Tag Archives: храна


Диксън Деспомиър за вертикалното земеделие

Статия: „За храната“ Диксън Деспомир, автор на Вертикалната ферма, за небостъргачите, пълни със зеленчуци“ на Леора Фридман

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Диксън Деспомиър е водещ защитник на „вертикалното земеделие” – идеята за изграждане на хидропонни зеленчукови и плодови градини в градските небостъргачи, което може да смекчи проблема с недостига на храна, който заплашва следващото поколение. Според Деспомиър вертикалното земеделие ще ни позволи да отглеждаме местни продукти без да се нуждаем от повече обработваема земя. За човек, помогнал за развитието на подобна революционна екологична идея, той има необичайно образование и опит – молекулярна паразитология. „Прекарал съм целия си живот с очи, забити в микроскопа, но сега нещата се обърнаха и вече поглеждам и през телескопа”, казва той. Доузър разговаря с Деспомиър за новата му книга Вертикалната ферма и за това как фермите в небето могат да променят облика на градовете, в които живеем.

Dowser: Защо вертикалното земеделие придобива толкова голямо значение точно сега?
Деспомиър: Фермер, който отглежда продукцията си навън, няма никакъв контрол, докато този, който я отглежда вътре, има пълен контрол над нещата. Просто рискът е много по-малък. През последните десет години имаше няколко епидемии, свързани с храните. Моята специалност е микробиология и паразитология, затова ми е пределно ясно какви болести може да хване човек само от храната и водата. Тези болести напомнят на хората, че не знаят откъде идва храната им. Ако можем да осигурим на хората чиста храна и вода, ще забравим за лекарствата и ваксините. Половината от световните проблеми могат да бъдат решени само с промяна на начина, по който отглеждаме храните си.

Разкажете ни какво ви наведе на идеята за вертикално земеделие.

Вертикалното земеделие започна като упражнение по време на курса по медицинска екология през 1999г. Говорех доста за това колко трагично е положението. Когато унищожаваш околната среда, това неизменно води до някакви здравни рискове. В един момент на студентите явно им омръзна и казаха „Бихме искали да видим дали можем да направим нещо положително по въпроса”. Решиха да проучат възможностите за земеделие по покривите на сградите и установиха, че разполагаме с пространство, което позволява отглеждането на достатъчно ориз за изхранването на 2.5% от Манхатън. Бяха разочаровани. Казах им да включат в сметките си и изоставените пространства, както и вътрешността на сградите. Всяка следваща година студентите в този курс работеха по разширяването и развитието на проекта. Следващата година те установиха, че ще се нуждаем от 40-етажен небостъргач, за да изхраним 50 000 души с продукцията, отглеждана вътре. Това означава, че ще са нужни 150 вертикални ферми за изхранването на целия Манхатън.

Кога започнахте да гледате по-сериозно на тази идея и защо?
Честно казано исках да преподавам друго, но студентите ми продължаваха да ме разпитват за тази идея и изглежда щеше да ми се наложи да поработя върху нея! Около пет години след възникването на идеята стана ясно, че може да се опитаме реално да я осъществим. Направихме интернет страница, на която качихме всички студентски доклади, помолихме студенти от други университети също да ни изпратят своите идеи и накрая архитекти създадоха планове за изграждането на фермите. 

Каква връзка виждате между епидемиите и начина, по който отглеждаме храната си днес?
Една от взаимовръзките е в използването на човешки екскременти за наторяване. Правейки това, ние наистина си играем със съдбата. Хидропонното земеделие в затворени помещения означава, че никога повече няма да ни се налага да използваме човешки екскременти при отглеждането на храна. Кагато наторяваш почвата, просто се надяваш малка част от тора да бъде поет от растенията, защото всичко останало отива на вятъра. Когато завали торът се отмива и попада в езерата, което ги прави абсолютно неизползваеми за други цели, като източник на питейна вода, например.

Какво е мястото на вертикалните ферми в градското земеделие?
Градското земеделие може да е много разнообразно. Най-нискотехнологичният вариант е използването на изоставени празни пространства за създаване на зеленчукови или плодови градини. Хидрипонното земеделие съществува отдавна; било е използвано дори и за изхранването на войските по време на Втората световна война, защото доставките на храна не били много надеждни. Днес във всеки голям град можеш да откриеш хора, които се занимават с градско земеделие. Все повече хора посещават и фермерските пазари, защото искат да знаят откъде идва храната им. Вертикалните ферми са следващата стъпка в удовлетворяването на желанието на хората да познават храната си, да я виждат как расте и да гарантират сигурността й. 

Какво отличава вашата идея и защо мислите, че тя е най-полезна?
Когато използваш изоставени градски терени за земеделие, не знаеш какво е имало там преди това и замърсяването е огромен проблем. Дори и Мишел Обама се сблъска с подобен проблем, когато попадна на следи от олово в задния двор на Белия дом! При вертикалното земеделие подобен проблем е изключен и има пълен контрол върху качеството.

Може ли вертикалната ферма да премахне необходимостта от други форми на градско земеделие?
Идеята за вертикално земеделие бе приета от много фермери – те не се чувстват застрашени. По-скоро си мислят „Ако има и други начини за правене на земеделие, аз бих опитал”, защото при традиционното земеделие има толкова много проблеми. Ние няма да им вземем бизнеса. Основната причина за фалит на фермерите е промяната в климата, а ние им даваме възможност да продължат да се занимават със земеделие, независимо от случващото се.

Смятате ли, че има някаква съпротива срещу идеята растенията да не бъдат отглеждани в почва?
Когато се стигне до този въпрос, аз винаги моля хората да обяснят защо според тях сегашното земеделие е естествено. Човешкият род съществува от 200 000 години и едва през последните 10 000 сме започнали да се занимаваме със земеделие. Т.е. едва 5% от времето, през което ни има, ние сме се занимавали с отглеждането на достатъчно храна. Ако видите какви екологични щети е нанесло земеделието, ще осъзнаете, че просто няма как да продължаваме по същия път.

Какво още трябва да научи обществото (което не разбира днес), за да приеме идеята за вертикално земеделие?
Нуждаем се от няколкот пилотни проекта, които ясно да заявят пред света „Ето от тук идва храната ви”. Това може да стане най-рано след една година. Вече поддържаме връзка със страни и градове, които биха искали да участват – Катар, Йордания, Сингапур. Вертикалното земеделие е особено привлекателно за места, които нямат доверие на външни доставчици на храна, но в момента нямат възможност да си я произвеждат изцяло сами.

Трябва да преодолеем погрешното схващане, че храната, отгледана чрез хидропонно земеделие, не е питателна, не е добра на вкус и не е естествена. Половината от храните, които приемате през зимата, са отгледани в затворени оранжерии, а хидропонното земеделие също е оранжерийно. Днес технологиите са толкова напреднали, че твърдението, че отгледаните в оранжерия домати не са хубави, просто не е вярно.

Едно от основните притеснения на хората е свръзано с цената на вертикалното земеделие и неговото разработване. Как бихте разсеяли техните съмнения?
Същите въпроси възникват винаги, когато стане дума за нещо ново и непознато. Хората се питат кой ще притежава, управлява и извлича ползи от тези ферми. Дали продукцията им ще е само за най-богатите и за първокласните ресторанти? Дали обикновения човек няма да може да си я позволи? В началото продукцията може и да попада в ръцете на богатите (както е в автомобилната индустрия примерно), но постепенно тя става достъпна за всички.

Един от начините вертикалното земеделие да бъде от и за хората е като те поемат първоначалните разходи, чрез държавно финансиране. Храната ни е изкуствено евтина, защото в земеделието се използват твърди  горива със занижени цени, за да могат жителите на страната да си позволят да се хранят. Нещо подобно ще се получи и при вертикалното земеделие.

Интервюто е редактирано и съкратено.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Конкурентоспособността се основава на икономии от обхвата (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Конкурентоспособността се основава на икономии от обхвата, които намаляват важността на икономиите от мащаба.

Стремежът към все по-ниска пределна цена в един линеен производствен процес в крайна сметка води до самоунищожение. Едно дърво не надвишава при растежа си определени размери, зависещи от капацитета на микро-екосистемата, в която се намира и от мрежата от взаимовръзки с всички останали живи организми в нея. Ако то успешно достигне височина 15м., това не означава, че ще се опита да достигне 60м. Индустрията пренебрегва тази реалност и непрекъснато се стреми към икономии от мащаба. Новата взаимосвързана мрежа от социални, екологични, икономически и културни дейности позволява на индустрията да еволюира в посока на интегрирани отворени системи, характерни за Синята икономика. Динамичното взаимодействие на допълнителното производство и потребление осигурява по-голяма устойчивост, гъвкавост и парични потоци. В природата отпадъкът на един е източник на хранителни вещества и енергия за друг, което води до формиране на мрежи от взаимно допълващи се дейности. Добавената стойност от един основен продукт (примерно кафето) се превръща в основа за стойността, създадена от друга система (примерно шийтаке, животински фураж, биогаз), като всичко това помага за изграждането на социален капитал. Няма смисъл да отглеждаме само кафе и в стремежа си към икономии от мащаба да пренебрегваме всички останали възможности за генериране на приходи. Време е да приемем като основен бизнес принцип икономиите от обхвата. Тази икономика се основава на един непознат досега обхват от дейности, който измества икономиите от мащаба и стремежа към развитието на едно единствено бизнес направление.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Местно, разнообразно и устойчиво (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Местно, разнообразно и устойчиво означава и по-ефективно

Най-силната икономика ще бъде онази, която действа по подобие на природните системи и не се стреми към максимално производство на един продукт, а към оптимално състояние на цялата система. Това оптимално състояние се постига чрез използване на местните ресурси, кръговрат на веществата и енергията през петте природни царства и разумно прилагане на физичните закони. Някои хора поставят под въпрос ефикасността на природните системи, при които примерно една риба оставя хиляди яйца и само от една малка част от тях се раждат други риби. Това е типично едностранчиво мислене. От гледна точка на репродукцията яйцата може и да се отишли на вятъра, но протеините, които те съдържат, със сигурност са утолили апетитите на много други морски или речни обитатели.
Производствените способности на природата са високи и добре разпределени в местната екосистема. Човешкият стремеж към висока производителност и качество въз основа на икономии от мащаба води до спад на способността му да открива ползите и преимуществата, характерни за местните системи, тяхното биоразнообразие и изобилие на енергия. В природата не съществува понятие като отпадъци. Освен това природата добре познава границите на своите възможности и размери. Едно дърво никога не би пораснало по-високо от нормалното. Биоразнообразието преобразува материята и енергията по-ефективно от който и да е метод за производство, измислен от хората. Местните мрежи от отрасли ще ни помогнат да достигнем нива на производителност, за които днес не смеем дори и да мечтаем. Местните системи свеждат до минимум необходимостта от външни ресурси и от транспорт на готовата продукция, като по този начин съкращават дистрибуцията и облекчават движението по пътищата.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Цените на основни продукти достиг почти нула (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Цените на основните продукти падат, достигайки почти нула

Чували ли сте за „интернет икономиката”, при която някои от основните услуги се предлагат безплатно? Плащате ли, за да ползвате търсачката Google? Или за да си направите профил във Facebook? А за да говорите по Skype? Разбира се, че не. Как е възможно основните услуги, от които се интересуват най-много хора, да са безплатни? Много просто, съществуват други, по-специализирани услуги, които носят достатъчно средства, за да може основните да си останат безплатни. Можем да приложим същия принцип и към задоволяването на основните нужди. Водата се смята за общо благо, което означава, че би трябвало да е безплатна за онези, които се нуждаят от нея. В Лас Гавиотас, например, местното население ползва вода без да плаща. Как е възможно това? Много просто. В Богота, а и на други места по света има хора, които са готови да платят, за да пият вода от възстановените тропически гори. Тези хора осигуряват достатъчно приходи, за да може същата тази вода да е безплатна за всички жители и посетители на региона. Спирулината също може да бъде продавана на много по-ниска цена, просто защото е в излишък… поради огромното количество CO2, изхвърляно от захранваните с въглища електроцентрали.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

По-високо качество на по-ниски цени (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Когато системата интегрира продукти, създадени специално, за да носят добавена стойност при повторна употреба в други процеси, това осигурява по-високо качество на достъпни цени – нещо, което би било невъзможно при развитието само на един ключов бизнес. Колко струват изсушените гъби шийтаке в магазина? Едва ли ще намерите такива за под 50 долара. Но ако един милион производители на кафе започнат да отглеждат шийтаке върху отпадъчната биомаса, цената ще спадне значително и може дори да достигне един долар. Това увеличение на производителността идва от кръговрата на материали и използването на естествени процеси, а не хормони и генни модификации. Същото важи и за ликопените, които днес са твърде скъпи, но ако най-големите преработватели на домати превърнат отпадъците в източник на приходи, естествените ликопени могат да се окажат по-евтини и от синтетичните им заместители. Ако спирулината се продава по 35 долара за килограм, този богат източник на протеини и микроелементи, преобразуващ въглеродния диоксид от въглищните електроцентрали, може да се превърне в основна храна за много хора. Можем да изпишем цяла книга с подобни примери, показващи, че в един взаимосвързан свят, в който растения, животни, гъби, водорасли и бактерии участват в производството, то става толкова ефективно, че дори и най-скъпите продукти с най-високо качество могат да станат напълно достъпни. Тази промяна ще е добре дошла в настоящата икономика, при която най-евтините продукти са с най-лошо качество, но и най-продавани!

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Интегрирани парични потоци (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Интегрираните парични потоци са повече от консолидираните парични потоци.

Ако една организация се стреми към по-висока конкурентоспособност, чрез намаляване на пределните разходи за единица продукт, тя неизменно се насочва към развитие само в едно основно направление. Чрез аутсорсинг, управление на доставките и намаление на единичната цена, потребителите ще плащат все по-малко за един стандартен продукт, търгуван по целия свят. При Синята икономика имаме мрежа от икономически дейности с широк спектър, които носят множество ползи, включително и повече пари. Да вземем например обелките от домати, които производителите на кетчуп смятат за отпадък. А отпадъците трябва да се изхвърлят, което води до допълнителни разходи. От друга страна, ако обелките от домати се използват за производството на ликопен, който е два пъти по-добър от бетакаротина, разходите се превръщат в приходи. Изтичането на пари от един участник се превръща във вливане на пари в системата, като цяло. Тъй като системата превръща няколко отрицателни парични потока в положителни, интегрираните парични потоци на цялата мрежа са по-високи от консолидираните парични потоци, които са просто сбор от всички индивидуални парични операции. Това едва ли е изненадващо; все пак основен принцип при системите е, че цялото винаги е повече от сбора на отделните части. Не е ли прекрасно, че това правило се потвърждава и от внимателния анализ на паричните потоци – факторът, който определя всяко едно бизнес решение.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Увеличаване на производителността (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Увеличаване на производителността, създаване на работни места и премахване на замърсяването.

Синята икономика, основана на системен подход, обединява производителността на труда, капитала и ресурсите. В света на икономиката е разпространено погрешното схващане, че по-голямата производителност, а съответно и по-високата конкурентноспосбност, изисква съкращаване на работни места. Тази икономическа логика предполага и че безработицата е нещо нормално. Очаква се по-ниските пазарни цени, дължащи се на глобализацията, да избутат от пазара неефективните производители, които не използват ефикасно оскъдните ресурси. Тази логика е валидна само при модела с един ключов бизнес. Когато икономиката еволюира в посока развитие на интегрирани системи и всички сурови материали потекат в един безкраен кръговрат на производство и потребление, повишаването на производителността ще води и до повече работни места. Един производител на бира използва само 8% от нишестето в ечемика, а останалото изхвърля. Може би земеделците, отглеждащи ечемик, ще предпочетат генно модифицирани сортове с по-високо съдържание на нишесте. Но не е ли по-логично остатъкът от ечемичните зърна да се използва за производство на хляб? Габон внася малцов ечемик за производството на изключително добра бира, а в същото време едва успява да си плати за вноса на зърно за хляб. Използваният от пивоварите ечемик имал твърде силна миризма след употреба и затова се налагало да го изгарят. Използваните зърна, съдържащи 26% протеини просто били унищожавани. Не е трудно да си представи човек, че вместо това ечемикът може да се използва за производство на хляб, което ще намали разходите за внос на зърно, както и за изгаряне на „отпадъците”. А пещите вместо да горят ечемика, ще се използват за печене на хляб. Създаване на повече работни места и намаляване на нуждите от повече продукция – ето за това става въпрос в новата икономика.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Промяна на хранителната индустрия квартал по квартал

Статия: „За храната: Нанси Роумър от Brooklyn Food Coalition говори за изграждането на хранителното движение квартал по квартал“ на Сара Кук

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

През 2009г. Нанси Роумър, професор по психология в Бруклинския колеж, решава да организира в Ню Йорк еднодневна конференция за храна и устойчивост. И остава изненадана – на конференцията идват 3000 души. Роумър решава да се възползва от този интерес към темата и създава коалиция, която да организира сериозен дебат и действия в тази насока. Основният въпрос е как да помогне на хората да разберат връзките между начина на отглеждане на храната, начина ни на хранене и начина, по който се чувстваме, както на лично ниво така и в обществото като цяло. Роумър основава Brooklyn Food Coalition, организация с демократично управление, която отново свързва хората със системите за производство на храна. От 2009г. Роумър и останалите членове на коалицията се фокусират върху различни, свързани с храната, проблеми в Ню Йорк, като действат квартал по квартал, обучават жителите и им помагат да открият своето място в движението за устойчиво хранене. Дозуър разговаря с Роумър за дейността на Brooklyn Food Coalition. Според Роумър големите промени в политиката могат да започнат от нещо толкова елементарно, като да си откъснеш зрели домати от общностната градина.

Dowser: Защо създадохте коалиция, която се занимава с въпроси, свързани с храната?
Роумър: Всичко започна от собствения ми интерес към това как обикновените хора могат да участват по-активно в обществото. Бях си взела една година почивка от работа и през това време пътувах из Латинска Америка. Там научих много за гражданските движения, свързани с различни ресурси, като храна, вода и енергия. Бях изключително впечатлена как хората успяват да се организират по квартали или цели общности; как създават коалиции, които водят до значителни политически промени и правят правителствата много по-отговорни. Когато се върнах в САЩ, имах усещането, че много американци нямат понятие за системата за производство на храни, която сме създали тук и която се опитваме да наложим и на останалия свят.

Каква е целта на Brooklyn Food Coalition?
Мотото ни гласи „Промяна на хранителната система в Бруклин квартал по квартал”. Част от това, което се надяваме да постигнем, е създаването на усещане за общност и повишаване на способността на хората да излъчват свои лидери и да развиват свои проекти, които ще подобрят ситуацията с храните в собствения им квартал.

Разкажете ни повече за дейността на Brooklyn Food Coalition.
Събираме хора от квартала и се опитваме да ги привлечем да посетят някоя от нашите срещи. Изпращаме един от организаторите си и се опитваме да разберем какво би проработило в съответния квартал. Често започваме с организиране на вечеря, образователен проект, прожекция на филм, разговор за производството на храни, подкрепа на местния хранителен кооператив, съвместна работа с общностната градина, градската ферма или фермерския пазар.

Това, което предлагаме, е помощ при самоорганизирането и търсенето на варианти, които работят: как можем да накараме нещата да се случват, как можем да приложим на практика плановете, как да доразвием вече постигнатото. Това включва множество проби и грешки, свободна комуникация и популяризиране на идеите.

По какви проекти работите в момента?
Тази вечер ще участвам в практически семинар в подкрепа на родители, които искат да променят храната, която децата им получават в училище. Имаме мрежа от 75 човека, които работят по този проект. Имаме и проект за създаване на карта, която описва до какви източници на храна имате достъп във вашия квартал. Опитваме се да открием различията между отделните квартали.

Какви хора участват в коалицията и защо мислите, че се присъединяват към нея?
Смятам, че за много хора основната причина е здравето. Има истинска епидемия от наднормено тегло и диабет, а това до голяма степен е свързано с порочните практики и привлекателните реклами на хранителната индустрия: както бързото хранене, така и напитките. Агробизнесът постоянно лобира пред Конгреса за субсидии за производството на огромни количества жито, царевица и соя, които присъстват в почти всички бързи храни и полуфабрикати, които купуваме.

Друга причина, поради която хората ни подкрепят, е устойчивият начин на живот и климатичните промени. Една трета от всички парникови газове се отделят от хранителната индустрия. Бихме искали да се развие повече местно и органично производство. Желаем правителството да подкрепя органичното земеделие, а не огромните ферми, отглеждащи непрекъснато наторявани монокултури, от които не се нуждаем.

Третата причина е социалната справедливост и правата на земеделците. Около два милиарда души по света са заети в хранителната промишленост – фермери, преработватели, търговци на дребно, ресторантьори – и голяма част от тях получават много ниски заплати и работят при лоши условия. Бихме искали това да се промени.

Какви осъществими промени могат да подобрят хранителната индустрия?
На един скорошен форум говорихме за това, че трябва да накараме местните общини и правителството да осигуряват повече местни храни. Всеки работен ден Ню Йорк осигурява един милион порции храна. 860 000 от тях са предназначени за училищата – това е доста голяма покупателна сила. А основният критерий при избор на доставчик е ниската цена. Но ако можем да ги убедим някакъв малък процент от тези храни да идват от местен източник, а следващата година този процент да е малко по-висок, по-следващата – още малко по-висок и т.н. това може изцяло да промени земеделието в региона.

Постепенно тази промяна ще доведе и до създаването на повече преработватели предприятия в Ню Йорк, а това ще донесе и нови работни места и ще се превърне в двигател на местната икономика.

Как би изглеждала според вас идеалната хранителна индустрия?
Бих искала цялата система да е местна. Искам градските ферми да произвеждат възможно най-много храна, а около градовете да има пръстени от земеделски земи, които помагат за намаляването на транспорта на земеделска продукция. Бих искала да имаме политика, която подкрепя местните и регионални фермери, както и да се сложи край на субсидиите за земеделие. Иска ми се крупните земделци да нямат толкова голямо влияние в обществото.

Бих искала да видя една промяна в съзнанието, която помага на хората да проумеят собствената си сила в определянето на това каква храна ядат и как се произвежда тя. Това може да бъде постигнато само чрез едно гражданско движение. Мисля, че когато хората станат по-активни, когато започнат да виждат собствените си съседи на фермерския пазар, когато заработят в градската ферма и видят колко им е интересно на децата да отглеждат домати на терасата, те наистина ще се почувстват обвързани от една по-голяма идея.

Интервюто е редактирано и съкратено.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Растеж чрез съвместна еволюция с природата (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Увеличаване на добива чрез по-малко входящи ресурси. Растеж чрез съвместна еволюция с природата.

Множество експерти по развитието в индустриализираните страни се противопоставят на растежа на икономиката. Твърди се, че в крайна сметка той ще задуши околната среда и ще доведе до дисбаланс в екосистемата, който ще застраши съществуването на човечеството, което унищожава собствената си жизнена среда. Тези експерти пренебрегват възможностите за растеж, чрез увеличаване на производителността, което е силно необходимо за хората, чиито основни потребности не са задоволени. Спирането на растежа и съответно намаляването на потреблението в развитите страни може да звучи много хубаво на теория, но на практика е неизпълнимо. Когато недостатъците се превърнат в преимущества и започнем да оползотворяваме това, което досега сме смятали за отпадък, растежът ще бъде възможен и ще успеем да задоволим основните човешки нужди без да изразходваме ограничените си ресурси. Една чаша кафе използва само 0,2% от биомасата на храста кафе… представете си какво ще стане ако използваме 100% от биомасата с помощта на петте природни царства. Увеличаваме потока хранителни вещества 1000 пъти! А потенциалното увеличение на икономическата стойност е с фактор 1.6 милиона! Кой би отхвърлил подобен растеж?

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Обединение на социални, екологични, културни и икономически цели (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Този първи принцип може да ви звучи като провокация. Целта на икономиката наистина е да обедини социалните, екологичните, културните и икономическите цели без необходимост от допълнителни субсидии или данъци. В днешно време повечето организации разбират социалната отговорност като „първо изкарваме пари, а после отделяме малка част от тях за някое добро дело”. Твърде много организации, особено в развитите страни, зависят от субсидии. Земеделието просто нямаше да съществува във вида, в който го познаваме днес, ако не бяха огромните субсидии, които фермерите получават благодарение на данъкоплатците.

Извличането на максимална печалба справедливо се сочи за основна причина за икономическо изнудване. При новия подход е очевидно, че добавената стойност включва и нефинансови ползи, които не могат да бъдат измерени количествено. Да вземем например отглеждането на воден хиацинт, смятан за инвазивно растение в Африка, като основа за борбата с недохранването, чрез отглеждането на гъби, които са източник на хранителни вещества, укрепващи имунната система на децата. Опитът ни показва, че ако разбираме добре една система, можем да започнем да извличаме стойност от нещо, което досега сме смятали за досаден проблем. В столицата на Колумбия, Богота, водният хиацинт е бил унищожаван от експертни компании, на които са били плащани милиони. Средствата, изгубени в борбата с едно богато на фибри растение, което възстановява утаените в реките и езерата хранителни вещества, могат да бъдат използвани за постигане на напредък. Предполагаемата причина за социален и икономически упадък, водният хиацинт, изведнъж се превръща в основа за развитие.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени