Tag Archives: архитектура


Depave – да върнем зелените площи в градовете

Ако живеете в голям (а дори и малък) град, няма как да не ви направи впечатление, че изцяло сме откъснати от досега си с почвата. Всичко е асфалтирано – улиците, тротоарите, големите паркинги, алеите в парковете, детските площадки, дворовете на детските градини и училищата. Затова и не е учудващо, че някъде по света вече се е зародило движението „depave”*, което се бори за премахването на асфалтовите настилки и връщане на почвата и зеленината навсякъде, където това е възможно. Ползите от една подобна промяна са многобройни:

-          Почвата попива дъждовната вода, което помага за повишаване на нивото на подпочвените води. Асфалтът е непропусклив и вместо водата да се върне обратно в природата, тя се стича в канализацията, носейки със себе си замърсявания, отмити от улиците, като прах, бензин, масло, антифриз, тежки метали и др. Намаляването на асфалтираните площи, означава, че по-малко дъждовна вода ще попада в канализацията, а това от своя страна ще намали натовареността на пречиствателните станции, а оттам ще спадне и количеството изразходвана от тях електроенергия. Повече водопропусклива почва и по-малко асфалт, означава и по-нисък риск от локални наводнения при силни бури.

-          Тревата и растенията, покриващи почвата, помагат за повишаване на влажността на въздуха и за намаляване на температурата му през летните месеци. По-ниските температури означават по-приятна околна среда, но и спад на електричеството, използвано за климатизация през лятото. Обратно, асфалтът се нагрява и допринася за задълбочаването на т.нар. „ефект на тропическия остров”, при който климатиците изхвърлят навън горещ въздух и около тях се създава зона, в която температурата на въздуха постоянно нараства, а от там и разходите за охлаждане.

-          Освен че понижават температурата, тревните площи помагат и за пречистване на въздуха и намаляване на замърсяването с прахови частици. За целта вместо паркингите да се асфалтират, те могат да се изградят от кухи бетонни кутийки, в които расте трева. Друга, макар и не толкова добра алтернатива (но все пак за предпочитане пред асфалта) е насипването с чакъл, който поне позволява дъждовната вода да се просмуква през него и да достига до почвата.

-          Зелените тревни площи ни помагат да се чувстваме по-свързани с природата и са по-красиви са от скучно сивия асфалт. Досегът с природата, който е толкова рядко срещан в градовете, въздейства успокояващо, кара ни да се чувстваме по-добре. Зелените площи могат да са място за почивка, игра и социални контакти с други хора, живеещи в квартала. Съвместната грижа за тях помага и за заздравяване на връзките в общността и повишаване на социалния капитал.

Движението „depave” стартира в Портланд, Орегон през 2007г. и оттогава досега е превърнало близо 9500кв.м. асфалт в зелени площи, цветни или дори зеленчукови градини. По техни оценки това е намалило количеството на дъждовните води, вливащи се в канализацията с 8.5 милиона литра. През изминалите шест години в инициативите на сдружението са участвали около 1500 доброволци, а проектите са били насочени главно към премахване на асфалтовата настилка в дворовете на детски градини и училища, превръщане на изоставени паркинги в обществени градини за градско земеделие, намаляване на площта на използваеми, но ненатоварени паркинги. Повече за инициативите на сдружението, което си поставя за цел съжителството на хора и природа в градовете, можете да научите от интернет страницата на Depave – http://depave.org/.

 *depave – буквално означава премахване на пътната настилка.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Хасан Фати при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на д-р Хасан Фати при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1980г.

Превод за ОМ от английски език: Жана Борисова

Трябва ни нов път към познание. Наложените академични знания на училищата са ни отчуждили от природата, точно както индустриализацията насила е отнела възможностите да участваме в задоволяването на нашите нужди. Разполагаме само с готови решения, предварително изготвени идеи, които да бъдат изпълнени. В областите на живота, за които ни е необходим висок финансов ресурс, като създаването на дом, ние сме лишени от възможността да разрешаваме своите проблеми посредством нашите собствени ръце и нашия потенциал. Ние сме интегрирани във финансовата икономика. Чрез тази интеграция ние сме подложили бедните на финансова икономика без финансови средства. Годишните приходи на глава от населението в третия свят са между 25 и 30 паунда. Как може някой с такъв приход да наеме архитект и изпълнител, които да му построят къща с промишлени материали, които изискват пари? Налагането на финансовата икономика върху тези хора е създало класа, която аз наричам „икономически недостижимите”, защото те не могат да бъдат интегрирани във финансовата икономика и са лишени от възможността да вършат нещо сами. Ефектът на това е, че според статистиката на ООН, преди двадесет години в Третия свят е имало 800 милиона души, обречени на преждевременна смърт само заради лоши битови условия, да не говорим за изхранване и други нужди. Мислех, че тези показатели вероятно вече са надхвърлили милиарда, но ми казаха, че става въпрос „само” за 900 милиона.

Преобладаващата система в момента е системата „архитект/изпълнител”, чрез която собственикът стои изцяло встрани, докато архитектът проектира, а изпълнителят строи. За да разрешим проблема на 900-те милиона души, ние не трябва да предлагаме нискобюджетно настаняване, а безплатно настаняване. Ние трябва да приложим технологията и науката към икономиката на бедните, на хората, вместо обратното. Това е ролята на съзнателния съвременен архитект. Това е нашата огромна отговорност. Досега множество правителства и международни организации са се опитвали да разрешат проблема, като търсят някакви начини за понижаване на разходите за строеж и на промишлените материали. Те са създали т.нар. „асистирана самопомощ за Третия свят”, като предоставят бетонобъркачки и вибрационни устройства, чрез които да се изработват готови панели за строеж. Но след 20 години експериментиране с тази система, те трябваше да признаят, че тя не работи. Защото човек с приход от 25 паунда на година не може да си позволи никакви промишлени материали, като цимент и бетон. Проблемът не е в бетонобъркачката и вибрационното устройство, проблемът е в това, което да се бърка и смесва. Ние трябва да разчитаме на материалите, с които разполагаме и можем да си позволим да притежаваме, на нашия труд, с нашите собствени ръце, на това, което намерим под собствените си крака. Самата природа е предоставила решението. Пещерният човек забелязал, че след като овършее царевицата, сламата смесена с пръст образува големи буци, които се свързват. Молекулите на пръстта не се задържат заедно достатъчно добре, затова трябва да имаме стабилизиращ фактор. Сламата, смесена с кал по време на жътва, показа на човека как да прави кирпичени тухли, глина, за да строи стени. Когато стигнал да проблема с покрива, примитивният човек използвал дървесина и други материали. Но дървеният материал не винаги бил под ръка.

В Иран, Египет, Либия и Тунис са открили решение. Ако построиш лодка, всеки пръстен тегли другия, и системата работи изцяло под напрежение. Няма компресия, защото тя би се разпаднала. Ако я обърнете на обратно, тя ще работи изцяло под компресия. Кирпичената тухла може да поема компресия, но не и напрежение. Те са изобретили цялостна система за изграждане на покриви, като вертикалата се поставя леко срещу крайна стена, така че тухлата да се пада върху наклонена равнина. Залепващата сила е тежестта на тухлата умножена по косинус на ъгъла, разделено на площта на тухлата. Те установили, че трябвало да разполагат с много леки кирпичени тухли, 25 см на 15 см и с дебелина само 5 см.

След като това бъде установено, съвременната наука може да ни помогне, като ни предостави качествата на кирпича, физически, механични и други качества, и дори да разреши проблема с това, че кирпичената тухла не издържа дълго в по-влажни зони, чрез стабилизация с битумни емулсии.

Тези, които искат да „свирят” с кирпичени тухли, трябва да бъдат „трио”. Челистът би бил инженерът-геолог, който е напълно наясно с вибрациите на почвата. Цигуларят, много чувствителен, би бил строителният инженер. Архитектът би бил диригентът. Можем да използваме кирпичена глина, която не струва нищо, освен ръчния труд, със същата здравина, като на стоманата и бетона. Разполагаме с примери, които датират от древността. Болтовото съединяване датира назад в историята чак до най-ранния период. Първият пример, който аз знам в Египет, е от Третата династия, някъде преди около 5000 години. Използвали са параболния болт за центриране и изграждане на арка. Имаме и още един пример в оазис в Горен Египет. През четвърти век от Новата ера, Християните били преследвани от Римляните, и група от тях се оттеглила в пустинята. Те не разполагали с нищо, освен това, което било под босите им крака, но те изградили около 250 конструкции, всичките сводести, с куполи, като използвали кирпичени тухли от под краката си. Тези модели все още съществуват. „Експертите” твърдят, че кирпичените тухли не издържат дълго и че разходите по поддръжката биха били астрономически поради крехкостта на кирпича. Но тези сгради са проучвани от архитекти и инженери.

Доколкото ми е известно, стойността на даден проект, всяка идея, се крие в отговора на въпроса: дали е за хора или политика, икономика и т.н.? Когато мислим за настаняване на хора, трябва да мислим за качеството на живот на хората, които обслужваме. Например, когато имаме 20 души, които спят в една и съща стая, изискванията за проветряване са различни. Трябва да вземем предвид и естетичния фактор. Когато са работели със собствените си ръце, хората разкрасявали всичко, което правели. Дори когато ставало въпрос за военен кораб, те издялвали най-фантастични дизайни, защото човекът взаимодействал с дървото. Но машината не се интересува от красотата.

Отнема време някои промени да окажат своето въздействие. Ако можехме да скочим от шестия етаж и краката ни да се счупват след шест месеца, щеше да има много хора със счупени крака, защото те нямаше да асоциират причина и следствие. За някои от грешките, които правим, е нужно време, за да се разкрият. Ако едно петчленно семейство може да обработва пет акра земеделска земя, и някой им даде трактор и механично рало, те ще могат да обработват двадесет пъти по пет акра. Това се разбира като прогрес. Но така ние унищожаваме 19 други семейства. С какво ще си изкарват прехраната те? Унищожили сме дърводелеца, който изработва рало, селския тъкач, и всички други занаяти, които са били практикувани в селото. Тракторът не яде от земята като крава, не дава мляко, нито произвежда тор, а само отровни газове. Нужни са му гориво и резервни части, както и промяна на икономиката на земеделската област. Бог е създал човека в Природата, заобиколен от растителен и животински свят. В нашите градове ние имаме само асфалт, стомана, алуминий и бетон. Най-добрият материал, с които можете да се обградите, когато вземете предвид космическите лъчения, е дървото. Най-лошият е бетонът, който спира полезните лъчения. Водата се повлиява от космическите лъчи, които идват от луната, и тъй като нашите тела съдържат голямо количество вода, те също се повлияват. Но ние никога не мислим за тези неща. Модерният човек е изгубил своето космическо съзнание. Катедралите във Франция са построени върху географска област, която отразява знака Дева в небето, отразено на земята. Защо? Ние сме част от система. Ако интегрирам себе си в системата, всички елементи в системата ще дойдат да ми помогнат. Ако си порежа пръста, всички елементи от моето тяло ще се втурнат да го лекуват. Но ако моят пръст беше изолиран, той никога нямаше да се излекува.

Как да преминем от системата архитект/изпълнител към системата архитект-собственик/строител? Това изисква известна промяна във взаимоотношенията между засегнатите лица. В общностите, където хората разполагат с приход от 25 паунда на глава от населението, нищо не може да обясни факта, че остават живи, освен това, че живеят извън финансовата икономика, като зависят основно от кооперирането. Един човек не може да построи къща, но десет човека могат да построят десет къщи много лесно. Могат да построят дори и сто къщи. Трябва ни система, която да позволява традиционният начин на коопериране да действа в нашето общество. Не мога да се кооперирам в град, ако в момента, в който изляза през вратата навлизам насред автономността на милиони. Трябва да създадем нови общества, в които аз градя за теб, а ти градиш за мен (напр. аз ще получа същата помощ от теб, когато започна да строя своята къща).

Каква загуба на енергия е да не използваме своите мускули правилно за изграждане, за култура, за моделиране, за красота! Като се замисля за енергията, която се похабява във футбола: взимаш топка и бягаш след нея, отбелязваш гол и край. Ако можехме да накараме милионите хора да имат същия интерес към строителството, какъвто към футбола, тогава:

Вместо омраза и разрушение щяхме да имаме любов и изграждане, защото самото изграждане има това въздействие. Всяко действие, всичко, което извършваме, оказва влияние върху нашата основна природа. В старите общества хората използвали храмова архитектура, която отразявала небето. Така, когато слънцето променяло знаците, те събаряли храма и го построявали отново съгласно новите измервания и насоки: Какъв е нашият стандарт за справка, когато строим? Констатациите на съвременната наука, на физиката? Но ние не вземаме предвид дори тези неща. Ние поставяме огромни прозорци в „модерните” къщи, които строим в пустинята в наши дни, като всеки от тях пропуска хиляди килокалории топлина в час. За тях е необходима мощна вентилация, много пари, а когато свършат парите, какво ще правят хората с къщите си и със себе си?

Ние трябва да приложим технологията и науката към икономиката на бедните. Трябва да добавим и естетичния фактор, защото колкото по-евтино строим, толкова повече красота трябва да добавяме, за да почитаме човека. Когато човекът строил сам, той разкрасявал всичко със собствените си ръце. Когато архитекти строят за бедните, какво им даваме от естетична гледна точка? Има една книга, наречена „Архитектура без архитекти”. Когато гледам настоящата архитектура, стандартната архитектура, не знам коя коя е. Коя е архитектурата със или без архитект? Причината е, че прекалено сме опростили и занижили усилията си. Съвременната къща е платеният портрет на собственика. Когато проектираме за богатите, ние се грижим за естетичния фактор, както и за функционалния и демографския такъв. Но когато проектираме за 900-те милиона, ние проектираме една къща и я умножаваме по милион в Европа, както в Африка, както в Индия и навсякъде другаде, защото използваме бетон, а бетонът не позволява никакви манипулации с пространство или артикулация на материала.

Бих желал да въведа в нашите села и градове музикалност и хармония. Окото физиологически не вижда повече от една точка в даден момент и изпраща отчетените точки към мозъка една след друга. Ние чуваме музика, една нота след друга, и сглобяваме мелодията в мозъка си. Това се случва много бързо, затова си мислим, че е едновременно, но не е. Когато разглеждам стая, моите очи се движат по линиите. Ако те са хармонични, аз се чувствам щастлив. Но ако са хаотични, аз се чувствам нервен, но не знам защо. Ще ми се окото да страдаше като ухото; когато вижда нещо грозно то се зачервява и избухва в сълзи. Подсъзнателно ние чувстваме дисонанса.

Материалът е аморфен, неутрален. С половин кубичен метър глина Роден е направил „Мислителя”. Дворците на Фараоните са изцяло направени от кирпичени тухли. В Ню Мексико има архитектурен стил, който е изцяло кирпичен, датиращ от времето на индианците. В Иран използват една изключително интересна техника. Виждал съм селско училище, построено от кирпич, покрит от три свода, един до друг, за да улавя вятъра. Разширението беше 6 метра! Чрез комбиниране на съвременната наука на гео-механиката и конструкциите с уменията на майстори зидари, ние можем да имаме такова изграждане на сводове в милиони къщи. Вместо това, в горещи влажни зони ние имаме вълнообразни железни покриви, за които се плащат сериозни суми, а не са изолирани от топлината. Веднъж поканихме всичките архитекти и инженери в Египет да представят идеи за селски къщи. Макетите на сгради бяха поставени на земята в центъра за строителни проучвания в Кайро. Имаше един проект, изготвен от изцяло готови фабрични материали, и един, направен от кирпич. Температурите на въздуха в къщата, направена от готовите фабрични материали, бяха със 7 градуса по Целзий по-високи от тези в кирпичената къща през април. Температурата в кирпичения макет не варираше с повече от 2 градуса за 24 часа и никога не излезе извън приемливата температурна зона. В ултра-модерния бетонен макет температурата не влезе в тази температурна зона, с изключение на период от един час сутринта и един час вечерта. От време на време температурата беше дори по-висока от външната. И така, тази „модерна” къща игнорира констатациите на съвременната физика, аеродинамика, социология, социална психология, физиология и така нататък. Ако искате да бъдете модерни, трябва да вземете предвид всички тези науки. В архитектурата хуманитарните науки са най-важните.

Ето какво имаме предвид под „Правилно съществуване”. Бог не е променил дизайна на човешкото лице, поставил е носа над устата, а не на тила, само и само да бъде модерен. Когато Бог създал човека от кал, той помолил ангелите да се поклонят на Адам. Всички те се поклонили, с изключение на Сатаната, който искал Бог да направи човека от бетон! Тъй като сме достигнали луната си мислим, че можем да отричаме нашата психика, нашите ценности, нашите традиции, нашата природа. Но дори и астронавтите закусват с яйца с бекон. Те не се хранят с храна от космоса.

Въпрос: Само едноетажни къщи ли могат да се строят от кирпич?

Не. В Мароко има шестетажни къщи. Но високото строителство носи други проблеми. Ако имате чаша от 100 милилитра, не можете да налеете 101 милилитра в нея, освен ако не замразите водата. Когато поставяме хората един върху друг, ние замразяваме нещо в обществото. Проучвания на ООН показват, че повечето от хората не желаят да живеят по-високо от четвъртия етаж.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Хасан Фати – „Архитектура за бедните“

Статия: Хасан Фати (Египет) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Жана Борисова

„…за развитието на „Архитектура за бедните”.”

Д-р Хасан Фати, роден в Александрия през 1900 г., става един от най-бележитите архитекти на своето поколение в Африка, като демонстрира, че е възможно да се изгражда за бедните и да се обучават хората да градят за себе си.

Фати учи във Факултета по изящни изкуства в Университета на Кайро и става ръководител на неговия Архитектурен факултет. През 1981 г. той учредява Международния институт по екологични технологии в Кайро, където разработва и прилага своя подход.

С публикуването на „Архитектура за бедните”, издание на University of Chicago Press от 1973 г., работата на Фати получава международно внимание. Тази книга, превърнала се в класика, описва в детайли опита на Фати в планирането и изграждането не селището New Gourma /Нова Гурма/, като използва кирпичени тухли и прилага традиционни египетски архитектурни техники, като вътрешни дворове и куполни и сводести покриви. Фати работи в тясно сътрудничество с хората, за да приспособи своя дизайн към техните нужди. Той ги учи как да работят с кирпичени тухли, надзирава изграждането на сградите и насърчава възраждането на древните декоративни техники.

Въпреки, че селището Нова Гурма остава незавършено поради бюрократични причини и други проблеми, за Фати се казва, че е създал „не само отговори, но и вдъхновение; неговата мисъл, опит и дух съставляват голям международен ресурс”. През 1980 г. той получава Наградата за архитектура Aga Khan /Ага Кан/, а през 1984 г. става носител на Златен медал на Съюза на международните архитекти.

Д-р Фати умира в Кайро през 1989 г.

Цитат

„Необходима ми е система, която позволява традиционен начин за работа в нашето общество. Ние трябва да приложим технологията и науката към икономиката на бедните. Трябва да добавим естетичния фактор, защото колкото по-евтино строим, толкова повече красота трябва да добавяме, за да почитаме човека”.

Хасан Фати

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени