Tag Archives: храна


За поемането на риск: Бил Шор от „Споделете силата ни“

Статия: „За храната: Бил Шор от „Споделете силата ни“ за борбата с глада сред децата в САЩ“ на Кейти Смоли и Лаура Уайт

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

В поредицата ни статии за поемането на риск, студентите в Университета Тулейн и Ашока Кейти Смоли и Лаура Уайт интервюират социални предприемачи относно смелите стъпки, които са предприели, за да развият бизнеса си. Днес ви представяме интервю с Бил Шор, основател на Споделете силата ни, организация, създадена след кризата с недохранването в Етиопия през 1984г. Тя се занимава с оказване на подрепа за различни инициативи за борба с глада по света. Чрез партньорства с големи компании, работещи в сферата на хранителната промишленост, Сподели силата ни, са набрали над $300 милиона за борба срещу глада. Днес усилията на организацията са насочени към прекратяване на недохранването сред децата в САЩ.

Dowser: Кой е най-големият риск, който сте поели и който ви се отплатил?
Шор: Само преди няколко години взехме решение да променим своята мисия и да се фокусираме върху изкореняването на глада сред децата в Америка до 2020г. Искахме да си поставим конкретна цел, като се насочим към проблем, който е достатъчно голям, за да  има значение, но и достатъчно малък, за да може да бъде разрешен. Решихме, че гладът сред децата в Америка отговаря на тази критерии: това е проблем, който се дължи не на липса на храна или социални програми, а на липсата на достъп до тези програми. Когато говорихме с партньорите си в други организации за борба с глада, срещнахме съпротива от тяхна страна, което много ни изненада. Поехме голям риск, като си поставихме толкова конкретна цел и краен срок за изпълнението й. Но решихме, че това ще ни държи отговорни и не само ще знаем кога сме постигнали целта си, но и ще изградим доверие от страна на своите бизнес-партньори. В крайна сметка и други организации постепенно взеха да приемат нашата визия и с подкрепата и участието на президента Обама крайният ни срок за изпълнение на целта бе изтеглен за 2015г.

Кой е най-големият риск, който сте поели, но не ви се е отплатил; или поне така ви се е струвало навремето?
Всяка година организираме събитие, наречено „Вкусът на народа” – това е официална вечеря с цел набиране на средства за нашите проекти. Постигнахме голям успех и една година решихме да експериментираме, като организираме „Вкусът на играта”. Идеята беше родителите да дадат някакъв принос към „Споделете силата ни”, а в замяна на това децата им да получат безплатна тренировка от треньори на колежанско ниво. За съжаление това не се оказа толкова успешно, колкото очаквахме. Осъзнахме, че сме изградили своя образ около храната и в сферата на спорта сме напълно непознати и хората ни нямат доверие. Така научихме кои са пазарните ни ограничения и колко е важно да бъдеш верен на собствените си силни страни.

Кой според вас е най-важният фактор при поемането на разумни рискове в едно социално предприемачество?
Още от самото начало за мен беше важно Споделете силата ни да не бъде гарант на други организации; знаехме, че ще постигнем нещо, ако помогнем за увеличаване на даренията, а не ако се борим за получаване на част от тях. Изградихме своя модел около идеята, че вместо да търсим дарения от корпорациите, ще намерим начин да донесем стойност и на самите тях. Моделът ни може и да не е приложим към всяко социално предприемачество, но според мен е важно дори и неправителствените организации да се вслушват в това, което търси пазара и да открият своята ниша. Трябва да сме склонни да използваме въображението си, за да начертаем пътя, който ще следва нашата организация при разрешаването на проблема, който се надяваме да облекчим.

Интервюто е редактирано и съкратено.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Ферма на покрива

Статия: „Brooklyn Grange – покривна ферма в Ню Йорк“ на Сара Кук

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова 

Една от най-големите ферми в Ню Йорк се намира шест етажа над пешеходните алеи в Куинс. Тя разполага с около 500 000 кг почва, дълга е един акър и от нея се разкрива прекрасна гледка към Манхатън. Фермата, разположена въдху покрива на една сграда, е първата от поредица подобни ферми, които основателите на Brooklyn Grange смятат да изградят. Те си представят къдраво зеле и домати, растящи за удоволствие на местноядните* току над главата на минувачите. Организацията вече навлиза във втората си година и има стремеж да разшири дейността си и да окуражи и други хора по света да последват примера й. Наскоро разговаряхме с Бен Фланър, водещият земеделец в  Brooklyn Grange, за това как работи една покривна ферма и какви надежди храни той за развитието на градското земеделие.

Dowser: Как успяхте да стартирате проекта си?
Фланър: Вложихме много усилия в създаването на фермата. Първо трябваше да наберем достатъчно средства, което постигнахме чрез капиталови инвестиции, заеми и страницата  Kickstarter. Необходимо беше подробно планиране, водене на преговори, проучване на цените. В началото трябваше да видим откъде ще е най-изгодно да закупим почва, какви посеви да изберем, откъде да се сдобием със семена, как да осигурим напояване и т.н.

С какви пречки се сблъскахте?
Основното предизвикателство бе да намерим подходящ покрив. Нуждаехме се от точния наемодател, който да приеме идеята ни и да притежава достатъчно голям и здрав покрив, който да издържи тежестта на фермата. Откриването на правилната комбинация ни отне известно време, но в крайна сметка се натъкнахме на Acumen Capital Partners и успяхме да развием с тях добри партньорски взаимоотношения. Из града има още стотици покриви, подходящи за изграждане на ферма върху тях и затова сега стремежът ни е да докажем, че проектът работи, за да привлечем и други собственици към идеята си.

Какво е най-важното, което трябва да знаят хората, които искат да последват примера ви?
Създаването и поддържането на градска ферма, която носи печалба, изисква усилен физически труд. Да отглеждате плодове и зеленчуци, означава да посветите на градината цялото си лято. Заедно с другия фермер, Роб, прекарахме почти всеки ден от това лято във фермата, грижейки се за посевите, прибирайки реколтата и продавайки част от нея.

Получаваме огромна подкрепа от местната общност и това е и ще продължава да бъде изключително важна част от проекта. Но в края на краищата всеки проект за развитие на земеделие си е сериозно начинание. Баба ми често казва „растенията искат да растат”. Ние правим всичко по силите си, за да създадем естествена, балансирана, органична среда, в която те могат да правят точно това.

Защо ферма на покрива? Защо просто не я направите някъде извън града?
Имахме желание да направим града, в който живеем, малко по-зелен, по-здравословен и по-вкусен. Искахме да създадем място, където хората могат да идват и да си купуват пресни зеленчуци и в същото време реално да виждат фермата, в която са отгледани те. Изграждането на ферма на покрива на някоя сграда ни се струва напълно логично, защото това пространство така и така не се използва. Освен това обичам както земеделието, така и Ню Йорк, а тази ферма обединявам и двете неща в едно.

Какви са бъдещите ви планове?
Бихме искали подобни ферми да изникнат из целия град. Предвиждаме скоро да създадем отдел, който ще работи с идеална цел и ще е посветен на обучението. Целта ни е студентите и младежите да идват при нас и да учат от първа ръка как да си отгледат зеленчуци и какви са ползите и чудесата на органичното земеделие. Тази зима ще работим и по няколко консултантски проекта, като в същото време ще търсим и възможности за разширение на дейността си.

Кои според вас са най-иновативните проекти за градско земеделие в САЩ?
Съществуват много вдъхновяващи проекти. Например Уил Алън, който спечели MacArthur Genius Grant за своя проект Growing Power в Милуоки. Идеи, като Windowfarms на Рита Райли, също окуражават хората сами да си отглеждат зеленчуци, макар и в по-малък мащаб. Всеки проект, който насърчава хората да отглеждат собствената си храна, е прекрасен. Съществуват и множество идеи в различен етап на развитие за създаване на хидропонни градини по покривите на сградите. Ще ми е интересно да видя как ще се развият тези проекти. Аквапониката е много хубава идея – едновременно отглеждане на риби и растения в една циклична система, в която отпадъкът на един е храна за друг.

Кои други организации работят по подобни проекти?
Хотел Феърмонт във Ванкувър, Uncommon Ground в Чикаго, Eagle Street Farm, която основах и ръководих миналата година. Водих си подробна статистика за продажбите и растежа на растенията, за да определя от каква площ ще се нуждаем, за да може фермата да се самоиздържа. Преди две години посетих Uncommon Ground в Чикаго и това истински ме вдъхнови. Има интерес към развитие на идеята в по-голям мащаб, но засега не са предприети конкретни стъпки за това. Sky High Harvest в Минеаполис е един от тези проекти, който в момента набира средства, за да стартира – пожелавам им успех!

*местноядни (на англ.ез. locavores) – нов термин, който описва хора, които се стремят да се хранят само с местна храна, която не е пропътувала дълги разстояния, за да стигне до пазара; изразът е използван за първи път през 2005г. (бел.пр.)

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Партньорство между производители на храни, супермаркети и хранителни банки

Статия: „За храната: „От фермата до семейството“ на Гари Максуърти променя начина, по който работят хранителните банки“ на Аня Транович

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

По темата за храненето в САЩ често се сблъскваме с неприятни парадокси: произвеждаме твърде много храна, а в същото време 50 милиона души срещат трудности при изкарването на прехрана; консумираме повече калории откогато и да било, а се разболяваме все по-често. Гари Максуърти прави кариера, намирайки решения на тези несъответствия. Неговата организация От фермата до семейството доставя на хора в нужда храна, която в противен случай би била изхвърлена. През 2000г. той открива нов начин да свърже земеделците, пакетиращите организации и дистрибуторите, като пренасочва излишната храна от супермаркетите към хранителните банки. Днес тази програма осъществява 21% от разпространението на продукция в Калифорния. Над 500 000 нуждаещи се получават всяка седмица свежи плодове и зеленчуци, благодарение на От фермата до семейството. В интервюто с Гари Маскуърти говорим за основната му кариера, дейността му през последните години и инфраструктурата, от която се нуждаем, за да поправим обърканата си система.

Dowser: Разкажете ни как бе създадена организацията От фермата до семейството.
Максуърти: В края на 90-те хранителната индустрия бе наистина затегната – имаше само големи хранителни магазини, като Уолмарт, които притискаха доставчиците и даренията към хранителните банки започнаха да намаляват.

Започнах да работя с производителите и пакетиращите организации, за да приема от тях излишъка от продукция и бракуваните храни, които не успяваха да продадат, и да ги пренасоча към хранителните банки. Приемахме всичката храна, която можехме да намерим. Производителите бяха склонни да даряват, но количеството трябваше да е голямо – цели камиони, а не малки микробуси.

Изградих сътрудничество с 11 хранителни банки – нуждаехме се от това, защото само една хранителна банка не бе в състояние да поеме толкова голямо количество храна и да го разпредели достатъчно бързо. Скоро това се превърна в едно истинско и добре функциониращо партньорство. Започнахме през 2000г. и през тази първа година разпространихме храна на стойност половин милион паунда.

Има ли нещо, което не е наред с бракуваните храни?
Бракуваните храни са си всъщност достатъчно добри, просто са второ качество, но няма да останете недоволни от тях.

Създадохме една прекрасна програма, при която работим със сурова продукция. Има два начина да пакетираш и изпращаш продукцията. Единият е така, както правим с прасковите – берем ги, изпращаме ги в пакетиращата фирма и от там – в магазините. Другият е така, като правим с карфиола или броколите – брането и пакетирането става на едно място, едновременно.

Миналият петък бях на полето и наблизо имаше голям камион. Те берат карфиола, слагат го на конвейра и хората по поточната линия го измиват и опаковат, след което той заминава за магазина.

Това, което не се използва; това, което според тях няма да бъде закупено от супермаркетите се оставя ей така на полето. Ние събираме тази изоставена продукция и плащаме само за труда по събирането й. После я изпращаме до хранителните банки. И продукцията хич не е лоша! Дори и аз си взех малко от нея, за да си я сготвя за вечеря – огромно парче карфиол – откъснато тази сутрин!

Организацията ви е започнаха с разпространението на хранителни продукти на стойност половин милион паунда, а днес вече достигате равностойността на 100 милиона паунда. Разкажете ни повече за процеса на разрастване.
Стана постепенно. Стартирахме само с дарения (от производители). После започнахме да събираме лук, картофи, моркови, круши и ябълки и повечето от тези неща ни се налагаше да купуваме. Бракуваните ябълки например могат да бъдат продадени за производството на сок. И тази алтернативна цена беше заплатена от всяка от участващите хранителни банки. По това време дейността ни беше само в северна Калифорния.

Към 2005г. разпространявахме продукция на стойност 10 милиона паунда на година. Искахме да се разширим и да покрием целия щат. Наехме служител в южна Калифорния, който да има достъп до каналите за дистрибуция и производство там.

Днес разпространяваме над 70 различни хранителни продукта чрез 120 производители или пакетиращи фирми. Хранителните банки набират средства и заплащат стойността на продукцията – средно по 6 цента на паунд.

Т.е. системата работи благодарение на икономиите от мащаба?
Икономии от мащаба и сътрудничество. Има хранителни банки, които могат да поемат 15 камиона с храна и други, които приемат само по 3 кашона; така че сътрудничеството е наистина важно.

Трудно ли беше да изградите сътудничество сред хранителните банки?
Най-много се гордея с това постижение. Когато за първи път се захванах с това, съществуваше следния начин на мислене: хранителна банка Х е получила цял камион с храни и затова аз не съм получил нищо; това е игра с нулева сума. Но реалността е, че ако работите заедно, получавате повече. Стартирах програмата и хората си казаха „хей, може би той върши нещо хубаво” и поискаха да се присъединят.

Към 2000г. всички искаха да се присъединят, за да бъдат защитени и да имат достъп до свежа продукция. Мотото ни е хранене, хранене, хранене. Това е истинската стойност за общността. В някои части на Сан Франциско цели квартали нямат достъп до супермаркети. Работейки заедно, ние можем да доставим прясна храна на тези общности.  

Какво ви накара да развиете кариера в тази област?
Всъщност решението беше много лесно. За мен парите никога не са били движещата причина; винаги е ставало въпрос за това да накарам нещо да се случи.

В началото се присъединих към хранителната банка в Сан Франциско и през първата година работих за $7000. Помолиха ме да се присъединя към управителния съвет и оттогава досега работя с хранителни банки.  

Пет от шест служители на От фермата до семейството са служители „encore”* и често самите те са били фермери. Защо имате толкова много такива служители?
Бизнесът ни е като всеки друг бизнес – всичко се върти около създаването на взаимовръзки. Тъй като всичко е много близко до природата и селата, личните взаимоотношения са всичко. Когато започнахме, искахме хората да познават околността и другите производители, работещи в общността. Не искахме тепърва да ги обучаваме, бюджетът ни бе силно ограничен. Затова беше безценно да имаме местен човек, който знае как се случват нещата на място. Има много хора, които желаят да се занимават с нещо стойностно. Привлекли сме прекрасни хора и успяваме да ги задържим при нас.

Ще разширите ли дейността си и в други щати?
Работим както с местни хранителни банки, така и с такива извън нашия щат. Започнахме да работим с хранителни банки в Аризона и Лас Вегас, като се фокусираме върху щатите около Калифорния. Тази година ще бъдат разпространени 102 милиона паунда продукция. Целта ни е през следващите пет години да удвоим това количество.

Итервюто е редактирано и съкратено.

*ecore worker/ encore career – кариера, която човек започва като по-възрастен и която обединява получаването на доходи с оказването на социално влияние; платени позиции в обществения сектор – образование, околна среда, здравеопазване, социални услуги, неправителствени организации; стипендиите, създадени от encore.org имат за цел да подпомогнат прехода на високо квалифицирани и опитни специалисти от частния към социалния сектор. (бел.пр.)

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

За автора (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Гюнтер Паули (1956) е дипломиран икономист, основал девет компании, от които две фалират. Никога не е бил наемен служител, винаги работи самостоятелно. Вдъхновен от Аурелио Печеи, основател на Римския клуб, той се опитва да осъществи промените, които желае да види в света около нас. Заедно с Фритьоф Капра, Паули е съавтор на първата книга, представена в Интернет чрез широколентов видеоклип на 6.04.1995г. На 5.12.1995г. организира първата световна конференция, предавана по интернет, свързвайки Нелсън Мандела (от дома му в Претория), Шимон Перес (от офиса му в Йерусалим), Джими Картър (от хотел в Атланта) и група Нобелови лауреати с председател Ели Уизъл (намиращи се в Хирошима).

Пътува често между различни континенти, общувайки с лекота с хора от всякакви култури. Говори свободно седем езика и е живял в Швеция, Франция, Япония, Колумбия, САЩ и Белгия, което го прави гражданин на света или по-скоро съвременен номад. След като се оттегля от бизнеса си през 1994г., посвещава цялата си енергия на разработването и приложението на пилотни проекти, които доказват, че един нов икономически модел е не само възможен, но е и естествено развитие на обществото, което ще позволи чрез иновация и творчество да намерим пътя към едно по-добро бъдеще.

Прекарал е десет години в разработването на нови учебни методи, изпробвани сред над 300 000 деца и 8000 учители, голяма част от които в Бразилия, Колумбия, Египет, Япония, Германия и Южна Африка. Баснята му „Най-здравото дърво” е преведена на над 100 езика. Гост-лектор е в Politecnico di Torino и мечтае за създаването на една нова учебна система. Женен е за Катерина Бах и има трима сина – Карл-Олаф, Лоренц-Фредерик и Филип-Емануел.

Автор е на десетки книги, сред които поредица от басни, които запознават децата още от ранна възраст с емоционалната интелигентност и с различни научни принципи.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Епилог (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

И това е само началото

Когато пиеш бутилка вода на ден в продължение на 25 години…

Търсенето на взаимовръзки едва сега започва. Векове на постепенна тясна специализация, довели през последните години до разработване на бизнес планове за най-малките възможни пазарни ниши, ни пречат да видим прекрасната мрежа от взаимовръзки, която се разкрива пред нас. Ако успеем да разгадаем тази мрежа, ще имаме силата да изградим едно ново бъдеще. Мрежата на живота влияе на всеки и всичко по един положителен начин. Влияе върху храненето ни, върху живота ни, върху образованието ни. Усилията, които полагаме в търсене на взаимовръзките, не са загуба на време, нито път правят живота ни по-труден. Те го обогатяват и могат да го направят по-добър отколкото някога сме мечтали. Време е да видим цялото и да открием взаимовръзките. Преди да затворим тази книга, нека разгледаме един последен пример за това какво се случва, когато си представим и осъществим на практика една система с множество взаимовръзки, за които и аз, и вие доскоро не сме и подозирали.

Нека последваме една верига от събития, произтичащи от решението да пием по бутилка вода на ден. Важно е да пием вода. Хидратирането на тялото с (алкална) вода е един от най-важните навици, които всеки трябва да притежава. Въпросът е каква вода да си купим? Дали няма да попаднем просто на филтрирана чешмяна вода, на която е поставен етикет на известна марка? Или водата е дошла от чист водоизточник на някой далечен остров или висока планина? А може и да е произведена от морска вода, чрез обратна осмоза?

Ако сте купили водата си от кафенето Хуан Валдез в Ню Йорк или Лос Анжелис, които представляват Колумбийската федерация на производителите на кафе, значи водата ви идва от проекта Лас Гавиотас във Вичада. Ако си спомняте това е саваната, която Паоло Лугари постепенно превръща в тропическа гора.

Да предположим, че решението ви да си купите вода не е еднократно. Можем с основание да твърдим, че ще пиете вода… до края на живота си. Ето какво се случва: ако всеки ден си купувате по бутилка вода само за 25 години ще сте платили на Гавиотас достатъчно средства за превръщането на още 8 хектара савана в тропически гори (1100 долара на хектар). Да, ако пиете вода от този източник, вие помагате за възстановяването на тропическите гори! Знаехте ли, че вашата покупателна сила може да сътвори подобна магия?

25 години x 1 долар на ден = 9125 долара

При разходи от 1100 долара на хектар = 8.3 хектара

В Гавиотас никога не садят монокултури. Винаги засаждат комбинация от разнообразни местни видове като:

(1) Карибски бор от чиято смола се произвеждат осем биохимикала. Фабрика се занимава с това вече над десет години.

(2) Ястрофа (лат. Jatropha curcas) – храст, който расте върху суха почва и произвежда растителни масла. Тези масла могат да заменят употребата на дизел, като в същото време няма конкуренция с производството на храни, както е при биогоривото от царевица. Храстите вече дават първите си семена.

(3) Кашу – характерно за региона растение, известно заради вкусните си ядки. При наличието на хранителни вещества в почвата и защита от други дървесни видове, кашуто е диворастящо и не се нуждае от допълнителни грижи.

(4) Гума – местно растение, за което има огромно търсене далеч надхвърлящо предлагането. Ще се нужни около 10 години, за да започне да произвежда латекса, от който се нуждае индустрията.

(5) Какао – основа за производство на шоколад; също местен вид, който процъфтява в региона.

Засаждането, отглеждането, прибирането на реколтата от тези култури и последващата й обработка носят приходи на местната общност. Въз основа на опита, натрупан от засадените 8000 хектара, знаем, че биоразнообразието бързо се възстановява. В началото в региона се срещат само 17 вида растения, а днес те са над 200. Можете ли да си представите, че пиейки вода от този източник, вие възстановявате биоразнообразието?

Засаждането на растенията, прибирането и обработката на реколтата водят до създаването на 4 постоянни работни места за всеки хектар. Извинете, че съм толкова настоятелен, но знаете ли, че пиейки вода от този източник, вие създавате две работни места? Кой каза, че един обикновен човек не може да направи нищо, за да разреши предизвикателствата, пред които е изправен света? Ако 10 милиона американци предпочетат чистата питейна вода, те ще създадат 2 милиона работни места без да има нужда от никакви субсидии, такси и по-високи цени.
Възстановената гора носи по-голямо количество дъждове, което осигурява повече питейна вода. Т.е. колкото повече вода пиете, толкова повече вода създавате. Това е силата на взаимовръзките, от които е изградена мрежата на живота. Нека го повторя още веднъж – колкото повече вода пиете, толкова повече питейна вода се създава! Знаем, че в една система цялото е повече от сбора на отделните части. И това е само началото. В добавка можем да кажем, че всеки хектар ще абсорбира 18 тона въглерод от атмосферата всяка години в продължение на поне 25 години. Това количество реално неутрализира емисиите въглерод, генерирани от 15 американци.

Т.е. пиейки вода от този източник, вие не само неутрализирате собствените си емисии и емисиите, генерирани при транспорта на водата, но и въглеродните емисии на още 14 души. Май вече започва да звучи твърде хубаво, за да е истина! Да, ако вземете просто една отделна бутилка вода, която не е нищо друго освен H2O в пластмасова опаковка, няма да откриете нищо подобно. Но когато видите цялата система и всички взаимовръзки в нея, нещата стават все по-хубави с всяка следваща стъпка.

18 тона неутрализиран въглероден диоксид на година на хектар е равно на 144 тона за 8 хектара. В продължение на 25 години това ни дава 3600 тона CO2. Ако всеки тон CO2 бъде изтъргуван на пазара за въглеродни емисии за 25 години това ще донесе допълнителни приходи от 10 800 долара, което на практика удвоява приходите от продажбата на вода. Това прави проекта още по-изгоден от икономическа гледна точка. На практика така се изгражда социален капитал и едно по-добро бъдеще за цяло поколение, живеещо в регион, затънал в бедност.
Когато – благодарение на това, че ще пиете по бутилка вода на ден в продължение на поне 25 години – в Гавиотас бъдат засадени по 1100 дървета на хектар, ще е нужно гората да се разреди, за да продължи екосистемата да се развива по естествен път. Около 500 дървета ще трябва да бъдат отстранени между шестата и десетата година от засаждането им. Това ни дава еднократен добив от 200 тона дървесина или 25 тона от хектар. Тази дървесина покрива доживотните ви нужди от мебели и хартия. Остатъкът от дървесината може да се използва за производството на етанол, който е идеален заместител на бензина. Остатъците от целулоза пък се изгарят в пещ, като топлината се използва за генериране на пара, а тя – за устойчиво производство на електроенергия. Източникът на гориво е възобновяем, устойчив и не се конкурира с производството на храни, като всичко това е възможно благодарение на факта, че пиете вода от този водоизточник.

При разработването на система, в която всичко е взаимосвързано, възникват парични потоци, които осигуряват социален капитал и мир. Може да ви се струва преувеличено, но е вярно. Защо? Защото, когато хората имат вода, храна, подслон, работа, здравеопазване и образование, просто няма причини за възникването на вражди между тях. Освен това всеки втори жител на Гавиотас свири на някакъв музикален инструмент, а когато хората пеят и танцуват, сред тях няма място за оръжия и насилие.

Можете да достигнете до същите изводи и ако започнете анализа си от някоя друга точка. Да кажем, че се тревожите за въглеродния си отпечатък и искате да неутрализирате прекомерната си употреба на твърди горива, която допринася за климатичните промени. Можете да решите да си купите въглеродни кредити, които са по около три долара на тон или средно по 250 долара на година. Ако правите това в продължение на 25 години ще сте дали 6250 долара за възстановяване на биоразнообразието и тропическите гори, създаването на работни места, осигуряването на питейна вода и всички останали хубави неща, които вече разгледахме.

Можете ли да си представите през следващите няколко десетилетия цялото ни производство и потребление да изостави този модел на основен бизнес и да започне да открива и създава взаимовръзки, така както Вселената и майката Земя правят вече милиарди години? Тогава епохата на недоимък ще остане в миналото и ще живеем в хармония с всички други живи същества на тази планета.

Може би всичко това ви звучи като една мечта, но най-доброто, което можем да постигнем в живота си, са именно мечтите.

Тази нова икономика ще възникне благодарение на връзките, които откриваме и използваме за благото на цялото човечество… т.е. на всеки един от нас.

www.gaviotasoffsetts.org

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Мрежите са отворени и еволюират (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Мрежите са отворени и еволюират от хаос и безредие към по-висока ефективност и ред.

Бизнесът действа в условия на непрекъснати промени, които не могат да се предвидят или предскажат. Следователно той трябва да остане отворена система, усещаща промените и способна сама да създава нови тенденции. Производствената система трябва на всяка цена да избягва затварянето на веригата. Ако бизнесът се стреми към затворена система, транспортните разходи нарастват (защото нищо не се обработва на място) и онова, което не е необходимо за производството на крайния продукт, просто се озовава на боклука. Важно е производствените системи да бъдат гъвкави, подобно на паяка. Спомнете си, че каквото и да яде той, винаги успява да изпреде същата висококачествена нишка, която прави паяжината му толкова здрава.

Една система остава гъвкава ако разполага с достатъчно източници на обратна връзка, които й позволяват да идентифицира нови възможности за генериране на допълнителни приходи. Можем да кажем, че суровините представляват хаоса, защото не могат да бъдат използвани пряко за задоволяване на нуждите от вода, храна, подслон, здравеопазване и енергия. Непродадените продукти в склада и боклуците, които се озовават в депата или се изгарят също могат да бъдат възприети, като признак за хаос. С времето производството и потреблението ще помогнат за постигането на по-високо ниво на порядък. Това означава, че при същото или дори по-ниско ниво на входящи ресурси, с малко допълнителна енергия и с минимални отпадъци, получаваме по-висока добавена стойност. Потенциалното развитие и подобрение на практика няма граници. Всичко зависи от въображанието и творческите способности на смелите хора, които желаят да се занимават с предприемачество и не се страхуват да поемат отговорност.

Това означава, че Вторият закон на термодинамиката, според който всичко еволюира от хаос към порядък в една затворена система, може да бъде адаптиран и към отворена такава, осигурявайки възможности, които днес дори не можем да си представим. В първата глава описахме как земята е еволюирала от прости към сложни форми на живот, от хаос към порядък, благодарение на преобразуването на огромния поток енергия в мрежа от взаимовръзки. Тази непрекъснато еволюираща мрежа обогатява живота ни и ни позволява да удовлетворяваме основните си нужди от материя и енергия. Човешкото разбиране за природните системи предполага, че земята може да продължи да еволюира. Успокояващо е, че последните икономически теории съответстват на най-ранните ни познания за способността на природата да създава от нежива материя и ограничен брой живи клетки едно безкрайно богатство от живи организми. Това означава, че икономическите аксиоми на третото хилядолетие са в хармония със законите на физиката, биологията и химията, потвърдили валидността си в продължение на милиони години.

Настоящата икономическа система, която се основава на централизирано управление и развитие на едно основно бизнес направление, не е лоша, но не е и достатъчно добра. В тази система има много място за развитие, предприемачество и иновации. Настоящата икономика има потенциал да отговори на нуждите на хората при условие, че продължаваме да откриваме нови и нови взаимовръзки между продуктите и процесите. Това всъщност е и основната цел на икономиката – да произвежда повече от едно и също количество входящи ресурси. Следователно ако икономистите сериозно се захванат с повишаването на производителността чрез създаване на повече добавена стойност от по-малко невъзобновяеми и повече възобновяеми ресурси, ще бъде създаден един модел на производство и потребление, който подобрява живота на Земята. За съжаление повечето от настоящите бизнес практики изобщо не насърчават живота и е крайно време да променим това. Вярвам, че съществува начин за развитие на устойчиви бизнес практики.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Културата на управление като имунна система (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Културата на управление наподобява имунната система.

Управлението на една продуктова линия и едно основно бизнес направление е прозрачно и предвидимо. Потоците информация в компанията се обработват по начин, наподобяващ дейността на мозъка и нервната система. Управлението на мрежа от постоянно променящи се взаимовръзки действа по по-различен начин. То наподобява имунната система и поставя край на централните щабове във вида им, в който ги познаваме днес. Напоследък е модерно да се намалява размерът на компаниите. Голяма част от средното ниво на управление се премахва чрез аутсорсинг с цел възстановяване на конкурентноспосбността на фирмата. Новата икономика на мрежите ще изисква по-добра самоорганизация. Всички участници ще носят отговорност, няма да се нуждаят от заповеди, за да действат, ще споделят информация с всички в реално време и ще могат да обработват всякакви данни паралелно. По подобен начин работи и имунната ни система.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Умело използване на физичните закони (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Конкурентоспособността се основава на умелото използване на физичните закони. Неустойчивото потребление се заменя с примери, вдъхновени от природата.

Законите на физиката ни дават вдъхновение и практични решения в стремежа ни към повече вода, храна, подслон, здравеопазване, енергия и работни места. Ако сме готови да видим как всеки жив организъм в природата използва най-добре наличните ресурси, ще успеем да намерим решения много по-добри от настоящия потребителски модел. Само през тази година ще бъдат изхвърлени 40 милиарда батерии. Вместо да измисляме „зелени” батерии трябва да създадем електронни устройства, които изобщо не се нуждаят от батерии. Пиезоелектричеството и температурните разлики могат да захранват мобилните телефони. Така че вместо да се опитваме да изобретим екологично чиста батерия, просто няма да използваме никаква.

Всяка сутрин мъжете използват титаниеви ножчета, за да се бръснат и веднага щом ножчетата изгубят остротата си, се озовават в депата за отпадъци. Можем да заменим металните остриета с копринени нишки. Коприната, произведена от копринените буби, растящи по черниците, може да бъде направена по-здрава и от титан, ако се обработи при подходящо налягане и влажност, така че структурата й да бъде аморфна, а не кристална. На година изхвърляме по 250 милиарда пластмасови бутилки от кола. Ако заменим пластмасата със стъкло, получаваме евтин строителен материал. Стъклената пяна всъщност заменя четири химически продукта. Знаем, че физиката може да замени химията дори в пречистването на вода, здравеопазването, производството на храна и строителството.

Индустрията търси предвидими резултати. Ако продължим с линейните модели на производство, стремежа си към икономии от мащаба, по-ниски пределни разходи и по-висока производителност, неизбежно ще стигнем до употребата на пестициди, хербициди и химикали. Разработването на генномодифицирани организми и дори клонирането вече се превръщат в стандартна практика, която настоящата ни логика оправдава. Трябва обаче да осъзнаем необходимостта икономиката да еволюира в посока на мрежа от дейности, между които непрекъснато се откриват нови взаимовръзки. Когато учените на Голдън Райс създават генномодифициран сорт ориз, богат на бетакаротин под претекст, че така могат да намалят риска от слепота сред 50 милиона души, на хората им е трудно да се противопоставят на подобно „благородно” дело. От друга страна, ако знаем, че водата в оризищата може да се използва за естественото производство на 40 пъти повече бетакаротин, благодарение на виреещите в нея микроводорасли, идеята на учените вече няма да ни се струва така привлекателна.

Ако разберем и признаем производствените способности, заложени в 3.5 милиарда години еволюция, многобройните взаимовръзки, градени с хилядолетия, наличието на над 100 милиона различни вида, появили се на земята много преди хората (които е много вероятно да ни надживеят), ще открием безброй възможности да задоволим основните нужди на всички (не само на хората) с наличните ограничени ресурси.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Възвръщане на конкурентоспособността (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Възвръщане на конкурентоспособността на отрасли в упадък чрез вътрешна диверсификация.

Мрежи от отрасли могат да превърнат нещо, което на пръв поглед няма никаква стойност, в ценен ресурс. Пасивите, неработещата или неизползвана инфраструктура всъщност са скрити активи, които в една Синя икономика могат да носят значителни приходи. Процесите, типични за мрежата на системния дизайн, превръщат отрицателните потоци в положителни, а пасивите – в активи. С помощта на мрежа от наскоро открити и бързо въведени интегрирани дейности бизнесът възвръща конкурентната си позиция. Използването на мести и естествени процеси може да донесе допълнителни приходи. Успехът на тази стратегия за диверсификация зависи от пълното разбиране на огромните възможности, които са пред очите ни, но въпреки това често не забелязваме. Нека разгледаме един пример: най-голямата плантация за цитрусови плодове в Африка е заплашена от фалит и 1000 работници рискуват да загубят работните си места. Оцеляването им зависи от простата идея, че купищата кори от цитрусови плодове във вече едва кретащата фабрика могат да се използват за производството на сапун. Това ще донесе достатъчно приходи, които ще вдигнат на крака не само фабриката, но и плантацията, като същевременно ще намали количеството пяна от синтетични сапуни, което се излива в реките.

Новите възможности, създаващи добавена стойност, рядко изискват доставка на ресурси от далечни места. В Лас Гавиотас възниква естествен стремеж към използване на биогорива и първата идея, която им хрумва е палмово масло или други тропически растения и плодове. Оказва се, обаче, че терпентинът, страничен продукт при производството на смола, е най-евтиният и изобилен местен източник на гориво. Той заменя не само твърдите горива, но и растителните биогорива, чието производство би изисквало засаждане на още растения. Следователно възстановяването на конкурентоспособността се основава на иновации и технологични пробиви, чрез изграждането на уникална местна мрежа от взаимовръзки.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Развитие на предприемачеството (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Намаляване на риска и същевременно увеличаване и ускоряване на иновациите, чрез развитие на предприемачеството.

Бързото развитие на иновациите и незабавното им внедряване на пазара винаги са били забавяни от различни монополни интереси. В „Синята икономика” съм отделил цяла глава, за да обясня защо водещите компании никога няма да внедрят известните ни иновативни решения. За съжаление при настоящия икономически модел това е напълно нормално. Тъй като съществуващите капиталови инвестиции все още не са амортизирани, въвеждането на една или набор от иновации ще доведе до преждевременно обезценяване на капитала, отписване на активи, спад на пазарния дял и рентабилността. В една Синята икономика, при която продуктите и процесите, които не носят стойност, се превръщат в полезни активи, е необходимо бързо внедряване на иновациите. Научните пробиви се приемат и прилагат веднага просто защото носят допълнителни парични потоци и отговарят на реалните пазарни нужди. Чрез обединението на отрасли, които на пръв поглед нямат нищо общо, може да бъде създадено едно стабилно интердисциплинарно портфолио от иновативни и конкурентноспособни бизнес начинания, които променят правилата на пазара. Появата на нови възможности стимулира творчеството и въображението. Изправени пред реални данни и ситуации, инженери, учени, студенти и бизнесмени ще се впуснат в търсене на други иновации и постепенно ще трансформират тази взаимосвързана мрежа в един нов икономически модел. Следователно по-бързото въвеждане на нови технологии реално намалява риска, което противоречи на логиката, която защитават днешните бизнес стратези.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени