Tag Archives: храна


Петте типа интелигентност IV (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

В днешно време фермерите нямат голям избор. Глобализацията ги е научила, че всички други компании накрая просто ги избутват от пазара. Въпросът, който можем да си зададем е защо Старбъкс не окуражава фермерите да отглеждат гъби? Защо Нестле или Крафт Фуудс не стартират програма за отглеждане на гъби в преработващите си заводи, където се произвеждат инстантните кафета Нескафе и Фолджърс. Хилядите тонове отпадъци от кафето сега просто се унищожават. Нима липсва пазар за храна без холестерол и богата на мастни киселини? Не търсят ли хората точно това? Нима ценовият марж при тропическите гъби не е висок, съдейки по цената им в местния магазин? Нима хиляди хора по света не страдат от недохранване? Причината тези огромни корпорации да не ви предлагат вкусни и висококачествени гъби на конкурентна цена е, че това просто не е част от основния им бизнес. Това, което вие губите като потребител, е възможността всеки ден да ядете шийтаке на цена от около 2 долара на килограм, приблизително колкото бихте платили и за натъпкано с хормони пилешко месо или риба тилапия . Какво мислите по въпроса?

Или успокоявате съвестта си като купувате кафе със символа за Справедлива търговия, при която фермерите получават с 30% повече? Смятате ли, че това е достатъчно, за да измъкне един милион фермери от бедността? Или мислите, че можете да ги измъкнете един по един? Очевидно е, че това, от което не се нуждаем, са повече студенти, следващи магистратура по Бизнес администрация и учещи същата икономическа теория и корпоративна стратегия, изчисляващи дисконтирани парични потоци, изравняващи баланса и подобряващи възвращаемостта на инвестициите. Нуждаем се от отворени умове и от свободата да мечтаем за неща, които никой друг досега не си е представял.

Разумните предприемачи могат да решават належащи местни проблеми. Например в планинските части на Колумбия няколко деца забелязали, че върху изхвърлените в каньоните на реките храсти кафе растат гъби. Те занесли тези гъби в училище и започнали да ги отглеждат с помощта на един от учителите. Открили, че гъбите са вкусни и местната общност започнала да ги използва в ястията си. Бедните хора в градовете започнали да събират утайката от кафе и да отглеждат върху нея гъби, като това постепенно се превърнало в бизнес за общността. Точно това се случва из цяла Южна Америка, където приблизително 10 000 фермери решават да продължат да отглеждат кафе, като развият бизнеса си и прибавят към него и гъби. Фондацията ZERI, която основах след като научих за успеха на тази практика, си поставя за цял всички 350 000 фермери, отглеждащи кафе в Колумбия, да създадат своя интегрирана ферма, която ще осигурява повече храна, по-висока производителност и повече работни места. Така Земята ще произвежда повече от вече наличните суровини. Не си мислете, че това може да се случи само с кафето. Както доказаха студенти от Берлин, след като разбраха за този пример, същите принципи могат да бъдат използвани и при отглеждането на чай .

Това не е само мечта. Всички, описани в тази книга, проекти ни показват какви възможности съществуват днес и сега. Те са реалност за бедните фермери в развиващите се страни, за работниците в циментовите заводи в индустриализираните държави, за студентите от Берлин, отглеждащи гъби върху отпадъците от кафе и чай. Същото вече се случва и на север от Амстердам. Няма нужда да чакаме до утре. Належащите проблеми могат да бъдат разрешени по позитивен, творчески, щедър и адаптивен начин. Тези проблеми могат да бъдат разрешени бързо. Представете си усмивката на дете, което прибира първата реколта гъби само 14 дена след засаждането им в утайка от кафе. Представете си усмивката на мениджъра на японски завод, който превръща неизползваемите циментови пещи в машина за генериране на пари само две години след възникването на идеята. Съществуват над 100 иновации, които съм разгледал подробно и които можете да намерите на страницата www.blueeconomy.de. Един ден тези нови предприемачи ще създадат повече работни места с по-висока производителност, повече и по-висококачествени продукти на по-ниски цени и с по-малко входящи ресурси. Настоящият икономически модел, изграден около основни бизнеси и финансов инженеринг, вероятно е най-добрият, който сме имали досега, но след хаоса с рисковите ипотеки и вливането на огромни държавни средства за спасяване на банки (за което няколко поколения ще плащат с високи данъци), навярно ще се съгласите, че можем да се справим и далеч по-добре, ако вярваме, че умеем и се захванем да го направим. Всичко зависи от силата на емоционалната ви интелигентност и откриването на връзките, които никой досега не е забелязвал. Всичко това е Дзен и Изкуството на Синьото.

Освен творческото и системно мислене, академичната и емоционална интелигентност и способността ни да караме нещата да се случват, има и една последна ключова интелигентност – способността да изразяваме на широкодостъпен език нови и творчески идеи, готови за изпълнение. Универсалният език за комуникация е изкуството. Рисуване, дигитална анимация, танци, музикални инструменти, рап и хип-хоп, дизайн на игри, театър. За съжаление днес се фокусираме все повече върху нещата, които ни носят пари и сфери, които и без това са по-встрани, като изкуство, музика и представления, остават напълно пренебрегнати и все по-често се причисляват към света на филантропията. Всъщност повечето хора трябва да се измъкнат от работното си място, за да могат свободно да изразяват себе си, да се чувстват добре и да споделят своята визия, обединяваща тяло и ум. Време е да се научим да правим и двете.

За нас е важно изкуството и музиката да са част от деня ни. Някои хора просто се нуждаят от това средство, за да открият себе си. Трябва да умеем да използваме ръцете си, за да извайваме скулптури, да насочваме енергията си в рисуването, театъра, танците и песните и то без да се интересуваме от оценката на околните. Чрез изкуството можем да предадем своите нови открития в областта на науката без да се притесняваме за научния жаргон. Чрез изкуството можем да предадем емоционалната си енергия без да се тревожим за обществената толерантност. Томас Армстронг, автор на „Най-добрите училища”, казва „Изразявайки себе си чрез изкуството, учениците могат да контролират импулсите за насилие, да насочват сексуалната си енергия, да разрешават емоционалните си проблеми и да изградят едно по-дълбоко разбиране за своята личност.”

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Петте типа интелигентност III (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Колко от вас си спомнят историята за предприемача, който напуснал университета, за да се захване с бизнес? Броят на милиардерите, незавършили университет, е невероятен – Стийв Джобс, Бил Гейтс, Майкъл Дел, Ричард Брансън. Разбира се броят на напусналите университета, които никога не са успели да направят толкова пари, е много по-голям. Но може би и те са следвали мечтите, съответстващи на способностите им и са решили, че в живота има по-важни неща от изкарването на пари. Например Вангаари Матаи, нобеловият лауреат, решил да се занимава със засаждане на дървета. Или Мохамад Юнус, който също получава Нобелова награда за това, че основава банка за микрокредитиране – нещо, което всички други смятали за загуба на време и средства. Или Ели Вийзел, друг нобелов лауреат, който в продължение на десетилетия показваше със своите действия, че ако към някого се отнесат несправедливо, в този момент той трябва да се превърне в център на общественото внимание. Попадали ли сте някога на информация за Аурелио Печеи, един от главните мениджъри на Фиат и Оливети, който успя да ангажира стотици политици, учени и бизнесмени в изграждането на визия за един свят отвъд стремежа към пари и материални богатства? Чували ли сте за Ашок Косла, решил да се откаже от удобната си позиция на професор в MIT и ООН, за да създаде най-голямата НПО в Индия, която осигурява питейна вода и три милиона работни места в селата?

Тези предприемачи в или извън сферата на бизнеса са били готови да зарежат всичко във всеки един момент, за да следват страстно своята визия. Или може би да следват своята страст без да имат ясна визия? Те са действали нетърпеливо и бързо, знаейки, че ще е нужно време, за да видят първите резултати. Правели са разлика между фантазия и визия. Фантазията е мечта, която никога няма да се сбъдне. Визията е мечта, която можеш да осъществиш. Мислели са и все още мислят в големи, дори в огромни мащаби. Не се ръководят от настоящата мъдрост, а са готови да променят бизнес модела и обществената логика. Време е да се вслушаме в мъдростта на четвъртия крал на Бутан, който при коронясването си заяви, че развитието не трябва да е просто стремеж към материално богатство, а стремеж към щастие, както е било заложено и в Декларацията за независимост на САЩ. Стремеж към щастие… хубава идея, нали?

Нуждаем се от пространство, в което ще можем да мислим за неща, които никой досега не си е представял. В този свят трябва да сме готови да мислим за семейството и общността си и за това как може да насочим този огромен кораб – Синята Земя – в по-устойчива, справедлива, здравословна и щастлива посока. Не бих искал да казвам, че в момента сме на погрешен път. Но виждайки днешният свят и общество, надявам се ще се съгласите, че има доста неща, които можем да подобрим. Промяната към по-добро ще дойде само когато ние я осъществим. Когато усещаме, че имаме отговора на важен и спешен проблем, не трябва да изискваме от другите търпение и да чакаме всички да разберат какво е заложено на карта. Трябва да сме нетърпеливи и изпълнени със страст, а когато страстта бъде възпламенена искаме и можем да накараме Земята да смени посоката си на развитие доста бързо. Когато към вас се обърне един изпълнен със страст човек, неговата страст често заразява и вас. Всички трябва да имаме свое пространство и мотивация да мислим и действаме, като визионери и да откриваме взаимовръзките, които никой преди нас не е видял. Защо не?

Всъщност ние можем да бъдем новите предприемачи – да, с нашите тревоги, невероятни умове и способността си да откриваме взаимовръзки и да изследваме концепции. Заедно ние създаваме своето настояще и бъдеще. Трябва отново да се почувстваме като тийнейджъри, да събудим детето в себе си. Децата трябва да се чувстват оценени и да знаят, че идеите им се вземат насериозно, въпреки че нямат никакъв опит и средства. Това, от което всички се нуждаем, е усещане за неотложност, голям запас от енергия, желание да променим нещата и смелост да пристъпим в непознатото. Младият детски ум (без значение дали става въпрос наистина за дете или за възрастен, опитващ се да разбуди детето в себе си) е истински експерт в събирането на информация и в новите технологии. Децата са изпълнени със страст, те обичат музика, мобилни телефони и видео-игри и скоро ще гледат на лаптопите, като на отживелица, така както предишното поколение смята компютрите за отживелица. Децата по целия свят – от Бутан до Финландия – обожават своя iPhone или iPad, които без съмнение ще се превърнат в емблема на това поколение, каквато беше уокмена за нашето.

За да придобиете представа за типа взаимовръзки, съществуващи около нас, нека се върнем към примера с кафето. Така ще имаме идея докъде може да ни отведе „свързването на точките”, какви проблеми ще можем да разрешаваме успешно и как да мислим позитивно, дори когато всичко ни се струва ужасно. Този път нека вкараме в уравнението и Старбъкс. И така, ако си спомняте само 0.2% от кафето се използва, а 99.8% от растението се изхвърля, т.е. имаме фактор 500 . Това е „потенциалът”, който може да се използва за добавяне на стойност ако вкараме в употреба това, което сега хвърляме на боклука. Потенциал с фактор 500 не е зле, но не е достатъчно. Вече споменахме, че за всяка чаша кафе фермерът печели 1/10 от цента (или 0.001 долара). Кой е ходил в Старбъкс наскоро? Едно дълго кафе е около $3.00. Това означава, че Старбъкс изкарва 3000 пъти повече от фермера просто като добави гореща вода! Знаем, че нещата не стоят точно така, но все пак придобивате идея за мащаба на разликата между доходите на фермера и средствата, които сме склонни да отделим за чаша кафе.

Не, не ви предлагам да организирате бойкот срещу Старбъкс. Макар че някои хора имаха идея Грийнпийс да проведе кампания срещу кафето и неговите любители за това, че експлоатират фермерите и причиняват толкова много отпадъци. Само че ние ще погледнем на същата реалност от малко по-различен ъгъл. Целта е да останем положително настроени, да контролираме реакциите си и да не реагираме прибързано. Можем евентуално да се възхищаваме на Старбъкс за това, че ни демонстрират как просто прибавяйки гореща вода към смляното и изпечено кафе можеш да изкараш 3000 пъти повече отколкото струва суровия материал на световния пазар. Не е лошо да бъдеш вдъхновен от подобен бизнес модел, особено ако позитивно настроеният ти ум е готов да даде своя принос за изграждането на един по-добър свят! Може дори да ти хрумне някакъв бизнес, за който любителите на кафе досега не са се сещали! Това, което на едни се струва негативно, за други може да послужи като вдъхновение. Какви мечти може да вдъхнови този бизнес модел? Нека да разгледаме възможните взаимовръзки.

Някой предприел ли е следващата стъпка в системата с кафето? Старбъкс прибавят вода към крайния продукт, но фермера продължава да използва само 0.2% от растението. Какъв е реалният потенциал? Нека вземем тази прибавена стойност 3000, която получаваме като долеем вода на кафето, и я умножим с фактор 500, ако успеем да открием какво да правим с останалите 99.8% от растението, което днес изхвърляме. И така имаме истинска машина за пари с фактор 1.5 милиона. Просто си помислете какво би станало ако фермерът започне да използва отпадъците от кафе за отглеждане на гъби, чай и спирулина.

Сега вече говорим за истинско предприемачество. За съжаление настоящите бизнес модели са доста късогледи. Ако един фермер е беден, защото изкарва толкова малко от една чаша кафе, бизнес стратезите ще го насочат към решения, свързани само със самото кафе. Учебниците по икономика ще акцентират върху намаляване на разходите за производство, икономии от мащаба, съкращаване на работни места чрез автоматизиране на процесите, преразглеждане на разходите за дистрибуция и маркетинг. Един магистър по бизнес администрация веднага ще намери начини за управление на доставките и аутсорсинг, ще изгради една перфектна система от засаждането на растението до сервирането на кафето на крайния потребител.

Тази стратегия за ключовия бизнес, промила мозъка на всички с икономическо образование, никога не би се фокусирала върху използването на цялата биомаса. Тя се интересува само от продажбата на кафе и много малка част от приходите се използват за социално развитие или опазване на околната среда. Ако кафето не може да се конкурира на международния пазар, фермерът ще бъде посъветван да изкорени всички храсти кафе и да засее на тяхно място нещо друго. Срещали ли сте някога фермер, който с готовност зарязва традиция, предавана поколения наред, и се впуска в отглеждането на друга култура, която изобщо не познава? Точно това предлага Световната банка, когато осигурява финансиране, чрез фондове, целящи преструктуриране на местната икономика. И фермерите са принудени да се съгласят и да започнат да отглеждат маракуя и аспержи. Какво според вас ще се случи, когато 100 000 фермери заменят кафето с тези нови култури? Цените им на световния пазар ще паднат драстично и само „най-конкурентноспособните фермери” ще оцелеят. Останалите 90% ще трябва отново да преминат към отглеждането на друга по-перспективна култура, като за целта вероятно ще прибягнат до втора ипотека на фермата си. Вярвате ли, че според фермерите тази стратегия има бъдеще? Вярвате ли, че те с радост ще приемат глобализацията, защото тя прави продуктите по-евтини… но само за тези, които имат достатъчно средства да си ги купят?

А ако отпадъците от отглеждането на кафе служат за субстрат, в който виреят гъби и който след това може да се използва като фураж за животни, получаваме един кръговрат, при който се използват 100% от биомасата, а не само 0.2% Тъй като фермите се стремят към производство на максимално количество кафе, те не осигуряват храна за местното население. Ето защо фермерите са толкова привлечени от комбинацията растения-гъби-животни. Отглеждането на гъби и животни води до производството на 1000 пъти повече ценни аминокиселини в сравнение с кафето. Това позволява на фермера да осигури храна за децата си и да задоволи нуждите на местното население, като в същото време покрива и част от търсенето на кафе и гъби на световния пазар. При тези условия глобализацията изглежда доста по-смислена, нали?

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Петте типа интелигентност II (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Как можем да създадем пространството и мотивацията, нужни за превръщането на идеите в реалност не само за нас, възрастните, но и за децата? Малките деца непрекъснато си представят разни неща, мечтаят, проявяват любопитство и експериментират. Те са естествено привлечени от дейности и материали, които изискват участието на всички сетива. Обичат да превръщат материалите в нещо ново. Харесва им да изследват камъни, мръсотия, кал, пясък, вода, лед, желатин, чакъл, миди, семена, слама, брашно, пера, глина, ориз. Окуражавайте ги и им позволете да създадат истинска бъркотия! Когато пораснем, никак не обичаме да чистим мръсотията, която често съпътства експериментите и откритията. Искаме всичко да е чисто и предвидимо.

Помните ли какво беше, когато бяхме деца? Излизахме и прекарвахме много време навън, играейки, наблюдавайки природата или просто не правейки нищо. Когато сме навън, можем да привлечем вниманието на децата към различни неща, а във всяко движение се крие някой научен принцип: катеренето, летящите хвърчила, плуването, сърфа, градинарството. За децата животът се състои в свързване на точките, категоризиране, разбиране на взаимоотношенията. От гледна точка на науката кафето, което учителите пият, може да насочи децата към гъбите, които могат да се отглеждат върху отпадъците от него; или примерно засаждането на дърво може да насочи мислите ни към това, че дървесината е богата на захари, които не развалят зъбите, а захарната тръстика е богата на фибри, от които може да се прави хартия. Експериментално можем да установим и че една обелка от банан, смесена с натрошена черупка от яйце и малко вода и лимонов сок генерират електричество, използвайки същите химически елементи и процеси, които карат сърцето ни цял живот да изпомпва близо 1900 литра кръв на ден. Време е да си възвърнем този рай.

Ако искаме да постигнем нещо ново и по-добро, се нуждаем от пространство, в което свободно да си представим всички тези взаимовръзки, а и много повече. И едва тогава можем да започнем да разработваме план или дизайн, но не от гледна точка на някакъв краен продукт или цел, а от гледна точка на процеса, който сам ще ни отведе до нещо ново. Процесът е по-важен от продукта. Удома творческите проекти и дизайни идват от неструктурирани скици, изречения, ролеви игри и дори танци. В днешно време обаче родителите са по-склонни да развиват в децата си онези умения, които ще им помогнат един ден сами да изкарват пари. А вместо това се нуждаем от свободно време – без бързане, без стрес, време, в което да помечтаем и да се настроим творчески. Животът ни се нуждае от повече спонтанност и неструктурирано време, което да прекарваме заедно. Радостта идва в онези моменти на непланирани открития. Децата, а и възрастните също, обичат изненадите – ето защо отварянето на подаръци е толкова забавно.

Отделете време и пространство, за да откриете нещо непланирано и неочаквано. Всяка година водя децата си на място, където никога досега не съм бил и откриваме всичко заедно, решаваме на момента и се радваме на тръпката от неочакваното, без значение лошо или добро. В началото на януари 2006г. заведох двамата си сина до Арктическия кръг. Това не е точно най-топлия и най-подходящия сезон за посещение на тези великолепни ледени полета. Бяхме решили, че ще се научим да оцеляваме в снега, подобно на Саами, коренното население на северна Швеция, Норвегия и Финландия, живеещо по тези земи вече над 10 000 години. Беше много, много студено. Приятелят ни, Ларс, ни научи как да палим огън в снега с тънки, влажни клони и как да си направим лагер сред ледените поля, издълбавайки в снега защитна преграда. Вторият ми син, Лоренц-Фредерик беше с измръзнали крака. Щом запалихме огъня, успя да стопли ръцете си, но краката му си оставаха студени. Ларс му каза да свали обувките си и да се поразходи в снега. Синът ми беше отчаян и последва съвета му, доверявайки му се насляпо. След като постоя няколко минути бос на снега, Ларс разтри краката му с масло от арника , каза му да си обуе чорапите и обувките, и никога повече не чухме сина ми да се оплаква, че му е студено на краката. Точно тези противни на всякаква логика случки, преобръщат разбиранията ни за студ и болка. В случая синът ми преосмисли разбирането си за болка.

Нуждаем се от пространство, в което можем да изпитваме болка, да си представяме необичайни неща, да преминаваме отвъд познатите ни граници, да се доверяваме на хората, които познаваме и да правим грешки без да съдим, да сочим с пръст или да бъдем вечно наблюдавани и защитавани от хора, които ни обичат, но не ни дават да рискуваме. Ученето понякога е неприятно и често създава бъркотия. Трябва да преоткрием какво харесваме, какво можем да понесем и как реагираме, когато се окаже, че вървим по грешен път. Умението да се учиш от трудностите и провалите е важно за успеха. Устойчивостта и упоритостта се смятат за елемент от емоционалната интелигентност, който е изключително важен за дълготрайния успех. Кой може да осъществи мечтата си само за един ден?

Като възрастни ние си създаваме своя собствена „атмосфера” и следваме удобни рутинни практики и навици, за да се защитим от изненадите и неудобното усещане да не знаеш кое е правилното действие. Това ни прави неспособни да се справим с неизбежните промени. Ние непрекъснато еволюираме и всичко около нас е в постоянно движение. Емоциите ни също се променят. Можем да възпитаме у себе си умение за учене през целия живот, като непрестанно опитваме нови неща и приемаме с чувство за хумор грешките, които правим. Това, което навремето е било болезнено изпитание, по-късно често се превръща в забавен анекдот. Когато през 1993г. бизнесът ми бе засегнат от сериозна криза и реших завинаги да се откажа от това безкрайно състезание по трупане на пари, един от най-близките ми приятели ми каза, че единственият проблем на тази криза, е, че се е случила твърде късно.

Далай Лама ни учи поне веднъж в годината да посещаваме място, където никога досега не сме били. Затова нека се впуснем в приключение и нека да видим как всеки един ще реагира на новата обкръжаваща среда. Нека се научим да разбираме стреса, на който са подложени другите и да владеем гнева си, когато нещата не се случват така, както ни се иска. Може би начинът, по който действаме, не е най-добрият възможен. Може би първо трябва да се отучим от някои неща, за да се научим да свързваме разнообразните феномени в едно идеално цяло, представящо най-доброто възможно решение за конкретното време и място. Не съществува една свещена истина. Има само временни истини. Когато се появят нови знания, нови връзки (колкото по-разнообразни, толкова по-добре), пред нас ще изникне нов хоризонт и заедно ще открием още повече нови взаимоотношения. Така ще бъде изградена една нова жива мрежа, каквато досега не сме виждали. Това е Дзен на Изкуството на Синьото.

Освен емоционалната тревога, свързана с опитването на нови неща, трябва да имаме предвид и факта, че когато сме изцяло отдадени и твърдо решени да постигнем нещо, ще направим всичко възможно да го получим. Трябва да окуражаваме всеки да следва пътя си в живота. Понякога е по-добре просто да се отдръпнем и да му позволим да опита, вместо да налагаме своето мнение и „мъдрост”.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Петте типа интелигентност I (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Глава 9

Разгледахме теорията на взаимовръзките на макро ниво – Земята и Вселената, както и на лично ниво – как храната влияе върху тялото ни. Имаме представа за това как Синята планета е еволюирала от хаоса в една богата и разнообразна жива система, превръщаща енергията във взаимовръзки. Имаме идея как същата взаимосвързаност, която важи на макрониво, може да бъде приложена и към микрокосмоса на нашето тяло. Време е да помислим и за метафизичното ниво. Няма нищо изненадващо. Всичко е взаимосвързано. И единственото предизвикателство се състои в това, че още не сме го осъзнали.

Чували ли сте за Масару Емото, японският гуру на водата, който демонстрира с прекрасни изображения как емоциите ни влияят върху водните кристали? Гледали ли сте видеоклиповете на Александър Лаутервасер, който показва как звуковите вълни карат водните капки да танцуват според предварително зададен ритъм (както споменах в предната глава)? Чели ли сте книгата на Виктор Шаубергер, който описва живата вода? Името на Пол Шац говори ли ви нещо? Макар че академичната общност едва ли би приела тази хора за „учени”, те ясно доказват, че водата е нещо повече от водород и кислород, рН и повърхностно налягане. Цялото винаги е повече от сумата на отделните си части и това цяло е свързано и с мозъка ни.

Макар метафизичният компонент да заслужава за него да бъде написана отделна книга, тук бих искал да разширя традиционното възприятие за интелигентност или IQ, която се измерва чрез научно-обосновани тестове. Освен нея трябва да споменем и емоционалната интелигентност, вдъхновена от дейността на Карън МакГоун. Можем да свържем академичната и емоционалната интелигентност и изкуството. Способността да изразяваме себе си, чрез изкуството – танци, музика, рисуване, скулптура, също е вид интелигентност, която твърде често се губи в този свят на количествени измервания и рационализация.

Четвъртата ключова интелигентност, за която говорихме досега, е способността ни да мислим и действаме системно, да откриваме взаимовръзките и да виждаме това, което досега е оставало скрито за нас. Цялото внимание е насочено към академичната интелигентност, изкуствата и емоциите едва се развиват, а способността ни да откриваме взаимовръзките почти никога не се насърчава. Не мисля, че трябва да избираме между един или друг тип интелигентност; вярвам, че трябва да развиваме всички едновременно.

Но за какво ни е да овладеем тези четири типа интелигентност, ако няма да ги използваме за нищо? Това наричам петата интелигентност: способността да караме нещата да се случват. Способността да разбудим предприемача в себе си – човекът, който превръща фантазията в реалност и отвежда един продукт от идеята до пазара. Освен това желанието да променим нещо не трябва да е само заради някаква лична изгода, а за благото на обществото и света. Способността да превръщаме визията и дизайна в реалност, като поемаме риск и инвестираме време и упоритост, е уникална човешка черта. Както видяхме от примерите в предходните глави, проектите, свързващи реалностите в този свят, наистина водят до промени. Но никой от тези проекти нямаше да успее, ако не бяха неизвестните герои, като Джордж Чан, Паоло Лугари, Ашок Косла, Марио Калдерон, Маргарет Тагвира, Чидо Говера, Лушио Бруш, Карлос Бернал, Линда Тейлър, Роберт Хаспел, Шутинг Чанг, Денис Мачадо и още много други, с които имах привилегията да работя през последните години.

Тези хора са нещо много повече от предприемачи, които поемат риска и превръщат добрата идея в стабилно бизнес начинание, носещо пари. Искаме във всеки от нас да се зароди това желание за промяна; да отделим време и усилия; да излезем от удобния климатизиран офис и да попаднем в свят, в който никога не сме били; да действаме просто защото знаем, че има нужда и има място за подобрение на състоянието на милиони хора, дори и да трябва да започнем само от един.

Онези от нас, които са имали щастието да станат родители, биха искали децата им да живеят при по-добри условия. Повечето родители си поставят за цел децата им да се справят много по-добре, отколкото те самите някога са мечтали. Но ако учим децата си само на всичко, което знаем, те никога няма да станат по-добри от нас. Ако прилагаме на практика само това, на което са ни научили родителите ни, никога няма да получим нещо по-добро от това, което са постигнали те. Светът еволюира и ние трябва да сме в крак с промените. Трябва да използваме тези неизбежни промени, за да разбудим творчеството си, да превърнем научно-обоснованата си визия и знания за взаимовръзките в заобикалящия ни свят, в реалност. Ако ние едва започваме да откриваме тази невероятна взаимозависимост, трябва да направим така, че нашите деца да открият повече връзки, отколкото някога сме си представяли.

За да позволим на обществото да се справи по-добре, дори много по-добре, трябва да създадем физическо, емоционално, умствено и творческо пространство за свободно генериране на нови знания и изследване на нови идеи, които могат да бъдат приложени на практика. Щом сте стигнали дотук, вероятно умът ви вече е отворен към любопитството, творчеството и нестандартното мислене. Вероятно сте ентусиазирани от това, защото също като мен чувствате, че то ви позволява да бъдете положително настроени и проактивни. Вероятно искате да създадете за себе си, децата си и общността си подобно пространство, в което можете да мислите положително и да се развивате в полза на общото благо. В края на краищата кой би могъл да намери радост и щастие в живота си, ако постоянно мисли и говори негативно, фокусирайки се върху лошото, вместо върху доброто?

Как можем да изградим за себе си това пространство, в което творческите промени се превръщат в планове, а плановете – в действия? Първото нещо, от което се нуждаем, е положителна нагласа. Време е да спрем да се опитваме да вършим по-малко злини и вместо това да се захванем да направим нещо добро. След като знаете, че изпускането на токсини в околната среда е вредно за здравето, според вас достатъчно ли е просто да изпускаме по-малко количество? И ако следваме същата логика, ще бъде ли достатъчно за един съдебен съдия крадецът да обещае, че отсега нататък ще краде по-малко? Разбира се, че не! Време е да продължим развитието си, като насърчаваме добрите неща в обществото. Тази творческа и положителна рамка на мислене трябва да се основава на стабилни научни познания.

Само наука, обаче, не е достатъчно. Освен академични знания се нуждаем и от емоционална интелигентност. Без значение дали в училище или в офиса, никой от нас не може да бъде мотивиран от безкрайни часове еднообразна работа и пълна емоционална неангажираност. Когато в живота ни липсва страст, на мозъка просто не му е интересно да работи. Творчество, основано на науката, не означава всеки от вас да получи докторска степен, а да има желание да прави нови открития, да изследва непознати територии и да не спира да задава въпроси, за които не винаги ще намира готови отговори.

Един истински учен не може да отдели науката от страстта и радостта – в живота има и от двете. Можете ли да си представите Жак Кусто – изследователят на морските дълбини, или Джейн Гуудал – кралицата на шимпанзетата, да говорят безстрастно за работата си? Страстта често се подхранва не от една научна сфера,а от науката, която обединява всичко в един свят на реалност, възможности и взаимовръзки. Това, което радва и мотивира децата от детската градина до гимназията са дейности, които ги вдъхновяват и им помагат да разберат как работи светът и как отделният индивид е свързан с него. Децата изпитват нужда да осъществят промените, които всички ние се надяваме да постигнем. Мислите ли, че едно дете ще гледа безпристрастно телевизионен екран, на който показват как негови връстници умират от глад? Децата стават безчувствени само ако не могат да си представят как могат да променят нещата, т.е. ако не могат да си представят своята връзка със случващото се.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Изграждане на дизайн, основан на потоците V (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Другото място е училището. Децата прекарват около 20 000 часа в класните стаи. Това е удивително много време и затова се питам как е възможно определящият фактор при строежа на училища да е цената и енергийната ефективност? Засегнах само повърхността на нещата, но са налице огромни възможности за изграждане на училищни сгради, чиято поддръжка е много по-евтина, стаите са по-здравословни за децата и в тях са приложени на практика десетки научни открития. При това самия строеж на сградите също е много по-евтин.

Представете си училище, в чиято структура ясно са показани над 100 основни принципа на физиката, биологията и химията. Това не е просто демонстрация в някоя лаборатория, това е реално използване на законите на физиката, според които горещият въздух се издига нагоре, а студеният пада надолу. Този принцип в комбинация с генерирането на вятър при изравняването на високото и ниското налягане, може да се използва за поддържане на приятна температура в класните стаи. На практика сградата обединява метеорологията с основните принципи на въздушните потоци, за да поддържа постоянна температура и влажност, посредством промени в налягането. Представете си училищна сграда, в която високоефективни крушки, захранвани от мини въздушни турбини, осветяват над 100 вида растения, които на всеки 15 мин се пръскат с дъждовна вода, събрана от покрива. Нивото на прахови частици и въздушни замърсители, навлизащи отвън, вътре остава ниско. Вътрешните стени, които обикновено се пълнят с въздух и някакъв изолационен материал, вместо това ще бъдат изпълнени със стрити мидени черупки и изсушени водорасли. Те не само са чудесен звукоизолатор, но и изсушените водорасли са силно алкални и могат да абсорбират влага до десет пъти повече от собственото си тегло. В тази сграда няма риск от образуване на гъбички, а пръскането срещу акари със силни химикали просто не е необходимо. Защо? Защото въздушните потоци и използваните при строителството материали контролират влагата и поддържат рН-то алкално.

В тази книга не мога да опиша всичко подробно, но мога да кажа, че приложението му изисква цялостно разбиране на начина на действие на системата, а не просто следване на някакви правила. Бих искал все пак да споделя опита си с Училището за високи технологии в Сан Диего. Училището изгражда магазин в сградите на старо военно поделение. В миналото те са били използвани за поддръжка на самолети и лодки, така че стените на практика представляват огромни прозорци. Никой не може да си мечтае за по-добра слънчева осветяемост. През лятото обаче сградите и особено тези с южно изложение се превръщаха в истински парници. На всички беше ясно, че охлаждането посредством климатици ще е твърде скъпо, затова беше решено, че е най-добре просто да бъдат спуснати огромни завеси отгоре до долу. Завесите спират светлината и това води до намаляване на количеството енергия, нужно за охлаждане. До тук добре. Това е пример за причина и следствие; просто и практично решение. Нека обаче разгледаме същата ситуация от гледна точка на опита, натрупан в Зелената зона в Швеция, разработена от Андерс Найкуист.

Пред или зад прозореца се слага второ прозрачно стъкло, като пространството между тях се разделя на секции. Всяка втора секция е пълна с нагънато алуминиево фолио, а задната й страна е покрита с черен цвят. Както можете да се досетите алуминият привлича топлината и отблъсква светлината. Черната повърхност поглъща топлината и температурата се покачва до 100 градуса. Горещият въздух се издига нагоре и преминава през вертикална шахта. Насочва се през топлообменник, който работи подобно на хладилник. Знаете ли как работи един хладилник? Горещият въздух се изпомпва през среда, след което остава само студен въздух. Можете да усетите, че от задната част на хладилника ви излиза топъл въздух, докато студеният остава вътре (още един пример за въздушни потоци). И така горещият въздух, генериран от огромния прозорец се използва за охлаждане посредством топлообменник. Светлината продължава да прониква свободно, докато при предното решение нейният поток бе блокиран. И още една добра новина: студеният въздух се генерира на покрива. А какво прави студеният въздух? Пада надолу.

Консултирах безплатно Училището по високи технологии как могат да превърнат този гълтач на електроенергия в истински пример за пестене на средства и използване на потоците на светлина, въздух и енергия. Поради бюджетни ограничения пет години по-късно проектът все още не е осъществен. Автомобилният производител, Форд, компания, която не се слави с кой знае каква устойчивост или енергийна ефективност, инсталира абсолютно същата система в своя автомобилен салон в Умеа, Швеция. Вредните газове, които се отделят при работата на автомобилния двигател, се неутрализират от живия филтър, изграден с помощта на няколко стотин растения. Понякога компаниите могат да бъдат впечатляващ пример. Надявам се, че опитът на Форд в Швеция, спестените от тях средства, осигурените здравословни и приятни условия и конкурентното предимство ще вдъхновят много други да си представят една система от структури, позволяващи свободно движение на потоците въздух, светлина, звук, енергия, материя и хора! Това е още един пробив в Изкуството на Синьото.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Изграждане на дизайн, основан на потоците IV (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Какво представлява ефектът на тропическия остров? Непоносимата жега в Ню Йорк и Бостън кара хората да усилят максимално климатика. Топлият външен въздух се прекарва през охлаждащите системи и в следствие на това около сградите се образуват облаци от горещ влажен въздух. Колкото повече студен въздух вкарва вътре климатикът, толкова повече горещ издухва навън. И тъй като климатичните системи ползват въздух, взет от непосредствена близост до сградите, разходите за охлаждане скачат и цялата околност се превръща в един тропически остров. Когато ефектът на тропическия остров достигне връхната си точка, настъпват и идеалните условия за развитие на легионерска болест. Спомняте ли си какво е това? Тя не възниква през зимата, а през лятото, когато температурата се покачва, биофилмът става по-плътен, а рисковете за здравето нарастват. Колкото по-голямо е движението на хора в една сграда, толкова повече топлина се натрупва вътре. Всеки възрастен човек се равнява на около 60 вата на час. Една стая за срещи, побираща 1000 души, се равнява на 60 киловата, а това определено изисква доста охлаждане.

Можете ли да си представите училищен спортен салон, въздухът в който става по-свеж, ако вътре има повече хора? Спортистите ще го обожават, а публиката ще е истински доволна. Именно това е постигнато в мултифункционалната спортна зала в училището Лагаберг. Нейният дизайн е направен от Андерс Найкуис, който е истински пионер в съвременната архитектура. През лятото хората дори се оплаквали, че вътре става твърде хладно. Най-добрият начин да повишиш температурата е като просто… отвориш един прозорец. Това намалява налягането и забавя въздушните потоци. Възможно е дори да се поставят автоматично отварящи и затварящи се прозорци, за да се регулира този процес. Подходът се основава на въздушния поток и човекопотока, пести енергия и повишава нивото на комфорт. Нима целта на всички сгради не е именно такава?

Разбирането ни за потоците въздух, светлина, хора, звук, енергия, вода и материя, оформя модели, които ни помагат от една страна да разберем как природата формира структури, подслоняващи тези потоци, а от друга – да открием как да построим собствените си домове, офиси и училища с по-ниски разходи и по-висока функционалност. Нека разгледаме звуковите потоци. Изключителните открития на Александър Лаутервасер ни дават идея върху какво ще бъде съсредоточено вниманието на учените през следващите няколко десетилетия. Лаутервасер поставя капка вода върху метална повърхност и включва някакъв източник на звук. Звукът е вълна, която може да има различна височина и честота. Когато вълните достигнат повърхността около водата, капката започва да се движи, като различните вълни предизвикват и различни движения. Тези движения са предвидими, т.е. ако звукът е с определени херцове, те винаги ще са едни и същи, а минимални промени в честотата ще водят до сложни, но ритмични промени в движението.

И така, въздушният поток определя формата на структурата, която се образува в това водно тяло. Какво общо има това с нас? Спомнете си, че ембрионът е 99% вода, а майката произвежда серия от звуци. Не случайно някои педиатри препоръчват на бременните жени да слушат музика, като например григориански и тибетски напеви. Ето как достигаме до нещо ново, което може и да е само хипотеза, но именно така се раждат творческите идеи – забелязваме нещо, което не сме виждали досега и започваме да откриваме взаимовръзките. Според хипотезата първо имаме звука, който кара водата да тече и скоро след това сърцето се оформя динамично според потоците вода (кръв). Интересна мисъл, която със сигурност ще предизвика усилен дебат, типичното първоначално отхвърляне от утвърдените учени, огромен куп доказателства защо не може да е вярно и може би няколко десетилетия на трупане на нови сведения за потоците на вода, въздух, звук, енергия и светлина най-накрая ще ни покажат как природните системи осигуряват подслон и насочват тези потоци.

Второто наблюдение е свързано със сградите и най-уязвимите членове на обществото: малките деца. Децата са изложени на множество потоци, които непрекъснато ги оформят и променят. Част от тези потоци не можем да контролираме, но други можем. След като веднъж открием взаимовръзките, сме длъжни да насочим потоците в най-добрата възможна посока, благоприятстваща здравното и умствено развитие на следващото поколение. Сещам се за две конкретни места: спалнята и училището. Малките бебета прекарват над половината си ден спящи в люлката и изграждащи своята уникална нервна, имунна и храносмилателна система, която ще оформи тялото и личността им. Необходимо е да започнем да мислим за потоците в спалнята, в която ще расте детето. Ако стаята е пълна с формалдехид (лепило в талашитените плоскости, паркета и тапетите); тежки метали (ярки цветове, бактерициди и фунгициди); съдържащи бром огнеупорни вещества (матраци, легла, завеси, под, канапета); тройна дограма и стъкла с UV-защитен слой; тънък мокет, който да заглушава звука (и който се превръща в развъдник за акари); и водата е силно хлорирана (т.е. киселинна), значи потоците в стаята пречат на детето да се развива добре. Катерина Тидънс, основател на Терра Верде в Сохо, Ню Йорк, спря да се занимава с магазина си, продаващ здравословни и екологични продукти, за да посвети цялото си време и енергия на разработването на ясли за деца и цели интериорни решения, в които няма химикали, въздухът е чист и детето успява да изгради имунна система, която намалява риска от алергии и респираторни заболявания, от които днес страдат около 30% от децата в градовете.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Изграждане на дизайн, основан на потоците III (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Следващият поток, който се нуждае от сериозно преразглеждане, е водата. Как използваме водата в една сграда? Макар да си мислим, че основната цел на водата е да бъде годна за пиене, изглежда истинската причина да имаме питейна вода в тръбите, е, за да можем да я „развалим”. Без съмнение в жилища, училища и офис сгради най-много вода се използва в тоалетните. Изглежда, че докато блокираме потоците въздух и светлина в същото време прекаляваме с употребата на водния поток. Защо?

На човешкото тяло са му били нужни милиони години, за да развие храносмилателна и отделителна система, благодарение на които в края на един дълъг и крехък процес, отделяме твърдите отпадъци през един канал, а течните – през друг. И първото нещо, което правим с тези отпадъци е… да ги смесим с питейна вода! Ако за набавянето на хранителни вещества е необходимо смесването на твърди и течни отпадъци, тогава защо ни е тази сложна система от бъбреци, черен дроб и черва? А ако питейната вода е уникално общо благо, до което всички хора по света би трябвало да имат достъп, тогава защо я смесваме с неща, които изобщо нямаме намерение да ядем или пием? Изглежда (отново) не виждаме взаимовръзките.

Водата е най-ценното нещо на Земята. Водата в океаните и водните пари във въздуха придават на планетата ни този красив син цвят. Питейната вода е скъпа и не всички имат достъп до нея. Тогава защо да я унищожаваме, като я смесваме с екскременти и урина? Урината е една прекрасна течност. Тя е изключително богата на калий – един от основните елементи, които карат сърцето ни да бие. Тялото ни обаче не може да задържа калий, защото той е вид токсин в кръвния поток и излишните количества бързо се отделят. Урината не трябва да бъде изхвърляна, а да се вкарва обратно в кръговрата на хранителните вещества. Забравили ли сме вече, че римските императори са имали изключителната привилегия да събират урината на гражданите на империята? Днес урината и екскрементите биват отнесени от канализацията и за нас те просто изчезват. Всички, обаче, знаем много добре, че реално се озовават в септични ями и – ако имаме късмет – от там се насочват през канализацията към водопречиствателни станции, където с цената на високи разходи на средства и енергия органичната материя се обработва с химикали и бактерии.

Екскрементите са нещо различно. Все пак има си причина да са отделени от урината. Комбинацията от фекалии и урина води до силна неприятна миризма. Ако обаче отделим екскрементите от урината, както прави тялото ни, и осигурим постоянен въздушен поток, който бързо да изсуши фекалиите, миризма изобщо няма. Подобна е функцията на сухата сепарираща тоалетна, разработена и ползвана в продължение на много години, но усъвършенствана едва наскоро от д-р Матс Волгаст, шведски учен от университета Упсала.

Ако намалим водния поток, като премахнем необходимостта от употреба на вода за пренос на екскременти и урина до водопречиствателните станции, в които процъфтяват вируси, Е-коли и салмонела, ще елиминираме и риска, свързан с тези потенциални болестоносители. Един болен човек може да отдели до 100 милиарда вируса на ден. Ние разбира се сме наясно с това и изливаме в пречиствателните станции купища силни химикали, за да предотвратим риска от потенциални бактериални инфекции. Дори и препаратите да обещават 99.99% ефективност, това означава, че цели 10 000 вируса оцеляват на химическата атака, а само един от тях е достатъчен, за да зарази човек. Бактерицидните премахват риска от заболявания, но пък правят водата напълно негодна за употреба. Няма смисъл да се мъчим да се борим със здравните рискове от смесването на урина и екскременти, като прибавяме към тях химикали, нека вместо това просто не ги смесваме!

Свикнали сме да мислим за водата като за течност, която тече през тръбите от място, където е в излишък, до там, където ни е нужна. Градовете разполагат с голяма мрежа от тръбопроводи за разпределение на водата. Представете си хилядите километри тръби, които носят вода от река Колорадо до Лос Анжелис. Представете си огромните инвестиции за изграждане на септични ями в горната част на Ню Йорк с цел съхраняване на вододайната му зона. А сега си представете какво се случва с всичката дъждовна вода. Тя просто се оставя да се оттече по канализацията! Как е възможно това? На жителите на щата Колорадо дори бе забранено да улавят и използват дъждовната вода. А как тогава може да е разрешено, особено във времена, в които водата става все по-скъпа, тя просто да се оставя да се оттече в канализацията, за да може някъде някой ден евентуално да се използва за генериране на електричество, напояване на земеделски земи или само за да си пуснем казанчето в тоалетната?
Време е да започнем да мислим за водата като за най-ценния си ресурс. Ако не пием поне по литър вода на ден, просто няма да оцелеем. Защо тогава се отнасяме с водата по този начин? Просто защото не виждаме потоците. Дъждовете са най-естественият начин за улавяне на вода. Всяка сграда и всяка улица разполагат с обширни площи за улавянето на дъждовната вода и за пренасочването й там, където има нужда от нея в момента, без необходимост от помпи и пречистване. Гравитацията ще свърши сама цялата работа. Сгради, разположени в центъра на града, които сами си осигуряват водата, от която се нуждаят, може да ви се струват като научна фантастика. Но запитайте се къде се намира най-голямото количество неизползвана вода. Във въздуха.

Дъждът пада на покрива на сградата и на паркинга и няма причина да го оставяме да се оттече. Но влажността във въздуха често остава незабелязана. За целта трябва да се поучим от един бръмбар, живеещ в намибската пустиня и от велвичията, растението, което подобно на бръмбара знае как да кондензира водата във въздуха. Обръщали ли сте внимание на климатика си? От него през цялото време тече вода. Питали ли сте се колко вода „тече” във въздуха? Забелязвали ли сте охлаждащите кули на високите офис сгради? По тях също кондензира вода. Ако въздухът, който се отделя от горните етажи на сградата, се прекарва през повърхност с ниска точка на оросяване, ще получим нещо като река и стотици кубични метри вода ще се стичат всеки ден от покрива… към мазето. Интересно е, че когато изучаваме въздушните потоци край охлаждащите кули, забелязваме потоци вода отгоре надолу. Това означава намаляване на енергийното потребление, както и на нуждата от вода, защото тя вече не трябва да бъде изпомпвана нагоре. Реалност ли е това или просто мечта?

Комбинацията от въздушни и водни потоци предлага широк набор от възможности, които могат да бъдат превърнати в реалност само ако разберем връзката между желаните резултати и физичните и химичните закони, които така лесно заучаваме в училище, но така рядко прилагаме на практика. Нека да разгледаме хидрофобните и хидрофилните повърхности. Думичките не само са трудни за запомняне, но и значението им рядко се демонстрира нагледно в училище. Охлаждащи кули и въздух с висока влажност, преминаващ над редуващи се повърхности, които „мразят: и „обичат” вода – от това се нуждаем, за да накараме водата от въздуха да се превърне в капки, които да паднат надолу и да напълнят резервоарите на покрива. При това без никакви помпи. Този метод може и да не действа в еднофамилна къща, но ни дава идея как да избягаме от ефекта на тропическия остров, който често се получава в градовете.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Изграждане на дизайн, основан на потоците II (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Как термитите успяват да поддържат в термитниците постоянна температура от 30 градуса и влажност от 61%? Тези малки същества вкарват 15% от биомасата под земята, за да отглеждат гъби. Да, термитите отглеждат гъби и в продължение на хилядолетия са научили, че ако не осигуриш на гъбите подходяща температура и влажност, те просто няма да се развиват, дори и да имат идеален субстрат. Термитите се научили да изграждат комини и без значение дали се намират в Южна Африка или Австралия, винаги постигат желаната температура вътре в термитника, каквото и да е времето навън. Те знаят как да регулират въздушните потоци. Въздухът в комините се затопля, издига се нагоре и излиза от термитника, като така се създава вакуум. Горещият (или студеният) въздух отвън се вкарва вътре през миниатюрни подземни тунели. Термитите знаят точно колко висок трябва да е коминът и колко дълги трябва да са тунелите, за да се поддържа постоянна температура и влажност. Как са успели термитите да открият това още преди милиони години без да се нуждаят от гориво и енергия? Та те нямат нужда дори и от термостат!

Трябва да признаем, че термитите са усъвършенствали тази технология в продължение на милиони години. Ние, хората, се занимаваме с това от по-малко от век, така че как можем да очакваме да сме толкова ефективни щом дори не можем да съставим математически модел, който ще осигури на обитателите на сградата предвидим и приятен въздушен поток? Дизайнът, основаващ се на мъдростта и опита на термитите, не е нещо ново. Египтяните са го използвали, инките също са знаели как действа, и дори някои съвременни архитекти разчитат на тези екстравагантни идеи, за да осигурят комфорт на обитателите на офис-сгради, търговски центрове и училища. Дайва Хаус в Япония е един от тези офиси и в него работят 150 служители. Ийстгейт в Зимбабве е спестил 3.5 милиона долара капиталови инвестиции при строежа на търговския комплекс, като същевременно режийните разходи са с 20% по-ниски. Шведът Андерс Найкуист успял да убеди местните власти да превърнат едно училище в система от естествени въздушни потоци и познайте какво се случило? Цели семейства започнали да се местят в квартала, за да са сигурни, че децата им ще учат в училище, предлагащо една здравословна среда. Родителите са щастливи, а учениците научават повече.

Въздушните потоци в сградата носят множество ползи. Прахът и миниатюрните количества токсични вещества излизат навън. Завземането на домовете и офиса от електрониката повишава количеството прах в затворените помещения и което е по-лошо, придава на частиците електрически заряд, което е една от основните причини за алергии и астма сред децата. Само протичането на въздуха не е достатъчно. Той трябва да бъде прочистен и в сградата да влиза повече кислород. В природните системи винаги има изобилие от растения и не е трудно тази среда да бъде пресъздадена и в домовете ни. Една малка компания е създала концепция за живи филтри: комбинация от 150 различни растения, разположени стратегически на различни места в сградата, близо до покрива с постоянен достъп до слънчева светлина. Те пречистват въздуха и ако са правилно подбрани, той става свеж и… алкален. Благодарение на тези растения дори можем да научим повече за биоразнообразието.

Когато една сграда е затворена и изолирана, влагата остава и се задържа вътре. Това е основната причина за развитие на гъбички, особено в мазето, където не прониква и светлина. Как се „борим” с гъбичките? Викаме експерти, които пръскат стените с метални оксиди, които се изпаряват в продължение на няколко години и за известно време ни отървават от грижите. Само че въздухът в помещението, вече ще е пълен с частици, които не е особено добра идея да вдишваме. Всъщност ние сами поставяме бариери пред въздушните потоци и така сами създаваме условия за развитието на гъбички. После опростеното ни мислене за „причини и следствия” не ни позволява да видим взаимовръзките, а ни подсказва, че единственото решение е да повикаме експертите със силните химикали. Ако вместо това направим сградите по такъв начин, че през мазето да протичат въздушни потоци, ще премахнем условията за образуване на гъбички, а заедно с това и спорите, които те отделят във въздуха и които са основната причина за респираторни заболявания.

Собствениците на жилища често инвестират в поставянето на двойна или дори тройна дограма. Това е сигурен начин за спестяване на енергия и затова местните власти в много държави отпускат субсидии. Целта е хубава, но в много случаи тези мерки са в комбинация със защитен филм срещу UV-лъчи. Защо искаме да махнем ултравиолетовите лъчи от потока светлина, навлизащ в домовете ни? Причината е много проста. UV-лъчите карат килимите и картините по стените да избледняват. Това със сигурност е много основателна причина да не допускаме тези лъчи в домовете си. Лошата новина е, че избягвайки обезцветяването, в същото време позволяваме на акарите и гъбичките да си живеят необезпокоявано без естествения им природен враг да контролира разпространението им. Представете си следния сценарий, който за съжаление е реалност в много офиси и училища: поставяте мокет, често произведен от компании, славещи се със своите устойчиви практики, като Interface, например; UV-защитата на прозорците ви гарантира, че подът ще запази ярките си цветове дори и там, където падат слънчевите лъчи; и междувременно същата тази UV-защита превръща килима ви… в идеалния развъдник за акари.

Кой би искал акарите да се разпространяват в сградата, където живее? Никой! Акарите са едни от причинителите на алергии и респираторни заболявания и би трябвало да направим всичко по-силите си да контролираме разпространението им. Кой изобщо е наясно с нежеланите странични ефекти на стремежа ни да съхраняваме цветовете ярки? Защо никой не говори за това? Причината е проста – не откриваме връзката между фактите и просто не сме наясно какво се случва в сградата, когато спрем нормално протичащите в нея потоци. Кой би искал да живее, спи, учи или работи в един развъдник на акари? За да се измъкнем от тази дължаща се на невежеството слепота, трябва да се запознаем с потоците светлина и въздух и да спрем да мислим само за енергийните спестявания.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Изграждане на дизайн, основан на потоците I (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Глава 8

От връзките във вселената и Земята, преминахме към тези в микрокосмоса на нашето тяло. Важно е да знаем какво ядем и пием и как да поддържаме здравето си, но не по-малко значение имат и структурите, в които живеем. Те също са преминали през големи промени и макар да вярваме, че живеем в модерни времена, изглежда в домовете ни липсват доста важни взаимовръзки.

Къде прекарваме по-голяма част от времето си? Вкъщи, на работа и в училище. По осем часа на ден спим в леглото си. Още осем прекарваме в офиса или в училище, затова изглежда логично да отделим малко време, за да разгледаме всички взаимовръзки, които трябва да бъдат взети предвид при разработване на дизайна на местата, където прекарваме живота си. Какъв е първият въпрос, който бихте задали за мястото, където ще прекарвате толкова много часове на ден? Спомнете си кой беше най-важния въпрос, свързан с вашето тяло.

Точно така – какво е нивото на рН на въздуха, който дишате? Хрумвало ли ви е, че след като трябва да ядете алкални храни, трябва и да дишате алкален въздух? И точно както храната ни с годините е станала по-киселинна, така и въздухът става все по-киселинен. А от въздуха не можете да избягате. Поради прекомерната употреба на твърди горива и огромното количество въглероден диоксид, изхвърляно ежедневно в атмосферата, въздухът е силно киселинен. Ако живеете в града, рН-то му със сигурност е под 6, освен ако не сте близо до морския бряг.

Всеки от нас обаче може да си създаде свой собствен микрокосмос удома, в училище или в офиса. Следващият път, когато говорите с архитект, попитайте го какво ниво на рН планира да предложи той на живущите в сградата. Сигурен съм, че и най-зелено настроените архитекти дори няма да са помислили за този така важен аспект. Киселинността е за химиците, не за архитектите, нали?!

Ако проверите нивото на рН на въздуха в дома си, със сигурност ще установите, че киселинният въздух, навлизащ отвън се допълва от киселините, излъчвани от почти всичко в дома ви. Какъв е смисълът да се стремите да приемате алкални храни и напитки, щом въздухът, който дишате е киселинен? Напълно е възможно и дори изобщо не е трудно да го направите алкален, ако мислите за сградите не като за статични физически структури, а като за пространства, които позволяват протичането на множество потоци. Ако разберем тези потоци, ако премахнем елементите, водещи до киселинност, като ги заместим с такива, носещи алкалност и ако прибавим към всичко това функционалност и красота, ще получим едно изцяло ново ниво на комфорт.

Когато през 2001г. започнах да преподавам в Училището по дизайн към Факултета по архитектура, откривах курса, като разказвах на студентите историята за закуската, която ви представих по-горе. След това за изненада на всички разглеждах седемте основни потока в сградите: въздух, вода, светлина, звук, хора, енергия и материя. Интересно е, че дизайнът на най-първите жилищни помещения е предвиждал всички тези потоци. Нямало прозорци, а сламени покриви и затова в стаите постоянно имало лек бриз. През годините архитектите непрекъснато се стремят към намаляване на въздушния поток, а напоследък с цел пестене на енергия, сградите са толкова изолирани, че въздухът нито прониква, нито излиза от тях. Стените вече не дишат и покривите не текат. Пестеното на енергия е похвална цел, но спирането на въздушните потоци далеч не е толкова хубаво. Възможно ли е едновременно да пестим енергия и да имаме свободно движение на въздуха? Разбира се, че да!

Обикновено изолираме дома си с химическа пяна, която неизменно изпуска във въздуха киселини. Тази пяна обхваща стените и тавана. Основният проблем се състои в огнеупорните вещества, чиято употреба в много страни е регулирана, което е напълно разбираемо. Стигаме до там, че влагаме тези огнеупорни съставки дори в матраците и възглавниците, за да може цяла нощ да вдишваме вещества, до които не би трябвало дори да се доближаваме. Разбира се всеки един от тези продукти е минал по отделно през процес на одобрение. Но комбинацията продукти, системата, която образуват, е причина за предозирането, което трябва да избягваме. Най-добрият начин да предотвратим натрупването на вредни вещества е като осигурим постоянен въздушен поток. Защитниците на енергийната ефективност веднага биха разкритикували това. Но отварянето на дома за въздушните потоци не е призив за премахване на изолацията или двойната дограма, а просто желание да направим жилищата си здравословни, за да се чувстваме щастливи в тях.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Захар и мазнини III (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Ако погледнете бактериите под микроскоп, ще видите как те процъфтяват в киселинна среда. Ако видите как същите тези киселинни бактерии се носят необезпокоявано из кръвта ви, вероятно ще искате да ги разкарате от там! Може би ще поискате да създадете в тялото си алкална среда, която не позволява развитието на киселинни бактерии, освен на местата, където те наистина са нужни, т.е. стомаха. Дори разпространението на раковите клетки може да бъде спряно, ако им бъде осигурена достатъчно алкална среда. В много случаи връзката е емоционална, ако сме имали роднина, болен от рак, сърдечен удар или дори просто стомашни проблеми или остеопороза. Знаехте ли, че колкото повече остаряваме, толкова по-висок е рискът от остеопороза и че това се дължи основно на факта, че тялото ни става по-киселинно? Бавно, но неумолимо разтваряме костите си в тази киселинна смес. Няма смисъл от огромното количество хапчета калций, които поемате, ако тялото ви не възвърне алкалната си среда. Най-доброто решение за избягване на остеопорозата, е да пиете много алкална вода, наистина много. Ембрионът съдържа 99% вода, новороденото – 90%, а възрастните с годините се обезводняват и тялото им съдържа само 70% вода. Поради това средата в телата им става по-киселинна и губи способността си да се самопречиства.

Логично следващият проблем е… запекът, който се дължи на липса на вода в тялото. И всичко това само защото пиете студена вода? Не, не заради студената вода, а заради порочния кръг, в който всичко става от зле по-зле – ниско рН на поеманите храни, излишък на захар и на всичко отгоре и по-ниски от нормалните температури. Ако познавате динамиката на порочния кръг обаче, вие можете да обърнете посоката на въртене и да го превърнете в нещо прекрасно.

Ако разгледаме начина на хранене при японците, ще забележим нещо интересно – последното нещо, което се сервира на вечеря, е зелен чай, леко охладен. Точно преди тази чаша чай, японците ядат супа „мисо” с ферментирали соеви зърна (силно алкални – 9.7). В състава на супата влизат също така тофу, лук и водорасли – всички с ниво на рН около 10. А какво похапват американците в края на вечерята? Десертите в менюто винаги включват сладолед с шоколадова заливка, захаросани сладкиши и разбира се куп замразени мазнини с добавка от подсладен ягодов сок! Дали децата ви ще изпаднат в шок, ако вместо това опитат мисо и зелен чай за десерт? Дали тялото ви ще изпадне в шок, ако получи за финал на вечерята нещо топло и алкално? Помислете си, това тяло сте вие!

Замисляли ли сте се какво пият французите по време на хранене? Вино, разбира се. А с каква температура се сервира виното? Знаем, че французите са експерти по вината и винаги ги сервират със стайна температура. А какво пък пият германците? Бира и много бяло вино. С каква температура се сервират те? Студени, разбира се. А сега запитайте се в коя от двете страни има повече хора с наднормено тегло и повече страдащи от сърдечни проблеми. Бързо открихте връзката нали? И изобщо не е изненадващо, че е така, защото студените напитки правят мазнините по-трудно разградими. И така една народна традиция дава своето отражение в статистиката за здравословното състояние на нациите – два пъти по-малко французи страдат от сърдечни проблеми в сравнение с германците. И сега ще един въпрос: с каква температура е сакето, което пият японците? Отговорът изобщо не е изненадващ. А какво прибавят американците към своето червено вино обикновено? И тук нищо изненадващо.

Има още толкова много какво да кажем за взаимовръзките в начина ни на хранене и е наистина жалко, че дебатът в медиите се ограничава само до ниски въглехидрати, нулев холестерол и по-малко мазнини. Трябва да си зададем въпроса защо през последните години алергиите към храни са нараснали така драстично. Какво знаем за бързото покачване на алергиите? Все повече деца не могат да пият краве мляко. Непоносимостта към лактоза засяга около 30% от населението. Чудя се някой задавал ли си е въпроса колко стомаха имаме? Как изобщо можем да си помислим, че мляко, предназначено за теле с четири стомаха, ще бъде прието добре от дете, което има само един стомах? Освен това добавяме към него всички тези хормони и антибиотици и после сме изненадани, че все повече деца и възрастни не понасят лактоза. Кравата трябва да развие мускулите и костите си бързо. Затова и млякото й осигурява необходимите хранителни вещества за бързо израстване. А кои органи се развиват най-напред при детето? Нервната система и мозъкът. Защо тогава вместо мляко, не му даваме хранителните вещества, нужни за развитие на мозъка, като например водорасли, богати на йод?

Ами глутенът? Каква част от населението вече не може да приема генерирания от киселинното жито глутен? Защо не опитаме алкални варианти, като спелта, амарант и киноа? Колко хора са наясно с вродената си непоносимост към яйца и пилешко месо? Особено сега, когато ни е толкова трудно да се справяме с проблеми, като салмонела и е-коли – тези така устойчиви на антибиотици микроорганизми, с които може да се справи само една силно алкална среда. Понякога тялото ни просто казва „стига толкова!” и започваме да получаваме алергии, храносмилателни проблеми и кожни обриви. За съжаление, когато тялото ни ни дава предупредителни знаци, ние обикновено лекуваме само симптомите, но не и първопричината. А увеличаването на киселинността в телата ни е една от основните причини за здравословните проблеми, с които се сблъскваме днес.

Понякога при профилактичен преглед при зъболекаря се установява, че лечението на каналите на корена, което навремето е спасило зъба ви, е довело до образуване на кухина, в която се развиват силно киселинни бактерии, които през вътрешната страна на челюстта могат да достигнат до всяка точка на тялото ви. Тези бактерии живеят в среда с рН 1 и това навярно ще ви ужаси и ще ви накара да се запитате какво може да направите, за да премахнете тази опасно киселинна кухина в тялото ви. Когато екип от Paracelsus Clinic откри, че в корена на единия ми зъб се е развила температура от 38.3 градуса без дори да усетя, разбрах, че тялото ми се опитва да води битка, която няма как да спечели. Лечението на корените съществуваше, като възможност от цяло десетилетие. Само няколко седмици след отстраняването на този източник на стрес за имунната ми система, чрез изваждане на зъба, отново се чувствах изпълнен с енергия. Не ми трябваше много време, за да се науча бързо да поемам контрол върху ситуацията след като вече бях способен да разбирам разкриващите се пред мен взаимовръзки. Колкото повече разбирах, толкова повече се грижех за здравето си. Сам, а не чрез магията на витамините и антибиотиците. Всеки ден научавам по нещо ново. След като успях да завъртя порочния кръг наобратно, става все по-лесно и забавно да откривам Изкуството на Синьото.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени