Tag Archives: бит


Един различен ден

Днес е един различен ден. Не, не защото днес лятото си отиде. Не, не защото днес във въздуха витаят есенни чувства.

Днес съм болен. Да, страдам, но не съм нещастен. Страдам с радост. Отварям се към хубавото. Към малкото страдание, което ми е дадено, за да изпитам голямото щастие. И да, днес е щастлив ден.

Днес съм болен. Днес не съм на работа. Днес съм свободен. Днес е един различен ден.

Ден, в който станах късно и си легнах рано. Ден, в който дремнах следобяд. Ден, в който закусих късно и вечерях рано. Ден, в който прочетох няколко статии, които не успявах да прочета в продължение на месеци. Ден, в който свърших спешната работа, която не търпеше отлагане за по-малко от час. Ден, в който телефонът ми беше напълно изключен, но в който се чух с един позабравен приятел. Ден, в който направих страхотно предложение на друг един приятел. Ден, в който бях сам вкъщи, но не и самотен. Ден, в който действах бавно, но който мина бързо. Ден, в който не се очакваше от мен нищо и от когото и аз нищо не очаквах. Ден, в който нямаше какво да се случи, а се случиха безброй неща.

Ден, в който най-после посетих големия мазазин за играчки, за да избера нещо за дете. Ден, в който седях в библиотеката почти час и разглеждах книги, вместо да се втурна две минути преди да я затворят, за да взема запазената книга. Ден, в който посетих магазина за еко мода, който не можех да посетя от месеца. Ден, в който говорих най-после със собственика на любимия си супермаркет за органични храни. Ден, в който напазарувах преди рафтовете да са се поизпразнили.

Ден, в който гледах как децата и младежите спортуват в парка – кои тичаха, кои караха колело, кои лодки, кои играеха баскетбол или плажен волейбол – спортове, които не бях играл отдавна, а които бяха част от ежедневието ми. Или спортове, които още не бях опитвал като каране на ролери или скейборд по паркур. Ден, в който научих за съществуването на още един вид спорт, който със сигурност ще опитам.

Ден, в който разгледах новите графити на стария мост и на новата строителна площадка. Ден, в който слушах песните на птичките и гледах залеза. Ден, в който пих за първи път от чая, който си бях купих преди година и половина. Ден, в който размразих хладилника и фризера за първи път, откакто се бяхме нанесли в жилището преди две години. Ден, в който видях за първи път комшийката отсреща. Не, не е нова, живее от преди мен в сградата.

Един различен ден. Един ден, в който взех важни решения. Ден, в който тялото ми е болно, а душата ми се излекува. Ден, в който ежедневието се срина. Ден, в който аз се родих. Ден, в който съм свободен. Един бавен ден, в който направих безброй неща, които бях забравил или все още никога не бях опитал. Ден, в който се чувствам жив и щастлив. Ден, в който се насладих на малките и обикновени неща, които пренебрегвах в забързаното си всекидневие. Един различен ден. Един необикновен ден. Един ден на мига. Един ден от вечността. Ден, в който се промених. Ден, в който се родих отново за по-добър живот.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Нека сме пъстри. Просто така. Стига еднообразие

Онзи ден един приятел ми каза, че не съм обръщал внимание на колата си (?) и че капаците ми били счупени. Леле-мале. Като че ли това е най-важното нещо… (не че не съм изгубил поне 3-4 часа последната половин година да търся… и не си харесах. И слава Богу)

Ама чакай. Аз съм виждал И Друго. Негеометрично. НЕ сиво. Не еднотипно. Различно… живо. Не знам дали сте виждали тази кола, изрисувана от Майкъл Джагамара. Или пък ей тоя тип, Марк Аткинс. Свири готино. Или тази спътникова чиния. И самолети, автобуси и влакове… Ама само чуй парчето „Going to town“ на Алан Даржин.

Може и да е красиво, по дяволите! Просто така. Tа, като махнах и последния капак, ето какво нарисувахме с децата за половин час:   шарени колелета на колата шарени колелета на колата

Нищо и никаква работа. Капаци? И за какво служат те? Да допълват бетона и асфалта? Дръжте си ги там…

Имаше един филм, „Животът на Брайън“. там той казва на тълпата:
- Вие трябва да сте различни!
тълпата реве: – Ние всички сме различни!
отделен глас: – Аз не съм!

Ами нека да съм отделно гласче пък. Да сме! Ама да е пъстро. Аман от сива и еднообразна дъвка по шаблон. Аз съм си аз, а ти си си ти. Моето червено не е твоето червено. И толкова по-добре.

(А филмчето „Просто така“ е руско. Детско. Красиво. Истинско. За разлика от целият измислен свят на префърцунени намръщени много-сме-важни с всичките си финтифлюшки. Обличай се красиво в дъжда… дори и да ИМ изглеждаш глупаво.)

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Международен фолклорен фестивал София 2011| 21.-25.07.2011

На 21.07 на Алеята с фонтаните пред НДК беше открит станалият вече традиционен четвърти „Международен фолклорен фестивал София 2011″. Тази година в него участват състави от Украйна, Молдова, Турция, Полша, Сърбия и дори от далечен Китай и Индонезия. За разлика от минали пъти, сега за публиката са осигурени и седящи места, което е развитие в положителна насока, макар интересът към фестивала да е толкова голям, че местата не достигат.

Патрон на събитието е председателят на Софийския Общински Съвет (СОС) Андрей Иванов, който заедно с кмета на София – Йорданка Фандъкова официално откриха Фестивала. С този международен празник на танците и музиката, заедно с подобни инициативи през годината, организирани от общината, София се надява да се пребори за „Европейска столица на културата 2019″. Това ще е уникална възможност за популяризиране на нашата столица, както допълнителна мотивация за подобряване на инфраструктурата и освежаване на града.

В продължение на пет дни фолклорните състави ще представят танци, песни и музика, характерни за тяхната страна. Освен пред Националния дворец на културата, сцени има и на други места в София – градинката пред Народния театър „Иван Вазов“, паркът Заимов, Борисовата градина, Банкя. На тези сцени публиката може не само да се наслади на представленията на фолклорните състави, но и лично да вземе участие в магията на танца, като се включи в „Училище за танци“, в което уроци ще дават самите изпълнители.

А сега се насладете на откъси от тържествения концерт по откриването на фестивала и на прекрасните изпълнения на танцьорите от българския ансамбъл „Средец“, ансамблите на Молдова и на Украйна:

Пълната програма на фестивала можете да видите на интернет-страницата на Столична община.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени

20.07. – Денят на гръмовника Св. Илия

На 20.07 православната църква отбелязва деня на Св. пророк Илия или Илинден, както го нарича народът. Животът и чудесата на пророка са описани в Трета и Четвърта книга на Царете в Стария Завет. Заедно с Мойсей, Св. Илия е най-уважаваният образ от Стария Завет. Родом е от областта Галатия, намираща се в днешна Централна Турция и е живял през 9 в.пр.Хр. по време на управлението на израелския цар Ахав.

Годините на власт на цар Ахав са белязани с безредия, потъпкване на Божиите закони и голяма корупция.  Царят и висшите управници започнали да се кланят на езически божества. В този момент от историята се появява Св. Илия, който за наказание „заключва” небето за дъжд и царството на Ахав е обречено на тригодишна суша. Тогава Св. Илия предложил на царя да направят жертвоприношение и чиято жертва се запали, неговата вяра да бъде приета. Езическите жреци напразно се молили за огън, докато жертвата на Св. Илия била покосена веднага от огън от небето. Хората, станали свидели на това чудо, избили езическите жреци и се върнали към правата вяра. Разгневена, че нейните езически жреци са намерили смъртта си, Иезавел – жената на цар Ахав, заповядала пророкът да бъде убит. За да го спаси от възмездие, Господ завежда Св. Илия в Аварийската пустиня.

Старият завет разказва и за интересния край на живота на Св. Илия. Той не завършва с физическа смърт, а огнена колесница слиза на земята и го отнася на небето. Това е и едно от най-честите изображения на светеца върху икони – как четири или шест коня го теглят в огнена каляска, летяща към небето. В народните вярвания Св. Илия е господар на летните гръмотевици и бури. Затова е наричан още Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел. На Илинден, в разгара на жътвата, хората се молят за хубаво време, за здраве и плодородие. Освен именниците Илия, Илиян, Илияна, Илко и Илка и техните производни, на този ден празнуват и занаятчиите-кожухари и самарджии, а в по-ново време Илинден е професионалният празник и на огнеборците. В някои села на Югоизточна България денят на Св. Пророк Илия се отбелязва по стар стил на 02.08.

Особено тържествено Илинден се празнува в Южна България. Организират се курбани и сборове на открито за почитане паметта на светеца. В полунощ се извършва ритуалът „гонене на змей“, когато здрави и млади мъже с тояги и в пълно мълчание обикалят къщите, дворовете и нивите. Те размахват пръти, удрят по вратите, оградите и стените. Вярва се, че така ще прогонят змея, докарал сушата. Вратите на къщите нарочно се оставят отворени, за да излезе злото. Старите хора казват, че обикновено на Илинден морето взема жертви, защото по това време на годината има силно и опасно мъртво течение. Според суеверието тогава човек трябва да стои далеч от водни басейни.

На Илинден българите отбелязват и годишнината от  Илинденско-Преображенското въстание, избухнало на 2.08.1903г. в Битоля (по стар стил Илинден). Негови организатори са македонските и тракийски българи, ръководени от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Според историческите извори срещу близо 25 хиляди въстаници излиза 350 хилядна турска войска, което предопределя и неговия трагичен изход. Въпреки първоначалното настъпление на въстаниците в територията на Битоля, Костур и Охрид, въстанието е жестоко потушено. Убити са хиляди души мирно население, много повече се изнасят на север към тогавашното Княжество България.

В световен мащаб на 20.07 човечеството празнува един свой невероятен успех – първата човешка стъпка на Луната. Двамата космонавти от екипажа на космическия кораб „Аполо 11” – Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на Луната на 20.07.1969.

За написването на статията са изпoлзвани документи от страницата www.pravoslavieto.com

Posted in За Ежедневието | Tagged , | Коментарите са изключени