Category Archives: За Духа и Душата


Безтегловност или свободата на душата

На някои места в Средиземно море водата е много солена. Толкова солена, че човек без много усилия се отпуска на повърхността й. Пълното отпускане върху водата дава възможността да се изживее чувството на безтегловност. Човек се оставя вълничките да го носят, постепенно се омайва. Блестящото слънце пък създава една безкрайна белота пред очите. Бяло и нищо друго. Клатушкане по вълните и нищо друго. Постепенно човек става част от водата. Става само вода и душа. Спираме да чувстваме тялото си, няма го. Оставаме само една душа. Душата ни се освобождава от тялото. И, необременена от неговия тежък товар, се рее из нови висоти.

След едно такова преживяване се чувстваме не само безкрайно отпочинали телесно, но и като нови душевно. Готови сме за нови подвизи и гледаме на света по друг начин. Подобно отделяне на душата от тялото може да се случи и в състояние на силна молитва или вглъбена медитация. Това е вече едно по-целенасочено търсене на процеса на освобождаване на душата, което взема често част от удоволствието и дори може да ни напрегне. Методът на безтегловност ми изглежда по подходящ, особено когато нямаме определен стремеж, така както често имаме такъв при молитва или медитация.

Безтегловност може да се постигне не само в солена вода и не само в центровете за обучение на астронавти. Постига се и в специални разтвори, които играят ролята на солта. Съоръженията, които го предлагат, често във връзка с други спа услуги, се наричат floating съоръжения, тоест места, където човек може да започне да плава, плаващи съоръжения. Имах удоволствието да опитам едно такова съоръжение точно в миг, когато бях доста напрегнат. Беше прекрасно да се отпусна в разтвора. В началото имаше слаба виолетова светлина и слаба приятна музика. Постепенно музиката и светлината намаляха, докато напълно изчезнаха. Изчезна и всякакво чувство за собственото тяло, всякаква сетивност, постепенно изчезнаха и всякакви мисли. Аз бях аз, тук и сега. Без тяло, без разум, без чувства, само аз. Не съществуваше нищо освен мен, нито време, нито пространство. След известно време се събудих от липсата на въздух. Душата ми се беше върнала в тялото, а то искаше свеж въздух. Бях заспал? Не знам. Май просто бях извън себе си. Но беше прекрасно. Оказа се, че съоръжението се беше повредило и вместо около 40 минути бях от 4 часа вътре, та въздуха беше взел да посвършва и силата на тялото за живот ме беше върнала обратно в тялото ми, във времето и пространството.

Но аз вече бях друг човек. Който веднъж е напускал тялото си, знае за какво става дума. Чувството на Любов, вечност и непреходност на висшата сетивност е невероятно.

Има доста разкази на хора, които в съня си са излизали от тялото си и са се гледали отгоре. Когато душата напусне тялото, тя остава свързана с него с така наречената сребърна нишка. Ако тя се прекъсне, душата няма да може да се върне в тялото си. Затова е важно връзката с тялото да не се прекъсва. Гледайки се отгоре, обикновено може да видите дори и собственото си тяло, лежащо в леглото. Често виждате първо краката си, после трупа си и когато стигнете до врата се събуждате. Който си види лицето, значи е прекъснал сребърната нишка и не се връща повече в тялото си, което остава да лежи бездиханно в леглото Ви. Така че, напускайки тялото си, гледайте да не прекъсвате връзката си с него и да не си гледате лицето. Възможността да видите света сам по себе си, без тяло, време и пространство е прекрасна, но тя ви се дава не за да напуснете този свят, а за да почувствате висшата Любов и да я направите най-добър приятел и вечен спътник по пътя на спасение му.

Posted in За Духа и Душата, За Тялото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Възглавница

Download

Хора, събудете се!

Неизменно вечер те смазва,
натежала от мисли глава,
и скриваш във своята пазва
непонятни в съня ни слова.

В дреха от спящо безславие,
изпълнена с пух и пера,
бдящото все твърдоглавие
и тъй – без сетивност – разбра.

За нас – заспалите хора -
ти си символ най-необходим,
защото в бездейна умора,
малко живеем – повече спим.

 

Posted in За Духа и Душата | Tagged | Коментарите са изключени

Децата и рисуването

 

Вярвам, ще се съгласите с мен, че всяко дете обича да рисува и рисува много хубаво. Всяко. Много хубаво, прекрасно.

През лятото голямата ми дъщеря Кристина (на осем години) посещаваше школа по рисуване. Ето какво разказва тя за преживяванията си:

„Това бяха незабравими моменти, много обичам тази школа. Беше много  хубаво там. Госпожата е мила и много я харесвам. Докато рисувахме ни четеше приказки, за да не ни стане скучно. Всеки час беше изпълнен с въображение. Толкова беше хубаво, че и сега питам всеки ден за там. Децата бяха много мили и всички на моята възраст. Какво правихме ли? Например в първия час оцветихме (вече оформени от глина) човечета. Направихме и рисунки на тема „Морско дъно“. Вторият час рисувахме, после правихме сами глинени фигурки, които единия час оформихме, а другия оцветихме и лакирахме. Рисувахме и една илюстрация по книжка. А може и да не повярвате, може да звучи невероятно, обаче рисувахме и върху порцеланови чинии. Правихме дори рисунка върху текстил!“

 

Прекрасни са, нали?

 

А триизмерният замък и особено начина, по който е нарисувала и надписала комикса са забележителни творби за дете на нейната възраст, нали?

 

И всичко това, постигнато за два часа един път на седмица през лятото. На другите участници в школата нещата бяха дори още по-добри! Децата ни могат толкова много, нуждаят се само от подходящо мотивиране и – разбира се – обич.

Всяко дете заслужава такива ‘незабравими моменти’. Когато твори, човек е цялостен, близо до същността си, щастлив. При влезлите ни в някакви социални рамки от съвсем малки деца е нещо много повече – в тези мигове те са истински свободни.

Повече информация за школата тук.

 

 

Posted in За Децата, За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Сънищата на Йосифа

А Йосиф видя сън, и приказа го на братията си: и възненавидяха го още повече. (Битие 37:5–11, 39:1–23)

Често в живота си задаваме въпроса: защо по някой път ни се случват нещастия? Изобщо се смята, че хората страдат и изплащат някои прегрешения от настоящето или от миналото, и търсят причината за това. Виждаме, че животът се е изразил тъй върху Йосифа поради два съня, които той разправил на братята си. Разбира се, те изтълкували сънищата, че той е бил с тайни замисли и задни цели, и за да не им стане глава, заражда се в тях мисълта да го премахнат. И както виждате, това не са чужди хора, а собствени братя. Така те при първия удобен случай го хващат и продават на исмаиляни, които пък го препродават на един египтянин, и тогава захващат изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер. Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом. Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“. Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. Подир тази изпитня, наистина, той намери затвора. Но Господ и тук му помага. Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар. Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми. Вие искате да отидете на Небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите „Небе“ или „Рай“, не знаете да му отговорите точно. Вие имате за Небето известна идея, но тя е за вас толкова неопределена, както са били неопределени и ония два съня в ума на Йосифа. И наистина, какво отношение са могли да имат снопите, слънцето, луната по отношение на него? Но те показваха стечението на известни бъдещи събития – продаването му, изкушението му от жената, затварянето му в тъмница, избавянето му и въздигането му.

Сега, кое е това царство и тази жена? Египет е царството, в което ние живеем, а жената на царедвореца, която ни изкушава, е светът. Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет, и жената на този царедворец ви предлага да се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава. Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени. Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания. И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието. Колцина хора обичат да пипнат парите на други: потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство. Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“. Светът е жена, която не принадлежи нам. Утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли. Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас. Съвременното заблуждение лежи в следното нещо. Когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства. Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа. Всичкото почитание се отдава на една малка ципица на гърлото му. Също, имаме един велик цигулар; всички го уважават, докато той може да движи лъка; парализира ли се неговата ръка, никой не иска да чуе за него. Може да сте красив проповедник, но всички ще ви слушат, докато говорите сладкодумно; когато вашият глас стане дрезгав и прегракне, ще ви кажат: не искаме проповедник без глас. Жената, докато е красива, всички я обикалят; изчезне ли ѝ красотата, кажат: „Нека друга дойде на нейно място“. Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може да дадат мир на човека, и той да има по този начин благоволението на Бога.

Ние трябва да бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията. Ако Йосиф не бе казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло. Задава се въпроса: не би ли дошло то при други случаи? Има изпитни, които не може да се избягнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите. За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа. Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. И тия изпитни са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение. За да минете една дълбока река, на вас е необходима лодка; за да прехвърлите океана, на вас е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?“, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“, и е благодарен на тях, той е умен човек. Забележете: когато сполетиха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положение да има всичко, не се възгордя. Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон – не трябва да греша“. Значи удоволствието в този смисъл е грях.

В що се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия. Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята Божествена енергия. Пиете чаша вино – на следния ден ви боли глава; какво сте придобили? По-благороден да сте станали – не е. Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер? Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени. Например, вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни, приготвят ги за други служби. Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват. Обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение. Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум. Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което – ако бе се поддал – ни помен нямаше да остане. Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание. Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване. Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мене“; но той ѝ каза: „Не“. След това дойдоха страданията, но дойде и издигането. Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два процеса в Природата, които се сменят. Бог не всякога дава, понякога взема. Той в едно отношение дава, в друго взема. От една страна, океанът изпраща влага на сушата, от друга, чрез реките тази влага пак се връща в океана. В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно. Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи. Ако светът изисква да добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип. Ако сте верни на него, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания. Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и ученикът не може да се научи без своя учител. Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на живота. Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили. Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един философ, не; ние трябва да разберем живота тъй, както Бог го е ограничил. Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули. Но казват някои: „Силен по ум“. Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите. Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат. Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в живота. Защо някога не сполучваме? Ние се двоумим, искаме да направим добро, без да преценяваме, че това, което вършим, не е добро. Ние мислим, че това, което тъкмим, е умно и че то ще се реализира; въртим го насам, въртим го нататък, напред, назад, а то не става. Някога се чудим защо не напредваме и защо нашата памет отслабва, защо е тъпа. Ние сами постоянно разбъркваме издъно нашия живот. Бива да размътиш водата, когато ловиш риба, но да я размътваш постоянно, и когато си изловил всичката риба, не бива. Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата. „Какво искаш? Рокля? Хайде, на̀ ти рокля“, каже мъжът. Обистри се езерото. Утре жената пак иска да хване риба – пак размътва водата: сега вече иска копринена рокля, часовник, да отиде на разходка. „Хайде, на̀“, ѝ отговаря мъжът. Но този мъж един ден пропада, няма пари и – какво прави? – взема, че избягва. Значи езерото пресъхва и изгубва рибата си и дори водата си. Какво тогава жената ще мъти? Да мътим постоянно живота, да смущаваме себе си – това не значи да разбираме живота. Ще мътим, ще мътим, най-после ще умрем.

Дали сте помислили какво нещо е смъртта? Нарисувана е в картините – човек, състоящ се от кости и с коса в ръка. Проверили ли сте, дали е така? „Не; майка ми и баба ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй да е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули? Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели; значи трябва да бъдете добродетелни. Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само добродетелта няма да бъде закачана. Имате, следователно, една емблема, за да не бъдете засягани. Престъпите ли Божия закон, всякога ще бъдете закачани. Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването. Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята. И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа. И когато четем тези глави от Битието, трябва да изучим добре характера на Йосифа. Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта. Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце. Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества. И са го продали. Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко? – две години, определеното за изпитание време. А кой е вашият затвор? Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното. Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба – единият принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва. А виното трябва да влезе да разхлади живота. То има голяма сила, но понеже съвременните хора не са приготвени предварително, се възбуждат от него: те нямат такъв организъм, за да го използват. Когато виното влезе в шишето и почне да ферментира, шишето се пуква.

Но да се върнем към характера на Йосифа. Виждаме, че в него е имало трезвен, разсъдлив ум, който схванал какви са основните закони на живота. Той е имал благородно сърце и не е искал по никой начин да изневери на обещанието, което е дал на Бога. – „Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа, да Му служа вярно, и не мога да Му изневеря.“ Следователно той не е бил такъв момък, който да върви по течението на лошите наклонности и желания; във всички случаи той се е водил от благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени. За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени. Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас. Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях. То е общ закон, както между малките, тъй и между големите същества. Мнозина искат да живеят. Някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора. Най-доброто положение е да излезете пред Фараона. Но за да излезете пред Фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият при бащата, вторият при тази жена, която го изпитва, доколко е целомъдрен, и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист. Какво значи да оставиш дрехата си? То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта. Светът ти казва като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава; иначе ще влезеш в затвора“; изпитва те, дали ще се изкушиш или ще следваш Божия закон. А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон. Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него, и вас непременно ви очаква велико бъдеще, като Йосифа. Върху това не може да има две мнения. Аз ви показвам тук, как един младеж, който върви по пътя, който му посочва Бог, се издига, от положението на един обикновен овчар, до най-високото положение в Египет – не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотречение пред страданията и с пазене на Божия закон. Следователно мъдростта и знанието, които можете да имате във вашия ум, добротата, която можете да имате във вашето сърце – само те могат да ви помогнат. Никога не се лъжете от външни неща, които може да примамят вашите очи, каквито и да бъдат те – черни или руси. За да бъдат вашите ръце или вашето лице такива или други, това зависи от вашето сърце: каквито ви са умът и сърцето, такава къща ще си създадете, такива прозорци ще имате на нея. Всякога може човек чрез своя ум и своето сърце да измени външното свое обществено положение – от сиромах да стане богат. Но ще го измени само когато спазва Божествените закони.

Ако пристъпим да разгледаме втората част от характера на Йосиф, когато братята се явили при него, ще видим, че той не си е отмъстил, а е плакал заедно с тях и изливал всичката своя любов към тях. Следователно, ако в нашия живот някой ни е направил пакост, не бива да му отмерваме със същата мяра. Да мислиш зло, да си отмъстяваш, да одумваш – това не е характер; характер е да прощаваш, само така може да се издигнеш до степен на благородство. И този пример ние виждаме в Христа – когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости им, Господи!“ Ще дойде време и ще ви попитат: „Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха?“ Един баща казва на своя син: „Ти няма да станеш човек“; синът отива в странство да се учи, връща се, издига се в обществото, става управител, и първата му работа била тая: праща няколко души стражари, задигат баща му, докарват го при него, и синът го запитва: „Е, какво мислиш – няма ли да стана човек?“ Баща му тогава казал: „Това, което направи, умно ли беше, така ли трябваше да ме докараш тука – да ме плашиш? Ти си неразумен човек, който не знае какво прави. Ти трябваше да ми пратиш каляска да ме доведе“. Този е начинът, който употребяваме и ние – искаме да плашим хората. „Да ми даде Господ сила, аз зная как да управлявам – ще беся.“ Хиляди години хората все тоя метод държат – всички се бият, и всяка къща плаче. А колко се е подобрил светът? Ни най-малко. Само Любовта е, която може да внесе благородни елементи в човешката душа. И наказанието ползва дотолкова, доколкото е наложено от Любов да се изкоренят лошите неща. Но онзи, който чрез своята операция реже здраво месо, не е умен хирург, а глупав. Следователно, когато дойдете в живота, ето какво трябва да правите: да съблюдавате основния закон – между вашия ум и вашето сърце да има равновесие.

Мнозина се съмняват дали има Бог. Някои от вас ще кажат: „Вярваме, че има“. Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора. Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат – туй Бог ли е? Не вярвам“. Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър. И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне да се радва. Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове? Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва? Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал? Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават? Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение? От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания. Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя. Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер. И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот. Ние се готвим да отидем на Небето. Какво ще занесем там? Своя характер – той е нашето богатство. Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер? Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели? Когато човек няма красива външност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“. И това е най-добрата похвала, която може да ни отдаде светът. Ако имаме такъв ум и такова сърце, светът ще се нуждае от нас. В Египет през времето на Фараона имаше много знатни египтяни; защо Фараон не тури тях на първо място, а тури един чужденец? За неговите хубави черти ли? Не. За неговия ум и за неговата доброта. Ако сме като него, светът ще ни отреди същото място; ако сме глупави, и светът ще ни изхвърли. Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост. Не разбират какво казват: външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното. Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден. Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце. Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието. Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате. Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“. Лошите последици, наистина, дойдоха – хванаха го и го туриха в затвора, но Бог беше с него.

При съграждане на характера е необходимо търпение. То е основата на нещата. И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение: той никак не се е тревожил в затвора, работил, учил, готов да претърпи всичко. Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия. Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. Момата може да каже: „Моите мечти са да се омъжа според моя идеал“, а като се омъжи, казва: „Моят живот спира“. Не, тя е в началото на живота. Някои казват: „Изгубих си парите“. – Що от това? Ти си в началото на своя живот – нищо не си изгубил. „Изгубих си здравето.“ – Ти си в началото на своя живот: друго здраве ще добиеш. В каквото положение и да бъдем поставени, ние трябва да търпим и да се уповаваме на Бога до последна минута. Тази вяра трябва да бъде дълбока във всичките ни работи. Някои искат да имат добро общество, да са заобиколени с добри хора. Йосиф, като чужденец, живееше между чужди хора, но той съумя със своето сърце и със своя ум да направи от тези хора добри приятели. Ама казват някои: „Хората са грешни“. – От тия грешници именно си създайте приятели: в тях има благородни души. Съвременният християнин казва: „Той не е вярващ, той е още зелен“. – Ами че докато не бъде зелен, може ли да узрее? Нещата, които изникват от земята, първо са зелени, не узряват веднага. Зеленината е процес, чрез който се изсмукват соковете, и когато се наберат, почва зреенето. „Ама обижда ме, че съм бил зелен.“ – Много добре, че си зелен; той не те обижда; ако си благороден човек, с труд, един ден ще узрееш. Който не е зелен, не може да узрее. Ако не е зелен, ще бъде сух, а в сухото няма процес на развитие. Ако сте зелени, аз ви сърадвам: то е благородна черта да бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато. Всички обичат парите – узряването. Има някои хора, които не са узрели. Парите знаете ли какво са? Да сте узрели. Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването; този постепенен процес се нарича в науката еволюция, развитие. Той е необходим, докогато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички знания и всичката доброта на своето сърце. Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати своята благодат и плодовете у вас ще узреят. Тогава ще се яви Господ. Когато сте още зелени, той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему. Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят да си кажете тълкуването за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни. Тогава истината ще ви бъде венец на главата, а снопите на нивата ще ви се поклонят, и слънцето и луната и единадесетте звезди на Небето ще ви поздравят. И ще разберете тогава дълбокия смисъл на земния живот. Тогава Господ ще се яви, и ще се въдвори Царството Божие на земята.

Беседа, държана на 20 юли 1914 г. в София.

Posted in За Духа и Душата | Tagged | Коментарите са изключени

Вокаблер – учим езици и думи

Случвало ли ви се е като говорите на чужд език, някои думи да ви идват на родния език или дори на друг чужд? Искате ли да подобрите и разширите речниковия си запас за по-добро общуване и разбирателство с другите?

Живеем в многоезичен свят, чиято основа е общуването. А за общуването използваме думи, които учим през целия си живот. Вокаблер е мрежова платформа за организиране и учене на думи, която вече се използва с успех от учители и учащи. Отзивите са изключително обнадеждаващи, което ни дава сили на продължаваме напред с подобряване на платформата.

Вокаблер е единно място за всички ваши думи, от всички езици, които ползвате. Нова и интерактивна тетрадка речник, лесна и удобна за използване. Вокаблер включва всички европейски езици и помага както за свободното общуване в Европа, така и за по-бързото, по-лесното и по-качественото им изучаване. А също и за усъвършенстването, обогатяването и запазването на езиковото ни богатство.

Ако желаете да разберете повече, можете да се обърнете към Никола Чернев: info ( at ) vocabler ( dot ) com или към ОМ: openpositivemedia ( @ ) gmail ( . ) com

Всеки е добре дошъл да се включи със собствените си предприемачества или предложения за такива, защото заедно можем повече! Добре дошли са и всякакви примери за положителни предприемачества. С удоволствие ще участваме и по предприемачески проекти с партньори и приятели. Не се колебайте да се свържете с нас!

Posted in За Духа и Душата, За Обществото, За Разума | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Приятелките ми Вяра и Воля

Приятел в нужда се познава

Имам прекрасно семейство и много страхотни приятели, но най-много си обичам приятелките Вяра и Воля. Те винаги и за всичко ми помагат. Това са двете ми най-стари приятелки, още от ранното ми детство. Заедно с тях съм направил първите си крачки, с тях съм проговорил, с тях съм започнал да чета, на тяхната подкрепа дължа всичките си успехи и щастието си. Те са от тези приятели, които имам чувството, че винаги съм ги познавал, колкото и далече да са били от мен. Но те винаги са близо до мен. Случвало се е да се разделяме от време на време, но без тях никога не съм се чувствал добре и не мога да седя дълго отделен от тях. Дори със семейството ми и най-добрите ми други приятели раздялата и връзката от разстояние е по-лесна.

Без Вяра и Воля съм за никъде. Когато правя нещо заедно с Вяра, тя ми дава толкова много сила и увереност, че имам чувството, че мога и планина да повдигна. Но най-важното е, че Вяра винаги идва при мен точно когато имам най-много нужда от нея. Имам силна духовна връзка с нея. Когато я повикам с душата си, тя винаги идва да ми помага. Вяра е способна винаги и за всичко да ми помогне, но понякога изчезва и не мога да я намеря. Моля и се да дойде, но не идва, запиляна нанякъде.

И тогава се обръщам към Воля. Воля винаги знае къде е Вяра и винаги ми я довежда. С Воля имаме по-различна връзка, отколкото с Вяра. С Воля връзката е по-скрита, не сме чак толкова често заедно, но пък Воля е винаги в правилния миг на правилното място, за да ми помогне. И винаги успява да намери Вяра, когато тя се запилее някъде. Когато съм изпаднал в тежък миг, винаги се обръщам първо към Вяра, ама я дойде да ми помогне, я не. А пък Воля винаги идва. Само че човек трябва да знае как да я извика. Малко е странна тази моя приятелка Воля – може да и се молиш колкото си искаш, ама няма да дойде. Идва само като действам. Когато тялото ми е дейно. Когато спортувам или като се трудя физически. Когато съм болен или отчаян, винаги започвам да спортувам, за да може Воля да дойде при мен. И тя веднага идва. И колкото повече спортувам и работя с тялото си, толкова повече Воля ми помага и толкова по-дълго остава с мен. И тогава, когато се чувствам добре, че Воля е отново до мен и ми помага, се появява и Вяра.

Чудни са тези две мои приятелки Вяра и Воля. Много ми се иска да се сприятелите и Вие с тях. Но пък много от Вас сигурно вече ги познават. Те, Вяра и Воля, са много общителни и с всеки се сприятеляват, стига човек да има желанието да ги познава. Пожелавам Ви не само да се запознаете с тях, но и да са колкото се може повече с Вас!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Ангелски храм сред блоковете

Вчера неочаквано попаднах на чудесна малка и китна църква сред блоковете на обикновен жилищен квартал на Варна. Останах силно впечатлена от гледката на малкия храм, от красиво поддържаната цветна градина и от отрупания с цветни саксии малък двор.

Свещи ми продаде млада жена, която участваше в малобройния хор и, според мен,  поддържа мястото, а двете й деца – момиче и момче на около 8-10 години – кротко стояха в стаичката и я чакаха да приключи деня.

Ангелска гледка и прекрасна енергия насред сивата градска среда!

Още тази сутрин се върнах да я снимам. Оказа се, разбира се, че не е било случайно.  Точно днес, 8ми септември, по случай големия църковен празник – Рождество на Божията майка – църквичката беше пълна с млади и стари, с народ. Хората палеха свещички, кръстеха се и диктуваха имена на близки, които отеца да спомене за здраве по време на празничната литургия.

Духовният човек е щастлив човек. Гледа към бъдещето с усмивка, обича хората, забелязва и следва знаците от горе…

Както пише Анди Андрюс*: „Вярата е по-надежден водач от здравия разум. Разумът може да стигне далеч, но пред вярата няма граници“.

А когато влезеш в храма и кажеш „Да бъде волята Ти, Господи“, можеш да бъдеш спокоен, че всичко ще се нареди много по-добре, отколкото някога си мечтал.

 

 

* Анди Андрюс, „Съкровищата на пътешественика“, 2010, Скай Принт, стр. 135

 

 

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Двата рая

Инуитите (жителите на севера, които ние неуважително наричаме ескимоси) имат следното вярване – който почине и бъде потопен в морето, отива във водния рай, който се намира под водата, някъде на дъното на океана. И се храни и живее в целия си задгробен живот от и в морето. А който бъде погребан на земята, отива в земния рай, в който се прехранва с горски плодове и трици. Обикновено земното погребение се извършва в пещера, в която обаче има пролуки, от които се вижда небето, морето, земята и вечният лед, за да може на мъртвите да не им е скучно и да могат да продължат да се наслаждават. А който бъде оставен няколко дена на сушата след смъртта си и после бъде потопен в морето, може да си избере в кой рай иска да отиде.

Инуитите вярват, че живеят във водата и че се хранят само с морска храна. Бялата мечка за тях е морско животно. Самите инуити и те са морски животни. В това няма нищо чудно, като се има предвид, че инуитите се прехранват единствено и само благодарение на морето и на леда. Това важи и за бялата мечка. Без лед няма да има бяла мечка и няма да има истински инуити. А инуит означава душа. Без лед ще изчезнат душите на севера. Могат да останат само поевропейчени ескимоси, но не и инуити. Инуитите също имат освен един висш Бог и една Богиня Майка – Богинята на водата и морето, разбира се.

Тоест според инуитите няма ад и рай, а има само рай и то цели два. Животът на леда, разбирай във водата, или както казваме ние – на земята – е достатъчно тежък, за да трябва да се мъчим и на небето. Но и при инуитите има развитие. И ако ние бленуваме за небето, за небесния рай, то те бленуват за земята, за земния рай. Отиването в морския рай е просто едно безгрижно продължение на морския живот. А отиването на земята е едно усъвършенстване и отиване на едно по-високо ниво – в земния рай. За да се стигне дотам са необходими едногодишни големи усилия, докато и последните сокове не изтекат от тялото (научно разбирай: фините обвивки на Душата не се отделят напълно от тялото. Това, което при нас се случва на 40-тия ден.) Това се случва посредством преодоляването на голямата камениста планина (фьел). И нищо чудно – така, както ние сме земни същества, средата ни е земята, и бленуваме да се развием и да отидем на небесата – така и за инуитите средата е водата и бленуват да отидат на небесата.

Но да не си мислим, че инуитите не са толкова развити, колкото и ние. Напротив, дори в доста отношения са много напред. Но просто условията и средата са такива, че трябва да тръгнат по пътя си при по-неизгодни такива. Но пък и без това нали няма значение откъде тръгваме, а колко сме изминали.

От малки сме чували, че има рай и ад. И надали някой може да каже със сигурност дали ги има. И все пак все повече източници и сведения ни насочват към това, че рай има, но ад няма. Като човек, който вярва, че доброто е в основата на всичко и че рая може да се съгради навсякъде, и аз вярвам, че няма ад. Адът е мисловна конструкция, която се подхранва от страха. А раят е неподправената истината и действителността. Светът се гради на основата на доброто и Любовта. Ами можем ли да кажем тогава, че раят е безкрайното развитие, а адът е зациклянето на едно място в собствените ни ограничаващи мисли или пропадането в бездната на собствения ни страх?

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Преживявания близки до смъртта

Когато бях студент почнах да чета Библията и логически и духовно имаше както страхотни неща така и много противоречиви в моите очи. Чувствах се много объркан, защото същевременно се споделя нещо прекрасно, Любовта, и същевременно се казва, че пътят е само един! Как можеше да е един пътя?

След 5 месеца съвсем случайно попаднах на английския сайт за преживявания близки до смъртта и това, което прочетох там ме потресе. Сведенията идваха от хора, които са били на ръба на смъртта си, но са оживели. И това, за което те разказваха беше в някои случаи много подобно на Библията, в други малко различно и в трети съвсем различно. Но любопитното беше, че това бяха истински разкази и преживявания. И много от тях се основаваха на основните духовни принципи, които не зависят от определени религиозни виждания – Любов, влиянието ни едни към други, влиянието на мислите ни и т.н. В мига, в който прочетох няколко от тях ми се върна надеждата, че все пак наистина сърцето ми е показвало вярната посока и че няма ограничения на пътя към Любовта и човешкото развитие. Вътрешното ми противоречие се изчисти и бях в мир със себе си, с Библията и с хората.

Преживяванията ми близки до смъртта не само ми дадоха мир, но ми дадоха и доста любознание. Хиляди хора описват какво се случва със съзнанието им в мига на смъртта. Това е изключително ценен и полезен извор на данни за съзнанието! И много хора в последните години започнаха да изследват тези преживявания.

На български език сведенията не бяха много. И какво правим, когато нещо красиво го няма в България? Създаваме го! :) Така и направих. Ето го уебсайта, в който преведох най-любопитните и разнообразни преживявания близки до смъртта:

Там може да намерите:

Също доста любопитни са преживяванията на деца:

Няколко хора са умирали едновременно, при което се разбира, че те изживяват едно и също нещо:

Има и Българи, които са имали такива преживявания.

Последните две неща, който наистина си заслужават да се погледнат е видеото отдолу и прегледите на живота на различни хора. Тези прегледи много добре описват какво влияние имат мислите ни, думите и действията върху нас самите, хората и околната среда.

Ако желаете да разберете повече, можете да се обърнете към Николай Георгиев: nikolay ( . ) h ( . ) georgiev ( @ ) gmail ( . ) com или към ОМ: openpositivemedia ( @ ) gmail ( . ) com

ОМ е Общество на Действието. Всеки е добре дошъл да се включи със собствените си действия или предложения за такива, защото заедно можем повече! Добре дошли са и всякакви примери за положителни действия. С удоволствие ще участваме и по проекти на действието с партньори и приятели. Не се колебайте да се свържете с нас!

Posted in За Духа и Душата | Коментарите са изключени

Правим се излишни

Ще кажете – що пък за действие е това? Отговарям – най-важното!

В равновесието на живота всеки е свързан с предшествениците и с наследниците си. В живота си първоначално ние сме деца и получаваме грижи от родителите си. В разцвета на силите си пък ние самите създаваме деца и се грижим за тях, подготвяме ги тях за живота им и се подготвяме ние самите да бъдем заменени, правим се излишни. В живата природа рано или късно всяко едно живо същество се състарява и се подготвя за смъртта си, дава себе си и живота си в името на идващите след него. Старите дървета, например, дават условията за нов живот дълги години след смъртта си.

Важно е в живота си да се съсредоточим не върху самите нас, а върху това, което можем да дадем на околните. И когато сме дали и не сме необходими повече, просто да се оттеглим.

Винаги работя така, че да мога възможно най-скоро да стана напълно излишен за работодателя или проекта си. Това означава, че съм свършил всичката необходима работа, станал съм излишен. Именно в това се корени успехът и добре свършената работа. Свършвам каквото има да се свърши, подготвям почвата за идващите след мен, за да може проекта или фирмата да върви без мен на определеното място, което съм заемал и се отстранявам. Така самия аз съм свободен за нови задачи и ново развитие, а мястото, което е останало зад мен може да се заеме от следващите ако има необходимост. Това е процесът на безкрайното развитие, в което човек дава за даден проект, фирма, свършва си добре работата, става излишен, освобождава място за следващите, а той самият се ражда за нов живот. Колкото по-често станем излишни и се оттеглим съзнателно, толкова сме по-щастливи. Така умираме за дадено нещо, но сме свободни да започнем следващото, да се родим за новото, развиваме се.

Така градим и бъдещето си, чийто смисъл не е да запазим това което имаме, а да дадем всичко, което имаме, да загинем и да се родим на следващия ден отново, за да се развием и възвисим още повече. Този процес не само че изпълва нашият живот, но давайки всичко, което имаме, ние изпълваме и живота на другите. Нас често ни е страх да умрем за това, което имаме и което ни е до болка познато, но това не е живот, това е парализиращ страх от смъртта на познатото и липсата на живот. Както всеки страх, и този е безсмислен и необоснован. Нека се сетим за саможертвата на всяко едно малко семенце, което ако не загине първо, никога няма да донесе плод! Нека се сетим за сьомгата, която дава всичко от себе си, за да се изкачи високо навътре в реката само и само, за да си хвърли хайвера и да умре. Нека се сетим за Христос, който ако не беше загинал на кръста, нямаше да принесе живот на нас! Това са велики примери на саможертва, а нас ни е страх да умрем дори само за една малка, вече до болка омръзнала ни задача. Само отдавайки себе си напълно, ние принасяме плод на околните и на нас самите. Затова давам винаги и всичко от себе си, във всяка задача с ясното съзнание, че колкото по-бързо я свърша и стана излишен, толкова по-бързо ще загина за нея и ще се родя за новото, ще се развия.

Ако желаете да разберете повече, можете да се обърнете към Крум Сяров: krumsyarov ( @ ) gmail ( . ) com или към ОМ: openpositivemedia ( @ ) gmail ( . ) com

ОМ е Общество на Действието. Всеки е добре дошъл да се включи със собствените си действия или предложения за такива, защото заедно можем повече! Добре дошли са и всякакви примери за положителни действия. С удоволствие ще участваме и по проекти на действието с партньори и приятели. Не се колебайте да се свържете с нас!

Posted in За Духа и Душата, За Обществото | Коментарите са изключени