Tag Archives: мислене


Навиците

Статията ни е любезно предоставена от Камелия Хаджийска от Футурист. Вижте и оригиналната статия!

“Ние сме това, в което постоянстваме. Добродетелта не е действие, а навик.” Аристотел

Това е цитат от книгата на Стивън Кови “Седемте навика на високоефективните хора”. Както се вижда и от самото заглавие на книгата, за Кови навикът е много важно нещо. То е добродетел. А е добродетел, защото показва сферата, където постоянстваме – и чрез това постоянството изтъкаваме своя характер – и съдба.

“Ако посееш мисъл, ще пожънеш действие; ако посееш действие, ще пожънеш навик; ако посееш навик – ще пожънеш характер; ако посееш характер – ще пожънеш съдба.”

Според Кови определението за навик е “пресечената точка между знанието, умението и желанието”.

“Знанието е теоретическата парадигма – какво да се направи и защо. Умението е как да се направи, а желанието е мотивацията, искането да се направи. За да се превърне нещо в навик, трябва да са налице и трите съставни части. Работейки над знанието, умението и желанието, ние можем да достигнем ново равнище на личностна и междуличностна ефективност, разделяйки се със старите парадигми, които са били източник на псевдосигурност в продължение на години. Процесът понякога е болезнен. Промяната трябва да бъде мотивирана от по-висока цел, от готовност да подчиним това, което искаме сега, на това, което ще искаме по-късно. Но този процес поражда щастие – целта и смисъла на нашето съществуване. Щастието може да бъде определено поне частично като плод на желанието и способността да с жертва това, което искаме сега, в името на това, което искаме накрая.” С.Кови

Обикновено свързваме навика с нещо негативно – казваме, че даден човек е “роб на своите навици”, имайки предвид, че нещо, което е формирано в миналото, влияе по един несъзнаван и автоматичен начин на настоящето. А сега Стивън Кови придава друго значение на тази дума – позитивно. То е нещото, в което упорстваме, то е начинът, по който променяме себе си – и свето бъдеще. Излиза, че навикът сам по себе си не е лошо нещо. Това, което може да се окаже лошо, е областта, в което упорстваме.

Ако това е урокът по лидерство сега за вас, запитайте се – в какво упорствате? Кое е това, в което има единодействие на знание, действие и желание – и ще разберете отговора на този въпрос.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

21 добродетели IV (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Не е изненада, че децата, наблюдавайки родителите си, слушайки различни разговори, четейки блогове, смятат устойчивостта за един добродетелен начин на живот. Макар да нямат властта и средствата да живеят устойчиво, докато още зависят от родителите си, те имат търпението (още една добродетел, спомената от тях) да осъществят промените, когато пораснат. Разбирате ли? Когато си на 5 години, 30 години напред ти се вижда един нормален времеви хоризонт и е лесно да мислиш за бъдещето. Но когато си на 50, 30 години напред ти се вижда като предела на възможностите ти, ставаш нетърпелив, по-склонен към компромиси и се радваш на всякакви добри новини, макар дълбоко в себе си да знаеш, че нещата никак не са блестящи. И което е по-лошо, правим се, че не забелязваме неволните последствия от желанието си да решаваме и действаме бързо. Понякога тези нежелани последствия се превръщат в огромни съпътстващи щети, които приемаме сякаш сме някакви военни стратези, борещи се с терористи.

Питали ли сте се какво означава „органичен”? „Органичен” означава, че някоя независима организация сертифицира какво „няма в продукта”. „Органично” не ви дава никаква информация за това, което ядете. Този термин е логична реакция на широкото разпространение на токсични химикали, като DDT през 60-те години, когато държахме да знаем, че в храната ни не се съдържат тези токсини. Сега е време поглеждайки храната си да се запитаме „какво има в нея”. Не е достатъчно да знаем количеството протеини, мазнини, въглехидрати и минерали. Трябва да познаваме цялата система, довела до производството на този продукт.

Фермерът получил ли е справедливо заплащане за труда си? Фермата му отглежда ли местни видове и развива ли биоразнообразието? Продуктът местен и пресен ли е или е откъснат зелен и транспортиран от другия край на света? Храната част ли е от културата и традициите на местното население? Земеделските отпадъци използвани ли са за отглеждане на гъби и останалият след това субстрат използван ли е за животински фураж, или всички боклуци са оставени да изгният, отделяйки в атмосферата метан? Има толкова много неща, свързани с храната ни, за които дори не се сещаме да попитаме. Но тази жива мрежа, която разкриваме, задавайки въпроси за храната си, ни обяснява защо децата посочват „отворените системи” и „познаването на собствените граници” като добродетели на своето поколение.

17. Умножаване на доброто – Ако нещо работи добре, природата го възпроизвежда. Ако нещо не работи, то просто се изтегля от употреба. Природата не налага това, което не отговаря на най-високите стандарти, а умножава само най-доброто.

18. Всички са интелигентни – Антропоцентризмът поставя човека в центъра на Вселената. Но всеки вид, с който делим тази планета, е еволюирал в уникална част от сложна система, към която принадлежим и самите ние. Няма един най-добър, защото приносът на всеки е важен за мрежата на живота.

19. Ред – Природата създава порядък в хаоса. Силата й да използва енергията на слънцето и гравитацията във вселената, за да изгради един прост в началото живот, който постепенно еволюира в сложен, но предвидим и следователно подреден свят, ни кара да надхвърлим концепцията за дисциплина, при която просто се спазват правилата, и да преминем към концепцията за реда, при която правилата на химията, биологията и физиката се прилагат по различен начин във всяко от петте природни царства.

20. Мислене за бъдещето - Природата прилага сложна концепция, наречена автопойезис . Способността да се еволюира, включва способност за изграждане на нови елементи, когато такива са нужни от гледна точка на ефикасната употреба на енергията и хранителните вещества. Тази способност за създаване на необходимото за конкретно време и място е била наблюдавана и от Дарвин, който забелязал, че на островите, където има костенурки кактусите са развили стъбла, които да попречат младите клонки да бъдат изядени, докато на островите, където не живеели костенурки кактусите нямали стъбла.

21. Мечти – Най-голямата добродетел е да продължаваме да мечтаем за бъдещето и живота с радост и страст, които ще ни дадат енергията да се справим с трудностите и да се борим за истинските си мечти, а не за някакво тяхно бледо подобие.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Искреност

Статията ни е любезно предоставена от Камелия Хаджийска от Футурист. Вижте и оригиналната статия!

“Липсата на искреност блокира умните идеи, бързото действие и приноса на добрите служители. Тя е убиец.” Джак Уелч, “Да печелиш”, с. 35

Няма човек, който да е по-убедителен, когато говори за искреността като една от най-важните – може би дори най-важната, характеристики на истинския лидер, от Джак Уелч. Защото това е нещото, което той владее най-добре и което стои в основата на грандиозния му успех като Изпълнителен директор на General Electric :

“Винаги съм бил яростен привърженик на искреността. Всъщност аз я прилагах в практиката на GE в продължение на повече от 20 години.
Но откакто се пенсионирах от GE осъзнах, че съм подценявал нейната рядкост. В действителност бих нарекъл липсата на искреност най-голямата мръсна малка тайна в бизнеса.
Какъв огромен проблем е това!..
Говоря за това колко много хора – твърде често – инстинктивно не се изразяват откровено. Не общуват директно и не издигат идеи, за да стимулират истинския дебат. Те просто не се разкриват. Вместо това таят в себе си коментарите и критиките. Държат си устата затворена, за да накарат хората да се почувстват по-добре или за да избягват конфликта, захаросват лошите новини. Запазват нещата за себе си, скривайки информация.
Всичко това – абсолютно вредно – е липса на искреност.
За съжаление тя се просмуква в почти всеки аспект на бизнеса.” с. 36

Спомням си как липсата на искреност изглеждаше в организацията, в която съм работила… И ми се иска тогава да съм попаднала точно на тази книга на Уелч… За съжаление тогава още не бях осъзнала собствената си сила … и затова не можех да прибегна и до силата на искреността. Вярвам, че за да бъде искреността източник на сила, първо е необходимо да сме наясно със собствената си сила – и истина. След това искреността идва лесно. По-трудно е това, което я предшества. По онова време аз не бях готова да бъда искрена. Вътре в мен имаше все още много страх и объркване. По онова време всички си мълчаха – и аз също. Приличаше много на това, което описва Уелч:

“По време на пътуванията ми през изминалите години съм чувал истории на хора от стотици различни компании, описващи пълната липса на искреност, която изпитват всекидневно на всички видове съвещания…
Чувам това толкова често, че в крайна сметка винаги искам от аудиторията да вдигнат ръце на въпроса: Колко от вас са получавали честна, директна, право в очите сесия за обратна връзка през изминалата година, от която си тръгвате със знанието точно какво трябва да правите, за да успявате по-добре, и къде стоите в организацията?
В някой добър ден вдигнатите ръце са 20%. През по-голямата част от времето процентът е по-близо до 10.
Интересното е, че когато обърна въпроса и питам аудиторията колко често са давали честна искрена оценка на своите хора, резултата не е много по-добър.
Забравете за външната конкуренция, когато най-лошият ви враг е начинът, по който общувате вътре в организацията!” с.36

В своята книга да “Да печелиш”, откъдето са тези цитати, Уелч обяснява много ясно защо искреността води до победа – тя включва повече хора в разговора, генерира скорост, съкращава разходите… След което казва и лошата новина:

“А сега наистина лошата новина. Макар че искреността е от жизнена важно значение за побеждаването, нейното внедряване в която и да е група е трудно и изисква време.
Трудно е, защото се борите срещу човешката природа и окопали се организационни поведения, а е времеевко, защото става дума за години и години. В GE ни отне близо десетилетие, за да започнем да използваме искреността като нещо, разбиращо се от само себе си, а и след двадесет години това по никакъв начин не е универсално…
В действителност колкото по-любезна или бюрократична или формална е организацията ви, толкова повече вашата искреност ще плаши и ще разстройва хората, и да , може да ви убие…” с.41

За да е убедителен, Уелч отново споделя собствения си опит като казва, че макар да е по-лесно да въвеждате искреността, ако сте по-близо до върха, откритият диалог може да започне навсякъде. Това е нещото, което той е правил, когато е имал само четирима служители в началото на кариерата си, и което е правил и като главен изпълнителен директор на GE, имайки хиляди служители. Причината да го прави това отново и отново, преодолявайки огромната съпротивата на околните, е проста: “искреността действа, защото премахва “задръстванията”.

Изцяло съм съгласна. Особено ми харесва този израз, че “искреността действа, защото премахва “задръстванията”. То отговаря и на моите наблюдения като психотерапевт. В блога си, в който пиша като психотерапевт, имам публикация със същото заглавие – Искреност , която беше вдъхновена именно от сега цитираната книга на Уелч. Тогава свързах психичното здраве на индивидите с психичното здраве на организациите. Сега правя същото, но в обратна посока. Защото това, което тогава написах там, не се е променило. И то е, че ако Джак Уелч е прав, когато казва, че липсата на искреност убива, то обратното също е вярно – наличието на искреност ни лекува. Просто е. Ако сме искрени, убийствено искрени със себе си (и с другите), и ще усетим сила, която няма как да се обърка. И понеже тази сила не идва от изкривяванията на болната ни фантазия, а от контакта с истината, в нея има много смирение – с нея няма как да се злоупотреби.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

21 добродетели III (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Желанието на децата още от съвсем малки да живеят устойчиво е било демонстрирано многократно. Най-ясно разбрах това, когато бях поканен да говоря с група от 3 до 5-годишни деца в училището Монтесори в Санта Фе, Ню Мексико точно по времето, когато регионът бе засегнат от силна суша, която доведе до проблеми с водоснабдяването. Всяко семейство бе помолено да използва вода само за задоволяване на най-неотложните потребности. Миенето на коли и поливането на моравите бе напълно забранено. Училищният директор ме помоли да споделя с децата няколко идеи как да пестят вода удома.

Влязох в стаята, пълна с деца, насядали по пода, носейки половин чаша вода. След като учителят ме представи се настаних сред децата. Последва миг на тишина, в който огледах стаята, повдигнах чашата с вода и я посочих, задавайки въпроса „някой иска ли да се изпишка в чашата с вода?” Тези думи малко стреснаха децата. Те се спогледаха притеснено и накрая едно момче от предните редици се осмели да каже „не пишкаме в чаши с вода”. След още миг мълчание попитах децата „Кой има куче вкъщи?” и над половината вдигнаха ръка. „А как пишка и ака кучето?” Последва подробно описание и демонстрация. Децата се развеселиха и атмосферата стана по-спокойна, без напрежение, докато не повдигнах отново чашата си и не попитах пак „някой иска ли да се изпишка в чашата с вода?” Този път едно момче от задните редици извика „Ние не правим така!” Не казах нищо, огледах стаята и сред учениците пак се настани известно притеснение, докато не попитах „Кой има котка вкъщи?” Описанията и демонстрациите започнаха наново, но този път в тях присъстваше и котешката тоалетна. „И мирише ли тя?”, попитах. „Разбира се, че не, само трябва да я сменяш веднъж седмично.” Децата се забавляваха да разказват и показват как котките ползвали котешката тоалетна и как женските и мъжките котки го правели по един и същ начин.

Този път само трябваше да повдигна чашата в ръката си и половината деца извикаха „неееее”, а едно момиченце дори добави „глупчо!”. Ставаше все по-забавно, а учителят им вероятно се страхуваше, че нещата излизат от контрол. Попитах „кой има канарче вкъщи?” и навярно за част от секундата на децата им е минало през ума как птичето прелита над учителя им и точно тогава на глава му пада птиче ако. Впечатляващо е, че където и по света да разказваш тази история, децата винаги си представят тази забавна картина на птиче ако, падащо върху учителя им. Децата бяха забелязали, че птиците не отделят твърдите от течните вещества, а също така знаеха, че клетката им трябва да се почиства веднъж седмично. Когато отново вдигнах чашата си, цялата стая се разшумя. Попитах ги „Предполагам, че вече не носите памперси; какво беше първото нещо, което направихте тази сутрин след като се събудихте?” Няколко деца се загледаха в пода, избягвайки погледа ми, други се замислиха, търсейки връзката и след 10-15 секунди част от тях се хванаха за главата и възкликнаха „изпишкахме се в питейна вода!”.

След подобна презентация е нормално да получа обаждания или мейли от родителите на децата. Този път обаче те дойдоха от отчаяни майки и бащи, питащи какво да правят с дъщеря си, която отказвала да отиде до тоалетна и настоявала, че щом котката може да ползва котешка тоалетна, защо да не може и тя, и че при недостиг на вода най-глупавото нещо, което можем да направим, е да пишкаме в питейната вода. Родителите просто не можеха да проумеят това, което децата бяха разбрали веднага. Децата никога не забравят и не прощават, че родителите им правят изключение за птиците, котките и кучетата, но самите те продължават да пилеят този най-ценен ресурс на Синята Земя. Знам, че някои от момичетата от онзи клас бяха толкова упорити, че на родителите не им остана друг избор, освен да си инсталират суха сепарираща тоалетна. А „бедните” им майки и бащи бяха принудени също да я използват, за да запазят мира удома.

Този пример е тясно свързан с петата интелигентност – способността да караме нещата да се случват. Нашето поколение може да говори много за устойчивостта, но не е наясно с това, което реално може да направи. Дори и да прочетем книга от сорта на „50 начина да спасим Земята”, знаем прекрасно, че ще попаднем в капана на простите, бързи „решения”, които реално не оправят нищо. Мислили ли сте някога за биоразградима пластмаса от царевично нишесте? Разглеждали ли сте последствията от използването на биогорива от царевица? Дали пластмаса или гориво, което прави храната по-скъпа са наистина устойчиви? Съгласни ли сте, че когато хората гладуват не може да става въпрос за устойчивост? Когато вместо да се използва за храна на хора и животни, царевицата се превръща чрез тройна химична реакция в пластмаса, тази биопластмаса може и да е биоразградима, но в никакъв случай не е устойчива. А ако някога можехме да попитаме пластмасата и да получим отговор от нея, тя изобщо нямаше да помни, че е направена от царевица, заради сложните химически преобразувания. Когато вместо да служи за храна на хора и животни, царевицата се използва за производство на биогориво, което годишно на акър дава десет пъти по-малко енергия от което и да било тропическо растение, тогава това биогориво е всичко друго, но не и устойчиво.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Кажете на Царя какво виждат очите ви!

Статията ни е любезно предоставена от Камелия Хаджийска от Футурист. Вижте и оригиналната статия!

Вероятно знаете приказката на Андерсен “Новите дрехи на царя”. Царят, който е голям суетник и харчи пари за разточителства и дрехи, докато царството му тъне в бедност, си поръчва нови дрехи. Чул е, че в града са дошли двама нови тъкачи, които тъкат необикновено хубави платове, но най-необикновеното за тях е, че дрехите, които те ушият, остават невидими за тези, които не са достойни за заеманата длъжност или са глупави. Та той решава, че така хем ще се сдобие с нови и красиви дрехи, хем ще разбере кои са недостойни за заеманите длъжности в царството. Но първо при тъкачите той праща своя стар министър, на който има най-голямо доверие.

Министърът не вижда никакви платове, но е толкова притеснен, че това може да значи, че некадърен, та се преструва, че вижда платовете и те му харесват. Затова казва на царя, че платовете са страхотни. Същото се случва и със следващия пратеник на царя при тъкачите. Същото се случва и със самия цар! И той не вижда платовете, но се страхува, че ако другите са ги видели, а той не ги вижда, това е знак, че той самият не е годен за заеманата длъжност. Историята продължава как царят показва новите си дрехи на народа, народът го аплодира и само едно детенце възкликва, че “Царят е гол!”

Сетих се за тази приказка съвсем наскоро, когато участвах в един семинар по проблемите на сигурността във фирмите. До преди да дойде реда на моята презентация, всички присъстващи там – и презентатори, и участващи, говореха в парадигмата на контрола (в терминологията на Стивън Кови), а именно, че по-голямата сигурност във фирмите се постига с по-голям контрол над персонала. Съответно, обсъжданията бяха по посока как да се постигне този по-голям контрол. Затова, когато заговорих, че според мен решението е точно обратното, че то се намира в парадигмата на цялостния човек и изграждането на повече доверие в организацията, се чувствах точно като детето, което е извикало, че Царят е гол.

Темата на моята презентация беше по темата за връзката на психичното здраве и лоялността на служителите, а основната теза беше, че високото ниво на психично здраве в организациите е свързано с високо ниво на доверие. Че ръководството в тях няма проблем с лоялността на служителите, защото хората искат да работят в тези организации, тъй като се чувстват добре. Че там контролът е сведен до минимум – върху най-важните лостове за управление – обикновено финансите. Че проблемите със сигурността и лоялността са само симптом – много ясен и отчетлив! – за наличие на криза на доверието и че тази криза “не може да бъде решена като използваме същото мислене, което сме използвали, когато сме ги създали” (Айнщайн). Че прилагането на рецептата “повече от същото”, т.е. повече контрол, не само че не решава проблема, а дори го задълбочава. Въпреки това – както е в приказката, шествието продължи. По-голямата част от участниците в семинара ме гледаха и си мислеха, че това може и да е вярно по отношение на Запада, но не и за България.

Смятам, въпреки това, да продължавам да казвам – при това при всеки удобен случай, че Царят все пак е гол. Не, за да ме чуе Царят – в приказката той е този, който въпреки виковете на народа, че е гол, решава да продължи шествието, а неговите прислужници продължават да се преструват, че носят краищата на неговата въображаема мантия. Надявам се да ме чуе “народът”. Когато проблемите с текучеството, лоялността и сигурността на съвременния бизнес в България станат още по-големи, може най-накрая Царят да реши да престане да си купува нови дрехи и да помисли и за народа.

Проблемът е, че дори народът – преди детенцето да каже какво виждат очите му, скандира колко хубави са новите дрехи на царя. Никой не иска другите да си помислят, че е глупав или некадърен – и в това е проблемът. Сред нас, хората, има много страх другите да не помислят, че сме глупави или некадърни. Страхът е проблемът! Интересното е, че когато се водим от този страх, ние наистина започваме да се държим глупаво. Това, от което се страхуваме, се случва. Така работят нещата в живота – парадоксално.

Затова, най-добрата стратегия е да предизвикаме това, от което се страхуваме. Най-многото да ни помислят, че сме глупави. Няма лошо – една част от нас е точно такава. Казват, че “и най-мъдрия си е малко прост”. Но едно е да си наясно с тази част от себе си, друго е да я прикриваш. Глупостта лесно може да се превърне в неадекватност. И когато тази неадекватност масово се споделя от всички участници в организацията – тази организация става психически болна.

Тогава възниква нуждата от някой, който носи невинността на детето и който да може да извика, че царят е гол. Когато приемем, че не знаем всичко, че може и да грешим, се отваря пътят към смелостта да казваме това, което си мислим.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

21 добродетели II (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

И така, кои са тези добродетели? Без да се впускам в подробности, които са предмет на отделна книга, ще ви представя една таблица с наученото през годините. Някои добродетели, като прошка, споделяне, спестяване, скромност, уважение, труд и търпение се смятат за важни от векове, докато други могат да ви се сторят изненадващи, но именно те описват новия обществен договор, който се оформя постепенно през последните години. Не е изненадващо, че новото поколение настоява за радост и творчество. Все пак, когато си млад и „невинен”, си представяш как чрез въображението си можеш да изградиш своето бъдеще и съдба. Следващото поколение, което предпочитам да наричам настоящото поколение, защото трябва да му се доверим, че именно то ще успее в това, в което ние сме се провалили, поставя като основен приоритет устойчивостта. Трябва да живеем устойчиво, а това ново поколение расте в дома на родителите си, където за устойчивост само се говори, без реално да се практикува.

1. Съвместна отговорност – Дървото израства, благодарение на слънцето, водата, бактериите, гъбичките, микроводораслите и животните… Това, което за дървото е отпадък, се превръща в хранителни вещества от други видове. Дървото дава това, от което не се нуждае и в замяна получава неща, за които никога не е молило.

2. Прошка – В природата няма затвори, нито съдии. Природата приема грешките и се справя дори и с прекомерната сила без да използва агресия.

3. Споделяне – Велвичията е най-старото живо растение на Земята. Живее в пустинята и средната възраст на екземплярите е 2000г. Тя споделя събраната сутрин роса, а при дъвчене на листата й се поемат усвоените от корените й минерали.

4. Скромност – Малки и незабележими гъбички в корените на дърветата могат да осигурят оцеляването им в саваната. Микоризните гъби живеят под земята, но позволяват на места, владени от пустините, да изникнат величествени гори.

5. Уважение – Червеите живеят в тъмното и не виждат, но имат пропорци-онално най-големите черва в цялото животинско царство и могат да преработят всичко. Те променят сместа от ензими в зависимост от храната (и токсините), които трябва да смелят.

6. Производителност – В природата отпадъците на един са храна за друг в един без-краен цикъл на хранителни вещества и енергия, благодарение на слънцето и съхранената в минералите енергия. Нищо не се губи; всичко, ненужно за един, е храна и енергия за друг.

7. Работа – Водният хиацинт отчаяно се опитва да превърне изгубените при ерозията хранителни вещества в биомаса. Хората обаче не го разбират и вместо да оценяват тази негова способност, го смятат за инвазивно растение, което трябва да бъде унищожено.

8. Устойчивост – Стара пещ за цимент се превръща в система, която връща
хранителните вещества в почвата. Пещта е идеална среда за развитие на анаеробни и аеробни бактерии, които превръщат отпадъците в енергия (метан).

9. Творчество – Хората използват творчеството си, за да решават проблемите един по един, да ядат захар само от захарна тръстика, да сглобяват неща, които не знаят как да разглобят. Всяко растение, животно, гъба или бактерия може едновременно да изгражда и да разгражда. На хората явно им липсва творчество.

10. Спестявания – Хората трябва да си припомнят, че след тях идват и други поколения. В природните системи никой не консумира повече от необходимото или от произведеното от системата. Създаването на потомство често се определя от наличието на храна.

11. Радост – Природата създава толкова много видове и алтернативи, че понякога ни се струва, че го прави само за забавление. Само в Сиера Невада де Санта Марте има 300 вида орхидеи. Те са истинска радост и удоволствие за окото.

12. Отворени системи – Науката се основава на разбирания за „затворени системи” и ние се ограничаваме само до наблюдението или сравнението им. Природните системи са преплетени и комбиниращи се в една отворена система.

13. Търпение – Живеем в свят на мигновено удовлетворяване на всичките ни
желания. Това ни прави нетърпеливи. В природата търпението е от ключово значение, защото е просто невъзможно да искаш всичко веднага. Бактериите се размножават за секунди, водораслите – за минути, гъбите – за няколко дни. На растенията и животните им е нужно много повече време.

14. Познаване на ограниченията – Когато едно дърво достигне 20м. височина, то не решава, че щом е стигнало до тук, ще стигне и до 40м. Хората изглежда мислят по различен начин и все искат нещо повече и по-голямо, надхвърляйки ограниченията. Единственият начин за успех е да прекрачим границата. А това често води до причинени от хората катастрофи, за които обвиняваме природата.

15. Адаптация – В природата няма стандартни решения. Всичко е местно или адаптирано към местните условия, особено към наличните ресурси и изградените взаимовръзки.

16. Диалог и обратна връзка – Малко хора знаят, че бактериите комуникират помежду си. Разбира се те си нямат азбука, но ако не се научим да общуваме не само помежду си, но и с всички други природни видове, едва ли ще успеем скоро да направим този свят по-устойчив.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Бъди себе си

Статията ни е любезно предоставена от Камелия Хаджийска от Футурист. Вижте и оригиналната статия!

„Когато действаш в синхрон със себе си, тогава можеш да откриеш взаимовръзка между собствената си лична история и типа лидерство, който прилагаш. Никой не може да бъде автентичен, опитвайки се да бъде някой друг. Без съмнение можеш да се учиш от опита на другите, но няма начин да бъдеш успешен, ако се опитваш да ги копираш. Хората ще ти повярват и доверяват, когато си естествен и истински. Всеки един от нас има своя уникална история.”
Бил Джордж

Това е най-важният урок по автентично лидерство – да бъдем самите себе си.
Въпросът е, че е лесно да се каже „бъди себе си“, но е трудно да се направи на практика. Трудността идва от много неща – в голяма част от случаите това е страх. В дадения случай обаче, тя е друга – отнася се до себепознанието. До това наистина да познаваме себе си добре. Става дума за разбиране на себе си, което искрено и дълбоко. Когато го имаме, да бъдем себе си е лесно. Просто даваме думи и външен израз на това, което вече знаем. И, колкото повече го правим, толкова повече откриваме, че типовете лидерство току-що са се обогатили с още един – нашия собствен начин да водим.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

21 добродетели I (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Глава 10

Просто си представи да направиш бедните хора щастливи
Габриел Гарсия Маркез, Нобелов лауреат по литература

Интелигентността е важна, но добродетелите стоят в сърцето на всяко човешко същество. Когато ме поканиха да участвам в разработването на учебна програма за гимназисти, която да привлече вниманието им към етичното поведение, се сетих, че като тийнейджър изобщо не ме интересуваха етичните норми, които учителите и родителите ми се опитваха да ми наложат. Езикът, който използваха и отношението им към добродетелите се сблъскаха с радостта ми от живота. Баща ми изостави майка ми, въпреки че „лоялността е моята чест”, както пишеше на кръста, поставен над вратата ни. Забелязах, че възрастните проявяват двойствен морал, като казват на децата да не крадат, а в същото време смятат за герои мениджъри, чиито компании замърсяват по-малко, но все пак замърсяват. Не ви ли се струва странно, че някой, който краде по-малко си остава крадец, а някой, който замърсява по-малко е герой? Избирайки по-малкото зло, все пак вършим зло. Трябва да намерим начин да правим повече добро. Спомних си и спора с учителя по етика, който се опита да ни обясни, че децата трябва да обичат родителите си, което е прекрасно, но не трябва ли и родителите да обичат децата си? С годините научих, че успехът води до завист и така наречените приятели ти обръщат гръб, заради пари, сигурност и слава. Като бунтуващ се тийнейджър ми се струваше, че не само децата трябва да учат за етиката и добродетелите, но и на възрастните няма да им навреди малко опресняване на знанията. Имайки предвид своя опит, се запитах дали нещо се е променило за по-малко от поколение. Търсенето на начини за представяне на добродетелите пред младежите се превърна в упражнение по превръщане на магията на науката и биоразнообразието на Синята Планета в зов за пробуждане на желанието на всеки един от нас да бъде добър.

В живота Наука и Добродетели имат малко общо. Разказвах на група гимназисти в Колумбия за велвичията, пустинно растение, което има уникалната способност да улавя утринната роса, подобно на намибския пустинен бръмбар. Повечето ученици бяха доста разсеяни и не слушаха внимателно. Когато обаче научиха, че велвичията е най-старото растение на земята, че средната възраст на екземплярите е 2000г., че размножаването може да отнеме 70 години и че това растение споделя влагата и хранителните вещества с всеки… който сдъвче листата му, учениците вече бяха много по-заинтригувани. За тяхна изненада следващото упражнение беше да опишат какви добродетели откриват във велвичията. След кратък размисъл им хрумнаха неща като щедрост, споделяне, отговорност, упоритост, търпение… За домашно им бе дадена задача да посочат кои хора в тяхната общност притежават добродетелите, демонстрирани от това пустинно растение.

Предметът не беше наречен „Етика”, защото самото име щеше да отблъсне учениците. Уроците бяха за Уникални феномени в света на природата. Звучеше, като предаване по Дискавъри, а аз го представях едва ли не като водещ по Енимъл Планет. След като учениците вече бяха развълнувани и привлечени от характеристиките на това уникално растение, те избраха една основна добродетел, която го описва най-добре, а след това и представител на местната общност, който въплъщава тази добродетел. През учебната година бяха разгледани общо 21 изключителни представители на растенията, животните, гъбите и водораслите, а учениците получиха едно дълбоко разбиране за действието на симбиозата и екосистемите. Синята Земя бе обяснена както никога досега, като вдъхновение за проява на добродетели. Това е Дзен! В същото време учениците успяха да свържат тези последни открития в еволюционната теория с местната общност – от редактора на местния вестник, през производителите на хляб и месо, до домакинята и социалния активист. Тези 21 примера от природата и свързаните с тях 21 местни герои бяха събрани в книга, публикувана в деня на дипломиране на учениците.

Какво според вас мисли местната общност за този буен клас тийнейджъри? От психологията знаем, че когато деца говорят за природа и етика, добродетелите, които приписват на членове от своята общност, се отразяват и на тях самите. Родителите и местните лидери смятаха, че това е най-добрия клас, излязъл от тази гимназия. Всяко дете се справяше отлично с уроците по етика и различни науки. С годините това упражнение бе проведено с различни деца от цял свят с променливо ниво на успех. То ни помогна да разберем кои добродетели цени новото поколение (във връзка с Природата).

Ако програмата беше проведена в Сингапур или Япония, където децата са доста дисциплинирани и думата на учителя е закон, резултатите щяха да са напълно предвидими. Програмата обаче бе изпробвана за първи път в Колумбия – страна която не се слави с особено високи етични стандарти. Първата книга вече бе публикувана в Манизалес, Колумбия през 1997г. Вярвам, че трябва да гледаме света „през очите на децата си”. И той ще ни се стори наистина много различен. Логиката на добродетелите, която научих, благодарение на децата, ни помага да разберем по-добре този свят на взаимовръзки, който постепенно се разкрива пред нас. Добродетелите са навсякъде – особено в екосистемите, които ни заобикалят и поставят основата на живота, от който зависим.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Признаване на грешките

Статията ни е любезно предоставена от Камелия Хаджийска от Футурист. Вижте и оригиналната статия!

„Всеки лидер има недостатъци и всеки от тях е подвластен на човешки слабости и грешки. Именно чрез признаване на своите недостатъци и грешки лидерите се свързват с хората и им дават сила за действие”.
Бил Джордж

Това е много, много важен урок по автентично лидерство! Той ни казва, че лидери са не тези, които не грешат, а тези, които, когато грешат, могат открито да си го признаят пред другите. И това не само е проява на вътрешна сила и честност. Това е най-голямата основа за създаване на доверие между тях и другите. Истинските лидери не само, че не крият грешките си – те ги използват, за да вървят напред, като се учат от тях и пораждат доверие с искреността си!

Затова в психически здравите организации табуто не е върху грешките – то е върху тяхното прикриване. И истинските лидери знаят това като самите те дават пример, споделяйки собствените си грешки, когато това се случи. Така те не само създават условие за по-голяма искреност в бъдеще – те отпращат и посланието, че е човешко, ако грешим и ние самите, че ако сгрешим, ще срещнем разбиране и подкрепа.

Признаване на грешките е урок по лидерство. Ако той идва сега при вас по принципа на случайността, може би е, за да ви напомни да насочите своята енергия не към това да се предпазвате от грешки, а към това да действате. Когато знаете, че признаването на грешките е не само най-добрият начин за справяне с тях, но и средството за израстване и пораждане на доверие, ще можете да вървите по Пътя си с по-малко страх и колебания.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

„Нестандартно мислене” (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Текст и музика Симон Васкез © 2002, Vasquez

Едната ръка мие другата, а двете мият лицето
Родени сме на Земята и въпреки това я рушим
Време е да се погрижим за петте природни царства
Да изчистим действията си и да се придържаме към фактите
Когато се озовеш в бъдещето, не можеш да се върнеш обратно
Научи нещо ново и не стой така замаян
Дневният ред на ZERI днес е върха
Твърде много боклуци, а нямаш идея какво да сториш
ZERI може да те научи на едно-две неща
Отпадъкът на един е съкровище за друг
За птицата е отпадък, но за дървото е благословия
Ползите от ZERI за неизмерими
Затова събуди се!
Ние правим електричество от боклука
Знам, че звучи смешно, но е истина
Какво мислиш за това?
ZERI е наистина гореща вълна!
Време е да почнем да мислим нестандартно!
Хор
ZERI отключва скритото в бъдещето
Време е да мислим нестандартно
Изгубената мъдрост на бъдещето
Днес е разкрита благодарение на ZERI
Време е да мислим нестандартно
Само хората създават опасни отпадъци
Никой друг вид не унищожава Земята
Но тревата е зелена и небето е синьо
Смяташ, че е много просто
Но има още много какво да разбереш
Например как нещата работят заедно и как им помагаме ние
Трябва да работим заедно, а не за себе си
Помагайки на околната среда се грижиш за здравето си
Отключвайки тайните на природните богатства
Не мисля, че има смисъл да хабиш водата в казанчето
Нуждаем се от нещо, което не струва чак толкова
Най-чистата течност, превръщаме в отрова
Човечеството срещу логиката на природата
Това е лудост, наистина лудост
Хор
ZERI отключва скритото в бъдещето
Време е да мислим нестандартно
Изгубената мъдрост на бъдещето
Днес е разкрита благодарение на ZERI
Време е да мислим нестандартно
ZERI не търси ограничени решения
Време е да мислим нестандартно
ZERI не търси ограничени решения
Време е да мислим нестандартно
В миналото на нашия народ
Хората не са правили толкова боклуци
Трябва да изчистим страната си
Трябва да спасим зрънцата царевица
Да изчистим земята от вредните ензими
И тогава отново ще бъдем щастливи
Ще бъдем щастливи. Ще бъдем щастливи.
Зрелостта означава да осъществиш мечтите си.
Не спирай да мечтаеш!
Не спирай да мечтаеш!
Не спирай да мечтаеш!

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени