Tag Archives: бит


Кефир

Преди няколко седмици опитах за първи път домашно направен кефир, много ми хареса и скоро след това се сдобих и с кефирена гъба, за да мога да си го приготвям сама. Кефирът представлява млечна напитка, която се приготвя с помощта на кефирена или тибетска гъба. Гъбата се състои от дрожди и бактерии и достига горе долу големината на орех, като в началото е по-малка, за около две-три седмици постепенно нараства и след това се дели на две. На външен вид наподобява розичка от карфиол.

Приготвяне на кефир

Кефирът се приготвя, като гъбата се постави в прясно мляко със стайна температура. Оставя се да престои между 12 и 48 часа в зависимост от температурата и предпочитанията. Това е едно от нещата, които ми харесват в кефира – всеки може да си го направи според личния вкус, или дори всеки път да си го прави различен. След първите 12 часа млякото става малко по-гъсто и леко сладко. След 24ч. на повърхността се образува по-твърд слой, в който е кефирената гъба – това е знак, че ферментацията е добра. Гъбата се изважда, а млякото се прецежда през широка неметална цедка (според мен това е необходимо, само ако гъбата е напо-дребни зърна, моята е цяла и не го прецеждам) и е готово за консумация. Консистенцията е подобна на айрян, но на вкус е по-сладко и има и лека кисела нотка. Колкото по-дълго се остави да престои и колкото по-висока е температурата в стаята, толкова по-кисело става. На мен кефирът ми харесва така, но по желание може да се остави да узрее и да ферментира повторно, като се налее в бутилка (без да се пълни догоре) и се затвори плътно. Веднъж на ден се разклаща и се отваря бутилката. Получава се по-кисела, газирана и леко алкохолна (до 2%) напитка, като лактозата в млякото напълно се е разградила. По желание към него могат да се добавят плодове или сокове и да се правят мелчни шейкове, но и натурален си е достатъчно вкусен.

Особености при приготвянето и съхранението

Кефирената гъба в никакъв случай не трябва да се докосва с метални прибори (най-добре дървени или пластмасови), а напитката може да се приготвя в стъклена кана (или буркан, който може да се затвори плътно, за да стане кефирът газиран).

Не с всяко прясно мляко може да се направи кефир. При мен с две от млеката, които пробвах се отдели суроватка и по-твърда част, а вкусът беше на вкиснало (което предполагам е достатъчно ясен показател за качеството на продуктите и доколко това, което ни продават в магазините наистина е прясно мляко).

Не е нужно кефирената гъба да се мие след всяко приготвяне на напитката, защото това може да я увреди.

Ако не желаете да приготвяте кефир известно време, може да съхраните гъбата потопена в прясно мляко в хладилника за около седмица, после млякото трябва да се смени. За съхранение за по-дълъг период (до една година) кефирените зърна трябва да се изсушат. Хубаво е на 1-2 месеца на гъбата да се дава почивка, като се остави накисната в прясно мляко в хладилника за няколко дена.

Защо е полезен кефирът*?

  • Богат на витамини Б1, Б12, К, както и на калций, фосфор и магнезий.
  • Източник на биотин и фолиева киселина; с ниско съдържание на лактозата, която се разгражда при ферментацията.
  • Има антиоксидантно и противогъбично действие.
  • Регулира кръвното налягане.
  • Много полезен при стомашни и чревни проблеми.
  • Помага и при различни кожни проблеми (майка ми си прави няколко пъти на седмица маска на лицето с кефир и казва, че кожата й става много гладка и мека).

 На тази страница може да намерите хора, които предлагат кефирена гъба (има и за България), а също така може да потърсите и в този форум на БГ-Мама.

*По информация от Уикипедия.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

С усмивка от сърце

Първата стъпка към Щастието – Да бъдеш себе си /истинска и неподправена/ е Усмивката. Усмивката не е само начин да бъдем в хармония със себе си, но и да бъдем красиви. Освен това усмивката се дава без рецепта и не струва нито лев. Какво ли не прави човек с цел да бъде забелязан, да се чувства уверен, да намери капка щастие в безкрайния океан на живота? Сменя прическата си, купува маркови скъпи тоалети, дори се опитва да имитира по един или друг начин свой идол, било артист или певица. И често тази престореност или майсторство, за да се харесаш на околните, ни прави „чужди и непознати“, дори за нас самите, когато се погледнем в огледалото, а в повечето случаи ставаме за смях. Намерим ли сили, да бъдем честни или по друг начин казано: „да разголим сърцето си и мислите си“, ще успеем да намерим пътя към щастието. Силата на собствената воля, за да литнем като свободни птички. А полетът към света е всъщност нашата усмивка, подарена от сърце към приятели, любими и близки. Най-трудното изкуство напоследък за повечето от хората е да бъдат просто себе си. Нека обичаме живота, нека го живеем в щастие и усмивка! Любовта към себе си, е не да бъдеш дубликат, а уникален – да покажеш и да представиш себе си, не само с положителните черти, а да можеш, да пребориш и грешките си. Смелост е да бъдеш себе си, но свободата /от излишния товар на преструвки/ ни дарява с лично самочувствие и увереност, със силата, която само ние можем да дадем на себе си, е велико начало с усмивка и доволни, щастливи и истински, да кажем гордо – Аз съм! Аз мога!
Аз успях!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Здравословен живот в здравословна среда

Живеем във време, в което воденето на здравословен начин на живот се свежда до това да се храним правилно и да спортуваме редовно. Това са само два от елементите на здравословния живот. Средата, която ни обгражда е основният елемент, допринасящ за воденето на здравословен живот. Средата, това са местата, които посещаваме, това е домът ни, работното ни място, спортната зала, любимият ни ресторант и др. Всички тези места са сгради, които наричаме среда за живот и в тях преминава голяма част от живота ни. Именно в тези места, в средата ни на живот, е мястото, където трябва да насочим усилия и да я направим по-здравословна и по-приятна за живот. Тя е основата на здравословния живот.

Сградите, в които живеем и посещаваме, независимо колко са нови или стари, замърсяват природата с СО2. Сградите, свободни от СО2 емисии, са нова концепция в строителната индустрия и важна задача за постигане на добър и здравословен живот. Тези сгради не използват газ, нафта или електроенергия като първична енергия. Те използват само възобновяеми източници на енергия, каквито са слънцето и вятъра. Първичната енергия (киловатчаса за година) е енергията необходима за отопление, охлаждане, електричество и топла вода за битови нужди. Когато говорим за първична енергия, трябва да обърнем внимание на един много важен елемент – факторът на първичната енергия. Факторите са от много важно значение, когато се проектира сграда без СО2 емисии и са различни за всеки основен тип енергия. Например за електроенергията този фактор е 3.0-2.7, за нефта и природния газ е 1.1. Факторите от възобновяеми източници са както следва – дърва 1.2, вятър – 0, вода – 0, слънчева енергия – 0. (източник: Енергийно ръководство на Хегер). Връзката между консумацията на първичната енергия и тези фактори е, че например фактор с първична енергия 3 за ел. енергия за всеки киловатчас са използвани 3 киловатчаса, за да се генерира и достави тази енергия. Когато се използват възообновяеми източници, които имат фактор на първична енергия 0 за всеки доставен киловатчас, изразходваните киловатчаса за доставка и генерация е 0. От това следва че CO2 се свеждат до 0.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

„Наставления за всякаквы гостбы и разны домашни справы“ (3)

Преди време ви разказах за едно фототипно издание на готварска книга, съставена от Петко Славейков и издадена за първи път в Цариград през 1870г. и ви споделих описаните в нея методи за  съхранение на различни хранителни продукти, както и начините за приготвяне на квас и два вида хляб - с ябълки и с ориз. От същата книга можем да научим и как са приготвяли в миналото оцет, сюзма и сирене от картофи.

Концентриран оцет и оцет на прах: По-голямо количество оцет се оставя да замръзне почти цялото, след което в леда се пробива дупка и се източва незамръзналата част.  Този оцет е по-силен и концентриран и с него се напоява филийка ръжен хляб, която се оставя да изсъхне. Тази стъпка се повтаря 5-6 пъти, а накрая филийката се стрива на прах, който може да се съхранява дълго време и да се използва за направата на нов оцет, като се разтваря във вода или бяло вино.

Сюзма: кисело мляко се оставя на топло място за няколко часа, след това се поставя в чист тензух, за да се оттече напълно суроватката (която се събира за други цели). Така получената сюзма се съхранявала в дървен съд на хладно място и траела много по-дълго от киселото мляко. Сюзмата разтваряли във вода, за да се получи айрян. Друг вариант е тя да се намаже върху плътни листове хартия или тънък плат и да се остави да изсъхне – така се получава сухо мляко, което траело дълго време и когато потрябвало просто се разтваряло във вода.

Сирене от картофи: 5 оки (около 6,5 кг) картофи се сваряват, обелват и намачкват на гладко пюре. Към него се прибавят  2,5 оки (около 3,2 кг) творог (частици от мляко от утаена суроватка). Сместа се оставя да престои 3-4 дена, след което се слага в платнени торбички, които се притискат с тежест, за да се отцеди течността.  Оставя да отлежи на топло и сухо място, като от време на време се маже с прясно мляко, за да не се напуква.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Ще дойде ден

Докоснати от ангели добри
стоим смирени и си все мълчим,
в мълчание надеждата таим.
Ще дойде ден, все някой ден,
в който ден ще си бохем
и без да мислиш – ток, вода,
за телефона, който не звъни,
за хляб, храна, пари,
за теб, за твоите деца,
дори за утрешния ден.

Докоснати от ангели добри
стоим си тихо и си все мълчим,
с тишина надеждата таим.
Ще дойде ден, все някой ден,
в който ден ще си бохем,
ще си щастлив, тогава ти
„от рая”, може би, ще позвъниш -
тук има всичко, без пари
купуваш даже и мечти -
и всеки ден ще бъдеш сит.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Наблюдавайте и действайте!

Вече бях писал за Стийв Фарбър и неговата книга Радикално самонадхвърляне. Сега продължавам с още няколко прекрасни съвета, които той ни дава и които можем да приложим непосредствено не само като предприемачи и водачи, но и в ежедневието си. Едно ежедневие, в което сме будни за и възприемаме заобикалящия ни свят и най-важното – действаме веднага според необходимостта.

Ако допуснете, че можете да се учите от всеки, то всеки се превръща във Велик Учител за Вас.

Красиви и вярни думи. Подобни на тези на Кай Полак, който казва, че всяка среща е направена за нас. Или на Учителя Петър Дънов, който ни казва, че трябва да уважаваме малките. Всичко и всеки, които ни заобикалят могат да ни научат на много, стига да ги допуснем непредубедено до нас и да ги възприемем такива, каквито са.

Сканирайте средата! Намирайте навсякъде въодушевление за нови идеи! Гледайте, четете, слушайте, наблюдавайте, но не осъждайте! Записвайте наблюденията си върху събкултури, които са напълно различни от Вас!Ние обичаме малките прозорчета, през които виждаме направо чуждите животи. Правете всичко това в състояние на будност!

Наблюдавайте! Ако трябва да използвам още по-точна и красива дума, то това непременно би било съзерцавайте. Съзерцанието е най-висшия начин за непосредствено и непредубедено възприемане на околната среда.

Не съдете! Това е великото Духовно учение, на което ни учат непрекъснато различните мъдреци. Особено красиво и крайно се изразява Кришнамурти, който дори твърди, че всяка вечер, лягайки си, трябва да изчистваме напълно главата си, да умираме, за да можем да се родим чисти и непредубедени на следващия ден.

А какво следва след това, след съзерцанието? Следва възприемането. И ако съзерцанието е мига на осъществяване на свещена взаимовръзка между нас и околния свят, то възприемането е надграждането му в свещено единство. Това е процесът, в който наблюдаваното става част от нас, едно с нас. Този процес може да се осъществи по много начини в зависимост от предразположеностите на отделния човек. Някои слушайки – чуват, други гледайки – виждат, а много, такива като мен, – споделят, обменят опита си. Това съветва и Стийв. Но не спира до тук. Каква е следващата стъпка след възприемането, когато нещо вече е едно с нас, когато ние сме едно с нещо, когато ние сме част от нещо? Какво е призванието на всеки един човек? Да Твори! Да действа:

Ако имате иДея – Действайте!

Без Действие иДеята не е пълна. Ние сме на Земята, за да Действаме, да Създаваме и да Творим. Множественото число е много на място тук. Не само защото трябва да споделяме, да възприемаме заедно и да доразвиваме иДеите си, но най-вече, защото трябва и да действаме заедно. Да си помагаме!

Сега ще кажете – всичко добре, но всеки ден ми идват по хиляди иДеи (и макар, че това е повече от добре) и незнам откъде да започна. Нима това е толкова трудно? Стийв ни дава проста формула:

Има хиляди неща за правене, но всички те идват от две неща, които сме: 1. Бъдете силно въодушевени от живота на всеки човек – клиент, работник, колега – който докосвате чрез работата си 2. Бъдете дълбоко благодарни за това, което те са и каквото правят.

Стийв ни казва с две прости правила само едно – обичайте хората, изпитвайте Любов:

Няма нищо по-истинско и практично от това да давате Любов чрез работата си!

Истинският водач се съсредоточава върху хората си, техните мисли, желания и чувства. И им показва как те могат да ги накарат да разцъфнат. Какво означава това? Не по-малко от сбъдването на мечтите на всеки един! Което води и до отговарянето на два важни въпроса – „Кой сте Вие?“ и „Какво искате?“. Представете си екип от хора, които работят заедно и могат да си отговорят на тези въпроси и група от колеги, които не могат. Виждате ли разликата? Виждате ли как това се отразява на резултата и начина на работа? Нима е случайно следното изказване на Стийв:

Никога не се опитвайте да промените света сами!

И така, вижда се, че се налага и да полагаме не малки усилия, да действаме непрекъснато, никога да не се отказваме, да сме пример за околните. Ами какво се случва ако се провалим? Помнете – недейте да осъждате никого, най-вече не осъждайте себе си!

Не се осъждайте според резултатите от усилията си! Вие не можете да управлявате резултатите. Ако успеете, не се възползвайте от това, а ако се провалите – не се обвинявайте. Но непрекъснато се радвайте на факта, че сте опитали и го използвайте!

И накрая ще Ви насоча и към друга една прекрасна книга на Стийв – Радикалният ръб. Тя е за хора, за водачи, които живеят на ръба, които балансират на кончето между две пропасти. Това означава не само да подобряваме предприемачествата си, но и успоредно с това да живеем максимално щастливо и смислено и да променяме непрекъснато света за доброто на всички. Това е възможно само ако се напълно човечни, ако сме Хора в най-добрия, Божествения смисъл на думата, Творци, както на работа, така и вкъщи, в обществото и в света като цяло. Какво означава това? Да поемем личната отговорност да създадем бъдеще значително по-добро от настоящето.

Снимката е взета от страницата на Стийв.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Наем на коли от съседите

Вече не е тайна, че обществото се развива от посока притежание към посока размяна и съвместно ползване. Всеки е чувал и най-вероятно използвал наем на коли. Това е екологично, гъвкаво, но и не чак толкова евтино начинание. Е, вече има решение и на тази трудност – коли от частни лица за частни лица. Всеки може да предостъпи колата си на друго частно лице. Въпреки че в услугата са включени всички възможни застраховки, тя излиза значително по-евтина от класическото наемане на кола. Освен това се предлага и много по-голямо количество разнообразни коли и модели. Отново едно прекрасно предприемачество, което чака да бъде осъществено и в България.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Сънят на сирачето

Ели Зарева

С оръфаните си галоши
и старо палто на петна
във този мраз от сняг ужасен
върви сираче по леда.
Във ъгъла блести искрица
от царски прелестен палат,
сирачето ръце протяга,
да стопли своите ръце с мерак.
От блясъка на светлината
се стопли ледената му душа,
със сняг покри се, вместо одеяло,
и сладко, сладко си заспа.

Левтерка Станоева

В сънят му лъч проблясна
прекрасен образ на жена:
с очи огромни, коса черна,
в ръцете си държи торба.
Към нея клетото сираче
протяга лявата ръка,
сълзите си пред мама да изплаче,
да изкаже за света – гнева.
А майка му със нежни длани
почесва русичката му глава,
и тихо шепне „Сине, мами!“ -
тя стапя леда във нощта.

Пак лято е, навън горещо,
птици пеят във едно,
сирачето затуй милее,
да бъде във семейното гнездо.

Във нечовешкият студ някой го подритва,
усмихва се сирачето в съня,
събужда се и що да види -
дошло е утрото – деня.
А някой камък, вместо хляб,
оставил в детската  протегната ръка.

/Стихотворението е наградено със Сребърен медал на
Международен фестивал на хората с увреждания /6-ти
пореден фестивал/ в гр. Перник, кв. „Църква“-2012 г./

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

„Наставления за всякаквы гостбы и разны домашни справы“ (2)

Преди време ви разказах за едно фототипно издание на готварска книга, съставена от Петко Славейков и издадена за първи път в Цариград през 1870г. и ви споделих описаните в нея методи за  съхранение на различни хранителни продукти. От същата книга можем да научим и как са приготвяли квас в миналото, както и две интересни рецепти за хляб с ориз и с ябълки.

Квас от грах: една лъжица грахови зърна се натрошават и се слагат във вода. Когато заври водата, се свалят от котлона и се оставят на топло място. До 1-2 дни на повърхността се образува гъста пяна, която може да използва за подквасване на хляб.

Квас от картофи: 1-2 сварени картофа се намачкват на пюре, прибавя се малко захар или мед и малко бирена мая и се оставя на топло място за 1 ден.

Квас: 150 драма (480 гр) брашно, 40 драма (128 гр) захар, малко сол и 1 литър вода се варят в продължение на един час. Сместта се оставя да престои 24 часа и е готова за подквасване на хлябове. 

Хляб с ориз: 1 ока (1282 гр) ориз се слага да се вари в 300 драма (960 мл) вода докато я поеме всичката. Оризът се охлажда, но не съвсем да изстине и към него се прибавят 5 кг брашно, сол и необходимото количество квас. „Посль го умьси много добрь , понеже всичкото искуство вь туй ся състои”. Разделя се на питки и се пече.

Хляб с ябълки: 1 ока (1282 гр) ябълки се обелват, почистват от семките и сваряват. Смачкват се на пюре и към тях се прибавят 2кг брашно, нужното количество квас и ако е тестото е прекалено твърдо – малко вода. Хлябът се оставя 10-12 часа да втаса, след което се пече.

Блажен писмет: избира се прясно месо, което се вари дълго време във вода, след това се изважда, а полученият бульон продължава да се вари, докато съвсем се сгъсти. Към бульона се прибавя брашно и се меси тесто, от което се разточват тънки питки – писмет. Писметът се суши и се пече на умерена жар. В миналото е бил използван по време на дълги пътувания, както и за болни хора по време на пости, когато не е било разрешено да се яде месо

Posted in За Ежедневието | Tagged , | Коментарите са изключени

„Наставления за всякаквы гостбы и разны домашни справы“

Наскоро в ръцете ми попадна една наистина уникална книга – фототипно издание на готварска книга, съставена от Петко Славейков и издадена за първи път в Цариград през 1870г. Книгата може да бъде закупена само от сърквата Св. Стефан в Истанбул, като средствата от продажбата й се използват за ремонт на метоха към църквата. Книгата е уникална не само защото е запазен оригиналният език и изписване на думите, но и заради събраните в нея рецепти и съвети за съхранение на продуктите в една епоха, когато още е нямало готварски печки и хладилници, с които днес сме така свикнали.

Тук ще ви разкажа накратко за някой от най-интересните методи за съхранение на различни храни, описани в книгата:

Яйца: вариант 1 – намазват се със смес от пепел и саламура (според книгата ако се съхраняват така яйцата могат да траят до 2-3 години); вариант 2 – поставят се с острата част надолу в дървен съд, като между тях се насипва смес от пясък, пепел и трици, за да не се допират едно до друго; може предварително яйцата да се намажат с някаква мазнина; вариант 3 – в Кирай съхранявали яйцата, като ги пускат в смес от една част сол и 10 части вода и когато потънат ги изваждат, изсушават ги и ги съхраняват на хладно място до няколко месеца.

Прясно мляко: поставя се в пръстен съд и в него се потапят няколко листа от ряпа.

Мас: покрива се с кърпа, напоена със смес от вода и оцет. Ако вече е започнала да се разваля, тя се разтопява, маха се образувалата се пяна и се пуска вътре препечена коричка от кисел хляб, която поема лошата миризма.

Масло: на 400гр масло се прибавят около 20гр мед; маслото става леко сладко, но според книгата трае с години. Съхранява се в дървен съд, чиято вътрешна страна е облята с разтопен восък.

Сирене: прави се в него дупка, която се намазва от вътре с мазнина и се поставя в нея парче тебешир. Този метод е бил ползван най-вече от производителите на сирене.

Оцет: поставя се в плътно затворен стъклен съд, който се слага в тенджера с вода и се вари 15мин.

Ряпа, моркови и други кореноплодни: след като се извадят, се отстраняват листата и се оставят ако позволява времето 1-2 дена на слънце да изсъхне и опада пръстта по тях, след което се заравят в пясък; моркови – на около половин пръст един от друг; магданоз – на 2 пръста един от друг, ако се държи на топло продължава да дава и зелени листа.

Ябълки, круши и дюли: съхраняват се в дървен съд, като се посипват с пясък или със смес от стърготини от бяло дърво, към които е прибавена 1/8 част пепел от буково дърво; плодовете не трябва да се допират един до друг. За да се придаде по-хубав дъх на ябълките, може да се съхраняват в съд, пълен с изсушен липов цвят или цвят от бъз.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , | Коментарите са изключени