Category Archives: За Духа и Душата


На Пути Дао (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Ленчо Димитрову

То, что можно постичь,
есть, по сути, лишь тень сути Дао:
Не обхватит никто
Бесконечность и Вечность ничем.
То, что можно сказать, –
то содержит в себе слишком мало:
Дао – тоньше всего,
Дао – шире всех философем!

Тот, кто ставит себя
сзади всех, тот окажется первым,
Добродетель же в том,
что мы плату не ждём за добро.
Разрушая вовне,
мы калечим себя, свои нервы.
Тот, кто мягок на вид,
часто крепкое носит ядро.

Побеждают лишь те,
в ком угасли все страсти победы,
В ком есть знание мер:
в каждом Инь они видят и Ян;
С ровным чувством они
принимают и радость, и беды;
И спокойны всегда,
«недеянием» лечат изъян.

Путь к вершине любой
не вмещает в себя Путь Извечный.
Мы владеем лишь тем,
обладанием чем – не больны!
Достиженье же в том,
чтоб изжить свой предел человечий,
И главенствуют те,
превосходства кому – не нужны!

Болгария, г. София, 11.03.2002, пн., 19.20.

Posted in За Духа и Душата | Коментарите са изключени

Сърцето следва глъбините (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

От времето на моето петмесечно пребиваване в София
в началото на 2002 година – за специализация по български
език – паметно за мен остана запознанството ми (чрез
клуба „Приятели на Рьорих”) и общуването с талантливата
съпружеска двойка Таня Христова и Ленчо Димитров.
Таня, както се казва, е музикант с дарба от Бога.
Ръководител е на известния далече зад границите на
България хор „Иоан Кукузел”, с който е посетила не една
страна за изнасяне на концерти.
Ленчо е прочут в България философ, един от най-
добрите познавачи на учението Дао. Автор е на едни от
вариантите на превода на български език от оригинала на
фундаменталния религиозно-поетическо-философски труд
на Лао Дзъ „Дао Дъ Дзин”.
През младостта си (1950-те години) Ленчо е прекарал
седем години в екзотичния за много европейци Китай,
където е имал възможността да се учи от най-
забележителните китайски философи на това време. Те му
помогнали много и благодарение на тях Ленчо е донесъл в
България доста богата библиотека с книги от китайската
философия. Тази библиотека предизвиква неподправено
възхищение у един експерт-ориенталист от Япония, който
е посетил много страни в Европа, за да види какъв арсенал
от източната мъдрост има във всяка от тях. Когато видял
богатата българска колекция от такива книги, която тогава
се намирала в Софийския университет (където е
преподавал тогава Ленчо Димитров), той казал, че
Германия, ако разбере за нея, сигурно ще даде няколко
десетки милиона марки, за да я има. И много е тъжно, че
тази безценна библиотека е изгорена по заповед от един
философ-невежа (който дори се кандидатирал за президент
на България в едни от президентските избори)! Книгите
били изгорени в двора на университетския корпус, за да се
освободи място за новия му кабинет.
Удивително и поучително е как Ленчо само в няколко
изречения умее да предава същността на принципната
разлика в разбирането на диалектиката от Европа и от
Древен Китай. Ще си позволя да дам цитат от неговото
кратко предисловие към книгата на Лао Дзъ „Дао Дъ
Дзин”, чийто превод сам е направил:
„Философското учение на Лао Дзъ по същество е
диалектическо, но неговата диалектика, призтичаща от
самата същност на Дао, е от друг тип. Тя е различна от
тая на Хераклит, Хегел и Маркс. Диалектиката на Лао
Дзъ се основава на единството на
противоположностите, а не на борбата им, на
хармонията, а не на поляритета. У Лао Дзъ самото
разграничаване води до хармония, а не до отрицание и
снемане на едната противоположност в другата (Хегел)
или и двете се отричат – взривява се структурата и се
заменя с нова (Маркс). С други думи, ако в диалектиката
на Хераклит, Хегел и Маркс се акцентува на различието в
рамките на единството, на диференциацията на
тъждеството на противоположностите, то в
диалектиката на Лао Дзъ се акцентува на запазването на
единството в различията. Прокарва се идеята всички
различия да се обединят в едно единство, което снема
различията. На тази основа даоистите издигат своя
призив и отправят своето предупреждение – да не се
противопоставя Голямото царство на Малкото, Човекът
на Природата, … да се следва естественият ред на
нещата (Дао), защото „Нарушителят на Дао
преждевременно загива”.
Няма да отрека, че и разбирането на механизма на
диалектиката, и това предупреждение са много важни за
нас, които вървим по пътя на потребителско отношение
към Природата и на разделянето в съзнанието ни между
„аз” и „не-аз”, при което сме загубили разбирането, че
всички ние сме части от един жив организъм, наречен
Вселена (рус. вселённая, то ест заселённая). Затова сега е
много актуално учението Дао, много са ценни и хората,
подобни на Ленчо Димитров, зад чиито пестеливи думи се
крият много размисли в дирене на Истината. Можем само
да изпитаме малко бяла завист към всеки, който е имал и
има възможността да общува с този човек, а на самия
Ленчо Димитров желаем добро здраве и достойни ученици.
В края ми се ще да предложа на вниманието на читателите
песента, която се роди на земята балканска след
общуването ми с Ленчо и е посветена на този скромен, но
цялостен човек, чието сърце (нека се изразя с думите на
горещо обичания от него философ Лао Дзъ) следва
глъбините.

Posted in За Духа и Душата | Коментарите са изключени

На крак, славяни! (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

На Илия Стоянов и
на всички славяни

Наш’та сила е в нашата дружба:
Не я плаши ни смърт, ни арест!
Тя е наша съдба, тя е нужна,
Макар често не всичко е в ред.

Нека наш’та открита усмивка
Да е пропуск за нас, младежта,
Наш’то братство на Днепър и Шипка
Да е пример за всички в света!

Припев 1:
На крак, славяни, братски се хванете!
И нека бодро ни отеква песента!
Славяни, към небето погледнете –
Сплотява ни величието на Христа!

Не парите са Бог на славянството –
Не по-силни са те от Христа!
Ний единни сме – туй е богатство,
Пръв закон е за нас честността!

Не делим ний звездите изобщо
И обиди кътаме в нас!
Нека крепне стъблото ни общо,
Да ни свързва Любов всеки час!

Припев 2:
На крак, славяни, братски се хванете!
И нека бодро ни отеква песента!
Към светлина душите обърнете –
Вградете в тях сиянието на Христа!

Припев 3:
На крак, славяни, братски се хванете!
И нека бодро ни отеква песента!
Славяни, с дух велик се възвисете,
Напред да крачим
под Звездата на Христа!
По пътя към сиянието на Христа!

Превод от руски – Анатолий Чирков,
София, януари 2002 г.

Posted in За Духа и Душата | Коментарите са изключени

Звезда над нами (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Мариане Черневой

Между нами сейчас – глыбы лет и культур,
А над нами горит алконостом Звезда:
Разрывает она цепи адских структур
И даёт нам огонь, чтоб прожечь холода.

А за нами идут те, кто ищут Любовь –
Не умеют летать, но стремятся творить.
Есть на них благодать видеть светлую новь,
Через Тьму перейти, укрепив Божью нить!

Болгария, г. София,
09.02.2002, сб., 14.43.

Posted in За Духа и Душата | Коментарите са изключени

Дай, Боже! (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Дарині Чернєвій

Дай, Боже, кожному прозріти,
А хрест свій – з вірою нести!
Ростуть хай в Небо Твої діти,
І серцем кожного стань Ти.

Направ свідомості до Світла,
І творчі здібності розкрий,
Чарівно щоб Земля розквітла
Еоном заповітних мрій.

Розшир можливості для вірних,
Наповни кожну мить життя,
Єдиним подихом Олірни
Вінчай співтворчості злиття.
Іде хай світ через молитву
Й будує гідне майбуття!

м. Київ, 02.06.2003, пн., 08.08.

Posted in За Духа и Душата | Коментарите са изключени

Про силу й терпіння (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Бойко Златеву й
Кристині Горанчевій

Скільки сил і терпіння слід мати,
Щоб когось піднімати з руїн,
Накладати на душі заплати
Та вести до космічних таїн!..

Скільки болю та бруду слід взяти,
Щоб когось укріпляти в нужді,
Та, зламавши духовнії грати,
Знову вчити іти по воді!..

м. Переяслав-Хм.,
12.10.2010, вт., 17.35.

Posted in За Духа и Душата | Коментарите са изключени

Сёстры Софии (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Невяне Керемедчиевой

Создаёте вы эру цветенья;
Ёмкий мир ваш рождает лучи,
Собирая людей восхожденья,
Трансформируя в День мрак Ночи.

Разверзаются хляби прозрений,
Ароматом Творца дарят нас,
Меры новые вводит ваш гений,
Сострадая грешащим весь час.

Озаряйте и впредь павших светом,
Факелами им будьте в Пути.
И, творя под Господним Заветом,
Идеалам давайте взойти!

Болгария, г. София,
14.01.2002, пн., 00.16.

Posted in За Духа и Душата | Коментарите са изключени

На Патриарх Евтимий (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Посвети сам ти живота си на Бога,
Алконост бе сякаш – духом тъй се извиси!
Твоите следовници сега са много –
Реформаторството твое цял народ спаси…

Исихазмът български ти даде сила,
А Атон те осени за верните слова:
Ревностно опази книгите-закрила,
Храбро носи кръста на църковния глава.

Единение в духовност и наука –
Вярата и Истината бяха твоя твърд.
Търновград на новото бе център тука.
Извезаните словеса твои са без смърт.

Могъществото турско ти с мисъл порази,
Идеала на Христа за бъдното спаси
И Юга славянски към Бога извиси.

Превод от руски – Невяна Керемедчиева,
София, септември 2004 г.

Posted in За Духа и Душата | Коментарите са изключени

Езотерика на косата 4 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

За магическата сила на косата, по всяка вероятност,
говори и фактът, че запорожките казаци, поради това, че
често са се оказвали в тежки за спазване на добра хигиена
условия, са оставяли на головите си кичури-перчеми,
разположени над точката, която китайците наричат „бай
хуей”. Йогите и окултизмът на източните школи наричат
тази точка чакра (или чакрам)1 Сахасрара и твърдят, че тя
отговаря за връзката с Космоса и че в нея различните
видове физическа енергия стават по-фини, доставяйки
храна за дейността на духовното тяло. Навярно, за
подобряване на контакта си с тънкия план вещиците
разпускат своите коси. Както отбелязват историците, „в
средновековна Европа са смятали, че силата на
магьосниците и вещиците се намира в косата им, затова и
на хората, обвинени в магьосничество, остригвали косата.”
[15, с. 114] Съвсем е възможно разпуснатата коса да помага
на вещиците да левитират (летят), използвайки за тази цел
метлата, която, по всяка вероятност, също може да
изпълнява ролята на връзка като антена-събирател на
енергия.
Разпуснатата коса позволява не само по-добре да се
усеща и възприема обкръжаващият ни свят и да се сверява
вътрешно информацията, която се получава от него, но и
да се излъчват в пространството индивидуалните енергии:
при това косата изпълнява ролята вече не само на
приемащи, но и на предаващи антени. Ето защо сексуално
насочените търсещи девойки или жени, разпускайки косата
си, доста по-бързо всяват у мъжете страстта за обладаване
и ги съблазняват най-напред на фино ниво, а след това и на
физическо. Косата, събрана на главата в кок, спомага за
концентрация на мислите и чувствата, за съсредоточаване
на вниманието в определена област. Подобен ефект
предизвиква и сплитането на косата във вид на плитки, а
също така и покриването й с кърпа, забрадка или някаква
специална част от народните носии – с гиздило или китило.
Доста съществен, според нас, е и фактът, че бръснарят
и фризьорът в по-стари времена са били лечители, които са
извършвали не само подстригване на косата. А
подстригването, изобщо, е много важно действие от
магическа гледна точка. Както твърдят някои историци,
„всички видове въздействие върху косата при
първобитните хора са имали магически характер, тъй като
е съществувала представата, че именно в косата е
съсредоточена жизнената сила на човека. Ако се вземе
кичур от косата на даден човек, може да се придобие власт
над неговия живот и да му се причини страшна вреда.
Затова особено щателно би спазвани предписанията,
свързани с подстригването на косата. Често то било
поверявано само на определена категория хора. В Индия е
съществувала специална каста бръснари и фризьори.”
[15, с. 113]
С други думи казано, изключително важно е какъв
човек прави подстригването: злият човек може да направи
магия, да урочаса този, когото подстригва, като прекъсне
връзката му с Космоса и започне да взема насилствено
неговата психична енергия в своя полза.
Подобен енергиен вампиризъм ще съществува до мига,
в който жертвата сама се досети за това, кой, кога и как е
направил магията за урочасване, и се обърне за помощ към
представителите на Силите на Светлината. Авторите са се
натъквали неведнъж на случаи, когато по време на
подстригване, точно по този начин, на човек нищо не
подозиращ, била пробивана аурата за продължително
време (понякога за десетки години). И народът не случайно
говори за лека и тежка ръка, като така се подразбира
съответно алтруистът или егоистът. От този факт зависи
после и скоростта на израстване наново на косата ни, а
също така и какви мисли и желания ще ни идват на ум след
подстригването: отрицателни и вредни, песимистични, или
светли и радостни, оптимистични.
Ще отбележим, че тука се прилага същият принцип,
както и при осветената вода: ако в обикновена вода се
долее осветена, то цялото количество ще се освети; ако се
направи точно обратното, тогава зарядът осветеност се
неутрализира и святата вода става обикновена. Този
принцип действа не само при водата или косата и поради
това авторите искат да предупредят всеки неравнодушен
към своята душа1 читател да бъде внимателен на какви
хора, на кого именно, поверява своите космични антени,
както и каквото и да е друго нещо в живота си.
За да допълним казаното дотук, ще споменем няколко
данни за косата, подготвени за печата от Анастасия
Самойлович. В своето развитие косата преминава през три
фази: период на растеж (анаген), период на покой (телоген)
и преход от едната фаза към другата (катаген). При здрав
човек примерно 80 % от косата е в състояние на растеж.
Съставът на косата е: 3 % вода и 97 % протеини.
Количеството на косата зависи от цвета: блондинките имат
приблизително 120 000 косъма, брюнетките – 100 000, а
жените с кестенява коса – 109 000, червенокосите – 80 000.
През топлите годишни сезони косата расте по-бързо.
Късата коса пораства по два сантиметра за един месец, а
дългата (ако е около 30 см) – само по един сантиметър. От
един фоликул в течение на целия живот израстват средно
по около 20 косъма. Всеки косъм съществува от няколко
месеца до четири години и дори повече. При мъжете косата
окапва осем пъти по-често, отколкото при жените.
По вида и състоянието но косата може да се определи
настроението на човека. Ако косата е мека като коприна, тя
е признак на душевно спокойствие. А ето, че поради
психическо претоварване, поради продължителни стресове,
състоянието на косата може да се влоши. По статистически
данни 84 % от жените, страдащи от стрес, постоянно ходят
във фризьорски салони „с лечебна цел”.
Завършвайки статията си, авторите биха желали да
подчертаят, че всичко, създадено от Бога, съществува не
само за красота, а и за да се оказва помощ на Божиите
творения да се възправят и да тръгнат по пътя на познаване
на Истината. Човекът е създаден по образ и подобие
Божие, той е микрокосмос, отразяващ в себе си
макрокосмоса, и косата, ставала тема на нашата днешна
беседа, заема свое определено място в структурата на
мирозданието. Не случайно едно от съзвездията,
украсяващи небесния свод, носи поетичното название
Косите на Вероника1. Опознавайки себе си и
обкръжаващия свят, човекът крачка след крачка разкрива
за себе си промисъла на Твореца, става сътрудник в делото
на еволюцията и заема предназначеното за него изначално
място в безпределната Йерархия на Светлината.

Украйна, гр. Бердянск – гр. Переяслав-Хмелницки,
19.07.2006, ср.

Литература:
1. Андреев Д. Л. Роза Мира. – М.: Иной мир, 1992. – 575 с.
2. Библия.
3. Воропай О. Звичаї нашого народу. – К.: Оберіг, 1991. – ч.2. –
422 с.
4. Ганшина К. А. Французско-русский словарь. – М.: Русский
язык, 1982. – 912 с.
5. Голан А. Миф и символ. – М.: Русслит, 1994. – 375 с.
6. Дворецкий И. Х. Латинско-русский словарь. – М.: Рус. яз.-
Медиа, 2003. – 846 c.
7. Кочергина В. А. Санскритско-русский словарь. – М.:
Филология, 1996. – 944 с.
8. Лепинг Е. И., Страхова Н. П., Лейн К, Эккерт Р. Русско-
немецкий словарь. – М.: Русский язык, 1976. – 847 с.
9. Лепинг Е. И., Страхова Н. П., Филичева Н. И.,
Цвиллинг М. Я., Черфас Р. А. Большой немецко-русский
словарь: В 2 т. – М.: Сов. Энциклопедия, 1969. – Т. 1. – 760 с.
10. Лепинг Е. И., Страхова Н. П., Филичева Н. И.,
Цвиллинг М. Я., Черфас Р. А. Большой немецко-русский
словарь: В 2 т. – М.: Сов. Энциклопедия, 1969. – Т. 2. –
680 с.
11. Мифологический словарь / Гл. ред. Е. М. Мелетинский. –
М.: Сов. Энциклопедия, 1990. – 672 с.
12. Осадчий А. А. Животноводство для всех. – Донецк: Донбас,
1986. – 175с.
13. Подвезько М. Л., Балла Н. И. Англо-украинский словарь. –
К.: Радянська школа, 1974. – 664 с.
14. Пономарьов А. П., Артюр Л. Ф., Космічна Т. В. та інші.
Українська минувшина. – К.: Либідь, 1994. – 255 с.
15. Происхождение вещей. Очерки первобытной культуры / Под
ред. Е. В. Смирницкой. – М.: ННН, 1995. – 272 с.
16. Светланов Ю. Скандинавские сказания. – М.: Дет. лит., I970.
– 240 с.
17. Супруненко В. П. Народини. – Запоріжжя: МП „Берегиня”,
1993. – 136 с.
18. Черных П. Я. Историко-этимологический словарь
современного русского языка: В 2т. – М.: Русский язык,
1994. – Т.1. – 622 с.
19. Черных П. Я. Историко-этимологический словарь
современного русского языка: В 2т. – М.: Русский язык,
1994. – Т.2. – 560 с.
20. Щерба Л. В., Матусевич М. И. Русско-французский словарь.
– М.: Русский язык, 1983. – 840 с.
21. Яворницький Д. І. Історія запорозьких козаків: У 3-х T. – К.:
Наукова думка, 1990. – Т.1. – 578 с.

Превод от руски – Татяна Йорданова и Невяна
Керемедчиева

Откъс от есето, преведен от Татяна Йорданова, е публикуван в
списание „Житно зърно”, бр. 8, 2001, с. 42-43.

Posted in За Духа и Душата | Коментарите са изключени

Езотерика на косата 3 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Много по-тясната връзка с астрала е необходима и на
жените, които носят по-голяма отговорност за
продължението на рода: дългата коса им позволява да
предвиждат опасностите на нивото на усещанията.
Вероятно не случайно руската лексема ощущение
/усещане, възприятие / е свързана с думата щупать1
/пипам/. Възможно е с по-добрата връзка с астрала да се
обясни и поверието, битуващо у много народи: косматият
човек ще стане богат.2 [5, C. 15]
Астралният план е измерението на желанията и
чувствата. В украинския език думата бажання /желание/
етимологично е свързана с думите багаття /клада, огън/ и
багатство /богатство/.
На руски думата чувство е съкоренна с думите
чутьё /обоняние, нюх, слух/, чуять /подушвам, усещам –
за животно/, чуткий /тънък, лек, остър – например „остър
слух”/, чуть-чуть /едва-едва/ и с укр. чуйний (= чуткий),
чути/чувам, усещам/, почуття /чувства/, відчуття
/усещане, усет, чувство/, с бълг. чувам и чувство, cъс
сърбо-хърв. чувати /пазя, охранявам/, със словац. сuv
/нерв/ и čutіe /чувство, усещане, усет, смисъл/, с чеш. сiv
/нерв/, с др.рус чути /чувствам, усещам, слушам, съзнавам,
зная/ и др. [19]. Явно с тази група думи са свързани и
лексемите в руския език чуб /перчем, кичур/ и в
украинския чуприна /коса, перчем, кичур/.
Бихме желали да отбележим, че връзката на косата с
астралния план и съзнанието е възможно да бъде
проследена и в някои други езици. Видна е също и
определена връзка на косата със слуха. Например може да
се сравнят следните лексеми: др.рус. чути и нем. hоrеn
/слушам, чувам/ и Нааr /косъм, козина, вълна, мъх/ или
англ. hеаr /слушам; чувам, изслушвам; узнавам/ и англ.
hair /коса; косъмче, власинка; козина/.
На английската лексема hear са подобни англ. head
/глава; човек; вожд, ръководител; способност, разум/ и
англ. ear /ухо; слух/. Англ. ear има значение /клас – при
житните растения; кочан – на царевица; клася, изкласявам/.
Може да се предположи, че външната прилика между тези
лексеми може да бъде обусловена от връзката на косата със
слуха и астралния план – връзка, за която говорихме по-
горе.
В езотериката се твърди, че в растителния свят, освен
физическо тяло, всяко растение има и витално (жизнено)
тяло1, което по своите свойства до голяма степен прилича
на астралното тяло. С други думи, етерното тяло се явява
преходно между физическото и астралното тяло – точно
така, както и косата. Явно поради това окултната традиция
в една от своите аксиоми счита връзката на човешката коса
или животинската козина с растителната покривка на
Земята, тоест с представителите на растителното царство, и
открива аналогия между тях. Това е било отразено и в
преданията на много народи. Например, в скандинавския
епос „боговете са направили дърветата от космите на
великана Имир.” [16, с. 11]
Не случайно съкоренни на руската лексема волос са
такива думи като: санскр. valсa /клон, клонче; вейка/,
др.инд. vаlsah /филизи, ластари; жилава пръчка; клон,
вейка/, нем. Wald /гора/. За връзката на косата с
растителния свят споменават и други автори. [5, с. 15]
Руският митологизиран образ на съзвездието Плеяди се
нарича Волосыни. „Характерно е, че в руските
средновековни астрологически текстове седем планети,
оказващи влияние върху съдбата на хората, се наричат
„рожаници” 1, [...] и следователно, се свързват с Рада, точно
както Волосыни в крайна сметка са свързани с друга
(териториална) форма на обединение на хората – волост2.
Названието на Плеядите Волосыни е съотносимо с култа
към Волоса-Велеса, който в северните области на Рус и на
Поволжието, се е съединил с култа към мечката
(прилагателното за нея на руски е „волосатый (медведь)” в
употреба като табу.” [11, с. 128]
Нека припомним връзката между дългата коса у
жените и продължението на рода, чийто покровител при
славяните е бил бог Рад, както и връзката на косата с
растенията: думите род, рост /ръст/, растение, природа са
еднокоренни. Интересна е връзката на думата волос
/косъм/ с лексемите волость, власть (укр. влада), воля,
укр. волати /предпочитам, желая, искам/ и др. Сравнете и
чешките думи vlast /родина, отечество/ и vlada
/правителство/. [18]
Волята пряко е свързана с астралния план – плана на
желанията, чувствата, а също и с властта, която се прилага
с помощта на волята, ръководена от знанията. Еднокоренни
с лексемата воля са латинските глаголи volo, velle /желая,
искам/ и, вероятно, volo, volаre /летя/. Значението на летя
може да се обясни с това, че за политането е необходимо
волята на политащия да се противопостави на силата на
тежестта, гравитацията (а това включва и греха, който,
както езотерично, така и в определена степен
филологически, е свързан с понятието гравитация1).
Можем да споделим догадката, че с лат. volo има
връзка лат. vоx, vоcis1 /звук, глас; слово, реч, език;
ударение; заговор, вълшебна дума, магическа формула/ –
гласът се явява проводник на волята.
За връзката между власт и коса /рус. волосы/ косвено
може да свидетелства и фактът, че лъвът, който по силата
на психичната си организация се счита за цар на животните
и зверовете, има грива. На знака Лъв в астрологията
съответства Слънцето – светилото, което условно може да
се нарече цар на планетите в нашата планетна система.
Лъчите на Слънцето ни навеждат на мисълта за гривата на
лъва1.
Грива има и друго животно – конят. Английската
лексема horse /кон/ не случайно прилича на името на
славянския езически бог на Слънцето Хорс. Ариел Голан
твърди: „У южните семити свещено животно на богинята
на слънцето е бил конят. Конете и колесниците били
посвещавани на слънцето и у древните евреи. В Авеста
слънцето се нарича „вихрогон”. В Ригведа се говори за
слънце, което е теглено от коне, конят се показва като
образ на слънцето, дори самото слънце бива наричано
кон.” [5, с. 49]
Изследователят също така отбелязва: „Семантичната
връзка между понятията конь и слънце е съществувала у
древните гърци и германците; нерядко при тях самото
слънце било наричано кон. Слънцето било олицетворявано
в образа на коня у скандинавците; при келтите конят бил
считан за символ на слънцето. У древните славяни
конять… бил свързан със слънцето, като че ли би го
заменил. В древноиндийските и литовските митове се
казва, че конят е сътворен от слънцето.” [5, с. 49] Може би,
именно благодарение на космите на гривата конят е такова
чувствително животно и едно от най-умните? Интересно е,
че във френския език лексемите, означаващи понятията
кон и коса, са твърде близки фонетично едно на друго:
cheval /кон/ и cheveux /коса/ или cheveu /косъм/.[4]
Отделно ни се иска да споменем и за факти, които
според нас потвърждават мисълта за това, че конете имат
определена енергийна сила в космите на гривата си.
Авторите на книгата нееднократно са имали щастливата
случайност да слушат за подобни факти – по различно
време в различни области на Украйна – от представители
на по-старите поколения, или от самите тях, защото са
живеели във време, когато много семейства са имали свой
кон, или от хора, които са слушали спомени за онези
времена от своите родители, от дядовци и баби.
Понякога, в ранна утрин стопаните на коня са
установявали, че гривата му така силно е сплъстена, че
почти не е възможно да бъде разрешена. Те казваха, че
през нощта гривата на коня е била сплъстена от малък
хищен звяр – невестулка. В природата това зверче, въпреки
своя неголям размер, се отличава с огромна кръвожадност
и за едно денонощие изяжда такова количество домашни
птици, което е много по-голямо от собственото му тегло, а
това разкрива до каква степен е демонизиран духът на този
вид. Но в конкретната ситуация, как казват помъдрелите от
житейския си опит хора, конят е бил измъчван не от
обикновена невестулка, а от някаква вещица или таласъм1,
същество, което се е проявило чрез образа на невестулката-
таласъм, и след такава нощ конят оставал буквално
обезсилен.
За енергийната активност на косата в определена
степен свидетелства и фактът, че като изживяваме ужас,
косата ни настръхва, тъй като в това време се усилва
електромагнитното излъчване на тялото ни. Неволна
подобна реакция може да се наблюдава при приближаване
на някаква демонична същност от финия план, невидима за
физическите ни органи на зрението. „Настръхват” и
космите на животните по време на техни сбивания:
например, при онези котки, които, бидейки по природа
тясно свързани с Луната (покровителката на вещици и
магьосници1), остро реагират на всички проявления на
астралния свят.
Интересно е, че у много народи битува мнението, че
червенокосият човек (особено ако има огнена коса) има
„по природа” по-голяма магическа сила в сравнение с
другите хора. Авторите нямат намерение да потвърдят
истинността на това твърдение, както и на мнението за
хората с абсолютно черна (как смола) коса, но смятат, че
няма дим без огън1. Може при нежелание да не се вземат
под внимание подобни твърдения и да се отрича, че цветът
на косата може да означава и нещо друго, освен чисто
естетичната си роля. Обаче ето какво може да се прочете,
например, по страниците на научно-популярната
литература: „Сравнително неотдавна е забелязан един
феноменален факт: в голямо стадо овце с различен цвят на
вълната от удар на мълния са умрели само овцете с един
цвят на вълната.” [12, с. 146]
Вероятно нещо сериозно стои и зад мита за
аргонавтите, които открили златното руно, което
притежавало голяма магическа сила. В същата книга
прочетохме и следните редове: „В Британския център за
ядрени изследвания, само от любопитство, са решили да
проверят още веднъж състава на вълната. Проверили са и
не повярвали на очите си. Особено чувствителните
прибори неочаквано открили във влакната… злато. Оказало
се, че във фуража и във водата с тези прибори не се
открива благородният метал… Златото влиза в състава на
белтъчната структура на влакната, като съдържанието му е
еднакво при различните животни. Ролята на метала засега е
неизвестна.” [12, с. 145]

Posted in За Духа и Душата | Коментарите са изключени