа Бирсел Лемке от Турция, г-н Мюнир от Индонезия и д-р Теволде Егизабер от Етиопия. Благодаря на председателя на комисията Якоб фон Уекскул, както и на членовете на международното жури за избора, който са направили тази година.

Приемам тази награда от името на всички минали и настоящи членове на Института на земята, които помогнаха той да стигне до тук: директори, изследователи, помощници, студенти и множество частни филантропски организации и местни поддръжници. Техният принос през този четвърт век е израз на вяра в дългосрочната необходимост – а днес и възможност – за справяне с проблемите в земеделието. Тяхната непоколебимост съхрани нашите идеи достатъчно дълго, за да покажем валидността на една нова парадигма: Система за естествено земеделие.

Благодарение на тази награда нашето изпълнено с надежда послание ще достигне до по-широка аудитория. Нашето послание е, че човечеството може да развива земеделие, устойчиво като природата, която се опитваме да разрушим; земеделие, което носи на фермера и на околната среда повече ползи, отколкото са входящите ресурси. Земеделие, което поставя край на необратимата ерозия на почвата. Земеделие, което не зависи от твърди горива и вредни химикали. Земеделие, което се основава както на многообразната екологична мозайка, така и на културната мозайка от мъже и жени, обитаващи земите на своите предци. Ще трябва да изминем дълъг път, докато достигнем до този идеал, но земеделието, за което говоря има потенциал, защото се основава на мъдростта на природата, а не на интелигентността на хората. Следователно то е по-устойчиво към човешката глупост и по-склонно да прощава за нея.

В централен Канзас биомимикрията означава да се придържаме към многогодишни растения, чиито корени задържат жизненоважната почва и да ги отглеждаме в комбинации, които наподобяват растителните структури на типичните за района прерии. Това е що се отнася до природната мъдрост. А човешката интелигентност представлява използване на традиционни едногодишни култури и превръщането им в многогодишни. Благодарение на голямата отдаденост от страна на учените и малко финансова подкрепа, в близко бъдеще можем да разполагаме с множество видове многогодишни зърнени растения и част от тях вече да цъфтят по полята през следващия половин век.

Пред нас има огромни възможности, но днешната реалност е отрезвяваща. Последният един процент от историята на земеделието – 20ти век – даде на човечеството най-големият ръст на производство на хранителни стоки. Това постижение едва ли ще бъде повторено. Голяма част от възможностите за повишаване на добивите вече са изчерпани. Нещо повече, сделката изобщо не бе изгодна: високият добив бе за сметка на унищожаване на почвите в следствие на ерози, химическо замърсяване, повишена соленост. Цели 38% от земеделските земи на планетата са почти унищожени. Освен това разпространението на крехките икономики на индустриалното земеделие доведе до изселването на хиляди фермери и разкъса множество от социалните и културни системи, стоящи в основата на производството.

Един ден ръстът на населението ще спре, доброволно или не. В този ден първият плач на новородените вероятно ще прозвучи в едни твърде пренаселени градове. Ще искаме тези деца да бъдат хранени всеки ден, всяка седмица, всеки месец, всяка година до края на живота им. Те ще искат същото за своите деца и внуци. Никой не може да предскаже кога или при какви условия кривата на растежа на населението ще достигне връхната си точка и ще тръгне надолу, но можем да сме сигурни, че течните и твърдите горива рязко ще намалеят. Днес природният газ служи за производството на азотни торове, които се използват при производството на 40% от земеделските култури. Малкото останало почвено плодородие е най-добрият приятел на човечеството. Не трябва никога да забравяме, че хранителното производство, което влошава състоянието на почвите ни днес, неизбежно отнема от храната на нашите наследници.

Но има надежда. Със зрелостта на екологията и еволюционната биология има възможност и двете дисциплини да се слеят със земеделието и да помогнат за развитието на едно наистина устойчиво производство на храни. Никой друг материал или индустриален процес не би могъл да ни даде подобна надежда. Ако не въведем устойчивостта първо в земеделието, не можем изобщо да се надяваме, че ще стигнем до каквато и да била устойчивост.

Почвата е от ключово значение. Очевидно е, че всички цивилизации, занимаващи се със земеделие, са били зависими от наличието на плодородни земи. Без почвата, поддържаща земеделието, нямаше да ги има Египетските пирамини, нито гръжия Партенон, нито храмът на Соломон, нито Теотихуакан, нито Забраненият град, нито Шартр, нито Стокхолм, нито Синята джамия, нито Борободур, нито обелиските в Аксумите. А без последната субсидия за твърди горива, в комбинация с  почвата, вероятно научната революция щеше да спре. Вероятно нямаше да знаем нищо за ДНК, нямаше да ги има уравненията на Айнщайн, нито космическата ера, нито телескопът Хъбъл, нито познанията за тектоничните плочи и континенталния дрифт, нито познанията за геологичното и космическо време, нито знанията за мащабите на вселената или съставните части на атома.

Всички тези достижения на цивилизацията са основават на почвата, която в голяма степен е невъзобновяем ресурс, подобно на горивата.

Ние сме единственият вид, поне в тази част на вселената, който знае, че е съставен от звезден прах, преобразуван от супернова. Това знание за звездния ни произход би трябвало да ни направи спосони да възприемаме уроците, на които ни учат екосистемите и след това да прилагаме тези уроци към земеделието. Земеделието, към което се стремим, ще наподобява една екосистема, ще рециклира ненужните му материали и ще разчита на светлината, която му носи слънцето. Устойчивото земеделие ще бъде първата стъпка към измерване на развитието на човечеството посредством независимостта му от добивната индустрия.

И накрая, една лична забележка: започнах следдипломната си квалификация през 50-те години като растителен таксономист. И първият ми академичен наставник бе бащата на модерната таксономия, Карл фон Линей. Мъжът, който ни даде биномнатаноменклатурна система, а също така и нашето име: Хомо Сапиенс. Сапиенс означава мъдър или знаещ. Дали Линей е бил прав? Това зависи от нас. Зависи от това дали ще разрешим най-стария екологичен проблем – земеделието. Ако не го направим, тогава ни очаква тъмно и несигурно бъдеще. Но ако имаме късмет и поне малко разум, може и да се окажем достойни да носим името, което ни е дал Линей.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Реч на Херман Шиър

Реч на Херман Шиър при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1999г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Скъпи приятели!

„Няма алтернатива” – днешните икономически и политически лидери често повтарят тази фраза. С нея оправдават управленските си решения, предпазват се от критики и не позволяват на хората да си зададат въпроса дали наистина не са възможни други пътища на развитие. Колкото по-неуравновесена, късогледа, абсурдна и опасна е световната икономика и състоянието на цивилизацията, толкова по-силно звучи израза „Няма алтернатива”. С тези думи повечето днешни западни лидери искат да забранят разумното мислене и да омаловажат онези, които говорят и се борят за алтернативите, като ги обявят за идеалисти, които не могат да бъдат приемани насериозно, защото просто са смешни.

„Няма алтернатива” – това е формулата и лъжата на нео-либерализма; успокоителното, което обществото трябва да приеме, за да се откаже от упражняването на демократичните си права.

И всичко това се случва във време, което крещи за алтернативи на :

- опасността от разпространение на ядрени оръжия, защото държавите, притежаващи такива, пренебрегват задълженията за разоръжаване, които са поели;

- ядрената енергетика и твърдите горива, за да предотвратим назряващия световен конфликт, породен от изчерпването на ресурсите и разрушаването на естествените основи на живота;

- икономиката на световния пазар, която всъщност води до създаването на световни картели и превръща избраните от народа правителства в марионетки в ръцете на мултинационалните корпорации;

- патентите върху живота, които позволяват на частни корпорации да отнемат общото ни наследство;

- глобализацията на земеделието, която прави невъзможна защитата на почвите, горите и водните ресурси и подкопава препитанието на стотици милиони дребни фермери.

Едни от последните думи на Робърт Джунг бяха: „Те не правят това, което знаят, че трябва да се направи”. Днес той би казал „Те правят точно обратното на това, което трябва да се направи”.

В началото на 90-те години глобализацията се възприемаше като глобална отговорност за околната среда по света и за справедливия световен ред. Днес, в края на 90-те години, с глобализацията се злоупотребява и тя се превръща в безмилостна световна конкуренция за сметка на околната среда, социалните ценности, демокрацията и коренните култури.

Световното развитие се движи по път, който не е устойчив нито за човека, нито за природата. Но лидерите на днешния свят правят абсурдния опит да поправят нещата, като ускорят движението ни по този път. Икономическото мислене се свежда до ежедневни сравнения на разходите за производство. Това е равносилно на ежедневна политика на заглушаване, докато се движим по път без изход.

Колкото повече противоречия стават очевидни, толкова по-силен е призивът за консенсус. Консенсусът е нужен, за да приспи критиците, да ги накара да се адаптират и да задуши техните алтернативи.  Консенсусът води до конформизъм. Този, който е съгласен, ще се радва на по-комфортен личен начин на живот, докато условията на живот на все повече хора става все по-некомфортен и изпълнен с непоносима мизерия.

В дрешно време повече от всякога се нуждаем от алтернативи. Ето защо и Наградите, връчени днес са по-необходими и важни отвсякога.

Много хора са платили и плащат със своя живот за атернативите, които подкрепят. Дължим им дълбоко признание.

Имах шанса, при сравнително добри условия, да опиша целите за нашето бъдеще и да призова към изпълнението им:

-    признаване, че разрушението на околната среда се дължи в голяма степен на употребата на твърди горива и ядрена енергия; и че икономическото и социално неравенсво е следствие от световната зависимост от невъзобновяеми ресурси;

-   да мотивираме хората да изоставят унищожителния път на ядрената енергия и твърдите горива и да се обърнем към самодостатъчност, основана на устойчива околна среда и използване на възобновяеми енергийни източници.

Според мен най-голямата опасност се крие в отделянето на икономическите процеси от тяхната географска, социална, културна, екологична и конституционална основа. Местата, от които се добиват ресурсите, са различни от местата, където те се потребяват. Местата, където се осъществява производството, са различни от пазарите. Причините за унищожаването на околната среда са отделени от местата, върху които се нанасят щети. Бизнесът е отделен от акционерите. Процесите на вземане на решения са отделени от обикновените хора.

Някога държавите са били покорявани и правителствата им са губели властта си. Днес пазарите биват покорявани и демокрацията губи властта си, заменена от мултинационални и децентрализирани бизнес решения.

Следователно трябва да намерим нов начин хората да живеят в мир в този единствен свят, който имаме, вместо да се борят един срещу друг. Това е възможно само чрез възстановяването на регионалните икономики, така че хората да имат шанс за независимо развитие по родните си места. За да се случи това, е необходимо да използваме регионалните, възобновяеми източници, които ни доставя слънцето: видимата ръка на слънцето, а не невидимата ръка на световния пазар на ресурси, енергия, храна и материали. Да използване слънчевата енергия в полза на човечеството и да поставим законите на природата над законите на пазарната икономика: това е идеята, за която се боря.

Възобновяемата енергия е неизчерпаема. Тя не унищожава околната среда. Налична е навсякъде. Гарантира мир. Прави възможно независимото развитие и справедливото разпределие на богатствата. Използването й улеснява солидарността с бъдещите поколения и гарантира бъдещето на човечеството. Използването й трябва да доведе до замяната на ядрената енергия и твърдите горива. Дали тази замяна ще се случи навреме, т.е. през първата половина на 21ви век ще ни даде отговор на въпроса дали индустриалната революция е дала уникален шанс на човечеството да подобри условията си на живот или е поставила началото на неговото колективно унищожение. Тази замяна няма как да се случи без конфликти и ние трябва да се справим с тях. Трябва да се борим за една по-добра алтернатива. Тази перспектива е от изключителна важност за преодоляването на психологическата катастрофа, до която води липсата на алтернатива.

Тя следва общата идея за свобода и равни шансове за живот що се отнася до световната общност и до настоящото и бъдещите поколения. Никой не е успял да формулира това искане по-добре от Емануел Кант: „Трябва да действам само по такъв начин, че да мога да пожелая най-добрите ми действия да се превърнат във вселенски закон.” Тази фраза поставя общото благосъстояние над егоизма. В ерата на оръжията за масово унищожение, на пироманията на изгарянето на ядрени и твърди горива, на генетичните биотехнологии и на транснационалното икономическо пиратство, общото благо трябва да бъде разглеждано по-подробно, защото егоизмът е станал по-опасен и всепроникващ. Вече не говорим само за личен, но и за колективен егоизъм – не само за национален или расистки егоизъм, но и за егоизма на индустриалните държави по отношение на ресурсите, егоизма на ядрените сили по отношение на сигурността и егоизма на настоящите поколения, които ощетява тези, които ще дойдат след нас.

Защо им е на хората да действат, ако от една страна са наясно с рисковете от ядрената енергия и твърдите горива, но от друга страна отново и отново им се повтаря за липсата на алтернатива? Тези, които повярват в това, ще се откажат от бъдещето и ще лишат човечеството от мотивацията му да предотврати ядрената катастрофа и рисковете от употребата на твърди горива.

Началото на всяка една алтернатива е да покажеш възможностите, които тя дава, на колкото се може повече хора. Това ги стимулира да поемат инициатива. Това е и основният принос на Алтернативната Нобелова награда: личен стимул да продължа дейността си и което е по-важно: стимул за много други хора. Слънчевата енергия е енергията на хората. Използването й не изисква големи инвестиции от малко на брой големи корпорации. Нужни са инвестициите на милиарди хора. Те имат възможността вместо да са част от проблема, да се превърнат в част от решението. Това е глобализация, осъществена от хората.

Благодаря ви!

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени