Category Archives: За Духа и Душата


Живеем взаимосвързано, природосъобразно и в развитие

Понякога имам чувството, че се губя в ежедневието, че то ме поглъща и обзема напълно живота ми. И започвам да мечтая и да се стремя към големи и силни действия, към нещо ново, велико, различно. В това няма нищо лошо, но забравям, че живота е винаги тук и сега, винаги в мига! Затова поглеждам винаги и към ежедневието, към простите действия, с които живея взаимосвързано, природосъобразно и в развитие и дело по дело създавам добро. Ето и действията, които са станали неразделна част от всекидневието и навиците ми:

  • Когато имам малко свободно време и съм навън сред хора, винаги говоря с тях или почиствам боклуците на мястото, където съм.
  • Когато видя, че някой има нужда от помощ, предлагам услугите си.
  • Усмихвам се на всички, радвам се, когато хората ме заговарят.
  • Когато някой ми поиска нещо, давам.
  • В града ходя пеш, извън него с влак или в най-лошия случай с автобус. Използвам самолет само за далечни разстояния.
  • Не използвам асансьори или ескалатори, избирам винаги стълбите.
  • Парите ми са в банки, за които стойностите са най-важни.
  • Влагам парите си в предприемачества, които носят положителни стойности.
  • Дарявам 1/4 от доходите си.
  • Получавам ток от възобновяеми източници на енергия.
  • Здравната ми каса залага предимно на природно и традиционно лечение.
  • Храня се с местна, сезонна, непреработена и органична храна, без месо. Не готвя. Събирам си сам много растения от природата. Не изхвърлям храна. Пия предимно вода и чай.
  • Малкото козметика, която използвам, е натурална.
  • Нямам компютър, телевизор и радио вкъщи, но пък живея заедно с приятели.
  • Не купувам книги, а заемам от библиотеките или от познати. Когато нещо прочетено ми хареса, благодаря на автора лично и често му превеждам пари.
  • Използвам само еко-дрехи или втора употреба.
  • Когато е възможно ходя бос.
  • Имам малко покъщнина – няколко матрака и един гардероб. Нямам вещи, освен дрехите, и нищо ценно вкъщи, но пък всеки, дори и непознат, е добре дошъл на гости, да остане и да спи у нас.
  • Обичам подаръците, но когато аз ги правя и когато са уместни и потребни. В противен случай предпочитам да даря парите за тях. Предпочитам на мен самия да ми се дават пари, които дарявам или да се даряват направо пари като подарък за мен.

Ами – това е. Може и да съм забравил нещо, но важното е списъкът да продължава да расте!

Ако желаете да разберете повече, можете да се обърнете към Крум Сяров: krumsyarov ( @ ) gmail ( . ) com или към ОМ: openpositivemedia ( @ ) gmail ( . ) com

ОМ е Общество на Действието. Всеки е добре дошъл да се включи със собствените си действия или предложения за такива, защото заедно можем повече! Добре дошли са и всякакви примери за положителни действия. С удоволствие ще участваме и по проекти на действието с партньори и приятели. Не се колебайте да се свържете с нас!

Posted in За Духа и Душата, За Ежедневието, За Обществото, За Природата | Коментарите са изключени

Участваме в съдружия

Какво е това съдружие? Това е нещо, което човек прави с ДРУГарите си, с ДРУГите хора. Всички останали хора в обществото, ДРУГите хора, са наши ДРУГари, наши приятели. Мирише на комунизъм. Ами да, както при мускетарите на Дюма, комунистическото движение е било на принципа един за всички и всички за един, ама знаем как се провали. Мога да използвам и думата събратство или юридическия термин кооперация. Еми и тази дума не ми харесва, защото е чужда и мирише на ТКЗС и отново на комунизъм. Но да забравим миналото и да погледнем в настоящето и в бъдещето.

Кооперацията е най-демократичната юридическа форма за сдружения. Има я не само в България, но и в законодателството на повечето други страни. Група от хора се събират с обща цел и основават кооперация, която се управлява от общото събрание. Всеки съдружник в кооперацията може да има различен брой дялове, също както при акционерното дружество, но има, за разлика от акционерното дружество, винаги само един глас на общото събрание. Тоест, важно е участието, че човек е част от обществото, част от сдружението, а не с колко участва. Всеки участва с колкото може и това се оценява по равно. Важна е предимно заинтересоваността и общата работа, а не вложената сума.

И докато в България малко хора се възползват от тази възможност и то до ден днешен предимно в селскостопанско отношение, то тя е много разпространена в западна Европа. В Англия отдавна съществуват кооперативи, тоест групи от хора, които заедно купуват хранителните си стоки и така постигат много по-ниски цени и много по-високо качество. Така е дадено началото на някои от най-големите хранителни вериги на острова. В Германия много от големите банки са кооперации и са собственост на членовете си, тоест на хората. Тези банки се славят и с най-доброто си управление и най-голяма стабилност и устойчивост. Преживели са много кризи и катаклизми, надживели са всички други банки. В скандинавските страни почти всичко действа така. Напоследък това започва да се случва и в много други страни.

Демократичната основа на кооперациите ги прави много гъркави, но стабилни и устойчиви, което пък в дългосрочен план дава най-добрите успехи. Съдружията ни правят независими и ни дават възможността дейно да променяме живота и съдбата си, без да застрашаваме околните.

Започнах и аз самия да участвам в много кооперации. И за да не е участието самоцелно, участвам в това, което ме интересува непосредствено. Имам дял в банките, в които имам сметки. Имам дял в доставчика си на ток и газ. Имам дял в любимото си списание. И при доставчика си на зеленчуци. И при любимия си магазин. Нарочно съм си избрал такива доставчици, магазини и банки, в които мога да участвам и аз и да помагам дейно в развитието. Друго си е да познаваш лично шефа на банката, в която са ти парите и да имаш глас при вземането на решението дали, от кога и с колко да се вдигне тока. Или колко моркови и зеле да засадим догодина и дали да продължим да продаваме свежи подправки в саксия. Може да Ви се струва много, но участвам точно там, където ме интересува да знам какво се случва. Искам да знам къде са ми парите и какво става с тях, откъде идва тока ми, какво ям и защо се вдига цената му или защо липсва в магазина. И не напоследно място – защо не виждат повече статии от любимия си журналист в списанието, което обожавам.

И когато имам желание или хрумване, има към кого да се обърна. И колко е прекрасно да видиш как една огромна банка взема насериозно предложението Ти и малко по-късно го въвежда. Да не говорим, че сметката ми е безплатна, защото съм член. А абонамента на любимото списание вече е безплатен за мен. И получавам част от печалбата от продажбата на ток и газ. Да, вложил съм пари, но те са нищо в сравнение с това, което получавам! И най-важното – щастлив съм, защото заедно с останалите съдружници, променяме стъпка по стъпка света към едно по-добро бъдеще. И всяка нова кооперация, собственост на хората, в която всеки е добре дошъл да се включи и може да се откаже когато си иска, е нещото прекрасно, защото на преден план се поставя общността, хората и техните общи действия.

Ако желаете да разберете повече, можете да се обърнете към Крум Сяров: krumsyarov ( @ ) gmail ( . ) com или към ОМ: openpositivemedia ( @ ) gmail ( . ) com

ОМ е Общество на Действието. Всеки е добре дошъл да се включи със собствените си действия или предложения за такива, защото заедно можем повече! Добре дошли са и всякакви примери за положителни действия. С удоволствие ще участваме и по проекти на действието с партньори и приятели. Не се колебайте да се свържете с нас!

Posted in За Духа и Душата, За Обществото, За Разума | Коментарите са изключени

Даваме

Като Ви поискат давайте. Като Ви дават вземайте.

Често се случва да ни поискат нещо и обикновено то не е нещо голямо, което не можем да си позволим. Обикновено щом някой иска нещо от нас, значи му е необходимо и не му е останал друг избор. Затова е хубаво да му се даде.

Истинското даване обаче идва самостоятелно, без подтикване от вън, без някой да ни подкани. То е вътрешен подтик на сърцето. Тогава, когато сме готови. Така, когато, както, за каквото, на когото и защото ни е се иска. Този подтик трябва да се следва. Красотата на даването е в непринудеността му. Даването е в основата на живота. Майката дава на детето си, учителя на ученика, а природата и Бог на всички нас. И получайки, ние благославяме полученото и благодарим на този, който ни е дал.

Едно време невероятната ми учителка по руски, Елена Чакърова, да е жива и здрава още безброй години, ни пита какво ни е по-приятно – да даваме или да получаваме. Май всички или поне повечето от класа, включително и аз, казахме, че се радваме повече да получаваме. Е, лапешка работа. Децата са свикнали да получават и това е добре така. Колкото повече стойности получи едно дете, толкова по-добре. А учителката напразно се опитваше да ни обясни колко е по-прекрасно да се дава. Няколко години по-късно го бях почувствал вече, но давах не винаги и не много, въпреки че от малък бях научен да давам и да споделям всичко. Скоро взех решението да давам и пари и сега давам 1/4 от доходите си. Чувството е неописуемо. Нищо не ме прави по-щастлив. И страховете ми по оцеляването ми изчезват, защото виждам, че колкото повече давам, толкова повече и получавам.

Дайте и ще Ви се даде

Да, точно така действа всичко в света ни. Винаги в началото на успеха и развитието стои едно даване. Винаги човек първо трябва да даде и после и после ще получи многократно. Така правя и бизнес – създавам и доставям нещо и не очаквам да ми се даде или да получа нещо в замяна. Просто давам. И получавам многократно. Това ме прави богат човек.

Богат е този, който дава

От скоро започнах да давам и възможно най-много от времето си и да намалявам работата си за пари. Така мога да давам и повече от времето си.

Ако желаете да разберете повече, можете да се обърнете към Крум Сяров: krumsyarov ( @ ) gmail ( . ) com или към ОМ: openpositivemedia ( @ ) gmail ( . ) com

ОМ е Общество на Действието. Всеки е добре дошъл да се включи със собствените си действия или предложения за такива, защото заедно можем повече! Добре дошли са и всякакви примери за положителни действия. С удоволствие ще участваме и по проекти на действието с партньори и приятели. Не се колебайте да се свържете с нас!

Posted in За Духа и Душата | Коментарите са изключени

Малки стъпки

Нека ви разкажа накратко три действия, а след това ще обясня и връзката между тях и защо всъщност ви ги разказвам.

Като студентка, вече завършваща магистратурата си, имах настанително писмо, което ми дава право на общежитие до края на февруари. Една прекрасна вечер в началото на януари, прибирайки се, намерих пъхната под вратата ръкописна бележка, че до два дена трябва да съм се изнеса, с обяснението „Прекъснали сте!!!“, което не беше вярно. Подадох възражение и потвърдиха правото ми да остана, дори удължиха престоя ми с 1 месец, без да съм го искала. Отне ми цял месец в събиране на различни документи, обикаляне по канцеларии и проверка през ден дали има отговор на молбата ми.

Шофьорът на автобус на градски транспорт, в който се возех, решава по собствено усмотрение да мине по друг маршрут и пропуска една от редовните си спирки, в следствие на което няколко човека не успяват да слязат. Мен изобщо не ме засягаше, моята спирка беше друга, но въпреки това подадох оплакване и шофьорът бе глобен. Отне ми десетина минути за попълване на бланка през интернет и един месец в изчакване на решението.

Поисках да получа Европейско приложение към дипломата си за магистратура и когато го получих, преводът на английски беше пълен с грешки. Подадох оплакване и молба да ми го разпечатат отново. Направиха го, но сега пък имаше други грешки; оправдаха се, че стандартът на МОН (Министерство на образованието и науката) бил такъв. Проверих и в стандарта грешки нямаше, затова подадох ново оплакване. Този път ми го дадоха без грешки. Отне ми около три месеца и размяна на десетина мейла.

Тези на пръв поглед различни истории, всъщност имат нещо общо: реакцията на хората, с които съм ги споделила. А тя, с леки вариации, звучеше горе-долу така:„Няма смисъл. За какво се занимаваш? Само си губиш времето. Нищо няма да постигнеш.“ (за вторият пример имаше дори коментари от типа „Колко си лоша, заради теб са глобили човека“; а дали? да не съм го накарала аз да минава не от където трябва?!) За себе си бях сигурна, че съм постъпила правилно, затова тази реакция на околните ме изненада много.

За този тип поведение психологът Мартин Селигман е въвел термина „заучена безпомощност“ ( на английски „learned helplessness“) – липса на вяра в собствените способности и във възможността да променим нещо, чрез нашите действия; убеденост, че настоящото положение е постоянно и неизбежно. Обикновено се дължи на неколкократен провал в дадено начинание и води до пасивност, усещане за липса на контрол, бездействие, апатия, депресия.

По подобен начин мислят и други хора, но грешат и тези примери го доказват! Следващият път този шофьор най-малкото ще се замисли дали да смени маршрута. Следващият път администрацията в университета ще внимава малко повече, преди да реши да прави опити да изгони собствените си студенти по подобен начин. Следващият път, когато някой поиска Европейско приложение към дипломата си, то може би ще е с по-малко грешки. Но дори и да не е така, аз знам за себе си, че съм направила, каквото съм могла, за да защитя правата си. Може и да не успявам всеки път и невинаги резултатите да са положителни, но винаги опитвам.

Posted in За Духа и Душата, За Ежедневието | Коментарите са изключени

Помагаме на онкоболните деца

Признавам, чудих се дали да опиша това действие, защото има реална опасност на някого тo да прозвучи самохвално. И все пак, ще ви го разкажа накратко, защото е съвсем жив, истински пример за успех, дори пробив в отношението, гласността и условията за лекуване и живот на българските деца, болни от левкемия и други онкологични заболявания.

Та, проблемът с редовно липсващи лекарства против рак – за съжаление – не е новост за България. Когато обаче става дума за същото, но по отношение на деца, това вече е напълно недопустимо. В началото на 2010 г. излезе наяве този проблем – в отделенията няма животоспасяващи медикаменти, родителите пътуват в чужбина, за да ги доставят за децата си, като така стават трафиканти, тъй като нямат право да вкарват такива лекарства в страната, и … Дотук как ви звучи?

(Няколко думи за детската лимфоидна левкемия, която е различна от тази при възрастните. Болестта не е заразна, не е наследствена, не се знае какво я причинява и защо, а приемането на съответните медикаменти трябва да започне веднага. Медикаментите са само за болнична употреба, предписва се съответен коктейл за съответния вид и степен заболяване и не могат да се купят от аптеката. За щастие, при навременно лечение, цели 80% от децата оздравяват напълно, порастват безгрижно и забравят, че някога са били толкова болни.)

Та, в продължение на цяла година аз (а скоро и голяма група съмишленици) започнах да пиша за проблема на Министерство на здравеопазването и много други институции, да ги обсаждам по мейл, поща и телефон, да се свързвам с медии, да давам интервюта, да участвам в телевизионни предавания, да създам фейсбук група (която за кратко време достигна над 30 000 участника), да описвам седмичния напредък в блога си, да сезирам Омбудсмана на Републиката, да участвам чрез невероятните си партньори от инициативата „Спаси, дари на…” в организираната от него обществена дискусия, да разпространявам предписаната от него подкрепяща каузата позиция, да пътувам няколко пъти от Варна до София и въобще да съм отдадена на каузата със сърце и душа…

През тази една година беше трудно, но накрая – удовлетворително. И си заслужаваше! В каузата доброволно се въвлякоха много хора, получи се сериозна разгласа, в обществото се заговори за проблемите на онкоболните деца (които дотогава бяха невидими, затворени в отделенията), родителите им получиха силна и масова подкрепа, появи се помощ, изведнъж производителят на медикаментите започна да ги дарява безвъзмездно и безсрочно. Започнаха да се организират благотворителни събития и кампании в полза на каузата. Любими творци, артисти и певци посвещаваха на децата изложби, представления и концерти. И нещо изключително важно – създаде се сдружение на родителите на „Деца с онкологични заболявания”, което да отстоява интересите на болните деца. Такъв орган досега нямаше и неговите създатели споделиха, че донякъде са получили смелост и вдъхновение от нашата група и работа!

Ето това е ефектът на пеперудата… Ако проследим хронологично събитията, се откроява последователност от взаимносвързани действия, едно след друго, едно от друго… Категоричният извод е, че ефект има! Ефект от всяко активно действие, на всеки един от нас, към по-добър живот в България има.

Това е пример, че с воля и вяра в доброто, силна мотивация, поддържана достатъчно дълго време и любов, целите се постигат, пластовете се раздвижват, нещата се получават. Чрез каузи и реални действия като тези, гражданското общество в страната израства и се развива, хората се обединяват и се грижат заедно един за друг. И особено за нашите деца, за нашите слънца!

Ако желаете да разберете повече, можете да се обърнете към Милена Пехливанова: info ( @ ) mamamemi ( . ) com или към ОМ: openpositivemedia ( @ ) gmail ( . ) com

ОМ е Общество на Действието. Всеки е добре дошъл да се включи със собствените си действия или предложения за такива, защото заедно можем повече! Добре дошли са и всякакви примери за положителни действия. С удоволствие ще участваме и по проекти на действието с партньори и приятели. Не се колебайте да се свържете с нас!

Posted in За Децата, За Духа и Душата, За Тялото | Коментарите са изключени

Дядо Добри

Чували ли сте за дядо Добри? Може би не, но е доста вероятно да сте го виждали пред храма „Александър Невски“. Дядо Добри е един много възрастен човек, над 95 годишен, който седи пред катедралния храм и събира дарения. Да, той не проси, а събира дарения за българските православни храмове. Той е и най-големия дарител на храма „Александър Невски“!

Но това далеч не е единствената му заслуга. Дядо Добри е направил много добрини и е раздал всичко, каквото има. Дядо Добри е един истински, жив светец, който ни показва един по-различен, но по-истински и близък до Бога, до обществото и до хората път – всеотдайния живот за другите. А който дава на другите получава най-големите възнаграждения. Дългият и щастлив живот е само едно от тях.

Нека следваме примера на Дядо Добри, защото такива примери са безценни и са ни пратени, за да се учим от тях. Бъди благословен, дядо Добри. Благодарим Ти за това, което правиш неотстъпно и дълготърпеливо!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Толкова много фосфор в нас, а толкова малко огън

Текстът, който ще прочетете по-долу, е един монолог на големия наш актьор Георги Калоянчев от гостуването му през 2002г. в “Шоуто на Слави”. След повторението на този епизод през лятната ваканция на предаването, той се разпространи много бързо в социалните мрежи. Ето го разписан от мен.  Уточнявам, че на места ми бе трудно да разбера развълнуваните думи на Калоянчев:

“Безбройни са световните повратности, които човек среща през своя си живот. Докато е малък човек, стига да протегне ръчичка, да се усмихне или просто да каже „мама” и всички го трупат с похвали. И колкото повече се източва човек, колкото по-голям става, толкова повече похвалите намаляват, за да се изгубят на края, кой знае къде по трудните друмища на голямата световна похвала, за да се разпилеят в глупашки битки, наивни победи и подвизи… Кога мравката срещне мравка, тя я докосва с краченца, за да й каже къде има зрънце, тревичка и сладко коренче. Когато се срещнат две пчели, те танцуват разни танцове, за да си съобщят къде има повече цвете и прашец. А ние, людете, уж умни и разумни, все тичаме някъде, все не ни остава време за човешка приказка, за крехката радост от окуражителния поглед, за един единствен лъч на взаимно разбиране и топлина. А колко разумно може да бъде, дами и господа, ако се поспрем за малко от тази непрекъсната гонитба на наивна слава, власт, богатства …, ако си спомним, че тичащият човек не само трудно диша, но и трудно се смее, че дори влюбените, когато се целуват, се спират на място. Лъжовен е този свят, господа, лъжовен, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето. Чака то човека да се захласне във въздуха, във влюбени очи, лунен залез и хоп, тури му бръчка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите… Какво си викате, а? Калата какви ги приказва, колко е нещастен! Нищо подобно, млади хора! В мене няма боязън, в тялото на всеки един от нас има толкова много фосфор, че от него могат да се направят 2000 клечки кибрит. Представяте ли си, какъв огън ще бъде това! А ние какво? Тук драснем клечка, там драснем клечка и на края последната догаряща клечка лекичко пада в премръзналите ръце на стария човек.

Мой беден български народ, в душата ти препускат хладни ветрове, в нивята ти кълнят бурени, в домовете ти кълне безверие. Мой нежен и раним български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван, от цветове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници, мой нещастен български народ! Ние, твоите чеда, където и да се намираме далеч извън България, на тази граница митничари няма. На тази граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тези, които са били преди нас и люлките на тези, които идват след нас. Мой нещастен български народ, заради страданието ти – поклон!

Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има една стара приказка: „Имало едно време един дядо и една баба …”, когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, как да свържите двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Млади хора, дано във вашите спомени звънне понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя милост. Дано когато ви е доста тъжничко или веселичко, си спомните за оня стар господин, който в късните дни на есента на своя живот дойде при Слави Трифонов.”

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Мъдростта от писмата на Гогол – IV

„Не, човекът не е безчувствен, човекът ще се промени, стига да му покажеш как стоят нещата. А сега той ще се промени повече отпреди, защото природата му се е размекнала, а половината му грехове са от незнание, а не от разврат.“

„Повярвайте, най-добрият начин на действие в днешно време е да не се настройваш жестоко и непреклонно срещу рушветчиите и лошите хора и да не ги преследваш, а вместо това да се стараеш да изтъкваш всяка честна проява, приятелски, пред всички, да стиснеш ръката на открития, честен човек.“

Или както казва Майка Тереза:

„Никога няма да участвам в коалиция против войната, но винаги бих се включила в коалиция за мира.“

Отрицателното мислене и отрицателните постъпки привличат винаги нови отрицателни мисли и постъпки. Затова е хубаво да ги ограничим максимално. Обратно, положителните мисли и постъпки привличат винаги нови положителни мисли и постъпки. Точно затова е хубаво да се мисли винаги положително и да се усмихваме непрекъснато.

„Но никога не отписвайте човека, пред никого не отрязвайте пътя му за връщане … не трябва да приличате на мъртвия закон, а на живия Бог, който поразява човека, но не го изоставя …“

Хубави думи казва Гогол и за жените

„Най-вече не пренебрегвайте жените. Кълна се, жените са много по-добри от нас, мъжете. В тях има повече великодушие, повече безстрашие за всичко благородно; … Стига да им заговорите с езика на душата, … то същата тази жена, която сте смятали за празноглава, изведнъж ще се озари от благородство, ще се вгледа в себе си и в изоставените си задължения, сама ще се отвори за всичко чисто и ще подтикне мъжа си да изпълнява честно дълга си …“

„жената е способна по-бързо да се опомни и да се промени.“

„Всичките ни беди идват оттам, че щом се вгледаме в настоящето и забележим, че нещо в него е тъжно и мъчително, …, тутакси махаме с ръка на всичко и се втренчваме в бъдещето … Всички забравят, че пътищата към това светло бъдеще се крият именно в това тъмно и объркано настояще, което никой не желае да опознае.“

Сегашното ни състояние винаги се дължи на миналото ни, но ние не просто трябва да гледаме към бъдещето си, а да познаем грешките на миналото и да действаме на момента, сега, в настоящето, за да осигурим успех за в бъдеще.

„Не се бой от бъдещето, а от настоящето. Бог ни повелява да се грижим за настоящето. Който се омрачава от страх от бъдещето, значи светата сила се е отвърнала от него. Който е с Бога, той гледа светло напред и още в настоящето е творец на бляскаво бъдеще.“

Гогол засяга и значението на волята за хората и как човек може да я кали, за да постига успехи в живота си.

„Придържайте се строго към това в продължение на цяла година. Бъдете твърда и упорита и през цялото време се молете на Бога да ви вдъхне сили. И вие непременно ще се калите. Важно е поне нещо в човека да укрепне и да стане ненарушимо; това неминуемо ще сложи в ред и всичко останало. Като станете по-твърда в материалните си дела, без да искате, ще се стегнете и в душевните.“

Волята на човека се крепи основно върху опорния му и двигателен апарат. Затова и често се препоръчват спорт и физическа активност за закаляването на волята у човека.

Гогол не оставя незасегнат и въпроса е за свободата.

„Свободата не е в това да казваш на най-произволните си желания „да“, а в това да можеш да им кажеш „не““

Всеки един човек се ражда свободен, но цялостния ни начин на живот е такъв, че ние непрекъснато си ограничаваме собствената свобода или тази на другите. Никой не е способен така да ограничи свободата ни, както ние самите. А именно свободата е това, което ни прави хора и което ни отличава от животните, свободата на избор сами да определяме какво и как да правим с живота си.

Сложната реалност около нас често ни оплита като с мрежа и за да улесним нещата за себе си, ние се самоограничаваме в един собствен си свят, като си въобразяваме, че това е свободата. Едни се ограничават в работата си, други в политиката си, трети в религията си, четвърти в науката и т.н. А истинската свобода не ограничава, тя ни дава възможността да се издигнем над нещата, над самите себе си и да погледнем на света с други очи, да видим, че няма невъзможни неща и всичко е постижимо, когато имаме вяра в него и воля да го постигнем.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Мъдростта от писмата на Гогол – III

„Колкото по-високи са истините, толкова по-предпазливи трябва да сме с тях; В противен случай те изведнъж ще се окажат общи приказки, а на общите приказки вече никой не вярва. Дори самите безбожници не са сторили толкова злини, колкото лицемерните или дори просто неподготвените Божии проповедници, дръзнали да мълвят името му с неосветените си уста.“

Това е един често срещнат проблем, с който се сблъскваме в ежедневието си – имайки желание да помогнем на околните или просто да споделим с тях дадено нещо, ние говорим прибързано и не по правилия начин, като не само, че не постигаме желаното, а точно обратното – постигаме дори обратното. За съжаление почти всеки в днешно време прибързва и се самоназовава Учител, като само разбърква мозъка на хората. Не случайно съвсем малко хора са призвани да носят названието Учител, способността да предадеш наученото по такъв начин, че то да бъде разбрано, както и Мъдростта да предаваш само Истината. Не мисля, че Гогол е един от тях, но той определено дава едно съвсем лесно решение на този проблем, което наред с търпението и любовта към Истината, може да ни помогне.

„Само ако имаш толкова чиста, толкова благоустроена душа …, може да възвестиш своята истина: и всеки ще те изслуша … с такава любов …“

„… само разпиляват добродетелите и, разсейват ги и обществото става по-леко и вятърничаво. Развличано от милиони лъскави неща, разпиляващо мислите си в какви ли не посоки, обществото няма сили да се срещне директно с Христос. Небесните истини на християнството са му далечни. То ще се уплаши от тях като от мрачен манастир, ако не му осигуриш невидими стъпала към християнството, ако не го издигнеш на малко по-високо място, откъдето ще види по-добре целия необятен хоризонт на християнството и ще проумее онова, което дотогава е било недостъпно за него. Сред обществото има много неща, което могат да послужат като невидими стъпала към християнството за онези, които са далеч от него.“

Макар Гогол да говори специално за християнството и за Вярата, разсъжденията му са верни за почти всяка част от живота ни, а даденото решение общовалидно. Мъдростта се крие именно в намирането на средствата и методите, които проправят невидим път пред човека. Колко по-добре е само да насочиш човека и да го оставиш сам да изпита пълното удоволствие от наученото, от постигнатото, от свършеното със собствени сили. Именно така трябва да бъде преподавано и в училищата и в университетите, за да могат учещите се да развият пълните си способности и да разберат, че е много по-важно да се усвоят начините, методите и принципите, отколкото да се заучат просто фактите.

„… човека навсякъде, на всяко поприще, го очакват много беди, че той трябва да се бори с тях – затова му е даден животът, – и че за нищо на света не бива да унива.“

Вярата в успеха, Вярата в живота, Вярата във всяко едно начинание и Волята за тази Вяра са тези, които дават смисъла на живота и го правят така прекрасен.

„Умът не е висшата ни способност. Неговата роля не е нищо повече от полицейска: той може само да въведе ред и да сложи по местата всичко онова, което вече притежаваме. Самият той няма да помръдне напред, докато у нас не помръднат и всички други способности, от които той се развива. … Разумът е несравнимо по-висша способност, но тя се придобива единствено чрез победа над страстите. … Има една още по-висша способност, името й е мъдрост и нея може да ни даде само Христос. Тя не се дава по рождение никому, а е дело на висшата небесна благодат. Онзи, който вече има и ум, и разум, може да получи и мъдрост само като се моли и ден, и нощ за нея,…, като издига душата си до липсата на всяка злоба и въвежда абсолютна честност в себе си.“

„Днешният човек наистина греши несравнимо повече, отколкото когато и да е било преди, но той не греши от прекаления си разврат, не греши от безчувствието си или от желанието си да греши, а защото не вижда сам греховете си. … сега всички до един грешат, но грешат не пряко, а косвено.“

Наистина, в днешно време живеем в един толкова сложен и объркан свят, че е трудно както за млади, така и за стари да разберат кое е добро и кое лошо. Колко често ни се случва поради липсата на информация или знание да си мислим, че правим добро, а всъщност причиняваме лошо. Как понякога си купуваме евтини стоки, но се утешаваме, че парите отиват в бедните работници в третия свят, а то често се оказва, че отиват при богатия западен търговец и богатия западен производител, които експлоатират детски труд. Доброто в хората не е малко, дори е повече, но не се използва за добри цели.

„Ако кажеш на честния, но късоглед богаташ, че с разкоша в дома си, с живота си на широка нога вреди, като вкарва в изкушение, посява у другиго, по-малко богат, същото желание, и за да не падне по-долу, онзи разорява не само собственото си, но и чуждото имущество, ограбва и докарва хората до просешка тояга; … По същия начин трябва да се разясни на всички модаджийки …, че грешката им съвсем не е в това, че са суетни и пръскат пари, а в това, че превръщат този начин на живот в необходимост и за други, че мъжът на някоя друга жена вече е взел подкуп от някой друг чиновник … а той пък ще е просто принуден да граби бедните и безимотните.“

„Гонете разкоша … Хвалете пред всички само онова, което е … обикновено.“

Нима потребителското общество не ни насочва точно към това? Всеки иска да има повече и повече и се стреми да подражава на тези, които имат възможност да го имат. Те пък от своя страна непрекъснато се стремят да имат и измислят нови и нови неща. Цялата ни икономика в днешно време се гради не на мисълта за човека, за неговото здраве, образование, развитие и напредък, а върху мисълта как да накараме същия този човек да консумира повече и повече и да се превърне в слуга на собственото си потребление. Знаете ли, че използваме само 1% от това, което сме си купили преди само 6 месеца? И все пак …

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Мъдростта от писмата на Гогол – II

Всяка една благотворителност е добре дошла, но кога и как именно би била най-полезна? На това ни учи и Гогол.

„Трябва да се помага преди всичко на онзи, с когото се е случило внезапно нещастие, което изведнъж го е лишило от всичко … Но трябва да се помогне по наистина християнски начин; ако помощта се състои само в даването на пари, тя няма да означава нищо и няма да се превърне в добрина … Затова го научете как да оцелее точно с тази помощ, която сте му занесли, обяснете му истинското значение на нещастието, за да види, че му е пратено да промени досегашния си начин на живот“

Тук отново е вплетена великата истина, че всяко нещастие ни се праща, за да преосмислим живота си и да се подобрим и точно в това трябва да е насочена същността на помощта.

„Подготовката за обществото трябва да става не в самото общество, а далеч от него, в дълбоко вътрешно съзерцание, в изследване на собствената си душа, тъй като там са законите за всичко и на всичко: само че преди това трябва да откриеш ключа на собствената си душа; а щом го откриеш, със същия този ключ ще отключиш и всички други души.“

Самопознанието е необходимата предпоставка за опознаването на околните. Само този, който е честен и уважителен към себе си, е способен да бъде такъв и към околните.
Гогол не е пропуснал и темата за различните политически системи, които съществуват в момента и по конкретно тази за абсолютната монархия.

„Защо е нужно … един от нас да е по-високо от всички и дори от самия закон? Затова, защото закона е дърво; в закона човек прозира нещо твърдо и небратско. Само с буквално спазване на закона няма да стигнеш далеч; никой от нас обаче не бива да го нарушава или да не го зачита; но точно затова е нужна и висшата милост, която смекчава закона и може да се прояви пред хората само в една абсолютна власт.“

В днешна България определено не спазваме достатъчно закона, което е една голяма грешка. Още по-голяма грешка би било обаче, ако не си даваме сметка какво именно ни дава и ни взема закона и кога и как той ни помага и кога и как той ни пречи. В типичното западно общество имаме едно доста добро зачитане на закона, но и едно неразбиране на неговата ограниченост, на неговото бездушие. Въпреки християнизирането на западното общество според Новия Завет („Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си“ и „Ако те ударят по едната буза, обърни си и другата“, тоест Новия Завет ни казва да отвръщаме винаги с добро), то то съществува още върху основите на Стария Завет („Око за око, зъб за зъб“, тоест Стария Завет ни казва, че трябва да наказваме злото).

Тоест законът се основава предимно на Стария Завет, но може и трябва да бъде допълван от Новия Завет, а именно братското отношение между хората и солидарността в обществото, която наричаме в днешно време с термина „Гражданско общество“. По времето на Гогол ролята на Новия Завет е поемал абсолютния монарх. В днешно време правилната посока е постепенното поемане на личностна отговорност и постепенното намаляване и опростяване на законите. Едно време Моисей е получил само 10 закона от Бог, но е направил цели 100 от тях, а сега имаме хиляди закони. Човечеството вече поема по нов път, който води до спазването само на един единствен закон, а именно закона на Любовта.

Не можем да не погледнем с други очи и на съвременната демокрация и на комунизма.

Комунизмът се основава на идеята за равенство и братство и за разпределяне на благата. Но всичко това става не доброволно, чрез личносттно самоосъзнаване, а чрез налагане „отгоре“. Тоест при него имаме класическия пример за една добра цел и една лоша реализация, защото целите (какво) никога не оправдават методите (как). От тази гледна точка комунизма е една мъртва сама по себе си концепция относно методите си, която няма приложение в този си вид. Това го показа недвусмислено и историята.

Демокрацията от своя страна се основава на древния римски модел. И всичко в нея на пръв поглед изглежда много хубаво, но забравяме едно основно нещо – римската демокрация се гради върху две съсловия – свободните граждани и робите. Днешната демокрация възприема абсолютно същата концепция, но тогава кои са робите? „Робите“ са съвременните работници и данъкоплатци, които с труда и данъците си издържат цялото общество. Но тогава кои са свободните граждани? Същата група, но тази група вече няма необходимото време и възможности да изпълнява и двете си функции и постепенно изпада само в първата си функция и сме свидетели на едно ново робство, едно робство насочено в неправилната посока, едно робство, при което не служим на обществото, ближните си и на себе си, а на една система, на демокрацията. Младото поколение отдавна е разбрало подсъзнателно тази истина и търси как да промени нещата, но първо трябва съзнателно да разбере къде се крие проблема и да пристъпи към решаването му.

Далеч съм от мисълта, че абсолютната монархия може да ни помогне – наличието само на един човек, който стои над системата не е решение. Решението се състои много повече в самоопределянето на всеки гражданин като един „абсолютен монарх“, който поема пълната отговорност за всяко свое решение и го взема съзнателно спрямо Новия Завет и Закона за Любовта.

Но как би могло това да се приложи в съществуващата демокрация в западните общества? Просто робите на системата може да се превърнат в „роби“ на обществото, на ближните, на Бог, но и в свободни граждани, които сами съзнателно определят съдбата си и начина, по който ще служат на обществото. А системата от своя страна ще отговаря със солидарност към тях и ще им позволи да направят тази стъпка. По този начин системата ще се самореформира към Новия Завет, от ограничение и налагане на отговорност към самоотговорност. Различните граждански инициативи са носител на това усъвършенстване на системата.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени