Tag Archives: земеделие


Биодинамични растителни препарати

Статията е взета от Деметер.

В непосредствена близост извън град Дармщат, Германия, между няколко органични и биодинамични стопанства, се намира центъра за изследване и разработка на биодинамични препарати, който работи без прекъсване вече над 50 години. Неговият ръководител, Ули Йоханес Кьоних обобщава дейността му така:

„използване на космическите сили за отглеждане на културни растения“

В основата е изкуството на приложението на природните процеси без манипулацията им.Ули, както и много други негови колеги, преживяват забъркването и подготовката на препаратите предимно като медитация, чрез която са в единство с всичко живо и са в
Спокойствие и въодушевление едновременно. Едно състояние, което често се описва и като вътрешен Душевен мир.

„Ние чувстваме нещо голямо, някакво Духовно влияние, което можем само частично да разберем.“

Но какво всъщност представляват биодинамичните препарати? Кьоних ги нарича средства за здраверазвитие, облагородители на почвата, източник на енергия, катализатор за правилното протичане на живителните процеси в растенията. И най-важното – подпомагат хармонията. Ако нещо е в повече на растенията, то намалява. Ако нещо не достига, то бива доставено. Препаратите възстановяват равновесието.

Те влияят на енергийно ниво и често им биват приписвани едва ли не мистични свойства, което ги прави както цел на възхищение, така и на нападки и ирония. Много хора си мислят, че става предимно дума за торене. Това обаче не е така. В основата е процеса на възвръщането на живителните сили на почвата, което пък е предпоставка за израстването на здрави растения. Селяните хранят всъщност почвата, а не самите земеделски култури, казва още Рудолф Щайнер и нарича почвата „oрган“. Работата по биодинамичните препарати свързва селянина с почвата, растенията и животните. Затова и те я наричат „живо земеделие“.

На територията на изследователския център всяка година пълнят над 1600 рога от крави с пресни кравешки изпражнения. Който желае може да наблюдава цялата процедура по пълненето. Изпражненията престояват над шест месеца в рогата, като така имат възможността да поемат вселенските сили и енергия от тях и да се превърнат в ароматна, почвенокафява маса. Така подготвени те могат да се съхраняват дълго в торф, докато взязат в употреба на изследователите или на селяните от околността.

Освен изпражнения се използва още и слама. Или билки като бял равнец, глухарче, коприва, лайка и т.н. Всички те играят ролята на естествен създател на ред сред хранителните вещества в почвата. За съд за витализиране могат освен рогата да се използват и червата на крави. Животинската „опаковка“ има за цел съсредоточаването на творческите и съзидателни живителни сили в сместа. Всъщност процедурата доста наподобява на тази на производството на хомеопатични препарати, които също съсредоточават и съчетават вселенските сили в едно.

Употребата също наподобява тази на хомеопатичните средства – използват се малки количества, които се пръскат в естествената тор от изпражнения. Течната такава дори се забърква заедно с препаратите повече от час, което отговаря на процеса на динамизиране. Във всички случаи накрая, преди употребата, следва и едно едночасово разбъркване във вода. Едва след това се слага върху почвата или растенията. Влиянието е също както в хомеопатията енергетично, а не химическо.

Препаратите се разпръскват по земята преди или по време на саденето. Така влияят още на кълновете и на първите коренчета, тоест по време на ключовата фаза при развитието на всяко едно живо същество, в случая растение. Препаратите въвеждат енергията от околния въздух, земя и от цялата биосфера в растенията.

Доказано е, че биодинамичните препарати има устойчиво влияние върху подобряване на качествата на почвата. Дългосрочни опити, като проведения от швейцарския ИИБЗ и немския изследователски кръг 21-годишен такъв, го доказват еднозначно. Влиянието на препаратите може да се сравни с това на топъл и слънчев летен ден. Особено ясно се забелязва образуването на специфичните растителн аромати и вкусове. Освен това се повишава трайността на продуктите, намалява количеството на нитратите в тях, увеличава се съдържанието на витамини и захари.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени

Духовните измерения на нашата храна

Или как помагат биодинамичните препарати на растенията.

Статията е взета от Деметер.

Документирани са достатъчно сравнения на културни растения, които биват третирани с конвенционални и с биодинамични препарати. Разликите в развитието на растенията могат да се забележат дори с просто око. Тези, на които са слагани азотни торове, имат неподредени коренища, стебло и листа, а обработваните с биодинамични препарати имат естественото разположение на корените, стеблото и листита. Стебълцата им седят доста по-изправени и сякаш успешно са преодолели въздействието на гравитацията. Любопитно е да се спомене, че както и много други процеси в природата, то и подредбата на клоните и листата на растенията се ориентира по редицата на Фибоначи (0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13 и т.н.).

Още през 1913 година Рудолф Щайнер, бащата на антропософията и на биодинамичното земеделие, описва жизнеността си и радостта си от храненето с чиста растителна храна така:

„От растителната храна човек получава една лекота в тялото си, сякаш преодолява гравитацията. В същото време чувствата се разгръщат и човек преживява и се наслаждава на слънчевата светлина, така както и растенията го правят.“

Това е особено актуално в днешни дни, когато говорим за предаване на информация от растението на човека и животните, които се хранят с него. Положителните вибрации на добре гледано растение се отразяват непосредствено.

Защо ядем? За да се наслаждаваме, за да сме сити или здрави? Или да за развиваме тялото, Душата и Духа си? Защо Деметър производителите се занимават с биодинамично земеделие? За да произвеждат храна? За да хранят животните с качествена такава? За да помогнат за лечението на Земята? Отговорите са многостранни и любопитни. Но в основата седи културата на „създаване на възможности“. Биодинамично стопанство означава създаване на хумус, на почва, на здраве за животните, на вкусни храни. Но далеч не само това. Много по-важен е Духовния аспект на храната. Единствено чрез него храната се превръща на източник на живот и енергия. А биодинамичните препарати се разглеждат като свързващо звено между Небето и Земята. Те са в основата на „разгръщането“ на растенията за вибрации на Вселената. Така се създава едно здравословно и пълноценно общение на растенията със Слънцето.

Такива растения помагат след потребление непосредствено и за Духовното развитие на хората.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Моделната биоферма на Касим

Статията ни е предоставена от нашите приятели от Органично. Неин автор е Цветомира Йоцова, публикация от списание „За птиците“

От Дивата ферма и лешоядите се пренасяме в село Тополово, на гости на Касим и неговата моделна биоферма! Захванал се с органично земеделие през 2003 г., като преди това е бил и си остава единственият килимар в България, който боядисва с напълно натурални средства – с билки и корени. Осъзнал потенциала в района, чистата и запазена природа, и иска да бъде и за пример на колегите си, за да може повече хора да се занимават с биоземеделие.

Касим е голям оптимист и смята, че това, което прави, има бъдеще. Част от разнообразните аспекти на работата му са органично растениевъдство – отглежда билки, пъпеши, шипка, грозде, а в стадото си има петдесет овце от чистата порода каракачанска овца, както и петнадесетина кошера с пчели и произвежда прекрасен биологичен мед. Желанието му е занапред да разшири бизнеса си по устойчив и природосъобразен начин. Торът от овцете отива за преработка от калифорнийските червеи, каквито също отглежда в моделната биоферма. Скоро се надява да затвори цикъла от производства, като се сдобие с къща за гости, малък демонстрационен цех с няколко стана за килими, където да показва на гостите си как се боядисва с билки, и малко биомагазинче в къщата.

Касим от все сърце вярва, че трябва да се грижим за природата и да я ценим, защото тя ни дава храна и подслон. Твърди, че не бива да се намесваме прекалено в нейния живот, и със съжаление посочва близките хълмове, където преди години дъбовете били отсечени и заменени с борчета, които впоследствие също били изсечени и сега ерозията е тръгнала. Натъжено поглежда и купчина боклуци край пътя, но се надява това да се промени. Той е от новите фермери – инициативни, мотивирани и устремени да се обучават и усъвършенстват. В същото време върви близо до природата с малкото си стадо овце и мечтата за биомагазин. Догодина ще сее спелта, вече е пробвал с ръж. Всичко е екологично чисто и не се третира с пестициди и изкуствени торове. При срещата ни Касим сподели с мен впечатления за Хималаите – поканили го за три месеца в Китай да обучава китайците как се боядисват килими с билки и корени. Преди това е бил в други страни… Но се е завърнал в Родопите, където работи за мечтата си и за природата… Над неговата ферма също прелитат египетски лешояди, както и над оборите на Недим от съседното село, но това е следващата приказка за Родопите и техните пазители – хора и лешояди!

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Басни за деца по Синята Икономика

Здравейте приятели,

много се радваме, че започваме с превода и разпространението на басните за деца по Синята Икономика на професор Паули. Така всяко едно българско дете ще може да се докосне по лесен, забавен и най-вече достъпен начин с прекрасния свят на Синята икономика. Един свят без боклуци; един свят на излишък и благоденствие за всички хора и живи същества; един свят на хармония с и на Земята.

Ще имате сами възможността да се убедите в прекрасното качество на книжките!

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Био в Пловдив и защо избирам биото

Творба любезно предоставена ни от Мер и нейния блог Земя на заем.

Често ме питат от къде си набавям чиста храна, как се справям с намирането на качествени продукти. Напоследък желанието ми за храна е по-слабо от обичайното или по-скоро ме привличат плодове, откъснати директно от дървото – сигурно защото е лято. По принцип голяма част от храната отглеждаме в малка градинка. Друг източник на качествени плодове и зеленчуци често са близки и приятели. Кой каквото има вповече – споделя. А напоследък все повече оценявам една мрежа от биопроизводители и потребители, която бе създадена от група ентусиасти за град Пловдив – така наречения Хран-кооп. Удивена съм как нещата все пак потръгват, когато зад тях стоят хора, неотклонни от основната си цел – все повече съграждани да имат възможността да се хранят здравословно, да подкрепят биопроизводителите и да живеят живот, щадящ природата и с грижа за поколенията. Към Хран-коопа може да се включи всеки от Пловдив, като за момента комуникацията и поръчването се случва в групата във фейсбук – Био плодове и зеленчуци за Пловдив. Разбира се все още има много проблеми за разрешаване, но когато хората желаят нещо да заработи, така и ще стане, въпросът е колко време ще отнеме, докато всичко тръгне гладко. Повече за кооператива може да научите тук – http://plovdivfoodcoop.alle.bg/.

Напоследък “био” е доста клиширано понятие и се поставя дори на продукти, които никак не отговарят на който и да е биостандарт. Когато се обсъждат предимствата и ползите на биопродуктите, обикновено се набляга на здравословния, чисто физически аспект или обратното – колко е вредна продукцията, отгледана с много химия, за тялото и здравето ни. Това неоспоримо е вярно. Но за мен на първо място са били различията в последствията и ефекта от стандартното земеделие и биото, и най-вече влиянието им върху природата, земните ресурси – вода, почва, въздух, без които не можем, от които се заражда животът и в които приключва пътят на всеки един от нас.

Предимства на био продуктите

Биоземеделието, особено съчетано с принципи от пермакултурата, има много предимства пред традиционното земеделие. Био и органично най-вече се отнасят до това как фермерите използват, отглеждат, третират храната, почвата, ресурсите. Методите на биологичното земеделие се отличават от тези на конвенционалното земеделие по няколко принципа:

  • Конвенционалното земеделие използва химически торове, за да стимулира растежа на растенията, а биологичното земеделие работи с животинска тор и компост за наторяване на почвата.
  • Конвенционалното земеделие пръска с пестициди, за да се отърве от вредители, а био фермерите се обръщат към, използват и привличат подходящите насекоми, птици и животни, за да се получи правилната симбиоза и съжителство до достигане на естествен баланс, който не позволява прекомерно развитие на един единствен вид.
  • Конвенционалното земеделие използва химически хербициди за справяне с плевелите, а биологичното земеделие използва разнообразни методи като въртене на култури, мулчиране, подтискане на плевелите с ниски покривки от ядливи култури или азотофиксиращи видове.
  • При отглеждането на животни, традиционните фермери дават на животните, антибиотици, хормони на растежа и лекарства, за да стимулира растежа и предотвратят заболяванията. Биологичните фермери хранят своите животни с биологични фуражи и им осигуряват ежедневно разхождане или ги отглеждат в широки пространства на открито. Стремят се да осигурят балансирана диета, чиста и подходяща среда за живеене.

Конвенционално земеделие

До какви последствия водят конвенционалното земеделие и животновъдство:

Изтощение на земята

Постоянната употреба на изкуствени торове заедно с липсата на ротация на културите от година на година намалява плодородието на почвата.

Торове

Високите нива на продуктивност са постигнати чрез интензивна употреба на изкуствени торове, вместо да се поддържа естествено плодородието на почвата.

Изтичане на нитрати

Около половината от съдържанието на нитрати в изкуствените торове, използвани за торене, се разтваря от дъжда, оттича се в подпочвените води и замърсява водните ресурси.

Ерозия на почвата

Колкото повече се оре земята, толкова по-лесно обилните дъждове отнасят горния най-ценен за растителността почвен слой и предизвикват ерозия.

Уплътняване и компресиране на почвата

Щетите по отношение на структурата на почвата чрез компресия е сериозен проблем в области, които са интензивно обработвани. Конвенционалната оран може да включва 6-7 преминавания на трактора върху почвата и гумите му могат да покрият до 90 процента от полето. Само едно преминаване на трактора може да компресира повърхността достатъчно да намали порьозността на почвата с 70 %, да увеличи повърхностния отток и, следователно, да доведе до водна ерозия. В най-лошите случаи, повърхностният отток може да достигне 100% – в този случай водата въобще не може да навлезе в почвата.

Гориво за селскостопанските машини

С повишаването на реколтата се покачват и нуждите от гориво.

Биоцидни спрейове

Масовият начин за справяне с плевели и вредители са химическите препарати. Повечето култури получават високи дози от различни химикали преди момента на брането.

Жестокостта към животните

В най-„модерните” стопанства всички животни са натъпкани в тесни, затворени помещения. Храненето им се осъществява чрез сложни системи, а заради тежките условия на живот и лошата храна животните постоянно заболяват, което води до постоянно третиране с лекарства и антибиотици. Жестокостта, станала част от отглеждането, размножаването и клането на селскостопанските животни в наши дни е невъобразимо отблъскваща и ужасяваща.
Огромното количество отделяни фекални маси води до повишаване на изхвърляния във въздуха метан – един от парниковите газове, до замърсяване на водните ресурси и до разпространение на болести, до завишаване цъфтежа на водораслите във водните басейни.

Изгаряне на стърнищата

Стандартното земеделие има практиката да изгаря стърнищата, а това води до излишно отделяне на вредни газове в атмосферата и до унищожаване на най-плодородния хумусен слой на почвата, който става буквално неизползваем от растенията.

Загуба на биологичното разнообразие

Все по-обширни обработваеми площи биват засаждани ежегодно с монокултури. След 2-3 години почвата достига крайно изтощение, нивата на заболявания и вредители нарастват значително, а това води до обилно химическо наторяване и използване на силни пестициди, хербициди и фунгициди.

Разрушаване на местообитанията на местните растителни и животински видове

Всичко, което стои на пътя на агробизнеса, се изкоренява и унищожава без оглед на редките растителни видове, миграционните пътища и естествения хабитат на дивите животни.

Контрол на селскостопанските входове и канали за разпределяне на храна

Доставката и търговията със селскостопански суровини и продукция е в ръцете на няколко големи корпорации. Това е заплаха за продоволствената сигурност, разрушава баланса между вложените средства и печалбата и важността на първото и последното звено от веригата на снабдяване – земеделският производител и потребителя.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Хранкооп Варна

В края на месец май аз и още 4-5 човека решихме да опитаме да създадем Хранкооп във Варна. Тогава научих, че в София и Пловдив вече съществува Хранителен кооператив, макар и всеки по негов си специфичен за местните условия начин.

Към настоящия момент във Варна имаме малко производители, които предлагат много продукция и имаме малко потребители за тази продукция. Не знаем на какво да отдадем липсата на голям интерес:

  • дали на въпроса за гаранция качество на продуктите;
  • дали на трудности при предплащането и получаването им;
  • дали на стари навици да напазарим от кварталното магазинче или хипермаркет.

Повечето хора според нашата анкета желаят да получават заявените от тях продукти в кварталния си магазин. Сменихме 2 места за доставки на стоките в продължение на два месеца. Доставките се извършват 2 пъти седмично, ако има заявки. Първо беше в магазинче, предлагащо сертифицирани БИО храни. После беше в къщата на една безработна жена, но там тя се ангажира с чакане на производители да доставят, после с чакане на клиенти да получат стоката, а се налага и да търпи недоволството на съпруга си от това й занимание.

От 30.07.2012, по предложение на член на кооператива, ще се преместим в един гараж, който се ползва за Шивашко ателие – също централно разположено. Въпросният член е управителката на ателието и тя мисли, че няма да възникват проблеми със съвместяването и на тази дейност.

Имаме дебати относно това дали няколко човека да се вържат към един производител – buying club, който да ги снабдява с каквото свежо му поникне според сезона. Или да си останем Потребителска кооперация, с каквито желания производителите да се съобразяват.

Наскоро обявихме и нашата таблица за поръчки и във Софийската Хранкооп гугъл група, за да могат отпускарите, които са във Варна, да опитат и от нашите екологични продукти. Препратката е към реалния вид на таблицата, целяща да ви представи как изглежда, но за да ви дам връзка, към тази от която можете да поръчвате се свържете с мен на този адрес: aromat25@gmail.com

Разпространяваме я предимно до хора, които НАИСТИНА се интересуват от подобни продукти.

Харесвам двата сайта, за които научих от член на софийския Хранкооп – http://mrezi.com и http://hrankoop.com. Чрез втория скоро ще бъдат възможни онлайн поръчки. Технически ще е възможно да се въведат и продуктите на варненския хранкооп. Хубаво е, че могат да бъдат избирани различни начини на плащане и получаване на продуктите.

Веднъж месечно организираме срещи-събрания, на които обсъждаме организационни въпроси:

    • Фейсбук групата ни от затворена стана отворена;
    • Решихме, че е желателно всеки нов потребител на Хранкооп Варна да внесе 5 лева. Тази вноска е символична заявка, че споделяме идеята и искаме да правим нещо заедно в избраната посока;
    • Към всяка направена поръчка от потребител ще бъде начислена такса от 1 лев, която е за разходите по организиране на дадена доставка.

Създадох затворена Гугъл група, в която добавих хората от Хранкооп Варна, с които се познавам по-отдавна, редовните потребители, онези, които са свързани идейно-организационно с инициативата.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени

Международен летен събор с. Желен 27.07-5.08.2012

В махала Черни камик на с. Желен, близо до Своге, ще се проведе двуседмичен събор, посветен на различни идеи, свързани с устойчивия начин на живот – екология, природна медицина, устойчив бизнес и др. Летният събор се организира от сдружение „Тринога“, „Слънце-Луна“, ЮНЕКО и “Идея Вита“.

Организаторите ще представят своите идеи на лекция в Софийския университет, която се се проведе на 27.07 от 16:00, а от следващия ден започва и същинската програма на събора. Тя включва упражнения по паневритмия и практики за добро здраве, практически занимания за биодинамично земеделие, изграждане на компостни стени и водни системи, управление на гори, разпознаване на диворастящи билки. На част от лекциите своя опит ще споделят и представители на чуждестранни организации. За летните вечери пък е предвидена културна програма.

Повече информация за събора можете да получите от интернет страницата на сдружение Тринога.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Живот на село?

Статията ни е предоставена от нашите приятели от Органично. Неин автор е Елица Максимова, Жива земя.

Скъп ли е живота на село?

Много хора ми казват “Аа, ами то много скъпо да се живее на село, трябват много пари…“

Преди да се пренесем да живеем тук повечето ни приятели и най-вече роднините бяха твърде скептични, как ще живеете на село, как ще се справяте, ама много трудно, постойте още една година в София, съберете парички и пр.

Отговорът ми тогава – в София или на село, парите все не достигат, а ние все отлагаме момента да бъдем себе си и да правим нещата, които искаме, да дадем свобода на поривите си и на детето си, да създадем здравословна и чиста среда, да построим НОВ Дом! Трудно ще ни е, ама и в София не ни е лесно.

Отговорът ми сега – да, трудно е да се живее на село, особено ако никога преди това не си живял. Свързано е с много труд и желание за труд. Доматите не идват в торбичка, а киселото мляко не пристига в пластмасова кофичка. Обаче има толкова много преимущества и е толкова хубаво, особено когато си го осъзнал. Осъзнаване. Това ни е нужно. Пробуждане, към НОВ ЖИВот.

Днес осъзнах, че на много хора им се струва скъпо да започнат живот на село, защото всъщност те искат да живеят в спокойна, чиста среда, но да пренесат всички градски удобства. А трябва да сме готови да се откажем от тях, но това да не е въпрос на саможертва, а да осъзнаем, че нямаме нужда от толкова много неща, за да се чувстваме добре. И до ден днешен нямаме баня. Е, да неудобно е, но се справяме. Да не би баба ми да е имала баня, а нейната баба? Ще кажете, е това е малко прекалено, все пак живеем в цивилизован свят. Е, да, цивилизован, но в какво – в материя, предмети, които ни обвързват да работим повече и повече, за да ги имаме и да ни е „удобно“. Аз не мисля, че сме цивилизовани. Цивилизация. Къде са добрите отношения между хората, цивилизоваността? Качете се в автобус 213 рано сутрин и като слезете си помислете, чувствате ли се цивилизовани?! И преди всичко, нещата са въпрос на мисли и представи. Както си поставите нещата, така ще бъдат.

Да се научим да живеем с необходимото за нашето съществуване, да потребяваме само толкова, колкото ни трябва, да връщаме обратно приетата енергия от природата, ето това са едни скъпи за нас цели. Скъпо в смисъл, че е трудно тяхното постигане, но и много скъпо е удовлетворението след това. Когато стигнеш тази стъпка се чувстваш пречистен и освободен от задържащите те материални блага. Онези материалните блага и градски удобства, които ни обвързват в решетка и стават част от собствената ни матрица.

Ето какво бих казала на всеки един, който се чуди дали да поеме по нашия път – Ако се чудиш, това е добре. Означава, че има намерение. Намерението е семенце, което следва да бъде посадено. За да бъде посадено, следва да има знание. Има ли знание, ще посадите и отгледате това семенце, което ще порасне и ще ви дари със своите плодове. Не се страхувайте да опитвате, докато не посадите семенцето няма да разберете дали ще порасне нещо или не. Тогава ще има очакване и надежда. Ще има и вяра. Вяра в един по-добър и хубав живот. Бъди готов да се трудиш и да имаш и трудни моменти. Така, както е и в природата. Ако растението издържи и слънце, и буря, и дъжд, и студ, то ще оцелее. Ако и вие издържите всички трудности, ще израстете.

И все пак на въпроса – Скъп ли е живота на село? – Ами много ми е скъпо, всяка тревичка и цветенце, дръвче, доматче, бобче, и всичките много ги обичам. Дали ще ви е скъп животът на село зависи от вашите представи, мисли и чувства. Доколко сте готови да се откажете от скъпите предмети и „удобства“. От това доколко сте готови за НОВ живот.

Послепис Първи: Повечето хора, които живеят на село намират това за наказание и въобще не са щастливи. Което показва, че дали живееш в града или на село, отново идва въпроса с Осъзнаването. Много от хората, живеещи на село мечтаят да живеят в града, а много от хората, живеещи в града, мечтаят да живеят на село. Това показва, че човек където и да е, все е недоволен. Ето още нещо, от което трябва да се отърсим – да сме все недоволни от това, което нямаме. Въпреки че това си е основополагащ стълб на икономиката.

Послепис Втори: Повечето хора ни намират за луди задето сме дошли да живеем на село, признавам си и аз съм си мислила, че сигурно не съм добре, но то е пак въпрос на представите за това кой е нормален и кой луд. Най-тежко го изживяха родителите ни. Такива сме се избрали. Трудно се изслушваме обаче, дели ни едно поколение и една епоха. Нещо като учителите и учениците, не се слушат особено, като мине едно количество време осъзнаваме, че сме си били полезни. Ами чакаме да изтече това време на осъзнаване.

Послепис Трети: Нашата селска реалност представлява живот в кирпичена къща, учене В и ОТ природата. Уникално нещо е ЗЕМЯта. Хармония, Единството и Любов.

Послепис Четвърти: Трудно е и в това му е хубавото.

Послепис Пети: Много се радвам, че вече НЕ се возя на автобус 213, НЕ живея на 30 метра над земята и НЕ изхвърлям органичните отпадъци в кофата за боклук, това е ужасно разточителство!

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Фермерският пазар в петък

Статията ни е предоставена от нашите приятели от Органично. Автор: Илия Пчеларов.

„Слънце-Луна“ и „Хранкооп“ организират Фермерски пазар в София на местните и био производители. Верни на принципа за солидарност и хранителна независимост, сега „Хранкооп“ предлагат общодостъпен начин с вход свободен за снабдяване с чиста и свежа екологично отгледана храна. Това е място, където ще може да се срещнем с тези, които произвеждат храната ни и шанс да се запознаем и поговорим с тях.

„Хранкооп“ е свободна гражданска инициатива за директна връзка между потребители и производители. Съществува от 2 години и половина като онлайн група. Целите ни са да осигурим достъп до хубава чиста и прясна храна на достъпни цени. Подпомагаме производителите със солидарни акции във фермите и чрез директни поръчки към тях. Една от основните ни трудности беше, че липсваше място за среща и разпределяне на поръчките. Благодарение на ресторант „Слънце-Луна“ мястото се намери – на една слънчева тераса в Лозенец, ул. Вежен 12А.

В сърцето на града, вегетарианския ресторант „Слънце – Луна“ осигури своята слънчева тераса, за да бъдат предлагани свободно плодовете на Земята. Без предварителна заявка, без препоръки, храна, отгледана с любов към земята и хората. Целта е да купим направо от производителя и да направим личен контакт. Така ние го подпомагаме и той може да вземе справедливи пари за своя труд, без прекупвачи. Създаваме енергийна връзка между нас и храната. Фермерите също се срещат, обменят един с друг семена, знания, опитности. Могат да се обединяват и да си помагат безвъзмездно и приятелски.

Пазарът ще се организира всеки петък от 17 до 20 часа в кв. Лозенец, ул. Вежен 12А. Засега все още присъствието на фермери не е гарантирано, но първата среща мина обещаващо. Имаше мляко и млечни продукти от ферма „Елата“, череши от Кюстендил, зеленчуци от Мало Пещене, жито, ръж и шипков мармалад от Странджа, чесън и туршия от Дъбово. Заповядайте да се срещнете с истинските неща и хората, които ги отглеждат. Плановете ни занапред включват тематични дни според сезона, приятна атмосфера с музика и танци, готвене на вкусни летни ястия от пресни органични продукти… Всичко зависи от интереса и участието на свободните хора – Вие!

Отзивите на производителите:

Страхотни сте!! Това е наистина НЕЩО, което липсва в големия град!! Чудесна инициатива!! Поздравления! От ферма Елата бихме искали да участваме.
-
Веси от ферма „Елата“, Плана -

Много ми се иска да участвам на този пазар, но разходите за транспорт и др. просто ни убиват. Не можем и да се комбинираме, поради обемноста на продукцията. Може би като ми излезнат гъбите ще се получи… сега работя по идеята да докарам хората на почивка при мен (знаеш колко е красива планината) с дегустация на биохрани напитки и др. развлечения…
- Атанас Топалов, с. Извор, Пловдивско -

Здравейте, идеята ви е чудесна. Поздравяваме ви за всичко, което правите за да ползваме всичко добро, с което майката ЗЕМЯ ни дарява. Точно в този период нямаме възможност да се включим. Първо имаше още много работа във фермата, а ранните ни плодове бяха малко. Ще ни бъде трудно с пресните плодове и зеленчуци да се включим. Може би по- нататък с преработени, които също са чудесни.
- Димитър Стоянов – чичо Митко, с. Бачково -

За да следите организацията на Пазара, присъединете се към събитието във Фейсбук.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Моделът „Био плодове и зеленчуци за Пловдив“

Това е статия от сайта на Органично от Гери Кабаиванова.

В създаването на това, което е днес хранителния кооператив „Био плодове и зеленчуци за Пловдив“ има толкова страст и вложена положителна енергия, колкото за нещо така жадувано като чистата и вкусна храна за трапезата ни. Как се разви организацията ни във времето, за да прерастне в най-голямата и стабилна обществена група за директно снабдяване с биологична и местна храна? Ще ви разкажа всичко, което на мен ми е известно…
Как започна всичко?
Запознах се с биопроизводителя Атанас Топалов през 2009 година, който още тогава имаше планове за коопериране на принципа AMAP – френския вариант хранителни кооперативи или CSA (Community-supported agriculture). По това време аз държах първия биомагазин в Пловдив (I Feel Good) и първото, което направихме заедно в тази насока беше един биоуикенд в магазина ми, чиято цел беше да срещнем биопроизводителите с потребителите и те да имат възможността да опитат домашно произведени биопродукти. Това беше добре като начало, но крайно недостатъчно. По-късно организирахме Ден на отворените врати във Биоферма Топалови, на който дойдоха много повече софиянци, отколкото местни хора. Това ни беше знак, че пловдивчани трудно се организират за солидарни земеделски акции и преценихме, че биопродукцията на Топалов би имала повече шанс ако се продава в магазина ми. И това го опитахме без успех.
Горе-долу по същото време в София се проведе форумът Start-Up Bio, на който Стоилко Апостолов от Фондация Биоселена запали сърцата на много хора за солидарното земеделие. Това и анти-ГМО протестите по това време доведоха до създаването на Google-групата „Хран-кооп“, която реално постави началото на CSA в България. Един от първите членове на тази група беше и пловдивчанката Маргарита Костова, която инициира среща в Пловдив.
През ноември 2010 год. в офиса на „Зелени Балкани“ беше учредена пловдивската Google-група „True Food“. Тя действаше на аналогичен принцип като софийската „Хран-кооп“: затворена общност, в която се влиза след като някой те препоръча и комуникацията между членовете протичаше в леко дразнещ мейлинг. Основният доставчик на групата беше биофермерът Атанас Топалов, който също така се беше ангажирал със задачата да привлече още производители. Така на по-късен етап към нас се присъединиха Биоферма Павлови, биофермата на Аграрния Университет, други местни не-биосертифицирани производители.
Първият сезон със свежа продукция премина с 90 члена в кооператива, от които реално пазаруваха около 10ина. Със започването на сезона в организацията включихме и „Медената къща“ като място за получаване на поръчките. Част от продукцията се предаваше там, а останалата се доставяше по домовете от Атанас Топалов и Гергана Банкова. Към всяка поръчка, независимо от стойността и обема й, начислявахме 2 лв. разходи на доброволците за доставката и обработката.
Медената къща“ в Пловдив е малко магазинче, специализирано за мед и управлявано от Роси – дъщерята на био пчеларя Николай Караколев. Включването й в кооператива донесе ползи както за организацията на доставките, така и за самите членове и не на последно място стабилизира прохождащия малък бизнес на Роси. Локацията на магазина не е много добра, но с времето всички членове на групата приеха, че е по-добре да изминат малко по-дълъг път, но да получават редовно чиста и свежа продукция.
В първия сезон на кооператива Гергана Банкова изигра основна роля като всяка седмица координираше доставките с производителите, често й се налагаше да събира продукцията от тях, да я носи в „Медената къща“ и по домовете на кооператорите. Тя привлече и нови производители. Този начин на работа обаче остана недооценен и твърде трудоемък. На финала на сезона отново никой не беше удовлетворен – нито производителите, на които пак им се наложи да хвърлят биопродукция, нито потребителите, който получиха ограничен асортимент.
В края на сезона Мер от „Земя на заем“ също се включи активно и създаде отворената Facebook група „Био плодове и зеленчуци за Пловдив“. Дълго време комуникирахме и на двете места – ту в Google, ту във Facebook, докато стана ясно, че в затвореното общество няма никакъв смисъл и това ни е създавало хиляди спънки.

От няколко месеца пловдивския хран-кооп е напълно отворена група, която приема всеки за член без входна такса и условности. Днес тази група наброява над 400 участника, от които реално пазаруващи са около 40 – значително повече от времето, когато съществувахме като затворено общество. С такъв обем поръчки вече привличаме много нови биологични и местни производители и успяваме да обогатим асортимента.
Как работи кооператива сега?
Всички производители, които доставят за кооператива съблюдават биологичните принципи, но само малка част от тях имат актуален биосертификат. Такива са Николай Караколев, Биоферма Павлови и Агро Екологичният Център на Аграрния Университет. Биофермерът Слави Котаров от Стара Загора е в преход за биосертификация, а Атанас Топалов е с необновена биосертификация. На всички останали се доверяваме чрез личното си познанство с тях, че съблюдават отговорно принципите на биоземеделието.

Всички производители са регистрирани земеделски производители или животновъди.

Всеки член на кооператива може да избира свободно от асортимента, но всичко се заявява предварително. Заплащането става на място при получаването на продукцията.

Всеки, който планира да прави регулярни поръчки трябва да депозира 10 лева срещу подпис в списък в „Медената къща“.
Доставките на продукция се извършват само в „Медената къща“, която почти изцяло функционира като център, подкрепян от обществото на кооператива. С други думи, днес кооператива е „Медената къща“ и като модел се доближаваме най-много до магазинерския тип хран-кооп. Особеното в нашия случай е, че координаторът е и собственик на магазина. Освен Роси, днес доставките се координират и от Георги Димитров. Двамата са се ангажирали да комуникират с доставчиците, да обработват таблицата за заявки, да търсят и уговарят нови производители, да отмерват и опаковат. За труда си Роси получава справедлива цена равна на 10% от стойността на поръчките.
Създадохме сайта plovdivfoodcoop.alle.bg, за да може хората да ни намират по-лесно, да улесним процеса на поръчване, да предоставяме пълна информация за производителите, както и да дадем възможност на пазаруващите да публикуват коментари. Една екстра към сайта е рубриката с рецепти с продукти от кооператива.
Сега таблицата ни за поръчки е на магазинен принцип – продукцията е представена по категории продукти и улеснява максимално популващите я, за да добиват по-ясна представа какво и за колко пари поръчват. Предишния вариант на списъчно представяне на производителите не беше достатъчно ясен и не улесняваше пазаруващите.
Ползите, които кооператива носи на „Медената къща“ са, че част от продукцията се предлага и на свободни продажби и също така, че членовете на кооператива често пъти пазаруват други продукти от там, които не са от асортимента за групово пазаруване.
Ползите за пазаруващите – всички предимства на груповото пазаруване; свободния избор на чиста, вкусна и достъпна продукция; мястото позволява поддържане на по-богат асортимент, включително такъв, за който се изисква специален хладилен режим и времевия период за получаване на поръчките не е така ограничен както при доставките у дома.
Личните ми стремежи са да игнорирам напълно пазаруването от супермаркетите и да премина изцяло на снабдяване от кооператива и покупки от биомагазините. Тази цел може би звучи на някои твърде идеалистична и непостижима, но факт е, че през последните два месеца със семейството ми не пазаруваме от супермаркетите и заложихме повече на покупките от кооператива. За да сравним ефекта водим стриктни сметки на разходите си за храна и те показват, че харчим същите пари, а се храним със значително по-вкусна и здравословна храна. Ех, ако можех да променя и хранителните навици на мъжа ми и той също да премине към вегетарианство, нещата биха били идеални, но нека не се вманиячаваме :-)

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени