Tag Archives: математика


Преображението и шестицата

Свали аудио.

За триединството на седмицата в 3*7*37=777 е писано много. Днес ще заменим тройката с шестица, за да открием свойството на шестицата да се преобразува и да се преобразява. Та на колко ли е равно 6*7*67 ? На 2814. Число, което още на пръв поглед изглежда обещаващо. Какво са 28 и 14 ? Четири календарни седмици и две календарни седмици. Тези числа имат връзка с Луната – 28 дни е времето от пълнолуние до пълнолуние, а 14 дни е времето от пълнолуние до новолуние. От нумерологична гледна точка 2814 дава отново 6 (2+8+1+4=15, 1+5=6). Сборът на 28 и 14 е 42, а 2814 се дели точно на 42. Какво се крие в 42 ? В 42 е ключът към загадката на шестицата. 2814=42*67, а така също 2814=402*7. Връзката между 42 и 402 е начало на любпопитна зависимост.

        42=6*7
      402=6*67
    4002=6*667
  40002=6*6667
400002=6*66667

Всеки ще забележи, че с добавяне на всяка нова шестица, в произведението се появява по една нула. Колкото нови шестици, толкова нови нули, и така до безкрай. В този пример шестицата се преобразува в нули. 4 и 2 остават непокътнати като стожери отпред и отзад, а помежду им изникват все повече нули, преобразувани шестици. Това не е единствен случай. Да разгледаме това свойство при свещеното в будизма число 108 (на него ще се спрем в отделна статия).

        108=6*18
      1008=6*168
    10008=6*1668
  100008=6*16668
1000008=6*166668

Тук примерът е още по съвършен – и от двете страни на равенството отпред и отзад неизменните стожери са 1 и 8. А между тях с всяка новопоявила се шестица от едната страна, се появява и нова нула от другата страна. Колкото общо шестици от едната страна, толкова нули от другата. 1 и 8 остават константи, всичко друго са шестици и преобразувани в нули шестици. Красота! Човек се изпълва с благодарност към величието на Твореца и творението, когато открие такова математическо откровение.

А шестицата умее и да се запазва в произведението, но тук и трябва съчетанието със седмиците. Бог сътворил всичко за шест дни, а на седмия си починал. Човекът бил сътворен на шестия ден като връхна точка в библейското сътворение. Но да видим как шестиците се съхраняват в съчетание със седмици, така както творението е съхранено и до днес.

        7*7=49
      7*67=469
    7*667=4669
  7*6667=46669
7*66667=466669

И обратното – дори седмицата може да се преобразува в шестица.

        6*2=12
      6*27=162
    6*277=1662
  6*2777=16662
6*27777=166662

Шестицата е благодатно за уможение число, за да покажем какви способности още притежава, ще извикаме на помощ отново числото 108:

        6*18=108
      66*18=1188
    666*18=11988
  6666*18=119988
66666*18=1199988

По подобен начин шестицата умее и сама да си прокара пътя, така както реката си го проправя – ето един красив пример:

          37*6=222
        37*66=2442
      37*666=24642
    37*6666=246642
  37*66666=2466642
37*666666=24666642

Такива примери, под формата на пирамиди, има много. Както видяхме способностите на шестицата да се преобразува и преобразява са разнообразни. Затова аз говоря за преображение на шестицата. Знаете ли, че празникът Преображение е именно на шесто число. Най-много празници в годината има именно на шесто число:

6 януари – Богоявление (Йордановден)
6 май – Гергьовден
6 август – Преображение
6 септември – Съединение
6 декември – Никулден

Ако погледнете в православния календар, ще видите, че църковните празници, свързани конкретно с нашия Господ Иисус Христос са именно шест:

Рождение-Сретение-Богоявление-Преображение-Възкресение-Възнесение

Давам ги в хронологичен ред, така както са се случили преди ок. 2 хилядолетия. Зад всяко от горните слова се крие едно велико стъпало в развитието на всеки един човек. А забелязахте ли, че всичките слова завършват на думата НИЕ. Така е и при четирите празника, свързани с Пресветата Богородица – Майка Мария:

Рождение-Въведение-Благовещение-Успение

Така е и в словата на СътвореНИЕ и ЕдинеНИЕ

НИЕ, НИЕ, НИЕ ….

 

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Светлината на буквите и цифрите

От 12-годишна възраст изследвам буквите и цифрите и техните взаимовръзки. Изследвам формата, съдържанието и смисъла им и съм дълбоко убеден, че правилното им разбиране носи просветление на ума. Някои от изследванията си вече съм ги публикувал в ОМ на разбираем за читателите език. На основата на тези публикации подготвям стойностна книга, която би била интересна не само за обикновения читател, но би била от полза и в научните кръгове. В нея всеки любознателен човек ще намери нещо, което ще го развълнува искрено.

Тук може да прочетете вече публикуваните статии:

Пи
Простите числа
Циклите на цифрите
Буквите на цифрите
Човекът и двойката
Преображението и шестицата
Времето и седмицата
Цигулка и гъдулка
Четирите стъпки
Лицето на азбуката

Posted in За Разума | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Времето и седмицата

Свали аудио.

Да разгледаме степените на цифрата 7 и да открием връзката им с времето.

 

Прави впечатление, че окончанията им са винаги само 4 и винаги в същата последователност – 01,07,49,43.

Особеното на тези окончания е, че сборът им е точно 100

Ако трябва да обобщим, то степените на 7 имат само 4 окончания със сбор 100, което е закодирано вътре:

Сборът на 1ва, 2ра, 3та и 4та степен на 7 дава 2800=7*4*100

Освен това ако разгледаме 4та, 5та и 6та степен, разбираме, че те дават знания за времеизмерването на планетата Земя

4та степен – 2401 казва, че в 1 денонощие има 24 часа,
5та степен – 16807 казва, че в 7 денонощия (1 седмица) има 168 часа,
6та степен -117649 казва, че в 49 денонощия (7 седмици) има 1176 часа.

Периодът от 7 седмици (49 дни) е познат от християнския календар. Седем седмици е великденският пост – времето от Сирни Заговезни (празника на Прошката) до Великден (празника на Възкресението Христово) и времето между Великден и Петдесетница (празника на Светия Дух). Великден е ден в календара, заобиколен от цикли от 49 дни (7 седмици).

В целия свят във всички култури е залегнала седмицата от седем дни. Има само няколко изключения, например египетският календар (седмицата се е състояла от 10 дни и е имало 36 седмици в годината), календарът на ацтеките (седмица от 5 дни и месец от 20 дни и година от 18 месеца по 20 дни = 360 дни + още 5 добавени дни със собствено име), конгоанският календар (4-дневна седмица, като месецът имал 7 седмици по 4 дни, а годината 13 месеца по 28 дни = 364 + един добавен ден) и календарът на римляните, който не познава седмицата.

Библейската седмица, така както е отбелязана в Сътворяването на света, е най-точната известна цикличност на дните. Тя има и богата символичност във всички области на човешкото познание и е логично да е съвършено залегнала и в степените на цифрата 7.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Човекът и двойката

Свали аудио.

Човешкото тяло се състои от 14-цифрено число клетки (число, което се намира между 13-тата и 14-тата степен на десетицата). Всички те водят началото си от една единствена клетка – яйцеклетката. Оплодената яйцеклетка започва да се дели – първо на 2, после на 4, а след това на 8 и т.н. Човешките клетки се делят по степените на двойката. На 46-тото деление се достига пълния брой клетки на човешкото тяло. Представете си – на яйцеклетката и трябват само 46 деления, за да се превърне в напълно развит човек. Това число не е случайно. Точно толкова са и хромозомите в клетката. Тъй като човек е създаден по Божи образ и подобие, то може да се предполага, че в математиката на човешкото тяло са закодирани много все още неоткрити истини. Нека да разгледаме пирамидата от степените на двойката, която е в тясна връзка с делението на клетките (кликни върху картинката, за да я увеличиш).

 

Очевидно е, че в първите цифри на степените на двойката има закономерна цикличност. Първо се повтарят 1248, после 136, а накрая 125. След това цикълът започва отначало. Това се повтаря неизменно до … забележете … 46-та степен. Именно там е достигнат броят на човешките клетки. Това не може да е случайно. Цифрата седем, която се появява в началото на 46-та степен на двойката е нещо като маркер, че цикълът е завършен. Защо именно седем? В много културни традиции седем е божествено число. Знаем, че има 7 дни в седмицата, 7 цвята на дъгата, 7 континента, говори се за 7-те човешки раси и за 7 небеса и т.н. Да разгледаме, първата 24-тата степен на двойката – 16777216. Какви числа са 16, 777 и 216. 16 и 216 са съответно квадратът и кубът на 4 и 6. Именно на цифрите, от които е съставено въпросното число 46. А 777 е известно като Божественото число, изразяващо триединността на Бога. Трите седмици, са толкова триединни, че 777=3*7*37. Съвършено! Струпването на еднакви цифри, маркирани в основата на пирамидата също е много интересно, но е обект на друго изследване (Само погледнете изпъкналата част на жълтата фигура – образува деветата степен на двойката – 512).

Нека се върнем на цифрите и числата от цикъла. Числото даващо начало на цикъла – 1248 е равно на 24*52. 24 са часовете в денонощието, а 52 са седмиците в годината. В това число са закодирани важните мерки на времеизмерването на нашата планета Земя – часът, денят, седмицата и годината. Следващите числа от цикъла – 136 и 125 са съответно 100+36 и 100+25, т.е. събраните квадрати на 10 и 6, респективно на 10 и 5. Тук десетицата и нейните степени се явяват показатели за подциклите. Всеки подцикъл показва, че се е преминала още една степен на десетицата – 1, 10, 100, 1000 и т.н. Какво имам предвид? И 1248, и 136, и 125 започват с единица – тя е начало на подцикъл, указващ че в дължината на дадена степен на двойката се е добавила една цифра. Погледнете пирамидата – всяко нейно ново стъпало започва с единица.

И така цикълът се състои от 1,2,4,8,1,3,6,1,2,5. Ако съберем цифрите ще видим, че се получава числото 33. Това е възрастта, в която Исус Христос е поел греховете на човечеството върху плещите си, възкръзнал е и се е възнесъл. Цикълът показва пътя, който трябва да извърви всеки човек, за да изкупи греховете си, да възкръсне за нов живот и да се възнесе на Небесата.

Posted in За Разума | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Циклите на цифрите

Свали аудио.

Ако започнем да степенуваме цифрите последователно с естествените числа и гледаме на каква цифра окончава съответното произведение, то се получава горната таблица.
 
Пример за онагледяване: 2-4-8-16-32-64-128-256. Окончаващите цифри са 2-4-8-6-2-4-8-6.
 
Очевидно е, че цикълът на окончанията е 2-4-8-6, затова го ограждаме в таблицата. Така правим и с другите цифри. Какво се получава?
 
Първите две цифри (0,1) се повтарят сами, следващите две (2, 3) имат цикъл от 4 цифри, а следващата (4) има цикъл от две цифри.
 
Нататък се повтаря първият модел: две цифри (5, 6) се повтарят сами, следващите две (7, 8) имат цикъл от 4 цифри, а следващата (9) има цикъл от две цифри. 
 
Повтарянето на модела не е случайно. Да не забравяме, че Моисей е получил Десетте Божи Заповеди на две плочи, а не на една една плоча с 10 заповеди. Така и окончанията на степените на цифрите следват един модел от 1-ва до 5-та цифра и същият модел от 6-та до 10-та цифра. 
 
Ето какво имам предвид:
В огледален образ като разтворена книга би изглеждало така:
 
 

Изключително интересен модел не само от геометрична, но и от архитектурна гледна точка. 
 
Огледалният вариант може да изглежда и така:
 
 

Тук няма да се спирам на формата на фигурите, които са познати от много сфери на науката.
 
Огледалният образ е важен за онагледяване на една прелюбопитна зависимост.
 
В десетичната система с десетте цифри, 10 е равно на 1+9, 2+8, 3+7, 4+6.
 
Нека разгледаме окончанията на двойките числа, които дават сбор 10.
 
Веднага забелязваме, че 2 и 8 дават еднакви окончания, 3 и 7 също.
При това редът на окончанията зависи от степенуваната цифра:
2 дава 2-4-8-6 а 8 дава 8-4-2-6. Т.е. 2 и 8 само си сменят местата.
При 3 и 7 ситуацията е идентична (3-9-7-1 и 7-9-3-1).
 
При цифрите с цикъл от две окончания (4, 9), цикълът се допълва именно с цифрата, която ги допълва до 10: 4-6 и 9-1.
 
Това дава нов поглед към десетичната система като една цялост от две половини. 
 
Ако завъртим цифрите в един кръг, какъвто всъщност представляват, горните обяснения се онагледяват още по-добре, тъй като цифрите допълващи се до 10 застават една срещу друга:
 
 

Изрисувано в окръжност би изглеждало подобно на знака ДАО, една цялост от две половини.
 
Това е и едно възможно изображение на космическият цикъл от духовно към материално (надолу) и обратно от материално към духовно (нагоре).
 
 
 
 
Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Интуиция и Действие в Математиката

Идва мисъл, чувства се вярна, често е вдъхновителна, понякога противоречи на логиката и настоящето ти знание. Действай!

Когато бях в шести клас, отивахме на национално състезание по математика в Стара Загора. По пътя майка ми, която е учителка по математика и ме подготвяше за тези състезания. Докато живеехме в скромното и приятно градче Любимец, ми разказа за един определен вид задачи. За резервоари с тръби, вливащи и изливащи вода от тях и как да изчислявам разни неща. Слушах я и донякъде разбрах как работи.

Отивам на състезанието, което беше от два кръга. На първия кръг имаше една геометрична задача със звезда, на която трябваше да докажем определено взаимоотношение. Никога не бях решавал такова чудо! Нито в училище, нито в свободното ми време. Мислех, изчислявах и стигнах до един ъгъл, който ако го бях доказал, че е еди колко си градуса, задачата щеше да е решена. Пробвах със стандартните методи – невъзможно. Не ми оставаше много време и трябваше да измисля нещо. Дойде мисълта „ами просто го измери“. Дотогава никога не бях доказвал ъгъл просто като го измеря! Но така и направих, защото нямах друг избор. Приеха ми решението за вярно и ме допуснаха до втори кръг, което изобщо не можах да повярвам. Мислех си „Защо пък мен?“.

На втория и последен кръг се бяхме наредили няколко участника на подиума пред публиката и трябваше да решим 5 задачи. Всяка задача ни се задаваше устно, после имахме една минута за решение, казвахме пред публиката нашия отговор и после ни се даваше следващата задача. За всеки верен отговор получаваме по една точка. Първата задача мина добре за мен. Втората задача беше точно с резервоарите и тръбите! „Колко количество вода ще има в резервоара?“ или нещо подобно след като водата се влее и излее през определени тръби по определено време. Разбира се, бях забравил какво ми обясняваше майка ми и се пробвах напразно да се сетя за известно време. След това спрях да се опитвам да си спомням и започнах сам да измайсторявам метода за решение. Пробвах, изчислявах, но не можах да измисля метода. Няколко секунди преди да ни свърши времето, нямах никакъв отговор. 50? 30? Но ако съобразя и това, тогава 15? Умът ми логически не стигна до решение. Спряха ни времето официално. Питащият попита момчето до мен за отговор. То му каза някакво число, което не ми хареса. След това питащият се насочи към мен, погледна ме и ме попита за отговор. Аз все още нямах отговор, погледнах го и му казах: 20! Той продължи нататък да пита и другите. Имаше едно момче, което беше известно по националните състезания, Добромир Рахнев. И той каза 20! Помислих си, е щом Добромир каза 20,  значи поне ще имаме една и съща точка. След като всички от нас казаха отговорите си, питащият каза, че отговора е наистина 20! „Какъв късмет“ си мислех аз. После продължихме и с останалите въпроси. Като свършихме с тях, трябваше да обявят победителите. Казаха трето място, второ място и на първо място бяхме аз и Добромир! С еднакъв брой точки. Аз съм там и не вярвам какво се случва. Първо, задачата ми със звездата я реших по шантав начин, после на късмет улучих отговора с резервоара и сега първо място по математика в България за шести клас …

„Късмет“, си мислех тогава като дете. Но си беше чисто изразяване на интуицията в действие.

Posted in За Духа и Душата | Tagged | Коментарите са изключени

Математиката, но по друг начин

Математика е символи и взаимоотношенията между символите. В началото е лесна: 1, 2, 3, събиране, изваждане. И после се надгражда с още символи като умножение, равенства, неравенства, неизвестни уравнения и т.н. Нещата са прости. Иска се от страна на учителя ясна и разбираема комуникация на символите и тяхното значение, а от страна на ученика добро слушане и експериментиране с материала.

При работа с повече деца всеки учител установява, че с определени деца може лесно да се работи с математиката, а с други по-трудно. Така е, защото сме различни и имаме различни преживявания в нашия живот.

Нека да разгледаме как един учител би могъл да преподава математика по по-различен начин от стандартния, за да успее да достигне и до другите деца, които считат математиката за суха и безинтересна. Считането на даден символ за сух и безинтересен, означава, че този символ не играе пряка роля във въображението на човека. Символът се възприема, но никакви интересни асоциация не последват.

Често повечетo учители по математика не поднасят символите по по-различен начин от стандартния, най-вече защото и те не ги възприемат по друг начин. Което се дължи на това как те са научили тези символи и как след това са боравили с тях. За да се поднесе математика по по-различен начин, то тогава самият учител трябва да интерпретира и възприема символите по по-различен начин.

В десети клас братовчедка ми, която беше с една година по-малка от мен, имаше проблем с една геометрична задача и ме попита как да я реши. Обясних й по нормалния начин с правилата в триъгълниците, но тя не разбра. Опитах пак, пак не. Тогава гледам задачата, гледам нея и й казвам: „Нали знаеш когато едно момче и едно момиче се съберат какво става“. Тогава въображението ми започна да играе и успях чрез взаимоотношенията между момче и момиче да й докажа геометричната задача. Краят на моето обяснение беше потресаващ и тя се спука да се смее! :) Аз също! Но беше интересно. За първи път вкарвах реалния живот в геометрична задача и взаимоотношенията работят.

Преди няколко години влязох в час по математика при майка ми, която е преподавател, и стоях зад нейното бюро. Тя преподаваше на пети клас, ако не се лъжа. Методът й на преподаване е фокусиран върху материала, някой път строг и някой път се смее заедно с класа. В този ден беше поставила едно неизвестно равенство от първа степен на дъската и вдигна едно момиче от последния чин да го реши. Момичето стоеше пред дъската и не знаеше как да започне. През това време майка ми ту мълчеше, ту приказваше с другите деца от класа. Момичето все още не беше написало нищо. Явно беше, че не знаеше как да реши задачата, но аз се учудих защо всичкото това време се прекарва в бездействие, ами просто не й се обясни как да го реши, явно е че не знае. Минаха повече от 5 минути в чакане на нея горката без знания, да реши това равенство! И никой не й помогна! Разбира се, нали беше забранено да се подсказва! Правила! Майка ми после се обърна към нея и я попита докъде е стигнала. Разбира се даже нямаше нужда момичето да отговори, всичко беше очевидно и след малко майка недоволно й каза да си седне. В този момент аз станах от бюрото, отидох до последния чин и седнах до момичето, за да й обясня задачата. Майка ми първоначално се скара, че съм седнал до нея и аз се преместих на чина отпред, но така, че да мога да й обяснявам. Не знаех точно какво ще й кажа, но знаех че мога да й го обясня. Уравнението изглеждаше като следната картинка:

Първото нещо, което трябва да се направи в този случай е правилно да се преместят числата и неизвестното Х на различните страни на равенството.

За да го обясня по прост начин реших да използвам следния пример от ежедневието. Двама човека (представляващи двете страни на равенството) си разменят портокали (Х) и банани (числата без Х).

Зеленото човече има 5 портокала (5х) и е дало 3 портокала (3х) на лилавото човече. Лилавото човече има 5 банана (5) и е дало 1 банан (1) на зеленото човече. Казах й, че не може да събира или изважда един плод с друг плод. Портокалите отиват при портокалите. Бананите при бананите. По този начин зеленото човече има 5-3=2 портокала, а лилавото човече има 5-1=4 банана. Отговорът на уравнението 2х=4 казва колко повече плодове има лилавото човече. В случая два пъти повече.

През цялото време момичето слушаше съсредоточено и мисля, че започна да разбира как да решава подобни задачи.

Майка ми през това време не харесваше, че й помагам, но не ме спря. Скоро часът свърши.

Една година след този случай се оказа, че това момиче е напреднало много повече с математиката! И е запомнило как съм й обяснил задачата и от класа са питали дали ще присъствам пак в час. Ех :) И аз ще се радвам да се видим отново. Може би някой ден? :)

След тези два случая вярвам, че математика, на каквото и да е ниво, може да се преподава по много по-лесен, пък дори и забавен начин. Просто трябва малко въображение от страна на учителя. Усет за символите и тяхното движение, намирането на подобни символи и движения в реалния живот и прилагането им обратно в математиката. Така можем да направим и тези математически символи по-реални в нашия живот и да ги разбираме по-добре.

За съжаление не ми е останало лично време да се отдам на тази посока. Може би има хора вече, които са започнали да създават този по-друг начин на преподаване на математиката. А може би това ще те вдъхнови да приложиш реалния живот в това, което ти преподаваш? :)

 

Posted in За Разума | Tagged , , | Коментарите са изключени

Цифри

Download

0. Там под цифровата кула
дреме сладко кръгла нула.

1. Знай една ни е Земята,
както е една главата.

2. Гледай – две са ти очите,
слушай – две са ти ушите.

3. Вяра, Надежда са сестри,
а с Любовта пък стават три.

4. Има четири сезона,
толкоз крака има слона.

5. Пръсти пет са на ръката,
цели пет са сетивата.

6. Имаме и чувство шесто,
пишат ти шестици често.

7. Седем дена, седем цвята
в седмицата, на дъгата.

8. Осем ноти и октава -
цифра с музикална слава.

9. Девет дупки на кавала,
с девет кулата е цяла.

Posted in За Децата | Tagged , , | Коментарите са изключени